Р Е Ш Е Н И Е
№606
гр. Хасково,10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на пети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Дорета Атанасова и прокурор Цвета
Пазаитова от Окръжна прокуратура - Хасково, постави за разглеждане докладваното
от съдия П.Костова исково адм.д. №714/2019 г. по описа на
Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Ю.К.С. ***,
със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник адв. А.Х., против Българска
народна банка, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район
„Средец“, пл.“Княз Александър I“ №1, управлявана от Д. Б. Р.. С исковата молба се иска да бъде
осъден ответника БНБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 14244.36 лв., представляващи обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания (депозити) в
размер на 196 000 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 17.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на причиняване на вредата –
30.06.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде
осъден ответника БНБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 30.06.2014 г., представляващи обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради забавено плащане на
гарантираните вземания (депозити), в размер на 196 000 лв. за периода от
20.06.2014 г. до 17.03.2015 г.
Претенцията се обосновава с твърдението, че
БНБ не изпълнила задължението си да приложи разпоредба с директен ефект - чл.
1, §. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, в срок от 5 работни дни след 20.06.2014
г., когато „Корпоративна търговска банка“ АД била поставена под специален
надзор, като така извършила нарушение на правото на ЕС, от което за ищеца
настъпили вреди в размер на законната лихва за периода на забава на изплащането
на гарантирания размер на депозита. Ищецът не можал да се ползва от вложените в
КТБ пари за периода 30.06.2014 г. до 18.03.2015 г., тъй като бил лишен от
възможността да се разпорежда с личните си парични средства или поне с минимум
гарантирания размер на депозита от 196 000 лв. Счита се, че БНБ е следвало да
вземе решение, че влоговете са неналични и акта си за поставяне на банката под
специален надзор на 20.06.2014 г., а не с отнемането на лиценза на КТБ, да
стартира процедурата по изплащането на гарантираните суми по депозитите. Периодът,
за който се следвало изплащане на причинени от КТБ вреди бил именно претендирания,
тъй като първият момент, в който следвало да бъде осигурен достъп до депозитите
бил 30.06.2014 г., защото срокът от 5 работни дни започнал да тече на
23.06.2014 г. (понеделник) – дата на Решение №73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, с
което КТБ била поставена под специален надзор, и изтекъл на 27.06.2014 г.
(петък), т.е. вложителите следвало да имат достъп до гарантираните си депозити
в понеделник - 30.06.2014 г., а крайният момент бил денят преди да бъде
изплатена гарантираната от Фонда за гарантиране на влоговете в банките сума от
196 000 лв. - 18.03.2015 г., т.е до 17.03.2015 г. Твърди се, че е налице
незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на държавата – в
лицето на БНБ, при или по повод изпълнението на административна дейност. На следващо
място се твърди, че незаконосъобразното бездействие на БНБ довело до забава в
изплащането на гарантирания размер на депозита, причинило на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Причинени му
били също и постоянен емоционален стрес и дискомфорт, породен от факта, че
дълго време бил лишен от достъп до всичките си спестявания, като имало пълна
неяснота дали изобщо ще му бъде изплатен поне гарантирания от държавата размер
на депозита и кога ще бъде сторено това. БНБ била органът по чл.1, §. З, буква
i от Директива 94/19/ЕО компетентен да направи констатацията, че депозитите
станали неналични по причини, пряко свързани с финансовото състояние на КТБ,
тъй като БНБ извършвала надзора на кредитните институции в България. Обявената
от съда неплатежоспособност на банката била самостоятелно, различно основание
за изплащане на влоговете, като свободната на преценката на БНБ по чл.1, §.З,
буква i от Директивата била ограничена от сроковете и целите на нормативния акт
на ЕС и по-специално от изискването за срока от 5 работни дни от неизплащането
на депозита. В случая депозитите останали неналични през целия период, в който
КТБ била под специален надзор - повече от 5 месеца, като изплащането им
започнало едва на 04.12.2014 г. На последно място се твърди, че съществува
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и
настъпилата вреда, тъй като от действията на БНБ ищецът бил ощетен - не могъл
да ползва личните си парични средства или поне минимум гарантирания размер на
депозита.
По изложените съображения се моли исковата
молба да бъде уважена. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание исковата претенция се
поддържа като основание и размер от ищеца и от пълномощника му. Моли се, в
случай на цялостно или частично отхвърляне на иска и присъждане разноски на
ответната страна, възнаграждението на процесуалния представител да се определи
в минималния нормативноустановен размер. В писмено становище се излагат допълнителни
доводи в насока основателност на исковата молба.
Ответникът – Българска народна банка, чрез
пълномощника си в писмен отговор на исковата молба, писмени становища, в
съдебно заседание и писмена защита, оспорва исковата молба и навежда доводи за
нейната недопустимост и неоснователност. В отговора на исковата молба се
излагат подробни съображения за липса на претърпени вреди, на противоправно
бездействие на БНБ и на нарушение, извършено от банката. В съдебно заседание се
твърди, че ищецът през претендирания период разполагал със значително имущество,
поради което нужда от спестяванията си в „КТБ“ АД нямал. Неяснота, дали ще му
бъде изплатена сумата по гарантирания размер на влога, също не била налице, тъй
като условията за изплащане на този размер били посочени в подписаните от ищеца
3 бр. анекси към договора му с „КТБ“ АД. Претендират се разноски по делото.
В писмена защита се релевират доводи, че БНБ
към 20.0.62014 г. не била компетентен орган, който да установява неналичност на
депозитите, тъй като нормативната уредба не предвиждала такива правомощия на
банката. Също така се сочи, че БНБ не лишила ищеца от право на собственост
върху влога му. Навеждат се подробни съображения за обосноваване на тезата за
липса на причинени на ищеца вреди. Не била налице и причинно следствена връзка.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково счита, че предявеният иск е частично основателен. Приема, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника и претърпени от ищеца
вреди. По отношение периода на претенцията за имуществени вреди смята, че
същият следва да бъде определен с крайна дата до 05.11.2014 г., т.е. един ден
преди 06.11.2014 г., когато БНБ отнела лиценза на „КТБ“ АД, а началният момент
следвало да бъде 26.07.2014 г. Това бил срокът, който разпоредбата на чл.10, §
1 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити сочила за
изплащане на надлежно проверените искания на вложителите по отношение на
неналични депозити - в рамките на 20 работни дни от датата, на която
компетентният орган извършил установяването, посочено в чл. 1, § 3, подточка i
от Регламента. Този срок, определен съобразно решението на БНБ, с което „КТБ“
АД била поставена под специален надзор, и срок от пет работни дни, определен в
Директива 94/19/ЕО, изтичал на 25.07.2014 г., т.е. ищецът започнал да търпи
вреди от следващия работен ден – 26.07.2014 г. По изложените съображения представителят
на прокуратурата намира, че искът за имуществени вреди е основателен за периода
от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение претенцията за неимуществени
вреди счита, че в тази насока не били ангажирани доказателства.
Административен съд - Хасково, като обсъди
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2013 г. между „КТБ“ АД и ищеца Ю.К.С.
е бил сключен рамков договор за изпълнение на платежни операции, разрешени от
потребителя, откриване на сметки и начисляване на лихва върху сумите по
съответните банкови сметки. Към договора били сключени анекси – Анекс
№92874/07.01.2013г. за откриване на банкова сметка *** „Безсрочен депозит плюс“,
в BGN, Анекс №140631/25.03.2014 г. за откриване на банкова сметка ***
„Преференциален безсрочен депозит“, в EUR, и Анекс № 140630/25.03.2014 г. за
откриване на банкова сметка *** „Преференциален безсрочен депозит“, в USD.
Видно от представените копия на Вносни
бележки и Платежни нареждания, в периода от сключване на договора и анексите до
13.05.2014 г. ищецът е захранвал сметките си в „КТБ“ АД.
На 20.06.2014 г. Управителния съвет на БНБ приема
Решение №73, с което поставя „КТБ“ АД под специален надзор; назначава квестори;
спира за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД;
ограничава дейността на банката, като ѝ забранява да извършва всички
дейности, съгласно лиценза извършване на банкова дейност, актуализиран със
Заповед № РД 22-2265 от 16.11.2009 г.; отстранява от длъжност членовете на
Управителния съвет на „КТБ“ АД; отстранява от длъжност членовете на надзорния
съвет на „КТБ“ АД; лишава за срок от три месеца от право на глас акционерите на
банката, притежаващи повече от 10 % от акциите ѝ.
На 18.03.2015 г. от „СИБАНК“ ЕАД до Ю.К.С. е
било изпратено Уведомление за включването му в изпратения от „Фонда за
гарантиране на влоговете в банки“ (ФГВБ) списък на вложители, на които следва
да бъдат изплатени суми по влогове от „КТБ“ до гарантирания размер.
С решение № 114/16.09.2014 г. Управителния
съвет на БНБ констатирал, че към този момент продължават да са налице условията
и предпоставките, довели до поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор.
На 06.11.2014 г. с Решение от №138 (л.94)
БНБ отнела лиценза на „КТБ“ АД, издаден с решение на УС на БНБ №24/21.01.1994
г.
Настоящият съд служебно установи, че с
Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т.д. № 7549/2014
г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. В тази
част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска
прокуратура, по съображения, че началната дата на неплатежоспособността е
30.09.2014 г. – към който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е
установено, че собственият капитал на КТБ е отрицателна величина.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. №
2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г.
на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е
определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на
неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на
отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към
30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
В хода на съдебното производство, от „КТБ“
АД (в несъстоятелност) е изпратено писмо. Съгласно информацията в същото: На
06.11.2014 г. за Ю.К.С. е била изпратена информация за подлежащата на изплащане
сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ, като в посочената сума се включвали
и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл.23, ал.1 от ЗГВБ, а
именно 06.11.2014 г. Предвид горното и с оглед на това, че по влога към датата
на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“ АД към
ФГВБ, били налични средства, представляващи съвкупност от главница и
капитализирани лихви до 06.11.2014 г., „КТБ“ АД не можела да удостовери, каква
част от изплатените средства чрез ФГВБ в размер на 196 000 лв., представлява
главница и каква лихви. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по
сметки на С. са подробно описани в лихвени листа, представени като приложения
към писмото. В последното е посочен размерът на вземането на С. от банката –
500 995.99 лв., формирано от сумите, останали по партиди на негово име след
изплащане на гарантираната по закон сума в размер на 196 000 лв. Посочено е, че
лицето е включено в първата, втората и четвъртата частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД (в несъстоятелност)
с приети вземания по чл.69 ал. 1.
Според заключението от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), Ю.К.С. е титуляр на следните депозитни
сметки: BG86 KORP 9220 4046 0686 01 в лева, съгласно Анекс №92874/07.01.201З г.,
с лихвени нива както следва: размер на депозираната сума - от 1500 лв. до 9 999,99
лв. - 5.5%, от 10 000 лв. до 49 999,99 лв. - 6.5%, от 50000 лв. до 99 999,99
лв. - 7.5%, над 100 000 лв. - 8.25%; BG68 KORP 9220 4046 0686 01 в евро,
съгласно Анекс №140631/25.03.2014 г., с лихвени нива както следва: размер на
депозираната сума - от 1500 лв. до 9 999,99
лв. - 4.5%, от 10 000 лв. до 49 999,99 лв. - 5.5%, от 50 000 лв. до 99 999,99
лв. - 6.5%, над 100 000 лв. - 7.5%; BG33 KORP 9220 4046 0686 01 в американски
долари, съгласно Анекс №140630/25.03.2014 г., с лихвени нива, както следва:
размер на депозираната сума - от 1500 лв. до 9 999,99лв. - 3,50%, от 10 000лв.
до 49 999,99 лв. - 4,50%, от 50 000 лв. до 99 999,99 лв. - 5,50%, над 100 000 -
6,50%.
Установеното от експерта салдо по депозитите
на ищеца е както следва: BG86 KORP 9220 4046 0686 01 BGN - 654 626.71 лв. към
30.06.2014 г., 491 560.18 лв. към 17.03.2015 г.; BG33 KORP 9220 4046 0686 01
USD – 2 000 $ към 30.06.2014 г., 1 455.18 $ към 17.03.2015 г.; BG68 KORP 9220
4046 0686 01 EUR - 2 000 евро към
30.06.2014 г., 1 463,36 евро към 17.03.2015 г.
Начислени лихви от 30.06.2014 г. до
17.03.2015 г.: по депозитна сметка BG86 KORP 9220 4046 0686 01, във валута
лева: дата 01.07.2014 г., салдо 654 626,71, лихвен % 2,59, брой дни 125, сума 5
887,09; дата 06.11.2014 г., салдо 489 622,77, лихвен % 2,59, брой дни 54, сума
1 902,18; дата 31.12.2014 г., салдо 491 560,18, лихвен % 2,59, брой дни 77,
сума 2 723,11 – обща сума: 10 512,38 лв.
По депозитна сметка BG33 KORP 9220 4046 0686
01, във валута USD: дата 07.01.2014 г., салдо 2 000, лихвен % 1,86, брой дни
125, сума 12,92; дата 06.11.2014 г., салдо 1 455,16, лихвен % - , брой дни - ,
сума 0,00 – обща сума 12,92 USD.
По депозитна сметка BG68 KORP 9220 4046 0686
01, във валута EUR, за периода от 30.06.2014 г. до 17.03.2015 г. начислени от „КТБ
АД“ (в несъстоятелност): дата 07.01.2014 г., салдо 2 000, лихвен % 2,74, брой
дни 125, сума 19,03; дата 06.11.2014 г., салдо 1 463,36, лихвен % - , брой дни
- , сума 0,00 – обща сума 19,09 EUR.
Според вещото лице, законната лихва за
забава за периода 30.06.2014 г. до 17.03.2015 г. е както следва:
по депозитна сметка BG86 KORP 9220 4046 0686 01, във валута лева: от 01.07.2014 г. до
06.11.2014 г., салдо 654 626,71, брой дни 125, сума 23 527,83; от 06.11.2014 г.
до 31.12.2014 г., салдо 489 622,77, брой дни 55, сума 7 502,79; от 01.01.2015
г. до 17.03.2015 г., салдо 491 560,18, брой дни 76, сума 10 387,76 – обща сума
41 500,55 лв.
По депозитна сметка BG33 KORP 9220 4046 0686 01, във валута USD: от 01.07.2014 г. до
06.11.2014 г., салдо 2 000, брой дни 129, сума 71,88; от 06.11.2014 г. до
17.03.2015 г., салдо 1 455,16, брой дни 131, сума 53,05 – обща сума 124,93 USD.
По депозитна сметка BG68 KORP 9220 4046 0686 01, във валута EUR: от 01.07.2014 г. до
06.11.2014 г., салдо 2 000, брой дни 129, сума 71,88; от 06.11.2014 г. до
17.03.2015 г., салдо 1 463,36, брой дни 131, сума 53,54 – обща сума 125,42 EUR.
В заключението се посочва, че в изплатената
от ФГВБ сума в размер на 196 000 са налични средства, които представляват
съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., и няма
възможност да се удостовери каква част от изплатените средства чрез ФГВБ
представлява главница и каква лихви. Размерът на законната лихва за забавено плащане
на гарантираните вземания (депозит) в размер на 196 000 лв. за периода
30.06.2014 г. до 17.03.2015 г. бил 14 244,30 лв.
По отношение приложения лихвен процент
вещото лице пояснява, че по сметка BG86 KORP 9220 4046 0686 01, във валута
лева, лихвеният процент за посочените периоди 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г.
бил в размер на 2,59 %, а за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. също бил в
размер на 2,59 %. По сметка BG33 KORP 9220 4046 0686 01, във валута USD,
лихвеният процент за посочените периоди 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. бил в
размер на 1,86 %, а за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. нямало данни да
било извършвано олихвяване. По сметка BG68 KORP 9220 4046 0686 01, във валута EUR,
лихвеният процент за посочените периоди 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. бил в
размер на 1,86 %, а за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. нямало данни да
било извършвано олихвяване. В ССчЕ е описана начислена лихва по периоди: по
BG86 KORP 9220 4046 0686 01, BGN – от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. - 4756,77,
от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. - 5887,09, от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. -
5743,09; BG33 KORP 9220 4046 0686 01, USD
– от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. - 10,44, от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г.
- 12,92, от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. - 10,44; BG68 KORP 9220 4046 0686
01, EUR - от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. - 15,37, от 30.06.2014 г. до
06.11.2014 г. - 19,03, от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. - 15,37. Общият размер
на лихвите за целият период от датата на откриване на съответният депозит бил
както следва: за депозит по сметка с №BG86 KORP 9220 4046 0686 01 в български
лева, разкрита на 07.01.201З г., за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
били начислени и осчетоводени лихви в размер на 22 731,92 лв.; за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. били начислени и неосчетоводени лихви в размер
на 33 573,34 лв., в т.ч. до 06.11.2014 г. 28 948,05 лв. В депозит по сметка с №
BG33 KORP 9220 4046 0686 01, разкрита на 25.03.2014 г., за периода от
25.03.2013 г. до 06.11.2014 г. били начислени и неосчетоводени лихви в размер
на 31,58 $. За депозит по сметка с № BG68 KORP 9220 4046 0686 01, разкрита на
25.03.2014 г., за периода от 25.03.201З г. до 06.11.2014 г. били начислени и
неосчетоводени лихви в размер на 43,03 EUR. Размерът на законна лихва за забава върху сумата от 196 000 лв.
за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. бил 5 733,82 лв., а за периода
25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. 7 262,83 лв.
В представено в хода на съдебния процес в Удостоверение
изх.№1913/12.10.2021 г. (л.305), от името на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) се
посочва, че ФГВБ гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице
в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв., като в посочената
сума се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл.23,
ал.1 от ЗГВБ, а именно към 06.11.2014 г., разпределени по сметките по следния
начин: по BG 86 KORP 9220 40 46068601, BGN – 193 951.99 във валута и в лева; по
BG 33 KORP 9220 41 46068601, USD - 576.42 във валута, 914.27 в лева; по BG 68
KORP 9220 44 46068601, EUR - 579.67 във валута, 1 133.74 в лева.
На вещото лице, изготвило заключението по
ССчЕ бяха поставени допълнителни задачи. В изпълнение на същите се представи
следното заключение:
В изплатената сума от 196 000 лв.,
разпределението на сумите от депозитите на Ю.К.С. е както следва: 193 951,99
лв. от депозит в лева с банкова сметка ***; 576.42 USD/914,27 лв. от депозит в
USD с банкова сметка ***; 579,67 EUR/1 133,74 лв. от депозит в EUR с банкова
сметка *** (съгласно таблица №1 от констатациите). Начислени лихви върху сумата
от 196 000 лв. по периоди: 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. – 1 458.91
лв.; от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. – 1 806.26 лв.; от 25.07.2014 г. до
06.11.2014 г. вкл. – 1 847,95 лв. (с детайли на изчисленията и приложени
лихвени проценти, посочени в констатациите в таблици от №2 до №5 и обобщение в
таблица № 6).
В съдебно заседание, вещото лице заявява, че
не може да даде отговор на въпроса дали в изплатената на Ю.С. сума от 196 000
лв. са включени тези (посочените по-горе) начислени по влоговете лихви.
По делото се събраха и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Б.К.,
който заяви пред съда, че познава ищеца от 2008 г., работят заедно в едно
предприятие. Посочи, че през 2014 г. С. бил стресиран, раздразнителен, доста
отслабнал и не можел да се съсредоточи в работата. Казвал, че има доста пари в
КТБ и не знаел дали ще му ги върнат. Притеснявал се, че всички спестявания му
били там. Бил в това състояние от 6 месеца до 1 година, отслабнал с около 15
килограма. След този период споделил, че щели да му върнат парите и бил по
спокоен. Допълва, че повечето от колегите му също забелязали промяната в
състоянието на С. през 2014 г.
По делото се събраха доказателства за
осигурителния статус на ищеца в периода 01.01. – 31.12.2014 г. и за
имущественото му състояние в същия период.
Съдът счита, че относимо към настоящото
производство е направеното преюдициално запитване до Съда на ЕС по адм.д. №
560/2016 г. по описа на АдмС – Варна, с формулирани осем въпроса за тълкуване
на чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 1, точка 3, подточка i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. В тази връзка е образувано дело
С-571/16, по което СЕС е постановил Решение от 4 октомври 2018г., както и
решение по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз.
При така установената фактическа обстановка
и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска и приложението на
ЗОДОВ.
Към дата на предявяване на исковата молба –
19.06.2019г. приложение намира разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал.
2 от АПК – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., която предвижда
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
"очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз" актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат
по реда на Глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения", както и че за неуредените въпроси
за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
Преценката относно приложимостта на реда по ЗОДОВ към исковете за вреди,
причинени от нарушения на правото на ЕС, следва да се извърши в съответствие с
принципите и стандартите, изведени от практиката на Съда на ЕС. Постоянната
практика на Съда на ЕС е установила, че във вътрешния правен ред на всяка
държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят
процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират
пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза
– Решение от 19 ноември 1991 г по дело С-6/90 и С-9/90, т. 42; Решение от 30 ноември
2003 г., по дело С-224/01, т. 50 и Решение от 14 септември 2017 г., по дело
С-184/16, т. 58.
Макар определянето на компетентните
юрисдикции и на процесуалния ред за предявяване на иск за отговорност на
държавата на основание правото на Съюза да попада в обхвата на процесуалната
автономия на държавите членки, те са длъжни да отстранят по реда на националното
право последиците от причинените от държавата вреди, при това при спазване на
принципите на ефективност – налагащ националните процесуални правила да
гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на
равностойност – изискващ националното право да предостави на всеки основан на
общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова
благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове,
основани на вътрешното право. Правото на Съюза предвижда също, че задължението
за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на
правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган,
извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на
съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите. В
тази връзка е прието също, че изискванията за прилагане на отговорността на
държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на
общностното право, не трябва при липса на особен довод да се различават от
тези, които уреждат отговорността на Общността при сравними обстоятелства.
Всъщност защитата на правата, които частноправните субекти извличат от
общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната или
общностната същност на органа, който е причинил вредата.
От даденото тълкуване с Решение на СЕС от
26 януари 2010 г. по дело С-118/08, т. 35 и т. 36 може да се обоснове и извод,
че исковете за възмездяване на вредите от нарушения на правото на ЕС, причинени
от държавата имат идентичен предмет с исковете по ЗОДОВ – обезщетяване на
вредата, претърпяна от увреденото лице поради действие или бездействие на
държавата.
Всичко изложено до тук води до извод, че
исковете като процесния – за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или
юридически лица от нарушения на правото на ЕС – следва да се разглеждат по реда
на ЗОДОВ в тази връзка е и разпоредбата на чл.2в, ал.1 от ЗДОВ.
На следващо място стои въпросът за
надлежният ответник в производство по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ.
Тук следва да се посочи, че независимо че БНБ не е административен орган по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за
отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава
членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието
действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Освен
това съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС,
разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от
изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени
при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни са
административните съдилища. Без съмнение БНБ е натоварена с изключителна
компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата
интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013
г., а възложеното й в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи
на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази
своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, т.к. разполага с решаващи,
регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по повод
надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени –
в този смисъл Определение № 18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017 г. на смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС.
Предвид обективния характер на
извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на
ЕС, редът за ангажиране на деликтната отговорност по реда на чл. 45-49 от ЗЗД е неприложим. Предпоставките за разглеждане на исковете по чл. 45-49 ЗЗД се явяват по-рестриктивни от тези, приложими за исковете по реда на ЗОДОВ,
което противоречи на чл. 47 от Хартата на основните
права на Европейския съюз и на принципите на равностойност и
ефективност.
Що се отнася до процесуалното изискване по
чл. 204 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, то в
настоящия случай претенцията на ищеца е за претърпени вреди от бездействието на
ответника, което се свързва с хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, според която
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. Дори и да се приеме, че в конкретния случай, макар да се твърди бездействие
от страна на ответника, не се касае за неизвършване на фактическо действие, а
за липса на извършено правно действие за издаване на конкретен акт от страна на
БНБ, отново следва да се приеме, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото по реда на ЗОДОВ. В тази връзка в т. 142 от решението на
СЕС по дело С-571/16 и в т. 77 от решението на СЕС по дело С-429/09, се посочва,
че би било в разрез с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица
всеки път да използват всички правни способи за защита, с които разполагат, при
положение че това би било прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от
тях. В конкретния случай при действащото към 2014 г. законодателство и
константната съдебната практика на ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за
защита. Напротив, всички дела, образувани по жалби на вложители в КТБ срещу
решенията на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор, за продължаване
срока на надзора и за отнемане на лиценза на КТБ – при това с директно
позоваване на Директива 94/14/ЕО и твърдение, че депозитите са станали
неналични още с вземане на решението за поставяне на КТБ под специален надзор –
са оставени от ВАС без разглеждане, по съображения, че тези актове не засягат
права и интереси на вложителите, а създават задължения само за банката -
Определение № 198/08.01.2015 г. по адм. д. № 15546/2014г; Определение №
4370/21.04.2015 г. по адм. д. № 3892/2015; Решение № 13284/08.12.2015 г. по
адм. д. № 11445/15 г. и др. Така на практика са пресечени всички опити на
вложителите да приведат действащата към момента схема за гарантиране на
депозитите в съответствие с Директива 94/19/ЕО. Без разглеждане, поради липсата
на правен интерес, са оставени и жалбите на акционерите срещу решението за
отнемане на лиценза (Определение на ВАС № 3725/02.04.2015 г. по адм. д. №
3438/2015). На практика обаче е нямало кой да оспори решенията на БНБ, т.к.
всички управителни органи на банката са отстранени още с решението от
20.06.2014 г., а квесторите се назначават от БНБ и се отчитат пред нея.
При така установената съдебна практика
обосновано може да се приеме, че е липсвал възможен процесуален ред, при който
в рамките на ефективен съдебен контрол на актовете и действията на БНБ, да бъде
извършена преценка за съответствието им с изискванията на Директива 94/19/ЕО.
При липсата на такава процесуална възможност и след като според действащото към
момента на подаване на иска законодателство актът, с който се отнема лиценза на
банката се счита за акт по чл. 1 пар. 3, буква i) от Директивата, на
вложителите не може да се противопостави изискване, като това по чл. 204, ал. 1
от АПК – за предварителна отмяна на акта, т.к. това би било в нарушение на
принципа на ефективност.
С оглед гореизложеното процесният иск е
допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на
стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от практиката на СЕС.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен.
Ищеца претендира настъпили имуществени и
неимуществени вреди в следствие бездействието на ответника по отношение на
постигане на задължителния резултат от Директива 94/19/ЕО. С други думи искът
за вреди се основава на неприлагането от страна на БНБ на разпоредбата на чл.
1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба
за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното
ни законодателство. Съгласно тази разпоредба „неналичен депозит" е дължим
и платим такъв, който обаче не е платен от кредитната институция, съгласно
правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от
следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по
тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента,
по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозита и не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го
направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и
във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи
път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и
изискуеми.
С оглед задължителната и директно приложима
на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3,
буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май
1994 (Директивата) БНБ, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е
дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в
КТБ за “неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове,
разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални
размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни
дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползваща се с директен
ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ
по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на
която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на
изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“, т.е. още
на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която
дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до
гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че
не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата
не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена
от българския законодател за „съответния компетентен орган“.
В случая, постановявайки Решение №
73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с
необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла
на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за
преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с
финансовото състояние на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само
не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били
лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си.
Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и
да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване
неналичност на депозитите не е прието. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение
БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на
гарантирания размер на депозитите при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона
за гарантиране на влоговете в банките (отм.).
Следва да се вземат предвид и постановените
в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело
С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен
предмет. Съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година
относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно
което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, а от друга страна- не допускат отклоняване от предвидените от тези разпоредби
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по
съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под
специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма,
целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на
вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното
изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС
приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на
чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно
съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на
отговорността на държава - членка за нарушение на правото на Съюза.
От изложеното следва, че за да се задейства
схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура
само от три стъпки: 1/ компетентният орган се увери, че депозит, който е дължим
и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни
дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали
съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини,
които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити,
които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в
състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в
състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на
20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва
началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с
решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй
като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението си по дело С-571/16,
разпоредбите на чл.1, § 3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат
национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване
неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са „да
не се възпрепятства бързото изплащане“, като удължаване на императивните
срокове може да се извършва само „при изключителни обстоятелства“.
Неоснователни са доводите на ответника за
липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна
лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала
изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете,
КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера
от 196 000 лв., изплатени на ищцата, е включена както главница, така и
договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014г. Същата лихва обаче не
следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й
характер и произход, така и предвид обстоятелството,че същата е начислявана за
част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху пълния размер на
депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни
лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за
ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.
Договорната лихва е начислена върху
вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за
обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората –
санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на
суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от
Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение
на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява
в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000
лв., независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира
той.
Всяко неизпълнение на парично задължение е
забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни
вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е
изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично
задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора,
без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в
размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от
обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част
от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.
Налице е в случая неизпълнение на парично
задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на
законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.
Вредата за ищеца в случая се изразява в
пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000
лева.
Относно размера на дължимото обезщетение и
по конкретно периода, за който такова се дължи, настоящият съдебен състав
счита, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само
за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има
достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно
за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период е налице и
пряка причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и
претърпените вреди. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от
Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за
установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на
поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент
действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо от това
неправилно ищецът твърди, че още на 30.06.2014 г. е следвало да има достъп до
депозита си. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на
депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с
който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за
изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на
този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в
случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок
– т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за
изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да
получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. От следващия ден – 26.07.2014г.,
ищецът е започнал да търпи реално вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ.
От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014
г. – когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента
законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана
процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, съответно от тази
дата БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за
този период до датата на изплащане на депозита – 17.03.2015 г. липсва основание
за обезщетение. Съответно периодът, за който се дължи обезщетение е
26.07.2014г.-05.11.2014г.
Доводите на ответника за неоснователност на
предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския
съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че
вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено
изплащане на гарантирания размер на депозитите не се споделят от съда. В т. 6
от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за
обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата
за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение
на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този
иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите
разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа
твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск.
Неоснователно е възражението за изтекла
погасителна давност. Давността за обезщетение за причинени вреди е 5 годишна и
започва да тече от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт,
действие или бездействие. Съгласно ТР № 3/2004 г. - т. 4 на ВАС, вземането за
обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред на
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на органа или
длъжностното лице. Когато вредите произтичат от фактически действия или
бездействия на администрацията /както е в случая/, обезщетението може да се
иска след признаването им като незаконосъобразни, което се установява в
производството по обезщетяване, като преюдициален въпрос или след влизане в
сила на решението в производство по чл. 257 АПК. Незаконосъобразността на
действията и бездействията на БНБ е предмет на разглеждане на настоящето
съдебно производство, съответно давността не е изтекла и възражението е
неоснователно.
Искът е установен в своето основание, а
неговият размер следва да бъде съобразен с приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, която е изчислила размера на обезщетението за забава
върху главницата от 196 000 лева за периода от 26.07.2014г. до
05.11.2014г. на 5 733,82 лв. Предявеният иск следва да се уважи в този размер,
а за разликата до 14 244. 36 лева и за периода извън посочения, следва да
се отхвърли като неоснователен. В тази връзка върху посочената сума се дължи и
претендираната от ищеца законна лихва, но от дата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за понесени
неимуществени вреди настоящия състав на съда намира следното:
От събраните по делото гласни доказателства
може да се обоснове, че ищеца е понесъл негативни емоции, притеснения,
несигурност, емоционален дискомфорт от неяснотата на ситуацията и липса на
реакция от страна на институциите в Република България в установените в
Директива 94/19/ЕС срокове да му осигури достъп до собствените му средства,
което му е гарантирано от правото на ЕС и Конституцията на Република България.
Бездействието на БНБ, произтичащо от неизпълнение на нормативно установени, с
пряко приложимо право на ЕС, задължения го е довело до отчаяние, коствало му е
нерви и притеснения до момента, когато е взето решение ФГБВ да изплати на
вложителите гарантирания размер на влоговете и съответно същите са изплатени.
Ето защо ищцовата претенция за обезвреда по
реда на специалния закон, за понесените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразното бездействие на БНБ е основателна, като същата се следва
от установената в настоящото производство дата на увреждането 26.07.2014г. до
окончателното й изплащане.
Неимуществените вреди нямат материален
еквивалент за пострадалия, поради което законът повелява следващото се за тях
обезщетение да се определя на принципа на справедливостта. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактна категория. При
преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне на действителните
преки и непосредствени вреди, причинени на увредения. Като се вземат предвид
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението в случая, настоящата инстанция намира, че негативните
преживявания на ищеца не се отличават с изключително висока степен на
интензивност. Ето защо искът се преценява за основателен в размер на 1000 лв.,
който размер е съответен на стандарта на живот в страната, времетраенето на
бездействието на ответника и отражението му върху самия ищец. Над тази сума
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съобразно изход на
процеса, при материален интерес на исковата претенция в общ размер на 19 244.36
лева, уважена част в размер на 6733.82 лева, направени от ищеца разноски в
процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат в размер на 664.83 лева,
както и разноски за заплатена държавна такса от 10.00 лева, разноски за
внесения от ищеца депозит за ССЕ в размер на 200.00 лева, или общо разноски в
размер на 874.83 лева.
Във връзка с искането за присъждане на
разноски на ответника в настоящото производство, съдът намира, че същото е
изцяло неоснователно, доколкото към момента на завеждане на исковата молба
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за
ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. А разпоредбата на чл.10,
ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на
ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага
единствено за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на
разпоредбата. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на
основание §6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
- Хасково, трети състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Българска народна банка със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Ал.
Батемберг“ № 1 да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 5
733,82 / пет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./ лева,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в периода от
26.07.2014г. до 05.11.2014г., вследствие незаконосъобразно бездействие на
Българска народна банка да изпълни нормативно вменени й задължения, пряко
произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30
май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с
Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 19.06.2019г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан в останалата му част за разликата над 5 733.82 лева до пълния
предявен размер от 14 244.36 лева и за периода от 30.06.2014г. до
25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 17.03.2015г., както и за законната лихва
върху обезщетението, считано от 30.06.2014г. до 18.06.2019г.
ОСЪЖДА
Българска
народна банка със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Ал. Батемберг“
№ 1 да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 1000 /
хиляда / лева представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, от
датата на увреждането 26.07.2014г. до окончателното й изплащане, вследствие
незаконосъобразно бездействие на Българска народна банка да изпълни нормативно
вменени й задължения, пряко произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на
депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 26.07.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан в останалата му част за разликата над 1000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА
Българска
народна банка със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Ал. Батемберг“
№ 1 да заплати на Ю.К.С., ЕГН ********** ***, разноски за настоящата инстанция
в размер на 6733.82 / шест хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст./.
Решението може да се оспорва с касационна
жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: