О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……................2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на 23.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
частно търговско дело № 504 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по искане за приемане на възражение вх.
№ 10369/11.02.2019г. на Н.К.Г. по реда на чл. 423 от ГПК срещу вземане по заповед
за изпълнение № 7638/11.12.2015г., по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 15390/2015 г. на РС – Варна.
Длъжникът релевира
твърдения във възражението, уточнено с молба от 17.04.2019г. след указания на
ВОС, дадени с определение № 1289/04.04.2019г., че на 17.01.2019г., бил уведомен
от счетоводителя на работодателя си „Мегаклийн 21“
ООД за наложен запор на заплатата му по изп. №
20198950400033 по описа на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 в КЧСИ, обраузвано въз основа на издаден изпълнителен лист и
заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 15390/2015г. на ВРС.
Твърди се във възражението, че Н.К.Г. не е била надлежно уведомена за
образуваното срещу нея ч.гр.д. № 15390/2015г. на ВРС, поради което била в
невъзможност своевременно и в сроковете по чл. 414 от ГПК да оспори заповедта
за изпълнение. В тази връзка твърди, че положеният подпис върху съобщението за връчване на заповедта за
изпълнение, не принадлежи на Н Я Х – майка на Н.К.Г., тъй като тя била
неграмотна.
Отделно от горното, в условията на евентуалност се
заявява, че ако Н Я Х е получила съобщението, тя не е уведомила за това дъщеря
си Н.К.Г., тъй като последната за периода 2015-2016г. не е живяла в дома на
майка си, въпреки, че е била регистрирана на нейния адрес. Допълва, че майката Н
Я Х е възрастна и страда от редица заболявания още преди 2015г., поради което
дори и да е подписала вместо Н.К.Г. съобщение, не е разбрала какво е подписала
и не е разбрала, че има задължение да предаде съобщението на дъщеря си.
Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД изразява становище за неоснователност на възражението. Посочва, че
връчването е редовно на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК. Обосновава
законосъобразност на извършените от заповедния съд процесуални действия.
Възражението пред въззивния
съд е подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, от процесуално
легитимирано лице – длъжник, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано възражението по същество, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.К.Г.
за заплащане на общата сума от 10 258.94 лева, подробно описана по пера в
заявлението. Съдът е издал Заповед № 7638/11.12.2015г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 15399/2015г., като в разписката за връчване на заповедта на адрес:
гр. Варна, ул. „Розова Долина“ № 25а (постоянния адрес на длъжницата), е
отбелязана като получател Н Я Х – майка на длъжницата Н.К.Г.. Заповедният съд е
приел връчването за редовно и поради изтичане след това на срока за възражение
по чл. 414 от ГПК, е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на
заявителя „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу Н.К.Г..
От гореустановената
фактическа обстановка, съдът счита подаденото възражение по реда на чл. 423 от ГПК за неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Процесуалният
представител на Н.К.Г. е навел твърдения, попадащи състава на две основания,
предвидени в чл. 423, ал. 1 от ГПК: 1) че заповедта за изпълнение не е била
връчена надлежно на Н.К.Г., при условията на чл. 46 от ГПК – главно основание
по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК; и 2) че Н.К.Г. не е могла да узнае своевременно
за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства – евентуално основание
по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По отношение на главното възражение по чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК - че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжницата:
Практиката приема, че посоченото основание предполага
привидност на иначе редовно от външна страна връчване, тоест съобщението за
връчването е оформено редовно, но самото то е с невярно съдържание.
Твърденията на длъжницата, че заповедта не й била
връчена надлежно, тъй като подписът, положен в разписката не принадлежи на
майка й, респ. че майка й не е получила съобщението, останаха недоказани. Не бяха ангажирани никакви
доказателствени средства от длъжника, въпреки указанията на съда в тази връзка,
за опровергаване истинността на съдържанието на изготвената разписка от
длъжностното лице „призовкар“, представляваща по своята същност официален
удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
Поради тази причина съдът счита, че удостовереното в
разписката, че книжата се връчени на Н Я Х – майка на длъжника, съответства на
обективната действителност. Ето защо, следва да се приеме, че е спазена
процедурата, предвидена в чл. 46 от ГПК за редовно уведомяване на длъжницата Н.К.Г.
чрез пълнолетен член от домашните му, а именно нейната майка. Следователно връчването на заповедта
за изпълнение е съобразено с изискванията на процесуалния закон за редовност
на връчването на съобщения и призовки.
По отношение на евентуалното възражение по чл. 423,
ал. 1, т. 3 от ГПК - че длъжницата не е могла да узнае своевременно за
връчването, поради особени непредвидени обстоятелства:
За неналична съдът намира и тази хипотеза,
предвиждаща възможността длъжникът да оспори заповедта, когато връчването е
надлежно, но същият не е могъл да узнае за него, поради особени непредвидени
обстоятелства.
На първо място, доказателства не са събрани, че са
налице непредвидени обстоятелства, поради които майката не е изпълнила
задължението си да уведоми дъщеря си за получените книжа. Дори и да се
възприемат твърденията на длъжницата, че е отсъствала за значителен период от
време от адреса, на който е регистрирана (от 2015 г. до 2016г.), тя не е взела
необходимите и адекватни мерки да обезпечи получаването на изпратени до нея
съобщения и книжа. Длъжницата твърди, че майка й Н Я Х е неграмотна и вероятно
не е разбрала какво е подписала, както и че има здравословни проблеми още преди
2015г. Съдът счита, че тези обстоятелства нямат непредвидим характер, доколкото
длъжницата е знаела за тях, а оттук е била наясно с риска да не бъде известена
от своята майка при получаване на документи, адресирани до нея. Поради тази
причина, Н.К.Г. следва да понесе неблагоприятните последици от това, че не се е
погрижила надлежно за своите работи.
Предвид горното, въззивният
съд приема, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По изложените съображения, въззивният
съд намира възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното
производство, за неоснователно,
поради което същото не подлежи на приемане.
С оглед произнасянето по същество на възражението по
чл. 423 от ГПК, отпада необходимостта от произнасяне по искането за спиране на изп.д.№ 2019895040033 по описа на ЧСИ № 895 в КЧСИ до
приключване на настоящото търговско дело, още повече че длъжницата не внесе
надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК, което е единственото
основание за спиране на изпълнението на заповедта.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение
вх. № 10369/11.02.2019г. на Н.К.Г. по реда на чл. 423 от ГПК срещу вземане по
заповед за изпълнение № 7638/11.12.2015г. по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело № 15390/2015 г. на РС – Варна.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: