Решение по дело №10685/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 688
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20211110210685
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210685 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕМ. Б. Д., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-4332-013165/29.06.2021г., издадено от началник група към ОПП,
СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.
Със срочно подадена жалба въззивникът атакува наказателното постановление
с доводи за необоснованост и прави искане за отмяната му.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Е.Д., редовно уведомен, се явява
лично и пледира за отмяна на наказателното постановление, като оспорва фактическата
обстановка в АУАН и НП.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция", СДВР, редовно призована, не се
представлява.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕМ. Б. Д. е правоспособен водач на ППС с придобити
категории „С“, „М“, „АМ“ „В“ и ТКТ“, като му било издадено СУМПС №
1
2ХХХ03.01.2012г. от СДВР, валидно до 03.01.2022г.
На 05.06.2021г. около 12:31 часа в гр. София по бул. „Ц.Й.“ с посока на
движение към бул. „П.В.“ жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Кубо“ с рег. № СХХХХС, собственост на „За едно евро“ ЕООД, ЕИК
*********.
На същата дата свидетелят В. А. - младши автоконтрольор при СДВР, ОПП,
съставил АУАН серия GA, № 431615/05.06.2021г., с който повдигнал против
жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 119 ал. 1
ЗДвП – затова, че не е пропуснал пешеходец, преминаващ отляво на дясно по
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка тип М – 8.1 и сигнализирана с
пътен знак Д 17. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел – С.Б. и на
жалбоподателя.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу
съставения АУАН вх. № УРИ 433200-60802/07.06.2021г., с които оспорил
фактическата обстановка в АУАН, като посочил, че не се касае за преминаващ през
пешеходната пътека пешеходец, а за велосипедист.
След преценка, че направените възражения не са основателни на 29.06.2021г.
Г. Б. – началник 01 група „Административно – наказателна дейност“ в 03 сектор
„Административно обслужване“ към СДВР, ОПП, издала обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-013165, с което за нарушение на чл. 119 ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 183 ал. 5 т. 2 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля В.А., както и на
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. и заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. - и двете на Министъра на вътрешните работи, възражения вх. № УРИ
433200-60802/07.06.2021г., АУАН серия GA, № 431615/05.06.2021г., наказателно
постановление № 21-4332-013165/29.06.2021г., справка – картон на водача.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.А., но намери, че същите не
допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Това е така,
тъй като свидетелят няма конкретен спомен за обстоятелствата, при които е съставен
АУАН – не помни къде и при какви обстоятелства е извършено нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. Показанията
на свидетеля А. са лишени от твърдения за конкретни факти, а вместо това той цитира
разпоредбата на чл. 119 ЗДвП. В останалата си част показанията на свидетеля А.
отново не се отнасят до конкретното нарушение, а представляват твърдения на
2
свидетеля как обичайно контролните органи процедират при преминаване на
велосипедист през пешеходна пътека и в кои случаи съставят акт за непропускането му
на водача на МПС.
Съдът кредитира писмените доказателства, които оцени като последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно от
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от Министъра на
вътрешните работи. От същата се установява компетентността на актосъставителя
В.А., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР - ОПП, да съставя актове за
установени нарушения на ЗДвП, както и на наказващия орган - началник група към
ОПП, СДВР да издава наказателни постановления. От представената заповед № 8121к-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от
29.10.2019г. се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б. заема
длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР и разполагала с материалната и
териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл. 43 ЗАНН
- в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя и е предявен на последния.
АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и
препис от акта.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и
НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които
е извършено, в това число и дата и място на извършването му и посочване на
нарушените законови разпоредби.
Въпреки извода за липса на процесуални нарушения, съдът намери, че
наказателното постановление следва да се отмени, тъй като извършването на
нарушението не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е
изискването на чл. 303 ал. 2 НПК. Актът за установяване на нарушението не
представлява доказателство за описаните в него факти и обстоятелства, а единствено за
самото му съставяне и респективно - за факта на образуване на
административнонаказателното производство. Придаването на презумптивна
доказателствена сила на съставения АУАН би противоречало на уредения в чл. 14 ал. 2
НПК принцип, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
3
имат предварително определена сила. В хода на съдебното следствие въпреки
допуснатото събиране на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя не се
събраха доказателства за извършването на нарушението, респективно – за
неоснователност на доводите на въззивника. Свидетелят В.А., разпитан, дори и след
предявяване на акта за установяване на нарушението, не споделя спомени за
конкретното нарушение и обстоятелствата по извършването му. Същевременно и
писмени доказателства за факта на извършеното нарушение не се събраха.
И административнонаказателното, както и наказателното обвинение, следва да
е доказано по несъмнен, категоричен и небудещ съмнение начин, което изискване в
случая не беше изпълнено. Ето защо жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-013165/29.06.2021г.,
издадено от началник група към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 2
ЗДвП на ЕМ. Б. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4