Р Е Ш Е Н И Е
№ 26 06.02.2017г. Град Несебър
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Йорданка Майска
Секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Майска
Гражданско дело № 942 по описа
за 2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.49, ал.1 от СК и е
образувано по повод молбата на С.И.Г. с ЕГН-********** с настоящ адрес ***,
заявена чрез адв.П.А. от БАК, съдебен адрес: ***, чрез адв.П.А. против Б.Х.Г. с
ЕГН-********** ***. Предявен е иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, съединен със съответните небрачни искове за предоставяне
родителските права върху родените от брака малолетни деца Б.Б. Г. с ЕГН-**********
и С.Б. Г. с ЕГН-********** на ищцата, с определяне на режим на лични контакти
на бащата с децата; претенция ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
200лв. за С. и 250лв. за Б., считано от датата на влизане в сила на решението,
до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
с лихвата за всяка просрочена вноска;
предоставяне на семейното жилище представляващо самостоятелен обакт с
идентификатор **************, находящо се в гр.Несебър, ул.***************** за
ползване на ищцата с децата, както и възстановяване на предбрачното фамилно име
на ищцата Х.. Претендират се съдебни разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата лично и от
нейния упълномощен процесуален представител. Съгласно указания на съда от
ищцовата страна в с.з. на 19.01.2017г. е извършено описание на семейното
жилище.
Твърди се в обстоятелствената част на
исковата молба, а видно и от приложените писмени доказателства е, че страните
са сключили граждански брак на 17.11.2007г., от който имат родени две деца – Б.Б.
Г. с ЕГН-********** и С.Б. Г. с ЕГН-**********. Моли се брака между страните да
бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, тъй
като последният проявява от години противобрачно поведение – системна
злоупотреба с алкохол и наркотици, в следствие на която ответникът ставал
агресивен-вербално и физически, съответно е обусловила и липсата пълноценна
грижа за семейството. Ответника обяснявал липсата на средства със загубен
портфейл, че контрахентите не му били платили задълженията си към него,
започнали да изчезват семейни вещи-лек автомобил „Шкода“ и т.н. От негови
приятели съпругата разбрала, че ответника системно посещава казина и игрални
клубове, като автомобилът се оказал заложен на комар. В последствие установила,
че освен прекомерната употреба на алкохол, съпругът й употребява и наркотици,
като намерила такива в плик в портфейла му. Съпругът обяснил, че не издържа на
напрежението и това е причината да прибегне към наркотиците. Зачестили случаите
на неадекватно поведение от страна на съпруга, съпроводено със скандали и инцидентни прояви на агресия спрямо
съпругата, като за един от случаите на 30.07.2014г. е завела гр.д. № 625/2014г.
по описа на НРС по ЗЗДН, по което има издадена на 21.08.2014г. и Заповед за
защита срещу домашно насилие срещу съпруга. Последвала е няколкомесечна раздяла
между съпрузите, след която през есента на 2014г. по молба на съпруга,
семейството отново заживяло заедно. През месец април 2015г. ответникът заявил,
че заминава да работи в Англия, за да издържа семейството и действително
няколко месеца изпращал средства, но после спрял. Прибрал се в семейното жилище
по Коледа и нова година 2015/2016г. и заминал отново на 02.01.2016г., от когато
семейството му не го е виждало. Ищцата опитала в телефонен разговор да го убеди
да оформят документи за развод по взаимно съгласие, но ответникът съобщил, че
няма намерение да се връща в България. Представят се писмени доказателства,
сред които не фигурира в оригинал/а само в заверено копие/ удостоверение за
сключен граждански брак. Извършени са следните доказателствени искания –да
бъдат допуснати до разпит при условията на довеждане двама свидетели, с които
ищцата ще установява настъпилото дълбоко и непоправило разстройство на брака.
В месечния срок не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, редовно уведомен, чрез Силва Г. -майка. Не се
представят доказателства. Не са направени доказателствени искания.
Несебърски районен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представено в оригинал Удостоверение серия ВР №
0070909 съставен е от Община Несебър Акт № 123 за сключен между Б.Х.Г. с ЕГН-**********
и С.И. Х. граждански брак на 17.11.2007г., след който съпругата ще носи
фамилното име Г..
По време на брака съпрузите са създали две деца, за
раждането на които са представени съответните удостоверения. Така представени
са заверени копия на Удостоверение за раждане серия КМР № 99228/10.08.2010г.
издадено от Община Варна за раждане на детето Б.Б. Г., роден на ***г., както и
на Удостоверение за раждане № **********, издадено от Община Варна за раждане
на детето С.Б. Г., роден на ***г..
От представен нотариален акт № ***************************.
по описа на нотариус с рег. № 208 на НК с район на действие РС-Несебър по време
на брака съпругът Б.Х.Г. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**************, с адрес на имота- гр.Несебър, п.к.8230, ул.**************** с
предназначение на самостоятелния обект: за склад на площ от 66,36кв.м., ведно с
25,23кв.м./ид.ч. от общите части на сградата, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-****************,
над обекта-няма, като самостоятелния обект се намира в сграда № 8, разположена
в поземлен имот с идентификатор ************.
По отношение твърдяното противобрачно поведение на
ответника се сочат писмени и гласни доказателства. Така от представени с
исковата молба заверени копия на съдебно решение № 153/21.08.2014г. по гр.д. №
625/14г. и издадената въз основа на него съдебна заповед за защита от домашно
насилие се установява, че е наложени от съда мерки за защита на ищцата срещу
домашно насилие осъществено на 30.07.2014г. от съпруга й Б.Г.. Разпитани са при
условията на довеждане, допуснатите с определение по чл.140 ГПК двама
свидетели-Д.Д. и В.И., които в показанията си сочат че познават страните от
около 15 години, тъй като се движели в един и същ приятелски кръг. Свидетелите Д.
и И. дават безпротиворечиви показания относно това, че страните са имали
хармоничен семеен живот до раждането на първото им дете. По това време ответникът
заминал да работи в гр.София, а съпругата с детето го последвали известно време
след това. След около година семейството се върнало в гр.Несебър. След това за
приятелите им са станали видими семейните проблеми. Страните започнали собствен
бизнес в сферата на услугите, като разработвали кафе-бар в Несебър. Именно там
свидетелите Д. и И., като чести посетители твърдят че са виждали многократно
ответника в неадекватно състояние, като и двете твърдят, че е бил под
въздействие на наркотици или на комбинация от алкохол и наркотици, като св.Д.
посочва:“Какви наркотици не знам, но е бил бял прах“. И допълва, че ответникът
заедно с бармана в заведението заедно по време на работа са употребявали
наркотици, като единият път е била в заведението, когато е станал скандал по
такъв повод, тъй като ищцата е влязла
зад бара и е установила точно това-двамата да употребяват наркотици. Св.Д.
твърди, че ответникът е бил редовен посетител и на казиното, много от
приятелите им са го виждали там, включително и
тя лично. Св.И. също твърди, че ответникът е бил редовен клиент на
казиното, като посочва че тя лично не го е виждала там, но знае това от друг
техен приятел който го е виждал. Двете свидетелки твърдят, че финансовото
състояние на семейството е било затруднено, именно поради хазартните занимания
и употребата на наркотици от ответника. Последното е станало причина и за
неадекватно и агресивно поведение от страна на ответника проявено срещу
съпругата му през 2014г. в студио за красота, пред клиенти и служители, за
който инцидент знаят, че ищцата е завела дело. След това ищцата заедно с децата
напуснала семейното жилище и наела апартамент под наем, където живее и до
момента. Към момента знаят, че ответника бил в Англия, защото техни познати са
го виждали там, като св.Д. посочва, че „По принцип доста хора от Несебър
издирват Б., защото дължи пари на много хора, но никой не знае кога ще се
върне.“. Св.Д. твърди, че ищцата е много грижовна майка, децата й са спокойни и
самостоятелни. Ищцата отделяла много време за децата си, тъй като работела само
през летния сезон, когато открива детски кът в Слънчев бряг. През останалото
време се грижела за момченцата си, подпомагана финансово от майка си. Децата
били обгрижени и добре облечени.
Видно от представен по делото социален доклад
потребностите на децата Б. и С. от храна, облекло, образование и здравеопазване
са задоволени в пълна степен. За тях се грижи основно ищцата, подпомагана от
своята майка и от брат си. Ищцата е споделила пред социалните работници по
време на проучването, че може да разчита на помощ и от бабата и дядото на
децата по бащина линия. Към момента на социалното проучване социалният работни
е посетил обитаваното от ищцата и децата жилище- апартамент под наем на ул.***********
в гр. Несебър, за което ищцата заплащала наемна цена от 400лв., в която не са
включени разходите за електричество и водоснабдяване. Установено е че ищцата е
безработна, като до м.септември 2016г. е
получавала обезщетение за безработица. По повод настоящото производство
социален работник е извършил посещение и на семейното жилище, находящо се на
ул.*********** в гр.Несебър, закупено по време на брака от страните от майката
на ответника-С.Б. Г.. Ищцата е посочила пред социалните служби, че до края на
2016г. е отдавала семейното жилище под наем, но възнамерява да се върне там с
децата. При посещението в това жилище социалните служби са установили, че то
представлява апартамент, находящ се на четвърти жилищен етаж от фамилна къща,
който се състои от дневна с кухненски бокс, детска стая, спалня, коридор,
санитарно помещение и тераса. В социалния доклад е посочено, че това жилище
е светло и просторно, обзаведено с
всичко необходимо за едно домакинство, поддържано при много добра хигиена, като
се отоплява на електричество. В заключение е посочено от социалните служби, че
ищцата Г. притежава нужния родителски капацитет и е в състояние, да осигури
сигурна, стабилна и спокойно семейна среда за отглеждането и възпитанието на
децата Б. и С..
За ответника липсват по делото данни за доходи и трудова
заетост.
При така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните с Акт №
123/17.11.2007г. на Община Несебър граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, съединен със съответните
небрачни искове за предоставяне на родителски права на майката и определяне на
режим на лични контакти на ответника с децата, издръжка за децата, предоставяне
на семейното жилище и запазване на брачното фамилно име на съпругата, при
съгласие на съпруга за това. Съобразно Постановление № 10/71г. на Пленума на
ВС - „ Дълбоко е
това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение,
доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само
формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо
е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее.” Предвид установените с гласните доказателства фактически обстоятелства,
доказано е твърдяното в исковата молба дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, както и твърдяната вина на ответника за това. Последният е редовно
уведомен за днешно съдебно заседание, чрез своята майка, но не е взел становище
по исковата молба и доказателствата, не е посочил такива за събиране, не е
изразил каквото и да било становище дори за отглеждането и издръжката на децата.
Липсата на реакция релевира с твърдяното дезинтересиране към живота на майката
и децата. Още повече че по делото са налице твърдения, че ответникът е напуснал
семейното жилище преди около година, което не бе опровергано. С оглед горното
съдът констатира на база установеното по делото, опразване на брачната връзка
от съдържание поради липса на обич и взаимно уважение, вследствие на което тя е
останала да съществува само формално и по силата на закона. Съобразявайки се с
това съдът намира, че брака между страните следва да бъде прекратен, поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга.
По иска за предоставяне упражняването на родителките
права върху децата и определяне режим на лични контакти:
При
произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на
родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс, в сила от
Легално
определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като
посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и
в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32
от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща
част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България.
По отношение на материалните възможности на родителите
съдът отчете, че по делото не са представени доказателства за реализирания
доход от страна на бащата, като майката е безработна, до м.септември е
получавала обезщетение за безработица, разчита на подкрепа от майка си и брат
си, работи сезонно.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането
на децата, от събраните по делото доказателства се установява, че те
понастоящем живеят със своята майка апартамент под наем, но страните притежават
семейно жилище, придобито по време на брака, което социалните служби са
установили, че притежава всички необходими условия за отглеждане на децата,
като осигурява и необходимото пространство и площ, съответстващи на
индивидуалните и базови потребности на малолетните. Отразено е, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на
детето, като е подкрепена от своето семейство в отглеждането на децата.
Що се отнася до
възрастта на децата, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС №
1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато
наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това е и причината, поради
която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на детето
се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и
в първите години от живота си. В тази връзка, настоящата инстанция приема, че в
първите години от своя живот детето не е самостоятелно и е зависимо от грижите
на възрастен що се отнася до храненето; обличането; извеждането за разходка;
воденето на лекар; непосредствен надзор, докато е болно; кърмене /когато е
кърмаче/ и т.н. За извършването на тези дейности постановлението приема, че
по-пригодна е майката. В случая децата Б.-който е почти седем годишен, и С.
съответно на пет години са именно на такава ниска възраст.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър
интерес на децата съдът прецени, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да се предостави на майката на децата, като
местоживеенето им ще съвпада с местоживеенето на майката. Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между децата техния
баща Б.Г., както и по въпроса за издръжката:
Личните
отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват
последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло
от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2
от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения, поради което
ниската възраст на детето не може да бъде основание контактите му с бащата да
се ограничат. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за
правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. В
този смисъл са Решение
№ 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г.
на второ г. о. на ВС.
По същество липсват категорични данни
бащата да има лошо отношение към някое от децата или да има риск да влияе
отрицателно върху живота, здравето и възпитанието им. В тази насока е и
становището на майката изразено пред социалните служби по време на проучването
възложено за нуждите на настоящото производство, а именно, че отчита
необходимостта децата да поддържат контакти както с баща си, така и с неговите
родители и тя не би ги възпрепятствала или ограничавала по никакъв начин. Следва
да се отчете, че определянето на един стандартен режим на лични отношения би
бил в изключителен интерес на децата, тъй като би позволил създаването на емоционална
и дори чисто физическа връзка на Б. и С. с техния баща. Съдът намира, че на
бащата трябва да се осигури правото да взема децата при себе си два пъти в
месеца – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, като ги взима от
адреса, на който живее с майката не по-рано от 10,00 ч. в съботата и го връща
на същия адрес в неделята не по-късно от 18,00 ч., както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Не е необходимо да се определят каквито и да било мерки
за осъществяване на личните отношения между детето и неговия баща.
По
издръжката:
Предявени са искове
за месечна издръжка както следва в размер на 200лв. за детето С. и 250лв. за
детето Б.. Претенцията за издръжка на децата е основателна, тъй като чл.143
ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на
чл.142 ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от
минималната работна заплата за страната. Съдът от една страна, след като
съобрази че родителите са в трудоспособна възраст, макар да липсват данни за
доходите на бащата, и да са налице такива за това че майката е безработна, и от
друга страна, че по делото не се установи някое от децата да има специални нужди, т счита за адекватен
на нуждите на всяко едно от децата, които са в рамките на нормалните за деца на
такава възраст- пет и седем години, в размер от по 200лв. месечна издръжка,
като за горницата до претендираните 250лв. за детето С. претенцията подлежи на
отхвърляне. Издръжките за децата са изрично претендирани с исковата молба : „
считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака“,
поради което и следва присъждане в поискания от ищеца смисъл.
По отношение
семейното жилище, настоящият съдебен състав намира, че с оглед предоставянето
на родителските права върху двете родени от брака деца на майката, на нея с
децата следва да бъда предоставено за ползване посоченото в социалния доклад
семейно жилище, находящо се в гр.Несебър, ел.*****************, където следва
да бъде местожителството на майката с децата.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл.
322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и
по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Х.. От представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е
предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да
бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг. Следователно сторените от ищцата разноски в
размер на 600лв. за адв.хонорар и 25лв. за заплатена държавна такса по делото
подлежат на присъждане в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключеният с Акт № 123/17.11.2007г. на Община Несебър ГРАЖДАНСКИ БРАК между С.И.Г. с ЕГН-********** с настоящ адрес
***, и Б.Х.Г. с ЕГН-********** ***, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има МЪЖЪТ.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху
родените от брака деца Б.Б. Г. с ЕГН-********** и С.Б. Г. с ЕГН-********** на
майката С.И.Г. с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим за лични контакти на бащата Б.Х.Г. с ЕГН-********** с децата Б. и С. всяка първа и трета събота и неделя с
преспиване, като ги взима от адреса, на който живее с майката не по-рано от
10,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в неделята не по-късно от 18,00
ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Б.Х.Г. с ЕГН-********** да
заплаща месечна издръжка за детето Б.Б. Г. с ЕГН-********** в размер на 200лв.,
чрез неговата майка С.И.Г. с ЕГН-**********, считано от датата на влизане в
сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или отменяване, като
отхвърля претенцията за горницата до претендираните 250лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Х.Г. с ЕГН-********** да
заплаща месечна издръжка за детето С.Б. Г. с ЕГН-**********в размер на 200лв.,
чрез неговата майка С.И.Г. с ЕГН-**********, считано от датата на влизане в
сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или отменяване.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Несебър, ел.*****************, и представляващо
апартамент, находящ се на четвърти жилищен етаж от фамилна къща, който се
състои от дневна с кухненски бокс, детска стая, спалня, коридор, санитарно
помещение и тераса на Майката с децата.
ПОСТАНОВЯВА
съпругата С.И.Г. с ЕГН-********** да възстанови предбрачното си фамилно име Х..
ОСЪЖДА Б.Х.Г. с ЕГН-********** да
заплати на С.И.Г. с ЕГН-********** сторените съдебни разноски в общ размер от
625лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Указва след влизане в законна сила
на решението, препис служебно да се изпрати на ТЗ”ГРАО”-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: