Решение по дело №2301/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е      

№

град Р у с е, 27. 03. 2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 13.02.2020 год, в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                        разгледа докладваното от съдията АНД N2301

                        по описа за 2019 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Д.Д.К., ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 6504/22.10.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", при Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за нарушение на чл.26 ал.2, т.1, бук.А от Закон за пътищата, на основание чл.53 ал.2, вр. чл.26 ал.2 от Закон за пътищата му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2500лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения.

            Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.

            Наказващият орган, чрез изпратения представител поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

            На 24.09.2019год. 15.05.2012год. служители – инспектори контрол по РПМ при Агенция „Пътна инфраструктура", между които и св.Б. П., на път I-5, км.7, посока гр.Русе – гр.Бяла, спрели за проверка ППС  – МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Волво", модел „ФМ"с рег. № СТ 3766 ВС, управлявано от водача жпод.К.. С помощта на електронна везна извършили измерване установило, че:

измерено разстояние между осите 1,37 м., измерената сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24,500 тона при максимално допустимо натоварване - 19,000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква „в" от Наредбата №11/03.07.2001год на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жпод.К. не представилвалидно разрешение /разрешителноили квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1,т.1 от ДР на  Наредбата №11/03.07.2001год на МРРБ, поради което св.П., в негово присъствие, съставил акт, обвиняващ го за нарушение на чл.26 ал.2, т.1 А от Закон за пътищата. Актът бил подписан без възражения и връчен на  водача на МПС. Впоследствие, наказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя с “глоба ” в размер на 2500лв.  

            Съдът след като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните доказателства, прави следните изводи:

            По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, единствено досежно размера на наложената санкция.

            Безспорно се установява, че жпод.К. нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2, т.1 А от Закон за пътищата. Доказателства за това се съдържат в показанията на св.П., които съдът кредитира с доверие като подробни и обосновани -  измерването станало с техническо средство, което минало надлежно технически контрол, видно от представените от Наказващия орган писмени доказателства: заявление  №   000029-36738/27.06.2019  г.   за  проверка, ведно с регистрация на извършената последваща периодична проверка; Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, електронна везна вид РW-10, сериен № К0200007 + превод на български език; Декларация за съответствие на везна вид РW-10,  фабричен № КО200007. Нарушението е безспорно установено както и защото жпод.К. не ангажира доказателства, които да го опровергаят.

            Възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдът не споделя. В акта и наказателното постановление са описани всички съставомерни признаци на нарушението, съответни на съставите, посочени в чл.26 ал.2, т.1 и чл.53 ал.1 от ЗП, както и всички относими към тях факти, които съдът намира за достатъчни да се направи извод за извършеното нарушение – посочени са дата, място на извършване - на път I-5, км.7, посока гр.Русе – гр.Бяла, описано е деянието, описано е й субекта на отговорност. Обстоятелствената част на НП кореспондира  напълно с разпоредителната му част, така че липсват противоречия, за каквито адв.А. възразява.

            Правилно е определен субекта на отговорност - съгласно чл. 53 ал.1 от ЗП  отговорност носят физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени посочените дейности. В конкретния случай отговорността е за водача, като лице което управлявало ППС без разрешение, като такова което нарушило чрез управлението на извънгабаритно ППС разпоредбата на чл.26 от ЗП.

Доводът на адв.А., че жпод.К. не следва да носи отговорност, след като задължение за осигуряване на разрешение за ползване на пътя е в тежест единствено на собствениците или на превозвачите, противоречи на правната уредба. Именно в качеството на водач на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия автомобил без надлежно разрешение, жалбоподателят е физическо лице - извършител на нарушението по смисъла на чл.53, ал.1 от ЗП. Последната ясно отграничава субектите на отговорност : „физическите лица, нарушили разпоредбите...или които извършат... или наредят да бъдат извършени", т.е. включва нееднозначно и водачите на ППС, нарушаващи изискването на чл.26 от ЗП.

            От представените документи по категоричен начин се установява компетентността на св.П. да съставя актове и тази на Наказващия орган да издава наказателно постановления.

Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН – случаят не е маловажен, по следните съображения: Надвишаването на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е значително: отчетено е претоварване от 5,50т, което повишава    рисковете    относно  безопасността    на    движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Нормите на чл.177, ал.2 от ЗДвП и чл.53, ал.1 от ЗП не защитават идентични обществени отношения. Това са две различни административни нарушения, които се установяват от различни органи при различни условия. Физическото лице- водачът на ППС може да бъде административнонаказателно отговорен субект за административно нарушение по чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, както и по чл.177, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Двата закона имат разлечна цел и защита на различен вид обществени отношения: Законът за пътищата „урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България " .

Докато целта на Закона за движение по пътищата е „ да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства ".

Правилно в случая, отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на Закона за пътищата във връзка с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС-та, които разпоредби се явяват специални по отношение на разпоредбите на ЗДвП.

            Но съдът констатира, че при определяне на размера на наказанието наказващият орган не е съобразил изискванията на чл.27 ал.1 и 2 ЗАНН. Съдът като отчита тежеста на деянието, обстоятелството, че нарушението е за първи път, факта, че липсват данни за имущественото състояние на жалб.К., които наказващият орган е следвало да събере,  както и обстоятелството, че снабдяването с разрешително не е в правомощията на водача на МПС, а в тези на неговия работодател, а липсата му е последица за първия, съдът намира че определената санкция следва да се намали до предвидения в закона минимум от 1000лв., поради което наказателното постновление в тази му част следва да бъде изменено.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на юрк.Пашева., съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 100лв., по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София.

             Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6504/22.10.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", при Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, в ЧАСТТТА му с която за нарушение на чл.26 ал.2, т.1, бук.А от Закон за пътищата, на основание чл.53 ал.2, вр. чл.26 ал.2 от Закон за пътищата, на Д.Д.К., ЕГН:**********, и наложено административно наказание глоба от 2500лв, като ОПРЕДЕЛЯ  и НАЛАГА административно наказание глоба от 1000лв /хиляда лева/.

            ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН:**********, да заплати направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение от 100лв., в полза на  Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................