Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на двадесет и девети
октомври 2019
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Славея Янчева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1776 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 60099/16.08.2019г от „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД срещу решението на ВРС-VIIс-в № 3471/ 25.07.2019г по
гр.д.№ 5446/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът *** Б. НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество сумата от 5258,33лв,
представляваща стойност на начислена ел.енергия за минал период
21.12.2018г-09.01.2019г за обект на потребление, находящ се в гр.**** с аб.№
********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/13.02.2019г, на осн.чл.
124 ал.1 ГПК; осъдено е дружеството да зарлати на ищцата сумата от 210,34лв, представляваща
сторени по делото пред първа инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за
неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума
съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия от
13068 кВтч, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова дължимостта
й се основава на договорните отношения между страните и задължението на
потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и
чл.48 ПИКЕЕ.
Затова моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата *** Б. със становище за неоснователност на
оплакванията. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затва
моли за неговото потвърждаване.
Претендира
присъждане на съдебно–деловодните разноски пред настоящата инстанция.
В
исковата си молба въззиваемата
е изложила, че е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в гр.****.
На
9.01.2019г служители на „Електроразпределение Север“ АД посетили адреса й и
демонтирали в нейно отсъствие електромер с фабр. № 1125071110173038, който са
приели, че служи като СТИ за отчитане на потребявана в имота й ел.енергия. На
негово място монтирали друг електромер с фабр. № 11250711101699078. Съставен
бил КП № 11274854, а впоследствие за периода от 21.12.2018 до 09.01.2019г й
била начислена потребена ел.енергия на стойност 5406,78лв. След отправено от
нея запитване и получен отговор от дружеството, че сумата е дължима, на
2.04.2019г в имота й било преустановено електричеството. Оспорва това
допълнително количество да е реално потребено от нея, респ. да е измерено от
годно и сертифицирано СТИ. Оспорва документираните констатации в изготвения
протокол за проверка. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията
и присъждане на разноски.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 5406,78лв, представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал
период 21.12.2018г-20.01.2019г за обект на потребление, находящ се в гр.Варна
ул.„Банат” № 9 с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което вземане била
издадена фактура № **********/ 13.02.2019г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално
потребено количество ел.енергия по отчетени показания на електромера.
Не оспорва
наличието на договорни отношения между страните и поради това сочи да са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 9.01.2019г. била извършена проверка на
измервателната система в обекта на абоната, за която е бил съставен констативен
протокол. При проверката било установено, че обектът се захранва от СТИ с фабр.
№ 1125071110173038, което не било въведено в базата данни на дружеството.
Електромерът бил демонтиран при показания за нощна тарифа 5031кВтч и дневна
20219кВтч. Изходящият проводник бил преместен към СТИ с фабр. №
11250711101699078, заведен на ищцата.
Твърди се,
че за дълъг период от време, в дружеството не била постъпвала информация за
потребление от това СТИ. На 13.02.2019г била издадена фактурата, остойностяваща
отчетено количество ел.енергия за периода 21.12.2018г до 09.01.2019г от
електромер с фабр.№ 1125071110173038 и отчетеното количество ел.енергия от СТИ
с фабр.№ 11250711101699078 за периода 10-20.01.2019г от 194кВтч по нощна тарифа
и 542кВтч по дневна тарифа.
Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и
поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за продажба
на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление с адрес - гр.Варна ул*** с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което
вземане била издадена фактура № **********/13.02.2019, като ищцата се явява
битов клиент по смисъла на §1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката.
От КП № 11274854/9.01.2019г се установява, че на посочената дата е била извършена
проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца. В протокола е
записано, че СТИ е с фабр.№ 1125071110173038 и след подадени сигнали от
диспечер било установено, че този електромер не бил заведен в база данни, като
изходящият проводник следвало да бъде преместен към СТИ с фабр.№
1125071110169078, който е бил заведен на абоната. Така установеното СТИ е било
демонтирано и запечатано. Отчетени са били показанията му по дневна
тарифа-20219кВтч и нощна-5031кВтч. Протоколът бил подписан от служители,
извършили проверката и двама свидетели.
Според изготвената метрологична експертиза на СТИ от БИМ ГД„МИУ“ РО-Варна,
за което бил съставен КП № АУ-Е-000029-24344/25.04.2019г, от чието съдържание е
видно, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността
на СТИ.
На 13.02.2019г ответното дружество е издало фактура № ********** по
партидата на името на ищцата, в която като основание е посочено ел.енергия за
периода 21.12.2018г до 20.01.2019г за електромер фабр.№ 1125071110169078. Във фактурата е посочено, че
са остойностени по показания на електромера за дневна тарифа 542кВтч и отделно
служебно са начислени 20761кВтч, а за нощна тарифа 1209кВтч по показания на
електромера и 5224кВтч служебно начислени.
От заключението на в.л. инж.**** по изслушаната СТЕ, вкл. с поясненията
дадени в с.з. при изслушването му се установява, че до 9.01.2019г потреблението
в имота на ищцата е отчитано от СТИ с фабр.№ 1125071110173038, който е
еднофазен, двойнотарифен, с дистанционен отчет, вписан в Държавния регистър на
одобрените СТИ. В случая, при проверката е констатирана грешка в свързването на
инсталацията на абоната към СТИ. От „Електроразпределение Север“ АД в.лице е
получило информация, че когато е бил извършван монтажът на двата електромера
/този, който е отчитал, и този, който е трябвало да отчита/ в таблото, е
следвало да бъде измервано потреблението на два абоната в един двор. Единият
абонат изобщо не е бил регистрирал електромера си и затова същият не се е водил
в базата данни на електроразпределителното дружество. Така, абонатът който е
ползвал ел.енергия е бил закачан за електромер, който не се е отчитал.
Технически това е станало чрез прикачване единият проводник към другия при
неясни за в.лице обстоятелства, доколкото липсва нарушаване на пломбите на СТИ,
като е възможно това да се е случило още при монтиране на електромерите,
разположени на табло, поставено на високо. В.лице посочва, че така начислената
служебна консумация е невъзможно да е потребена за посочения период, а касае
потребление натрупвано години. Отразеното във фактурата като реален отчет
количество ел.енергия от 542кВтч дневна и 194кВтч нощна тарифа, в.лице посочва,
че е на стойност съответно 103,25лева и 20,46лева. Служебно начисленото
количество ел.енергия от 20761кВтч за дневна и 5224кВтч за нощна тарифа е на
стойност съответно от 3954,76лв и 550,87лв.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на
иска, така и до приключването на
устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото
едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ищцата е да установи вземането си по
основание и размер.
В тежест на ответната страна е установяване законосъобразността и
правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищцата е потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че
имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната
мрежа; а също и че с ответника-въззивник са в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на
вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
В
ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се
приемат от Комисията,
т.е. от Държавната
комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се
публикуват от Комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1
б.„г” от ЗИД
ЗЕ,
обн.ДВ
бр.54/2012 /в
сила от 17.07.2012г/,
с нормата
на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният
снабдител продава ел.енергия,
да съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С
оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените
в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са
приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ
и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане
на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава
принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но
само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и
чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е
изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на
нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва,
че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер.
Впоследствие,
с Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация
в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за
извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване.
При липсата
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47
ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По
спорния въпрос съществува и задължителна
практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II
ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение №
223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО;
Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011
по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на
ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР
1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна
практика.
В цитираните решения е
застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от
законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане
в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.
В Решение №
189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия
него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че
заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146
ал.1 ЗЗП и чл.26
ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена на 9.01.2019г, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че
отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно:
разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/ 8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Щом като решението на ВАС-5чл.с-в
е било постановено на 8.11.2018г, то към момента на начисляването на корекцията – 9.01.2019
е влязло в законна сила и затова ответното дружество
е следвало да се съобрази с него, което следва да стори и настоящият въззивен
съд.
С оглед всичко изложено
по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз
основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова
не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора
във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски поради липсата на отправено искане за
това и представяне на доказателства за реално сторени такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIс-в № 3471/ 25.07.2019г по гр.д.№ 5446/2019г, с
което е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът М. Демирова Б. НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество сумата от 5258,33лв,
представляваща стойност на начислена ел.енергия за минал период
21.12.2018г-09.01.2019г за обект на потребление, находящ се в гр.Варна
ул.„Банат” № 9 с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/13.02.2019г, на
осн.чл. 124 ал.1 ГПК; осъдено е дружеството да зарлати на ищцата сумата от 210,34лв, представляваща
сторени по делото пред първа инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената
част на иска на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата над 5258,33лв до 5406,78лв и за периода
09.01-20.01.2019г, както и е осъдена М.
Демирова Б. да заплати на ответното дружество сумата от 25,42лв–сторени
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, на осн. чл.78 ал.3 ГПК, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: