№ 15673
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110143183 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. В. К., с ЕГН **********, чрез
адвокат Д. В. срещу „ПЕ МЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, с която се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 17094,64 лева – главница, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2023
г. и сумата от 4729,86 лева – обезщетение за забава за периода от 01.08.2021 г.
до 19.07.2024 г.;
2/ сумата от 1631.49 лева – главница, представляваща дължимо, но
незаплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ и
сумата от 266.45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2023 г. до
19.07.2024 г.;
3/ сумата от 1933,19 лева – главница, представляваща дължимо и
незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224,
ал.1 КТ и сумата от 315.72 лева – обезщетение за забава за периода от
01.05.2023 г. до 19.07.2024 г.
Ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба – 19.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е сключен трудов
договор на 11.06.2020 г. за длъжността „управител“ на ресторант и хотел с
месторабота в гр. Кърджали, ул. *** при условията на пълно работно време
на осемчасов работен ден и с основно трудово възнаграждение в размер на
1266 лева.
Посочва се, че ищецът не е подписал трудовия договор, но е престирал
труд по него, считано от 11.06.2020 г. до месец март 2023 г., когато
отношенията му с работодателя трайно са се влошили поради причината, че
работодателят не заплащал редовно или въобще не заплащал месечните
1
трудови възнаграждения на ищеца.
Ищецът сочи, че по тази причина на 10.03.2023 г., изпратил до ответника
молба за прекратяване на сключения между него и ответното дружество
трудов договор. Молбата му била основана на разпоредбата чл. 325, ал. 1 от
КТ – прекратяване по взаимно съгласие.
Ищецът обаче твърди, че молбата му не била уважена, като на
20.03.2023 г. ответното дружество прекратило трудовия му договор по силата
на Заповед № 05 от 20.03.2023г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Работодателя
обаче не отправил предизвестие до служителя, нито му начислил или заплатил
обезщетение за неспазено предизвестие,
Ищецът посочва, че е отказал да подпише заповедта за прекратяване на
трудовия договор като сочи, че към датата на издаване на заповедта не са
налице посочените в заповедта основания за прекратяване на трудовия
договор, тъй като никоя от страните не е била в невъзможност за изпълнение
на сключения трудов договор. Заявява се, че прекратяването на трудовото
правоотношение било незаконосъобразно. Поддържа, че докато е бил в трудов
договор работодателят системно не му е заплащал трудово възнаграждение
или не го е заплащал в установения срок. Твърди се също, че плащанията на
ищеца били непостоянни и непоследователни за целия период от сключване на
трудовия договор до неговото прекратяване.
Твърди, че през м. март 2023 г. ответникът е заминал за гр. София,
където и до настоящия момент е студент редовна форма на обучение
специалност „Право“ в УНСС.
На следващо място, посочва, че след като ищецът разбрал, че трудовия
му договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, той подал 3
бр. сигнали до Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“ – София
относно нарушаване на трудовото законодателство от страна на ответното
дружество „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД. Сигналите били препратени по компетентност
до Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, от където след извършена
проверка, Дирекцията информирала ищеца за резултатите с Отговор №
ИЗХ***/01.06.2023г. и Отговор № ИЗХ***/10.07.2023г., в които се констатира,
че на ищеца не са изплащани дължимите месечни трудови възнаграждения, а
за периода от м. май 2020 г. до м. март 2023 г. някои от трудовите
възнаграждения са изплатени частично.
Ищецът заявява, че не е ползвал неплатен годишен отпуск и никога не е
депозирал молба до работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск и
че през месеците февруари, август и октомври 2022 г. е полагал труд на
работното си място, но за тези месеци, в трудовото досие на ищеца е било
отразено, че той е бил ползвал неплатен годишен отпуск, определяйки, че това
било незаконосъобразно, в явно нарушение на трудовото законодателство,
както и че тези действия на работодателя нарушавали правата на служителя.
Посочва, че от извършените проверки от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Кърджали, на осн. чл. 400, ал. 1, т. 12 от КТ са били издадени два
протокола със задължителни за изпълнения ПАМ. В изпълнение на тези
2
задължителни предписания ответното дружество отправило официална покана
до ищеца да получи неизплатените му трудови възнаграждения, но в
действителност ответното дружество нямало намерение да изплаща заплатите,
а дружеството всъщност целяло да сплаши служителя, предявявайки на
майката му да подпише документи, в които било упоменато, че всички
трудови възнаграждения били изплатени на служителя. Ищецът също така
оспорва като неверни твърденията, че трудовата му книжка е била изпратена
на посочения от него адрес, така както било посочено в едно от изпратените
до него писма.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени следните доказателства: трудов
договор № 032 от 11.06.2020 г.; молба от Т. В. К. от 10.03.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ; Уверение № *** г., издадено от УНСС; Заповед за прекратяване на трудов
договор №*** г.; Отговор с Изх. №ИЗХ***/01.06.2023 г. от Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Кърджали; Отговор с Изх. №ИЗХ***/10.07.2023 г
от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кърджали; Жалба от Т. В. К. от
24.08.2023 г.;Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 06.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Кърджали;
Справка за регистрирани трудови договори на Т. В. К.; Разпечатки от лихвения
калкулатор на НАП – 23 бр.
.Прави искане по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължен „ПЕ ДЕ МЕ“
ЕООД да представи копие от трудово досие на Т. В. К..
Моли съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване
на основателността и размера на вземанията по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани.
Прави се възражение за местна неподсъдност на предявения иск и
моли делото да се препрати по подсъдност на Районен съд - Кърджали.
Оспорва описаната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка.
Признава, че между страните действително липсва подписан трудов
договор, поради което оспорва наличието на валидно трудово
правоотношение. Посочва, че ищецът е полагал труд само за определени
периоди, но след като няма подписан трудов договор не може да се направи
извод за наличие на валидно трудово правоотношение.
Оспорва предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неплатено
трудово възнаграждение. Твърди, че всички дължими суми са заплатени на
ищеца в брой, но ищецът не е подписал документите и поради негово
недобросъвестно поведение документите са останали неоформени по
законоустановения ред. Твърди, че всички разходно-оправдателни документи,
относно изплащане на трудовите възнаграждения му са били предявени за
подпис след като е констатирано, че същият не е полагал подписите си назад
във времето. Това е сторено с Констативен протокол от 20.03.2023 г. и такъв от
3
19.05.2023г., при което ищецът е отказал да подпише и приеме въпросните
документи. Посочва, че косвено доказателство за изплащани от страна на
ответното дружество трудови възнаграждения е факта, че ищецът е получил
банков кредит от „ОББ“ АД и с отпуснатата сума по кредита на 28.11.2022 г. е
закупил жилище, като при кандидатстване за кредита е подписал декларация
пред банката-кредитодател, където е посочил, че получава трудово
възнаграждение в размер на 1741,50 лв. и е представил пред Банката справка-
декларация, с която е удостоверил получени трудови възнаграждения за
периода от м. май до м. октомври 2022 г. Наред с посоченото ответникът
обръща внимание, че по времето, през което ищецът твърди, че е полагал труд
и претендира заплащането му, на 16.02.2023 г. е сключил и втори трудов
договор от с „КУЛ ХОСПИТАЛИТИ" ООД. Твърди, че в полза на работника,
осигурителя и ответник в настоящото производство, своевременно е
отчислявал и извършвал плащания за бюджета на ДОО.
На следващо място, твърди, че ответникът не е упражнявал труд при
ответника, считано от 16.12.2022 г. до датата на прекратяване на трудовия
договор между страните. След посочената дата ищецът не се е явявал на
работа, не е извършвал възложената работа и от разстояние, тъй като е
представял болнични листове, за да извини отсъствието си. Твърди, че на
29.03.2023 г. ищецът е изпратил по електронен път на ответника Болничен
лист № Е***8, издаден от ЕТ д-р „С.Г.“, ИППМП, изд. на 31.01.2023 г., който е
peгистриран при ТП на НОИ - Кърджали с придружително писмо № Р*** от
29.03.2023 г. и на същата дата ищецът е представил и предходен Болничен
лист Е***, издаден от ЕТ д-р С.Г., ИППМП, изд. на 30.12.2022 г. Твърди, че
по-късно ищецът е представил пред ответника и Болничен лист № Е*** от
24.02.2023 г., издаден ЕТ д-р С.Г., ИППМП, който е представен в ТП на НОИ
по електронен път с придружително писмо вх. № Р*** от 06.04.2023 г. в ТП на
НОИ. Посочва, че макар болничните листи да са представени несвоевременно,
те са били регистрирани пред съответното ТП на НОИ.
Въз основа на представените от ищеца болничните листове твърди, че
служителят е бил в отпуск по болест за периода от 30.12.2022 г. до 12.01.2023
г., от 31.01.2023 г. до 13.02.2023 г. и от 24.02.2023 г. до 09.03.2023 г., но от
16.12.2022 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е
работил и не е идвал на работното си място. Поддържа, че ищецът не е
упражнявал труд и през месеците февруари, август и октомври 2022 г.
Ответникът оспорва и посоченото в исковата молба основание за
прекратяване на трудовия договор. Посочва, че е поискал обяснения от
служителя поради дългото му отсъствие от работа, но служителят не е идвал
на работа и местонахождението му е било неизвестно за работодателя. Поради
това първоначално ответникът е искал да прекрати трудовото правоотношение
с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, заради което е издал Заповед № *** г.
за прекратяване на трудовия договор, тъй като ищецът е живял постоянно в
гр. София, тъй като е редовен студент по право в УНСС и практически е било
невъзможно да упражнява труд при ответника с работно място в гр.
Кърджали. Посочената заповед обаче не е основанието за прекратяването на
трудовия договор, тъй като при справка в документите на служителя се е
4
установило, че служителят е подал молба от 10.03.2023 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което със Заповед със същия номер № ***
г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между
страните на осн. чл. 325, ал. 1 КТ, като същата заповед е представена пред
НАП с уведомлението по чл 62, ал. 5 КТ с вх. № *** от 24.03.2023 г. Поради
това ответникът оспорва, че ищецът е прекратил трудовия договор на
посоченото основание – невъзможност на работника и служителя да полага
труд, като твърди, че трудовият договор е прекратен на основание взаимно
съгласие между страните. Посочва, че през цялото време на трудовото
правоотношение поведението на служителя е било недобросъвестно и е
целяло злепоставяне на работодателя – служителят не е подписал трудовия си
договор, не е подписал указанията за инструктаж, длъжностната си
характеристика, не е подписвал фишовете за заплати, разчетно-платежните
ведомости и всеки друг документ, който е трябвало да носи подписа на
служителя. Признава, че не е заплатил дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на служителя след прекратяване на
трудовия договор, но посочва, че това се дължи на виновно поведение на
ищеца, който е отказал да получи обезщетение и физически е отсъствал от
работното си място, поради което за работодателя е било невъзможно да
заплати такова обезщетение.
Позовава се на липса на житейска логика в твърденията на ищеца, че не
е получавал трудово възнаграждение в период от 21 месеца – за периода от м.
юли 2021 г. до м. март 2023 г., но въпреки това е полагал труд.
Моли съдът да остави без движение исковата молба, като укаже на
ищеца да конкретизира твърденията си кои трудови възнаграждения твърди,
че не са му плащани редовно и кои твърди, че въобще не са му заплащани.
Посочва, че твърденията в исковата молба противоречат на искане от
07.04.2023 г., в което ищецът извънсъдебно е претендирал от работодателя
неплатени, но изработени трудови възнаграждения за друг период – от м.
септември до м. декември 2022 г. Посочва, че също така следва да се дадат
указания на ищеца да даде пояснения, свързани с обстоятелствата в кои дни е
посещавал занятия като редовен студент през 2022 – 2023 г. и през кои дни е
работил по трудовия договор като управител на хотел-ресторант с работно
място в гр. Кърджали, а също така моли ищецът да бъде задължен да посочи
конкретните факти и обстоятелства, свързани с посочените в исковата молба
от ищеца обстоятелства относно оказван натиск от работодателя по повод
изпълнение на служебните задължения на ищеца; вид на злоупотреба и в
какво се изразява системността и кои точно права на служителя са били обект
на такава злоупотреба; коя правна норма от действащото трудово
законодателство е била обект на нарушение и в какво точно се изразява
системността на подобно нарушение.
Посочва, че действително ищецът е подал сигнали до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с които е заявил оплакване спрямо
работодателя относно трудовите му права, като по повод на сигнала му
Инспекцията по труда е извършила проверка и е съставила Протокол за
извършен проверка № ПР*** г., в който на работодателя са наложени
5
задължителни предписания като ПАМ на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ.
Работодателят е подал жалба пред административния съд, като по повод на
жалбата е образувано адм. д. 232/2023 г. по описа на Административен съд –
Кърджали, но в хода делото Дирекция – Инспекция по труда – Кърджали е
оттеглила направените предписания с Акт за оттегляне на ИАА с изх. №
ИЗХ*** г., като в мотивите се посочва, че задължителните указания не
съответстват на материалния закон. Поради това посочва, че предписанията,
на които се позовава ответника не доказват извършени от ответника
нарушения, тъй като посочения акт е оттеглен от издалия го административен
орган. Посочва също така, че ищецът е подал сигнал до прокуратурата срещу
ответното дружество, но след извършена проверка по пр.пр. с вх.№ *** г., на
06.11.2023 г. РП-Кърджали е постановила Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство.
Поради посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове за
неплатено трудово възнаграждение в размер на 17 094,64 лв. и за обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 631,49 лева, като неоснователни и
недоказани, а относно иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ признава
основателността на иска, но поддържа, че ищецът е изпаднал в забава на
кредитора, тъй като не е получил сумата дори след като работодателят го е
поканил и с отказа да подпише отчетно-разплащателните ведомости и други
счетоводни документи по повод на посоченото плащане, поради което оспорва
като неоснователна претенцията за обезщетение за забава върху посочената
сума.
Претендира заплащане на разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Към отговора на исковата молба са приложени следните документи:
Справка за приети и, върнати документи, представени с придружително
писмо с вх. № Р***/29.03.2023г. на ТП на НОИ или по ел. път, ведно с
придружително писмо; Болничен лист Е***, издаден от ЕТ д-р С.Г., ИППМП,
изд. на 30.12.2022 г.; Болничен лист Е***8, издаден от ЕТ д-р С.Г., ИППМП,
изд. на 31.01.2023 г.; Справка за приети и върнати документи, представени с
придружително писмо с вх. № Р***/06.04.2023г. на ТП на НОИ или по ел.път,
ведно с придружително писмо; Болничен лист Е***, издаден от ЕТ д-р С.Г.,
ИППМП, изд. на 24.02.2023 г.; Молба относно прекратяване на трудов договор
на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ, с дата 10.03.2023 г.; Заповед № *** г. за
прекратяване на трудов договор № ***г.; Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
прекратяване на трудов договор, изд. от НАП; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № ***/24.03.2023 г., изд.
от НАП; Придружително писмо за подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от
КТ, изд. на 24.03.2023 г. от НАП; Констативен протокол, изд. на 20.03.2023 г.;
Констативен протокол, изд. на 19.05.2023 г.; Констативен протокол, изд. на
20.05.2023 г.; Искане от Т. К. от 07.04.2023г., до управителя на „ПЕ МЕ ДЕ"
ЕООД; Удостоверение за декларирани данни, с изх. № *** от 29.09.2023г.,
издадено от НАП; Справка актуално състояние на действащи трудови
договори за периода 01.01.2023г. до 31.03.2023 г.; Протокол от 22.01.2024 г. по
адм.д. № 232/2023г. по описа на Административен съд Кърджали; Писмо с
6
изх. № ***/03.1.2023 г. от управителя на ОББ АД, клон Кърджали - Х.Т.;
Писмо с изх. № ***/21.11.2023 г. от управителя на ОББ АД, клон Кърджали -
Х.Т. и приложена справка-декларация за месечното трудово възнаграждение
на кредитоискателя, подписан на 07.11.2022г.; Искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, изд. от НАП с № П-
***/30.10.2023г.; Писмо с № ИЗХ***/25.07.2023г., изд. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда" - Кърджали - К.Ф.; Акт за оттегляне на
индивидуален административен акт, с изх. № ИЗХ*** г., изд. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда" - Кърджали - К.Ф.; Разчетно-платежна
ведомост на „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД, ЕИК ********* за периода: за месеците
януари, февруари и март - 2023 г., за месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември - 2022 г. и за
месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2021г.; Трудов
договор № ***г., подписан от работодателя - „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД; Служебна
бележка № *** г. за проведен начален инструктаж; Декларация-съгласие №
*** г. за съхранение на трудова книжка, обработка и предоставяне на личните
данни на работник/служител; Декларация № *** г. за запознатост с правилата
за безопасност на труда; Декларация № *** г. за запознатост; Молба № *** г.
за назначаване на работа в „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД; Протокол за постъпване на
работа, към ТД № *** г.; Уверение № ***г., изд. от УНСС; Справка от Агенция
по вписванията по данни за физически лица за вписвания, заличавания и
отбелязвания за периода 22.01.1924 г. до 22.01.2024 г. за лицето Т. К., ЕГН
**********.
Ответникът прави доказателствено искане за допускане на четирима
свидетели при режим на довеждане за установяване факта на заплащане на
трудово възнаграждение на ищеца.
Ответникът моли съдът да задължи ищеца по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК
да представи оригинал на Заповед № 05 от 20.03.2023 г. за прекратяване на
трудов договор № *** г., което доказателствено искане обосновава с
оспорване, че посочения документ въобще съществува.
Прави искания по реда на чл. 186 ГПК да се изискат от съответните
държавни органи и институции преписките по извършени проверки, водени в
Дирекция „Инспекция по труда" - Кърджали, по повод подадени от Т. В. К., с
ЕГН ********** срещу „ПЕ МЕ ДЕ" ЕООД, ЕИК ********* сигнали с вх. №
ВХ***/26.04.2023 г., № ВХ***/12.06.2023 г. и № ВХ***/21.06.2023 г., ведно с
всички събрани доказателства по преписките, както и адм. дело № 232/2023 г.
по описа на Административен съд – Кърджали, а също така и преписка с вх. №
***/14.06.2023г., по извършена проверка, водена от Областна дирекция на
МВР Кърджали, ведно с всички съдържащи се по полицейската преписка
данни, в т.ч. и обясненията, цялата прокурорска преписка с вх. № ***г.,
съдържаща се в себе си всички събрани доказателства, водена от Районна
прокуратура – Кърджали и информация от НАП и НОИ за всички начисления
и удръжки, извършени вноски и данъци за исковия период по партидата на
ищеца.
Прави доказателствено искане и по реда на чл. 192 ГПК да бъде
задължено третото неучастващо лице по делото – „ОББ“ АД да представи
7
справка-декларация с данни за трудови възнаграждения и информация във
връзка с действащ кредит и посочени от ищеца данни за деклариране на
трудови възнаграждения от него.
Съдът, след направена проверка на редовността на исковата молба
по реда на чл. 129 ГПК намира следното:
Съдът намира, че ищецът излага противоречиви и взаимоизключващи
се твърдения, досежно трудовото правоотношение, като от една страна
твърди, че трудовият договор с ответника не е подписан от него, а от друга
страна не сочи друго основание за възникване на трудовото правоотношение и
извежда всички претендирани суми от наличието на валидно и прекратено по
надлежен ред трудово правоотношение. Доколкото процесуалната
легитимация се извежда от твърдения на ищеца, а според твърденията на
ищеца липсва подписан трудов договор между страните, а при липса на трудов
договор трудовото правоотношение е недействително, на ищеца следва да се
дадат указания да посочи на какво основание е възникнало твърдяното
трудово правоотношение между страните, тъй като трудовото
правоотношение е основанието за възникване на претендираните вземания.
Отстраняването на противоречията, констатирани в исковата молба е от
съществено значение за изясняване на делото от фактическа и правна страна,
разпределяне на доказателствената тежест, допускането на доказателства, а
също така и за правото на защита на ответника.
Поради това на ищецът следва да бъдат дадени указания да уточни: 1/
дали твърди възникнало трудовото правоотношение с ответника по
действителен трудов, след като в исковата молба твърди, че Трудов договор №
*** г. не е подписан от ищеца /т.е. дали не е подписан само неговият екземпляр
от трудовия договор или такъв не е подписван въобще; 2/ да уточни
претенцията си за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – за
колко дни и през коя година се твърди да се е полагал същият; 3/ да уточни по
процесното правоотношение с ответника – в кое населено място е полагал
своя труд / по правоотношението, от което произтичат настоящите искове, а
не къде полага труд към момента на исковата молба или към момента на
получаване на настоящото определение/.
При неизпълнение на указанията в т.1 съдът ще приеме, че всички
претенции са недопустими, тъй като ищецът не представя твърдения за
основание за възникване на трудовото правоотношение, а претендираните
вземания са от валидно възникнало и прекратено трудово правоотношение.
При неизпълнение на указанията по т. 2 – съдът ще върне исковата
молба досежно иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а
при неизпълнение на указанията по т. 3 – съдът ще приеме за безспорно, че
ищецът е полагал труд в гр. Кърджали.
Ответникът следва също изрично да уточни с писмена молба - по
процесното правоотношение с ищеца – в кое населено място ищецът е
полагал своя труд.
Останалите възражения за нередовност на исковата молба подлежат са
неоснователни, като част от същите представляват спорни въпроси, за които е
8
поискана експертиза.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Искането по чл. 183, ал. 1 ГПК за представяне на оригинал на
посочената заповед за прекратяване на трудовия договор се явява относимо,
допустимо и необходимо, тъй като ответникът оспорва действителното
съществуване на оригинала на посочения документ, а спорът за основанието
за прекратяване на трудовия договор е от значение за основателността на иска
по чл. 220 от КТ.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото трудовото досие от ответника е относимо,
допустимо и необходимо и следва да се уважи.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192 ГПК за
изискване на документи от „ОББ“ АД, обективирано в т. 8 и 9 от
доказателствените искания към исковата молба, не е необходимо, доколкото
касае правоотношение с трето лице, което не е от значение за процесния спор.
Исканията на ответника по реда на чл. 186 ГПК за изискване за
представяне на документи от ИА ГИТ, от НАП, НОИ, обективирани в т. 3 и т.
7 от доказателствените искания към отговора на исковата молба, са относими,
необходими и допустими, тъй като пряко установяват релевантни
обстоятелства по делото, поради което доказателствените искания по чл. 186
ГПК в посочената част следва да бъдат уважени.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето по исканията по чл.
186 ГПК по т. 4, 5 и 6 от доказателствените искания към отговора на исковата
молба, като укаже на ответника да посочи с писмена молба с препис за
насрещната страна кратко, точно и ясно какви конкретни обстоятелства иска
да установи с посочените доказателствени искания и в случай, че вместо да се
изисква цялата преписка или дело може да се изиска конкретен документ,
съдържащ се в тях да го индивидуализира. Посоченото се налага от
съображения за процесуална икономия и бързина на процеса, тъй като
представяне на доказателства, пряко неотносими към настоящото дело ще
затрудни разглеждане на делото и ще увеличи значително обема на книжата
по делото, а по този начин ще затрудни защитата и на двете страни по делото.
При непредставяне на исканите указания съдът ще остави без уважение
доказателствените искания по т. 4, 5 и 6 от доказателствените искания към
ОИМ.
Искането на ответника за допускане на четирима свидетели за
установяване на факта на заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, е
относително недопустимо, тъй като според чл. 270, ал. 3 КТ е предвидено, че
изплащането на трудово възнаграждение се удостоверява по ведомост или
срещу разписка от служител или с писмено искане за заплащане на негови
близки или по банкова сметка, следователно законът е предвидил писмена
9
форма за доказване, а чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК забранява установяване със
свидетелски показания на обстоятелства, за които законът изисква писмен
документ. Забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК е относителна, тъй като
съгласно ал. 2 от същата разпоредба се допускат свидетелски показания при
изрично съгласие на страните. Поради това на ищеца следва да бъде указано
да посочи изрично дали желае да бъдат допуснати свидетели на ответника за
установяване на посоченото обстоятелства, като му бъде указано, че при
изразяване на съгласие и допускане на свидетелите, техните свидетелски
показания са редовно доказателствено средство.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
но предвид направеното доказателствено искане по т.7 от ОИМ съдът намира,
че вещото лице следва да работи по поставените задачи след представяне на
посочените документи и да му се укаже, че следва да ги ползва при изготвяне
на заключението.
Съдът, след като констатира, че предявената искова молба на този етап е
допустима и частично редовна, но с оглед на спазване на принципа на
процесуална икономия, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от
ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и
на основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
С определение № 18379/14.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12598/2024 г. на СГС
е отменено определение № 37033/16.09.2024 г. по настоящото дело за
изпращане на същото по местна компетентност на РС Кърджали /предвид
възражение на ответното дружество/ - доколкото по делото от твърденията на
страните и представените доказателства не било ставало ясно къде ищецът е
полагал своя труд физически по процесното правоотношение, съответно това
обстоятелство било спорно между страните/.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. № 43183/2024 г. по
описа на СРС, 61 с-в, образувано по искова молба на Т. В. К., с ЕГН
**********, срещу „ПЕ МЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********.
УКАЗВА на ищеца Т. В. К., с ЕГН **********, че следва в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото
определение да отстрани констатираните нередовности в искова молба вх.№
237657/19.07.2024 г., като с писмена молба с препис за насрещната страна
уточни: 1/ дали твърди възникнало трудовото правоотношение с ответника по
действителен трудов, след като в исковата молба твърди, че Трудов договор №
*** г. не е подписан от ищеца /т.е. дали не е подписан само неговият екземпляр
от трудовия договор или такъв не е подписван въобще; 2/ да уточни
претенцията си за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – за
колко дни и през коя година се твърди да се е полагал същият; 3/ да уточни по
процесното правоотношение с ответника – в кое населено място физически
и действително е полагал своя труд / по правоотношението, от което
произтичат настоящите искове, а не къде полага труд към момента на исковата
10
молба или към момента на получаване на настоящото определение/.
Предупреждава ищеца, че при неизпълнение на указанията в т.1 съдът
ще приеме, че всички претенции са недопустими, тъй като ищецът не
представя твърдения за основание за възникване на трудовото
правоотношение, а претендираните вземания са от валидно възникнало и
прекратено трудово правоотношение.
При неизпълнение на указанията по т. 2 – съдът ще върне исковата
молба досежно иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а
при неизпълнение на указанията по т. 3 – съдът ще приеме за безспорно, че
ищецът е полагал труд в гр. Кърджали.
УКАЗВА на ответника, че следва в едноседмичен срок от получаване
на съобщението с препис от настоящото определение да уточни с писмена
молба с препис за насрещната страна
1/ дали твърди да е връчил Заповед №*** г. с първоначалното
съдържание на ищеца Т. В. К., където трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ или я е оттеглил преди на ищеца да е
връчена посочената заповед;
2/ дали твърди да е връчил копие от Заповед №*** г. за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 КТ на ищеца Т. В. К. и ако да на
коя дата е връчена заповедта на ищеца ?
3/ след като оспорва да е възникнало валидно трудово правоотношение
поради отказа на ищеца като работник/служител да подпише трудовия
договор, защо е издал две заповеди за прекратяване на трудовия договор –
Заповед №*** г. с първоначално посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и
повторна заповед под същия номер с посочено основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ?
4/ защо след като оспорва да е възникнало валидно трудово
правоотношение поради отказа на ищеца като работник/служител да подпише
трудовия договор, работодателят е изпращал уведомления до НАП и НОИ по
чл. 62, ал. 3, както и уведомления до НОИ за издадени болнични листове на
служителя, което е характерно при наличие на трудово правоотношение
между страните.
5/ по процесното правоотношение с ищеца – в кое населено място
ищецът физически и действително е полагал своя труд.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът в качеството си работник/служител твърди, че между
страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „управител“
на ресторант и хотел с месторабота в гр. Кърджали, ***, при пълно работно
време на 8-часов работен ден и при уговорено трудово възнаграждение от
1266 лева, макар да отрича да е подписван трудов договор между страните и
твърди, че за периода 01.07.2021 г. до 20.03.2023 г. не му е заплащано трудово
възнаграждение. Твърди, че трудовия му договор е прекратен на 20.03.2023 г.
със Заповед №*** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но работодателят не
11
му е спазил предизвестието и не му е заплатил обезщетение за неспазено
предизвестие, а също така не му е заплатено обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, поради което претендира ответникът
като да бъде осъден да заплати неплатено трудово възнаграждение и
обезщетения за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ и чл. 224 КТ.
- правна квалификация – предявени са кумулативно обективно
съединени осъдителни искове: 1/ за заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 17 094,64 лева – за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2023 г. с правна
квалификация чл. 128, т. 2 КТ, както и иска за сумата от 4 729,86 лева –
обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода
от 01.08.2021 г. до 19.07.2024 г. – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 2/ иск за
сумата от 1 631,49 лева – дължимо и незаплатено обезщетение за неспазено
предизвестие с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ, както и иск за сумата
от 266,45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2023 г. – 19.07.2024
г. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 3/ иск за сумата от 1 933,19 лева – с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и иск за сумата от 315,72 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2023 г. – 19.07.2024 г. с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – няма такива.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда КТ/ в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно трудово
правоотношение с ответника през процесния период, по което ищецът е
полагал труд и размера на трудовото си трудово възнаграждение помесечно
през същия.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се трудово възнаграждение.
По иска за обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие от страна на работодателя,
неспазване срок на предизвестието от страна на работодателя и размера на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В доказателствена тежест на ответника е да установи твърдяното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение (прекратяване по
взаимно съгласие) без предизвестие, респ. – спазване на предизвестието от
страна на ответника или заплащане на претендираното обезщетение.
По иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
220, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ в тежест на ищеца е да докаже
прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и
неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен
годишен отпуск; размер на брутното трудово възнаграждение за последния
отработен месец от ищеца.
12
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове по чл. 86,
ал.1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи най-късно в съдебно заседание
оригинал на Заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор, като ПРИ
НЕЗИПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок без посочване на извинителна
причина съдът ще изключи представеното от ищеца копие от цитираната
заповед от доказателствения материал по делото (л. 9 по делото).
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи в едноседмичен срок от
получаване на съобщението всички документи, съдържащи се в трудовото
досие на Т. В. К., извън вече представените с исковата молба и отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за снабдяване с
информация от трето лице „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с
ЕИК ********* на осн. чл. 192, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали на основание чл. 186, ал.
1 ГПК да представят в 2-седмичен срок от получаване на уведомлението в
цялост преписката по сигнали с вх. № ВХ***/26.04.2023 г., №
ВХ***/12.06.2023 г. и № ВХ***/21.06.2023 г., ведно с всички събрани
доказателства по преписките, в т.ч. и обясненията.
ДА СЕ ИЗИСКА от Национална агенция по приходите и от Национален
осигурителен институт на основание чл. 186, ал. 1 ГПК в 2-седмичен срок от
получаване на уведомлението да представят информация във вид на справка,
както и документи относно начисления и удръжки, извършени вноски и
данъци за лицето Т. В. К., ЕГН ********** за периода 01.07.2021 г. до
20.03.2023 г., както и информация от НАП за трудови договори на лицето Т. В.
К., ЕГН **********.
Предупреждава посочените лица, че при неизпълнение в срок на
дадените указания, може да бъде наложена глоба на отговорното
длъжностно лице и/или имуществена санкция на съответното учреждение
в размер от 50 лв. до 300 лв.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ответника по
т. 4, 5 и 6 от доказателствените искания към отговора на исковата молба, като
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да конкретизира кратко, точно и ясно какви конкретни обстоятелства ще
доказва с направените доказателствени искания, респективно – в случай, че
съответното обстоятелство е възможно да се докаже чрез представяне на
конкретен документ да направи доказателствено искане за посочения
документ, като го индивидуализира конкретно или го определи по вид, вместо
13
за цялото дело или преписка.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на свидетелиз а
установяване на заплащането от страна на ответника на трудово
възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да заяви с изрчина писмена молба с препис за ответника дали е съгласен да се
допусне исканият от ответника свидетел за установяване на обстоятелството
за заплащане на трудовото възнаграждение, като му УКАЗВА, че в случай, че
се даде съгласие съдът ще допусне свидетеля и неговите показания ще бъдат
годно доказателствено средство.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, поставени в исковата молба, като УКАЗВА на вещото лице, че при
изготвяне на заключението следва да вземе предивд и представени справки от
НАП и НОИ за регистрирани осигурителни, трудови доходи и посочени
доходи. В тази връзка и вещото лице следва да се призове след представяне на
посочените документи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Б.В., която да се призове след изрично
разпореждане на съдията-докладчик, доколкото е необходимо изисняване на
въпроса за местната подсъдност на делото и получаване на документите от
НАП и НОИ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за назначената експертиза в размер на 600
лева, платими от бюджета на съда.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.06.2025 г. от
11.20 часа за която дата и час да се призоват страните / вещото лице след
отделно разпореждане на съда/.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
14
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15