Определение по дело №984/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1574
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20213100500984
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1574
гр. Варна , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500984 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 ГПК.
Производството е образувано по ЧЖ вх.№277574/11.03.2021г., подадена от СМ БГ ЕООД,
ЕИК *********, чрез адв.Д.Я. срещу определение №262402/26.02.2021г., постановено по ГД
№8332/2020г. на ВРС, с което производството по делото е било прекратено на основание чл.238,
ал.2 ГПК поради неявяване на ищеца в първо съдебно заседание, липса на становище по
постъпилия отговор на исковата молба и липса на молба за разглеждане на делото в отсъствие на
страната.
В жалбата се излага, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно поради
неотчитане липсата на предпоставките по чл.238 ГПК. Според жалбоподателя, освен
процесуалните предпоставки в чл.238, ал.2 ГПК, законът изисква установяване и наличието на
материалноправните предпоставки по чл.239 ГПК, които не са били налице. /цит.практика на ВКС
по чл.239 ГПК/ Поддържа се, че в исковата молба били изложени всички факти, които установяват
твърдяното от ищеца право като са представени и доказателствата за това; в отговора на ответника
липсвали конкретни възражения или оспорвания; защитата на ответника се ограничавала с
отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба; поведението на ищеца било
несъвместимо с неподдържане на исковата молба – представени са годни доказателства за
установяване на факти и обстоятелства, депозирана е уточняваща молба, депозиран е отговор на
насрещен иск и отговор на частна жалба по допуснато обезпечение на иска. Моли за отмяна на
определението и продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК
*********, Варна, с което се оспорва жалбата. Твърди се, че определението на съда е правилно и
законосъобразно като съдът е отчел всички предпоставки на приложимата процесуална норма.
Твърди се, че с отговора на исковата молба ответникът Интейк ЕООД е оспорил допустимостта и
основателността на предявените установителни искове, признати от другия ответник КНМ Груп
ЕООД като е оспорил автентичността/истинността на приложени документи, датата на договорите
за цесия, на които ищецът основава правото си, въвел е възражения за нищожността на договорите
за цесия и нещо повече, предявил е насрещни искове за установяване недействителността им
съгласно чл.135 ЗЗД. Производството по тези искове е било отделено в самостоятелно като не се
отразява на хода на настоящия процес. С изготвения от съда проекто-доклад са дадени изрични
указания на ищеца за приложение на нормата на чл.238 ГПК при наличие на предпоставките за
това. По делото ищецът СМ БГ не е депозирал становище по отговора на исковата молба, не е
представил доказателства нито е депозирал молба за гледане на делото в негово отсъствие. За
съдебното заседание е бил редовно призован чрез пълномощника си. Поради това процесуално
поведение на ищеца, ответникът се е възползвал от предвидените основания в ГПК и поискал
1
изрично прекратяване на делото. Поради горното се твърди, че е налице основанието на чл.238,
ал.2 ГПК за постановяване на прекратително определение. Твърди се, че цитираната практика от
жалбоподателя е неотносима за конкретния случай. Моли за отхвърляне на жалбата ведно с
присъждане на деловодни разноски, за които представя списък.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата отговаря на изискванията
на ГПК като е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
проц.представител на страната, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Същата е
редовно администрирана.
По същество на жалбата съдът намира следното: Видно от приложеното ГД №8332/2020г.
на ВРС, същото е образувано по искове на СМ БГ ЕООД срещу КНМ ГРУП ЕООД и ИНТЕЙК
ЕООД, за установяване, че ищецът е носител на вземания от трето лице Енерго про Продажби АД,
описани подробно, представляващи присъдени с решения на ВРС суми за съдебно-деловодни
разноски в полза на КНМ Груп, които последното е прехвърлило с договори за цесия от 2018г., на
ищеца СМ БГ ЕООД. Интересът от исковете е обоснован с формалното легитимиране на ответника
Интейк ЕООД като кредитор на ответника КНМ Груп ЕООД, въз основа на изпълнителен лист по
изп.дело №1124/2020г. на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895 в КЧСИ, Варна както и въз основа на
обезпечителна заповед, издадена в полза на Интейк срещу КНМ Груп. /запор на вземания/ Твърди
се, че част от тези запорирани вземания са притежание на ищеца СМ БГ ЕООД като са посочени
изрично с цитиране на решенията на ВРС и присъдените с тях в полза на КНМ разноски, цедирани
на ищеца. Твърди се, че всички договори за цесия са сключени след приключване устните
състезания и влизане в сила на съдебните решения, с които са присъдени в полза на КНМ, поради
което ищецът се легитимирал като правоприемник по смисъла на чл.429 ГПК. За тези
обстоятелства бил уведомен ЧСИ, но същият продължавал за изпълнява и върху
имущество/вземания/, които не принадлежат на КНМ поради извършените цесии в полза на ищеца.
С уточняваща молба от 22.07.2020г. ищецът е посочил, че интересът от исковете произтича
от оспорване правото на принудително изпълнение върху част от вземанията в полза на Интейк
ЕООД поради промяна в титуляра на същите и притежанието им от СМ БГ. Поради това се
твърди, че ищецът е титуляр на вземанията, върху които е насочено изпълнението по
цит.изпълнително дело на ЧСИ Станев. Поддържа се, че искът е предявен за установяване, че
изпълнението по дело №1124/2020г. на ЧСИ Л.Станев е насочено срещу имущество, което
принадлежи на ищеца, а не на КНМ Груп.
По искане на ищеца съдът е допуснал обезпечение съгласно чл.389 ГПК чрез спиране
изпълнението по изп.дело при условията на парична гаранция, вносима от молителя и в полза на
СМ БГ е издадена обезпечителна заповед.
С отговор на исковата молба ответникът КНМ Груп признава исковете съгласно чл.237
ГПК.
Вторият ответник Интейк ЕООД оспорва исковете като въвежда възражения за нищожност,
неистинност на документи, в частност автентичност и дата на договорите за цесия, въз основа на
които ищецът основава исковете си. Прави се възражения за непротивопоставимост на договорите
за цесия на ищеца спрямо Интейк на основание чл.452 ГПК, тъй като сделките са извършени след
наложен запор на вземанията, предмет на договорите. Твърди се, че същите са и относително
недействителни съгласно чл.135 ЗЗД спрямо Интейк ЕООД, тъй като са сключени от длъжника
КНМ Груп за да увреди кредитора си Интейк. Изтъква се свързаността на управителите на двете
договарящи страни по договорите за цесия. Оспорва се действителността на същите договори
поради противоречие със закона, заобикаляна на закона, накърняване на добрите нрави и
привидност. С отговора са приложени и писмени доказателства в подкрепа на възраженията.
Прави се оспорване и относно допустимостта на исковете поради липса на правен интерес.
Предявени са насрещни искове с правно основание чл.135 ЗЗД. /уточнени с молба от 07.10.2020г./
Ищецът е депозирал отговор на предявените насрещни искове с молба от 20.11.2020г. /на
л.109/, с който оспорва основателността им. Отговорът касае изрично предявените насрещни
искове и не се отнася до постъпилия отговор на исковата молба. Ищецът е получил преписи както
от отговора, така и от насрещните искове, но е изразил становище единствено по исковете по
2
чл.211 ГПК.
С определение №206233/08.01.2021г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
предявените насрещни искове като разделил същите за самостоятелно разглеждане и изготвил
доклад на спора по чл.140 ГПК, в който е разпределена док.тежест съобразно въведените от
страните твърдения и възражения, разпределени са спорни от безспорни обстоятелства и са дадени
указания на страните по уточняване на факт.обстановка и границите на спора. На ищеца са дадени
указания по чл.146 ГПК за липса на ангажирани доказателства по съществени факти. На ищеца е
изрично указана тежестта от неявяване в съдебно заседание при липса на молба за разглеждане на
делото в отсъствие на страната при липса и на отговор по постъпилия отговор на исковата молба
съгласно чл.238, ал.2 ГПК.
Съдът констатира редовното уведомяване на ищеца чрез адв.Я. за насроченото открито
заседание с препис от определението по чл.140 ГПК съгласно чл.140, ал.3 ГПК.
Видно от изготвения протокол от 26.02.2021г., на заседанието не се е явил представител на
СМ БГ ЕООД както и пълномощника на страната, няма и постъпила молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие нито становище по отговора на Интейк и дадените от съда с
определението указания.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адв.Г. е направил изрично искане за
прекратяване на делото при хипотезата на чл.238, ал.2 ГПК, поради което и при изрични мотиви за
наличие на всяка една от предпоставките, съдът е прекратил производството с прот.определение от
същата дата.
Съдът намира определението, предмет на настоящото производство, за правилно и
законосъобразно. Съдът е приложил стриктно разпоредбата на чл.238, ал.2 ГПК, каквото е
изискването по обхвата и приложението на процесуалните норми. Налице са кумулативно
предвидените от разпоредбата условия както и сезиране на съда с искане на насрещната страна.
Няма основание към тази хипотеза да бъдат приложени изискванията на чл.239 ГПК, относима
към постановяване на неприсъствено решение, което е приложимо с оглед процесуалното
поведение на ответника, а не на ищеца. В случая, законът свързва определена поредност от
процесуални действия, в случая бездействия на ищеца, с възможността за преустановяване на
спора поради пасивност, и при изрично искане на ответника.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
пред настоящата инстанция съобразно приложения списък.
Воден от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.02.2021г., постановено по ГД
№8332/2020г. на 53 състав на ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото поради
неявяване на ищеца и на основание чл.238, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА СМ БГ ЕООД, ЕИК *********, Варна да заплати на ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК
*********, Варна, сторените в производството по частната жалба разноски в размер на 200 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 и чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4