№ 3720
гр. С., 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110124639 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на С.О.а срещу Т. Н. В., с
която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че С.О.а е собственик на реална част с площ от 85 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529 по КК и КР на гр. С., одобрени със
Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С................, целият с площ от 843 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по
предходен план 528, квартал 68, при съседи: 68134.1942.1171, 68134.1942.1166,
68134.1942.528, 68134.1942.1170, 68134.1942.1229, съгласно представената по делото скица -
проект, която реална част представлява част от улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от
о.т. 601 до о.т. 602 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980
г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-50-09-
312/01.08.1983 г. на Столичен народен съвет – Управление „Архитектура и
градоустройство“, както и за осъждане на ответницата да предаде владението на посочената
реална част от имота.
Ищецът твърди, че е собственик на част от улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от
о.т. 601 до о.т. 602 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980
г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-50-09-
312/01.08.1983 г. на Столичен народен съвет – Управление „Архитектура и
градоустройство“, с приблизителна площ от 85 кв. м. и представляваща реална част от
поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529, целият с площ от 843 кв. м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24.13.08.2014
г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че ответницата неоснователно и без правно
основание е завзела и оградила имота, с което се препятства достъпът на граждани до
природен парк „В.“. Твърди, че е собственик на посочената реална част с доводи, че улицата
е била част от бивш имот с пл. № 57 от кадастрален лист 638 по кадастралния план от 1950
г. с площ от 2819 кв. м., записан в разписната книга на С.С.М.. Посочва, че част от бивш
имот с пл. № 57, с площ 276 кв. м. попада в улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т.
601 до о.т. 602 - процесния имот. С влязло в сила решение № 5824/08.09.1999 г. на
Поземлена комисия „В.“, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е било възстановено
правото на собственост върху част от бивш имот с пл. № 57 от кадастрален лист 638 по
кадастралния план от 1950 г. на наследниците на С.С.М., като за част от имота било
отказано да се възстанови правото на собственост поради това, че 276 кв. м. попадали в
улица по действащия регулационен план, на основание чл. 10 Б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че тази
1
улица е продължение на ул. „Б.Л.“ - от о.т. 601 до о.т. 602. Сочи, че процесната реална част е
част от имот – публична общинска собственост, както и че в документите по възстановяване
на собствеността на наследниците на С.С.М. процесната улица е била отбелязана като
реализирано мероприятие и приспадната от площта, свободна за възстановяване.
Твърди, че ответницата е придобила в собственост съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба № 44, том II, peг. № 1964, дело № 253/2001 г. следния недвижим имот:
дворно място, цялото с площ от 668 кв. м., съставляващо по действащата регулация,
одобрена със Заповед № 291/30.05.1980 г. и Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г. урегулиран
поземлен имот XII - 528, кв. 58, по плана на гр. С., местност „Б.“, при съседи, посочени в
нотариалния акт: улица, която е процесната улица, парцел V-528, парцел IX-COHC и парцел
XI-СОНС, а по актуална скица: улица, която е процесната улица и парцели XI-529a, IX-
общински, Х-528 от същия квартал. Твърди, че със заявление с peг. № РВТ19-ГР94-
779/18.02.2019 г. до районната администрация ответницата поискала заверка на молба -
декларация за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка на поземлен
имот с идентификатор № 68134.1942.529, в който имот попада и процесната площ от улица
тупик от о.т. 601 до о.т. 602 по действащия регулационен план. Производството приключило
с издаване на удостоверение от 26.06.2020 г., с което било удостоверено, че съгласно
действащия регулационен план, улицата - тупик от о.т. 601 до о.т. 602 е публична общинска
собственост, и поземлен имот с идентификатор 68134.1942.529 с площ от 843 кв. м. попада
върху улица от о.т. 601 до о.т. 602 с приблизителна площ от 85 кв. м. - публична общинска
собственост. Ищецът сочи, че съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОбС за улици, площади, общинските
пътища и други линейни обекти от техническата инфраструктура не се съставят актове за
общинска собственост. Твърди, че в случая е налице неправомерно приобщаване и
ограждане на част от имот, представляващ улица по действащата регулация - публична
общинска собственост от страна на ответницата. С оглед гореизложеното моли за уважаване
на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва, че ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602 съществува
на място и че някога е била реализирана на това място. Ответницата посочва, че достъпът до
имота й, до съседния имот, както и до природен парк „В.“ се осъществява от реално
реализирана на това място улица, която не е тупик и която продължава и е свързана с
асфалтирана алея на природен парк „В.“. Сочи, че именно тази улица съставлява източната
граница на собствения на ответницата имот. Реално съществуващата ул. „Б.Л.“ е била
реализирана на място още през 1977 г., на която е прокарана газопроводна инсталация и
електрическа инсталации, инфраструктура, съгласно Разрешение за строеж на
благоустройствени обекти № Б-83 от 01.06.2004 г., издадено от С.О.а, Дирекция
„Архитектура и градоустройство”, като така издаденото разрешение е било съобразено със
сервитутната граница на реализираната на терен улица. С Разрешение за ползване на строеж
„Газификация на град С.” съоръжението било въведено в експлоатация. Сочи, че
газопроводната инсталация е била отразена в разработен проект, важащ за изходни данни вх.
№СГ-ЕЗТ-115/04.02.2015 г. Съществуващият газопровод е бил отразен в копие на опис на
ползвателите, в който изрично е била посочена ул. „Б.Л.”. Твърди, че мероприятията по
двете заповеди, на които се позовава ищецът, съответно от 1980 г. и 1983 г., не са
реализирани и фактически ул. „Б.Л.” е била изградена на друго място, което не съвпада с
това по предвижданията на плана. Твърди, че уличната мрежа в кв. 68 в кв. „Б.“ е била
изградена преди регулационния план от 1980 г. и 1983 г., като в целия квартал
съществуващите улици не съвпадат с параметрите, отразени в регулационния план. Твърди,
че предвижданията на регулационния план нямат пряко отчуждително и вещноправно
действие, като заповедите, на които е основан искът, нямат вещноправен ефект, а
отчуждителна процедура по тези заповеди и съответните благоустройствени закони не е
била проведена, съответно ищецът не е собственик на спорната реална част. Посочва, че
обстоятелството, че собствеността върху процесната част от имота не е възстановена по
силата на решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК „В.” също не поражда възникването на право
на собственост в патримониума на общината. Твърди, че доколкото процесната част от
имота не е станала държавна или общинска собственост, поради липса на отчуждителна
процедура, то от момента на придобиването на собствеността, а именно 2001 г. ответницата
я е владяла постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, поради което е
2
придобила и процесната реална част по давност. Сочи, че имотът е бил ограден с ограда от
70-те години, която е разположена на границата на съществуващата ул. „Б.Л.”, като
нереализираната ул. „Б.Л.” от о.т. 601 до о.т. 602 е разположена в границите на оградения
имот на ответницата. Твърди, че достъпът до масивната постройка на ответницата винаги се
е осъществявал от фактически съществуващата на място улица. Поддържа, че е
осъществявала владението върху процесната реална част от имота, считано от 2001 г., като
го е придобила по давност. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По така предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е
собственик на процесната реална част от имота на твърдяното придобивно основание – че
спорната реална част попада в границите на улица, която е била изградена на място, след
проведена отчуждителна процедура и приложена регулация, съответно че имотът
представлява публична общинска собственост, както и че ответницата упражнява
фактическа власт върху спорната реална част.
Ответницата следва да докаже, че упражнява фактическа власт върху спорната реална
част на годно правно основание.
По направеното възражение от ответницата за придобиване на имота въз основа на
давностно владение в нейна тежест е да докаже, че е упражнявала явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период повече от 10
години, считано от 2001 г. с намерението да го свои.
По исканията на страните:
Следва да се приемат представените от страните писмени доказателства, тъй като са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото.
Ответницата е направила искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да
представи част от приложените към исковата молба писмени доказателства в оригинал,
доколкото същите са нечетливи и по тях са налице зачерквания и добавки. Съдът приема
искането за основателно, като ищецът следва на основание чл. 183 ГПК да бъде задължен да
представи в оригинал: цветна скица – извадка от ПУП на кв. „Б.“, Скица № 5387 от
08.06.1999 г., Скица от 08.06.2007 г., Скица № В/14 от 20.03.1981 г., Заповед № РД-50-09-312
от 01.08.1983 г., ведно със съпътстващата я скица, скица „план за регулация” за ПИ 57,1030
кадастрален лист 638, образуване на нов УПИ ХIII-57, Заповед № 146/29.03.1976 г. на
Председателя на ИК на СГНС, Заповед № 361/04.09.1978 г. на Началник управление - Гл.
архитект на С., ведно със съпътстващите ги скици, в насроченото открито съдебно
заседание.
Ответницата е поискала допускането на двама свидетели за доказване на владението
й върху имота, което искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-техническа експертиза, което искане е
допустимо и относимо и следва да бъде уважено, като вещото лице следва да отговори и на
посочените в отговора на исковата молба въпроси.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.03.2025 г. от
11,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в насроченото открито съдебно
заседание да представи в оригинал: цветна скица – извадка от ПУП на кв. „Б.“, Скица №
3
5387 от 08.06.1999 г., Скица от 08.06.2007 г., Скица № В/14 от 20.03.1981 г., Заповед № РД-
50-09-312 от 01.08.1983 г., ведно със съпътстващата я скица, скица „план за регулация” за ПИ
57,1030 кадастрален лист 638, образуване на нов УПИ ХIII-57, Заповед № 146/29.03.1976 г.
на Председателя на ИК на СГНС, Заповед № 361/04.09.1978 г. на Началник управление - Гл.
архитект на С., ведно със съпътстващите ги скици, като му УКАЗВА, че при неизпълнение
на указанията в срок представените преписи могат да бъдат изключени от доказателствата
по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба и от ответницата в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза в размер на
600 лв., вносими поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.И.Г.А, тел. *******, Специалност: Геодезия,
фотограметрия и картография, която да се уведоми за възложената експертиза и да се
призове за откритото съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на
депозита.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответницата за доказване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства, като УКАЗВА на ответницата да води свидетелите в съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4