№ 1189
гр. С., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110214257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Т. Н. Б. от гр.С.,
ж.к.,,*******", блок ***, вх.5, ет.1, ап.129, с ЕГН: **********, чрез
упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 21 - 4332 -
000210 издадено на 25.01.2021г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда наказаното лице оспорва наказателното
постановление като моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. Б., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище на упълномощен юрисконсулт до съда се оспорва
жалбата с искане до съда да постанови решение, с което да потвърди
1
обжалваното наказателно постановление по подробно изложени съображения.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу
прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение на
упълномощения защитник на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. По същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.01.2021г., около 14:15ч. в гр.С., на бул.,,*********", от бул.
,,*********“ към бул.,,*********“ полицейските служители при сектор
,,Пътна Полиция“ към СДВР мл.автоконтральор Т. А. и А. С. спели за
проверка лек автомобил **** **** с рег. № ********, управляван от
жалбоподателя Т. Н. Б.. След като бил спрян двамата полицейски служители
установили извършено административно нарушение, за което съставили на
водача АУАН. Очевидно афектиран от това обстоятелство, жалбоподателят
привел спрения и управляван от него лек автомобил в движение като рязко
форсирал двигателя и пуснал педала на съединителя му като предприел
маневра ,,десен завой“ към бул.,,********“. Действията на водача станали
пред свидетелите А. и С., който непосредствено възприели неговото
поведение и го последвали. Автомобилът превъртял задвижващите се колела,
което съставило предпоставка за възникване на ПТП. След като
жалбоподателят бил спрян повторно от двамата свидетели, на същия му бил
съставен АУАН по чл.104Б т.2 от ЗДвП, който му бил връчен и който отказал
да подпише. В акта било упоменато, че водачът има възражение, каквото
впоследствие не депозирал. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетелите – очевидци на случилото се
мл.автоконтральор Т. А. и А. С. е, че и двамата непосредствено са възприели
цялостното поведение на жалбоподателя, като непосредствено преди да
предприеме въпросната маневра, същият бил спрян и санкциониран за друго
2
нарушение по ЗДвП. Случилото се, по твърдения на свидетелите, е станало
непосредствено пред тях, като същите са имали възможността да възприемат
цялостното поведение но водача на спряното МПС. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т. А. и А. С. като еднопосочни, логични и
безпротиворечиви. Същите почиват на правилна интерпретация и възприятие
на възникналата ситуация, като под страх от наказателна отговорност липсват
насрещни доказателства, които да опровергаят техните показания. От друга
страна са ангажирани гласни доказателствени средства в лицето на свидетеля
Н. Л.. При разпита си от последното съдебно заседание, лицето излага
лаконични показания, които очевидно целят оневиняване на жалбоподателя
за извършеното от него изпълнително деяние.
Свидетелят признава пред съда, че ,,се познава с Т.“, който го бил взел
от Сточна гара във връзка с метадонова програма, в която Л. участвал, но не
посочва нито кога, нито къде е възникнало събитието, за което дава
показания. По признания на самия разпитан, същият ,,не помни дата, месец и
година“, което поставя в невъзможност съда да прецени дали лицето дава
показания за същия случай, за който жалбоподателят е подведен под
административна отговорност. Видно от справката картон на водача е, че Т.
Н. Б. е бил многократно санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП и
липсата на спомен за случилото от страна на свидетеля Л., относно времето на
деянието, поставя в невъзможност съда да направи житейската и логична
връзка с показанията му, касаещи конкретното нарушение. Показанията на
свидетелите Т. А. и А. С., намират опора в приобщените по реда на чл.283 от
НПК (и в частност компетентността на актосъставителя и административно
наказващият орган да издават АУАН и НП) писмени доказателства и предвид
липсата от страна на страните на ангажиране на допълнителни доказателства
и доказателствени искания, следва да се приеме, че потвърждават в пълен
обем обвинителната теза на административно наказващият орган.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Посочените обстоятелствата по нарушението и дадената правна
3
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Т. Н. Б. е извършил административно
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Според приложимата норма на чл. 104б, т. 2 ЗДвП
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението
изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни
елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа
легална дефиниция досежно "ползването на пътя за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което
предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е
наложило понятието "дрифт". Общоприето е разбирането, че под понятието
"дрифт" следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол
чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на задните гуми. По
време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено
под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В случая, както в
АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението, а именно: форсиране на двигателя, превъртане на задни
моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила на ляво и след
това на дясно. Съзнателното опасно шофиране посредством занасяне на
автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява използване
на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и товари.
Местонахождението на управляваното МПС - то на оживен пътен участък,
предполага водачът да го управлява със завишено внимание и съобразено с
пътните условия и обстановка, а не да извършва рязка маневра, която може да
4
доведе до загуба на контрол над автомобила и реална опасност от възникване
на ПТП. Съдът намира, че всяко рязко и умишлено привеждане на
автомобила в движение би могло да има фатални последици. С поведението
си жалбоподателят Т. Н. Б. е застрашил не само своя живот и здраве, но и
това на останалите участници в движението, поради което деянието се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
умишлено, като афектиран от предходното му санкциониране за друго
такова, извършил неправомерната рязка рискова маневра.
По отношение на наложените наказания съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба по 175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП, предвиждаща "глоба" от 3 000. 00
/три хиляди/ лева и кумулативното "лишаване от право да се управлява МПС"
за срок от 12 месеца. Тъй като и двете наказания са строго регламентирани в
закона, същите и не подлежат на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и претендираното юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на административно
наказващият орган съдът намира, че същото е основателно и трябва да бъде
уважено. Предвид продължителността на съдебното производство и тежестта
на наложените наказания, жалбоподателят Т. Н. Б. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 000210
5
издадено на 25.01.2021г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на Т. Н. Б. от гр.С., ж.к. ,,*******", блок ***, вх.5, ет.1, ап.129,
с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 3 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Т. Н. Б. от гр.С.,
ж.к.,,*******", блок ***, вх.5, ет.1, ап.129, с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - С. град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6