РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000418 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260029/17.03.2022г., постановено по търг. д. №56/2021г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, Г. е осъден да заплати на И. Г. А., с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч.,
с ЕГН ********** сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлен
предявеният иск над сумата от 105 000лв. до прететендирания размер от 150
000лв.
Г. е осъден да заплати на И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., с ЕГН **********, сумата от 2
654,40лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане, като е
1
отхвърлен предявеният иск над сумата от 2 654,40лв. до прететендирания
размер от 3 792лв.
Г. е осъден да заплати на адв. Р. М. от САК адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 4 473,36лв. с ДДС
съразмерно с уважената част от исковете.
И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка Г. А.а Ч., с ЕГН **********, е осъден да заплати на Г. направените по
делото разноски в размер на 398,10лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Г. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт сумата от 4 306,18лв. за държавна такса, както и сумата от 551,25лв. за
възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице -помагач в
процеса Ж. И. М..
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – Г.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която
исковите претенции са уважени. Твърди се, че решението в обжалваната част
е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. На
първо място жалбоподателят се позовава на неправилна правна
квалификация, определена от първоинстанционния съд, а именно чл.557 ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ. Изложени са подробно доводи, че исковата претенция
намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.557 ал.1, т.2, б. „б“ от
КЗ, тъй като лекият автомобил, с който е причинено ПТП-то е с чужда
регистрация. Позовава се на разпоредбата на чл.482 ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят счита, че неправилно определената правна квалификация на
предявения иск пряко рефлектира върху решаващите изводи на съда, като е в
нарушение и на принципа за съдействие на страните, визиран в чл.7 ал.1 от
ГПК, въведен и посредством задължението на съда на извърши точен доклад
по делото – чл.146 от ГПК. Във връзка с правната квалификация на
предявения иск са наведени доводи за характера на отговорността на Г., която
не е безусловна. Твърди се, че по делото е установено, че МПС-то, с което е
причинено процесното ПТП, е било доставено от друга държава – членка и че
същото не е било формално регистрирано на територията на република
2
България и няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. МПС е било закупено доста дълъг период
преди ПТП, следователно ПТП е настъпило извън 30-дневния срок по чл.557
ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и при правна квалификация по този текст от закона не
може да се ангажира отговорността на Г.. На следващо място е въведено
оплакване, че решението в обжалвана част е постановено в нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
изключително завишен и не съответства на принципите на справедливостта, с
етапа от развитието на обществото и съществуващата в страната
икономическа конюнктура. Твърди се, че в нарушение на чл.235 от ГПК
съдебният акт не се основава на всички събрани по делото доказателства и на
тяхната обективна и цялостна преценка и в този смисъл е необосновано.
Първоинстанционният съд не е отчел действителната правна стойност на част
от доказателствата, а на друга част от тях е придал правно значение, каквото
те не притежават. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба са предявени
доказателствени искания, оставени без уважение, поради липсата на
предпоставките по чл.266 от ГПК.
В представения отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от И. Г. А.
/понастоящем пълнолетен/ се оспорва изцяло подадената от Г. въззивна
жалба. С отговора на въззивната жалба не са заявени доказателствени
искания.
Третото лице – помагач – Ж. И. М. не е представил отговор на
въззивната жалба. Редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
3
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – И. Г. А., с ЕГН
********** /към момента на предявяване на исковата молба – непълнолетен/,
действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1, б. „а“ от
КЗ, а именно: На 23.05.2020г., в с.Н.м., обл.С.З., на улица без име, водачът Ж.
И. М. на лек автомобил „Б.“, с рег. № ***, губи контрол над управлявания от
него автомобил, излиза вдясно от пътното платно по посоката си на
движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб, с което реализира
ПТП. При злополуката е пострадал И. Г. А. - пътник в лекия автомобил. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№***/2020г. и е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020г., по
описа на РУ - Казанлък. След инцидента И. А. е транспортиран до УМБАЛ
„П.“ АД - С.З. с диагноза: фрактура на черепа и мозъчно сътресение без
опасност за живота, като е приет в Клиниката по неврохирургия. В резултат
на проведени прегледи и изследвания са установени: Мекотъканен
травматичен оток на главата и патологична подвижност в лява
максилозигоматична и назална области; разкьсно-контузни рани в задна
аксило-субскапуларна област; лекостепенна дисфункция на ляв латисимус
дорси; Контузия на главата, лицето и тялото /Контузио капитис, фацей,
торацис ет екстремитатес/; Мозъчно сътресение /Комоцио церебри/; Фрактура
на орбитата на максило-зигоматична кост в ляво /Фрактура орбито - максило-
зигоматици синистри/; Фрактура на носа /Фрактура нази/; Лезио
торакодорзалис синистри парциалис. Поставена му е диагноза, описана в
Епикриза към ИЗ ***/2020г. След клинично обсъждане е взето решение за
провеждане на оперативно лечение в спешен порядък и на 23.05.2020г. под
инфилтрационна анестезия е извършена ревизия на прободна рана в задна
аксиларна област и неврорафия на частично лацериран торакодорзален нерв.
В болнични условия ищецът провежда медикаментозно лечение и е
консултиран от специалисти за продължаващо лечение. Изписан е на
4
27.05.2020г., като е насочен към специализирана клиника по лицево-
челюстна хирургия и са му дадени указания относно терапия, която да
провежда в домашни условия. На 29.05.2020г. И. Г. А. е приет в Клиниката по
лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „С.“ АД - С. поради лицева асиметрия,
изтръпване на кожата и зъбите на горната челюст в дясно и др. От
проведените диагностично- консултативни процедури са контатирани:
хлътване на лява яблъчна област; лицева асиметрия; изтръпване на кожата и
зъбите на горната челюст в дясно, контузии и хематом в лява масетериална
област на лицето, като при палпация се установява праг по долния орбитален
ръб; ограничено отваряне на устата до II степен поради болка и механични
пречки и др. Поставена му е диагноза: Открито счупване на костите на
скулите и горната челюст. На 01.06.2020г. ищецът е подложен на втора
оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на
маларна или зигоматична фрактура, която е фиксирана посредством метална
плака с винтове. Изписан е на 03.06.2020г., като са му дадени съответните на
съС.ието му препоръки. Въведени са твърдения и за посещение при
психотерапевт – на 12.06.2020г., който установява, че в резултат на
процесното ПТП и преживения психически стрес, ищецът преживява
посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика.
Въведени са и твърдения за извършени разходи за проведеното лечение в общ
размер на 3 892лв.:150лв. - общи разходи за престой в стая с две легла; 3
642лв. - медицинско изделие; 60лв. - консултация с психолог. Изложени са
подробни факти относно преживените от ищеца неудобства и претърпените
болки и страдания – последици от уврежданията, непосредствено след ПТП-
то и по време на възстановителния период.
Отговорността на Г. се основава на фактически твърдения, че към
момента на събитието, виновният водач, който е управлявал лек автомобил
„Б.“, с рег. № ***, е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Ищецът депозирал пред Г. молба с вх.
№24-01-284/13.07.2020г., в резултат на което е образувана щета №
***/13.07.2020г., по която получил отказ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, с писмо с изх. № 24-01-284/30.09.2020г. от Г..
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 150 000лв.
за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес,
5
причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на
настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна
лихва от 01.10.2020г. /с оглед отказа на Г. от 30.09.2020г. и изтичане на
тримесечния срок по чл.497 от КЗ./ до окончателното изплащане на
обезщетението; обезщетение в размер на 3 892лв. за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с
назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при
настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна
лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба,
както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът Г. е оспорил
така предявените искове. Оспорен е механизмът на ПТП, а оттук и размерът
на претендираното обезщетение, въведено е възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
С определение №260892/10.09.2021г. като трето лице – помагач на
страна на ответника е конституиран Ж. И. М..
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Установен в първоинстанционното производство и неспорен във
въззивното производство е фактът на настъпило на 23.05.2020 ПТП, както и
неспорен във въззивното производство е механизмът на настъпилото ПТП,
при което И. А. е претърпял телесни увреждания. На посочената дата, около
00.20ч., на северния вход на с. Н.м. общ. Н. в посока от север на юг се е
движил л.а. марка „Б., с рег. № ***, управляван от Ж. И. М.. В зоната на
северния вход на с. Н.м., общ. Н. водачът Ж. И. М. управлявал автомобила в
зоната на ляв по посока на движението си завой със скорост от около 106 км/ч
и опасна зона за спиране около 131 м. Критичната скорост на плъзгане за
преодоляване на завоя е била около 95 км/ч и по-ниска от нея. Настъпва
загуба на странична устойчивост, при което Б. навлиза в десния спрямо
посоката си на движение банкет. Малко по- късно автомобилът се завръща на
платното за движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб в ляво
извън платното за движение /съгл. заключението от САТЕ/.
Първото въведено от жалбоподателя оплакване е относно правната
квалификация на предявения иск, а именно – че приложение намира
6
разпоредбата на чл.557 ал.1, т.2, б. „Б“ от КЗ, а не разпоредбата на чл.557 ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ, на което основание е разгледана претенцията. Това
възражение обаче по своята същност е възражение по основателността на
иска. Правната квалификация на иска е чл.557 ал.1 от КЗ, като по смисъла на
гл.51-ва от КЗ Г. е фонд за незастраховани МПС. Разпоредбите на чл.557 ал.1,
т.1 и т.2 б. „а“ – б. „г“ регламентират различни основания, при които се
ангажира отговорността на Г.. Така, съгласно чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, Г.
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно чл.557 ал.1, т.2, б. „Б“ от КЗ отговорността на Г.
се ангажира за имуществени и неимуществени вреди, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което се
доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално
регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-
дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя
и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Позовавайки се на второто
основание - чл.557 ал.1, т.2, б. „Б“ от КЗ, процесуалното поведение на
жалбоподателя е проява на защита срещу основателността на иска.
Въззивникът възразява, че доколкото МПС-то, с което е причинено ПТП-то, е
доставено в Република България значително преди визирания в разпоредбата
на чл.557 ал.1, т.2, б. „Б“ от КЗ 30-дневен срок, то липсва основание за
ангажиране отговорността на Г. и искът е неоснователен. Доколкото обаче се
касае за възражение по съществото на спора, то възможността за упражняване
това право на защита е преклудирана с оглед ранната преклузия по чл.370, във
вр. с чл.376 от ГПК. Тази процесуална защита не е обективирана в отговора
на исковата молба, включително и в отговора на допълнителната искова
молба. Това възражение е заявено за пръв път с писмено становище,
депозирано едва при първото по делото съдебно заседание – 08.11.2021г.
/л.153/, към който момент възможността за възражение по основателността на
иска е преклудирана, като възражението се поддържа и с въззивната жалба,
7
отново при преклудирана възможност за предявяването му.
Освен че възможността за посоченото възражение по основателността
на иска е преклудирана, същото е и неоснователно. На първо място ищцовата
претенция е разгледана на основанието, посочено в чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от
КЗ, в съответствие с принципа на диспозитивното начало – чл.6 от ГПК, за
произнасяне по спора с оглед съдържанието на основанието, очертано в
исковата молба. Обстоятелството, посочено в исковата молба, на което се
основава отговорността на Г., е, че виновният водач, който е управлявал лек
автомобил „Б.“, с рег. № ***, е нямал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите - т.е. – визирана е хипотезата
на чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Основанието за ангажиране отговорността на
Г. при хипотезата на чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ е изрично заявено в молба
вх.№270167/29.11.2021г. /л.181/. Същата съдържа изявление: „При
настъпване на ПТП, управлявано от деликвента Ж. М., МПС е било с
английски регистрационни номера. По този повод сме направили запитване
до НБ БАЗ за предоставяне информация относно това, в коя застрахователна
компания е застраховано МПС. След направено запитване от НББАЗ до
А.н.б., бяхме уведомени, че към момента на инцидента регистрационният
номер на автомобила не отговаря на същия. …. Ето защо, моля да считате, че
предявените от ищеца искове са на основание чл.558 ал.5 и ал.1, във вр. с
чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.“ Ето защо обемът и съдържанието на
предоставената с първоинстанционното решение съдебна защита при
преценката за наличието на основанието по чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ“,
съответства изцяло на търсената с исковата молба защита. В този смисъл
несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, аргументирани с доводи за
неправилно определена правна квалификация, рефлектирала и върху
решаващите изводи на съда, в нарушение и на принципа за съдействие на
страните, визиран в чл.7 ал.1 от ГПК.
На следващо място жалбоподателят неправилно се позовава на
разпоредбата на чл.482 ал.1, т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.482 от КЗ съдържа
дефиниции относно понятието „територия, на която обичайно се намира
моторното превозно средство“. Съгласно ал.1, т.1 на цитираната разпоредба,
действително това е територията на държавата където е издаден
регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е
поС.ен, или временен. По отношение на упражнения пряк иск срещу Г.
8
приложение ще намери разпоредбата на чл.482 ал.2 от КЗ, съгласно която, за
целите на предявяване на претенцията пред Г. или Н.з.б. в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на
това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно
произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира
моторното превозно средство, е територията на държавата, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие. Към горецитираната молба
вх.№270167/29.11.2021г. са приложени доказателства – превод на отговор на
Английското бюро на автомобилните застрахователи, съгласно което
процесният автомобил е експортиран и регистрационният номер вече не
отговаря на автомобила. Ето защо дори и при приложение на териториалния
принцип, визиран в разпоредбата на чл.482 от КЗ, приложение намира
разпоредбата на чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ“, доколкото предизвикалият
ПТП-то лек автомобил е с чужд регистрационен номер, но същият не
съответства на това моторно превозно средство, няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ПТП-то е
настъпило на територията на Република България.
Ето защо, като е разгледал иска при хипотезата на чл. 557 ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ, първоинстанционният съд правилно е приел, че исковите
претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени при ПТП, от МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е основателен и доказан по
основание. В тази насока съдебният акт се основава на всички събрани по
делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна преценка.
Не се споделя обаче преценката на първостепенния съд относно размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение размера на дължимото обезщетение, отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на Г. за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.557 ал.1, т.2 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В настоящето
производство не са спорни елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
9
– наличие на вреда, виновно, противоправно поведение на водача на МПС –
Ж. М., причинна връзка между това виновно поведение и настъпилия
вредоносен резултат. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде
определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие понесените увреждания, като критерий при определяне
на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства и писмени
такива – медицинска документация и заключението от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част,
заключението от съдебнопсихологичната експертиза.
Свидетелите Н. И. А. - баба на ищеца и М.С. А.а, живееща на
съпружески начала с брата на ищеца, установяват, че вследствие инцидента
И. А. е бил в изключително тежко съС.ие, особено по време на болничния
престой. Не бил в съзнание, не можел да говори. Не можел да става от
леглото. Бил със счупена челюст, което не му позволявало да се храни и
говори, с увреждания на черепа. Бил поставен на системи. След изписването
му от болница затрудненията с храненето и говоренето продължили, изпитвал
болки и за около 1-2 месеца не бил в съС.ие сам да се обслужва. Претърпял и
оперативна намеса.
Показанията на свидетелките А. и А.а, преценени и съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло като непосредствени и
10
убедителни, почиващи на лични възприятия и подкрепени от заключението от
съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехничеса експертиза /в медицинската й част/, И. А. е претърпял следните
увреждания: Контузия на главата - неврокраниума, травмата е с характер на
временно разстройство на здравето, без опасност за живота, с период на
оздравяване до две седмици от инцидента, с болки и страдания до една
седмица и флуктуиращи оплаквания до края на втората седмица. Контузия на
лицето, травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без
опасност за живота, с период на оздравяване до две седмици от инцидента, с
болки и страдания до една седмица и флуктуиращи оплаквания до края на
втората седмица. Счупване на лявата ябълковидна кост , травмата води до
трайно затруднение на дъвкането и говора, след оперативно пълно
възстановяване до 2 месеца от операцията, по-интенцивни болки до третата
седмица, след което покриващи се с аналгитични медикаменти. Счупване на
горната челюст в ляво, травмата води до трайно затруднение на дъвкането и
говора, с интензивни болки до три седмици. Счупване на носните кости,
травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, с болки до 2 седмици, с пълно оздравяване до месеци и половина от
травмата. Кръвоизлив в ляв максиларен синус, травмата е с характер на
временно разстройство на здравето, без опасност за живота, с интензивни
болки до края на втората седмица, след което флуктуиращи и копиращи се с
аналгитици до края на втория месец. Кръвоизлив ляв етмоидален синус,
травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, с интензивни болки до края на втората седмица, след което
флуктуиращи и копиращи се с аналгитици до края на втория месец. Мозъчно
сътресение, травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без
опасност за живота, с период на оздравяване от 3 до 4 седмици, с интензивни
болки до края на втората седмица. Контузия на гръдният кош , травмата е с
характер на временно разстройство на здравето, без опасност за живота, с
период на оздравяване до три седмици. Разкьсноконтузна рана на гърба ,
травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, с период на оздравяване до три седмици. Частична лезия на торако-
дорзалният нерв, временно разстройство на здравето, без опасност за живота,
с период на възстановяване до един месец, болките и сетивните разстройства
11
са до края на втория месец. Проведено е оперативно и медикаментозно
лечение като към настоящият момент ищецът е клинично здрав от страна на
невротравмата и лицево-челюстната травма без последици и усложнения.
Доколкото неимуществените вреди, вследствие телесни увреждания
водят до негативни прояви и в психоемоционалната сфера на индивида, от
значение е и заключението от съдебнопсихологичната експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице инцидентът е предизвикал у И. А. Остра
стресова реакция. Понастоящем острата стресова реакция е отзвучала, но е
довела до Разстройство в адаптацията и нарушава психичния баланс и
качеството на живот.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането – множество увреждания, като по-тежките,
представляващи временно разстройство на здравето, но без опасност за
живота; наличието на оперативна намеса, възрастта на пострадалия, който
към момента на ПТП-то е бил на 16 години, продължителността на
оздравителния процес – по отношение на преобладаващата част от
уврежданията – до два месеца, следва да се приеме, че сумата от 90 000лв. е
справедлив паричен еквивалент за понесените от И. А. страдания.
Неоснователността на претенцията до пълния предявен размер от 150 000лв.
се обуславя от факта, че макар и да са причинени повече от едно увреждания,
то и най-тежките от тях са с характер на временно разстройство на здравето,
но без опасност за живота, оздравителният процес е сравнително кратък – до
2 месеца, и преди всичко, че съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, към настоящият момент ищецът е клинично здрав от страна на
невротравмата и лицево-челюстната травма – която е най-тежката травма, без
последици и усложнения. Т.е. – налице е благоприятна за възстановителния
процес прогноза.
При приетата и правилно определена от първоинстанционния съд
степен на съпричиняване от 30% /по отношение на който въпрос не са
релевирани оплаквания във въззивната жалба/, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди в размер от 60 000лв.
С оглед на изложеното въззивната жалба се явява частично основателна
и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
12
искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 60 000лв. до
105 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. и исковата
претенция в тази част да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част, с
която искът за неимуществени вреди е уважен в размер на сумата от 60 000лв.
и искът за имуществени вреди е уважен за сумата от 2 654,40лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.10.2020г., решението като правилно, следва да
бъде потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ищцовата страна е претендирано адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА. Видно от приложения Договор за правна защита и
съдействие /л.11/ е уговорено безплатно процесуално представителство. При
материален интерес 153 792лв. минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 4 605,84лв. Съразмерно с уважената част
от претенциите се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА в полза на адв. Р. М. – 2 774,86лв., а с ДДС – 3 329,83лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Г.
е осъден да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение над сумата от
3 329,83лв. до 4 473,36лв. с ДДС.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.312/
ответникът е сторил разноски за първоинстанционното производство в размер
на 1 327лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете му се дължат
разноски в размер на 799,47лв. Следователно, освен присъдените с
първоинстанционното решение разноски в размер на 398,10лв., И. А. следва
да заплати на Г. допълнително разноски в размер на 407,37лв.
Съобразно уважената част от претенциите, на основание чл.78 ал.6 от
ГПК се дължи държавна такса в размер на 3 706,18лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Г.
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
над 3 706,18лв. до 4 306,18лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.65/
жалбоподателят – е сторил разноски във въззивното производство в размер
на 2 153лв. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба му се дължат
13
разноски в размер на 899,96лв.
От въззиваемата страна, се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2
от ЗА. При обжалваем материален интерес 107 654,40лв. минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/редакцията, действаща към момента на приключване на устните състезания,
преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г./ е 3 683,09лв. Съразмерно с неуважената
част от въззивната жалба се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
2 143,54лв., а с ДДС – 2 572,25лв. /представено е доказателство за регистрация
по ЗДДС – л.62/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260029/17.03.2022г., постановено по търг. д.
№56/2021г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която Г. е
осъден да заплати на И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Г. А.а Ч., с ЕГН ********** сумата над 60 000лв.
до 105 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 23.05.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до датата на
окончателното изплащане; Г. е осъден да заплати на адв. Р. М. от САК
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ
над сумата от 3 329,83лв. до 4 473,36лв. с ДДС; Г. е осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата над 3 706,18лв. до 4
306,18лв. за държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. А. с ЕГН ********** срещу Г. иск за
разликата над 60 000лв. до 105 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260029/17.03.2022г., постановено по
търг. д. №56/2021г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата
14
обжалвана част, с която Г. е осъден да заплати на И. Г. А., с ЕГН **********
сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане; сумата от 2 654,40лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до
датата на окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. да заплати на адв. Р. М. – САК, на основание чл.38 ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
2 572,25лв., с ДДС.
ОСЪЖДА И. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на Г. допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 407,37лв., както
и разноски за въззивното производство в размер на 899,96лв.
Решението е постановено при участието на третото лице -помагач в
процеса Ж. И. М., с ЕГН ***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15