Р Е Ш Е Н И Е
№1896
гр. Русе, 13.11.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №99 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Й.Х.Г. заявява, че на 25.03.2010г., въз основа договор
за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №***от 26.03.2010г. на СВ –
Русе, придобила следния недвижим имот: полска култура с площ 35.912 дка, пета
категория, представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, обл.Русе.
В края на 2018г. при опит да получи наемното плащане
за отдадения под наем недвижим имот разбрала, че Р.Х.К. се легитимира като
собственик на 1026/35911 идеални част от полската култура, чрез дарствена
сделка съгласно нотариален акт ***от 04.04.2018г. на СВ – Русе. По-късно същата
година, закупил още 2565/35911 идеални части от същия имот (нотариален акт ***
на СВ – Русе).
Поддържа, че праводателите на ответника по двете
сделки не са били собственици на прехвърлените от тях идеални части, с оглед
което приема, че Р.К. не е придобил правото на собственост върху тях. Въпреки
опитите за извънсъдебно решаване на спора, последният отказал да предаде
владението на 3591/35911 идеални части.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Р.Х.К., че Й.Х.Г. е собственик
на 3591/35911 идеални части от полска култура с площ 35.912 дка, пета
категория, представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, обл.Русе,
местността „***“ и да осъди ответника да предаде владението им.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК Р.Х.К. и С.А.К. са депозирали
отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Заявяват, че през м.март 2010г. М.Д.Ц(починала на
15.12.2015г.) – майка на ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост по
давностно владение и наследство на процесния имот. Оспорват твърдението, че Й.Х.Г.
е станала собственик на спорната земеделска земя въз основа на правна сделка –
покупко-продажба, тъй като М.Цне е била собственик на имота, към момента, в
който го е прехвърлила чрез разпоредителната сделка.
Оспорват КНА, от който ищцата черпи собственическите
си права. Считат, че същият е нищожен като издаден от лице, което няма
необходимата законова компетентност за това. В тази връзка, позовавайки се на
съдебно решение №***г. на РРС и съдебно решение №***г. на РОС, поддържат, че
обстоятелствената проверка е била извършена от помощник – нотариус, който не е
действал в условията „по заместване“, а самият нотариален акт е подписан от
нотариус.
Приемат, че М.Цне е станала собственик по давност на
процесния имот, тъй като не го е владяла повече от 10 години спокойно, явно и с
намерение да свои вещта.
Предявява
инцидентен иск за установяване по отношение на Р.К., че М.Цне е собственик на
1026/35911 идеални части от процесния имот, а по отношение на Р.К. и С.К. – на
2565/35911 идеални части. Моли съда да отмени, по реда на чл.537, ал.2 ГПК
констативния нотариален акт в частта, в която М.Це призната за собственик на
3591/35911 идеални части от спорното имущество.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Представено е
удостоверение за наследници на Д.И.М., от което е видно, че М.Д.Ц, починала на
15.12.2015г. е внучка на Д.М..
С решение №***г., ПК –
Ветово възстановила правото на собственост на наследниците на Д.И.М. по отношение
следните имоти в землището на град Ветово:
- Овощна градина от
2.091 дка, трета категория, местност „***“, имот №***по плана за земеразделяне
и
- Полска култура от
35.912 дка, пета категория, местност „***“, имот №***по плана за земеразделяне.
С нотариален акт №***/25.03.2010г.
по описа на нотариус с рег.№221, М.Д.Це призната за собственик по давностно
владение и наследство на следните недвижими имоти: полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, при неполивни
условия, представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, местност „***“; полска култура с площ 18.003 дка,
четвърта категория при неполивни условия, представляваща имот №***в землището
на гр.Ветово, местност „***“ и овощна
градина с площ 2.091 дка, трета категория при неполивни условия,
представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, местност „***“.
На 25.03.2010г. М.Д.Ц продала
на Й.Х.Г. описаните в НА №*** недвижими имоти (нотариален акт №***25.03.2010г.
по описа на нотариус с рег.№221).
През 2017г. И.Д.Н.(внучка
на Д.И.М.) е призната за собственик на 1/21 идеална част от полска култура с
площ 35.912 дка, пета категория, при неполивни условия, представляваща имот №***в
землището на гр.Ветово, местност „***“ (нотариален акт №***/16.06.2017г. по описа на
нотариус с рег.№625).
През същата
година, по отношение Д.Д.Си М.Д.М(правнучки на Д.И.М.) е признато правото на
собственост на по 1/42 идеална част от процесния имот (нотариален акт №***/16.06.2017г. по описа на нотариус с
рег.№625).
С влязло в
сила на 11.11.2016г. съдебно решение №***г., постановено по гражданско дело №***.,
Районен съд – Русе отхвърлил предявения от Й.Х.Г. срещу И.Д.Н., М.Д.Ми Д.Д.С иск
за признаване установено, че ответниците не са собственици на идеални части от
полска култура с площ 35.912 дка, в местността „***“, V категория на земята,
при неполивни условия, представляваща поземлен имот №***по плана за земеразделяне
на гр.Ветово.
На
03.04.2018г. С.П.Т. (правнучка на Д.И.М.) дарила на Р.Х.К. следния недвижим
имот: 1026/35911 идеални части от земеделска земя – имот №***по плана за
земеразделяне на гр.Ветово (нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/03.04.2018г.
по описа на нотариус с рег.№629).
През м.юни
2018г. П.М.К.и Г.М.Г. (правнуци на Д.И.М.) продали на Р.Х.К. следния недвижим
имот: 2565/35911 идеални части от земеделска земя – имот №***по плана за
земеразделяне на гр.Ветово (нотариален акт за продажба на недвижими имоти №***/21.06.2018г.
по описа на нотариус с рег.№629).
Р.Х.К. и С.А.К.
са сключили граждански брак на 17.08.1980г.
С
оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: П.В.П, С. П.Т., Н.П.Т. и Г.М.Г..
П.В.П – син на Й.Х.Г.
заявява, че процесния имот е придобит от ищцата през 2010г. въз основа на
разпоредителна сделка. През 1998г. - 1999г. заедно с майка си, помогнали на М.Ц(негова
баба по майчина линия) да се снабди с документи, относно собствеността на
спорното имущество. Поддържа, че от 1999г. баба му отдавала под наем
земеделската земя. До 2010г. получавала рента в натура или пари. Пояснява, че в
този интервал от време четирима наематели обработвали земята, но наемните
вноски били изплащани на баба му. Последната предоставила на сестра си, 1 – 2
пъти част от полученото в натура. През 2010г. ищцата закупила имота и оттогава
го тя го отдавала под наем. Твърди, че до 2018г. никой не е отправял претенции
за процесния имот. През м.ноември 2018г. когато Й.Г. получила наемното плащане,
арендаторът я уведомил, че то е за част от земеделската земя.
С
показанията на С.П.Т., Н.П.Т. и Г.М.Г.
се установява, че от 1997г. до 2018г., арендаторите на спорната земеделска земя
са изплащали рента на част от наследниците на Д.И.М.. Свидетелите поясняват, че
до 2008г. – 2009г. са получавали наемната вноска в натура от Д.В.. След 2010г.
рентата била изплащана от К.. Впоследствие С.Т., Г.Г. и сестра му, продали
собствените си идеални части на Р.К..
В
о.с.з., по реда на чл.176 ГПК, С.К. обяснява, че със съпруга си обработват
процесния имот от 2008г. – 2009г. или от 2009г. – 2010г. Първоначално сключили
с ищцата едногодишен договор за наем. Освен на Й.Г., изплащали рента в натура и
на част от другите съсобственици.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.108 ЗС.
По реда чл.212 ГПК е предявен инцидентен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК за
признаване установено, че ищцата не е собственик на 1026/35911 идеални части от
процесния недвижим имот по отношение на Р.К. и на 2565/35911 идеални части от
процесния имот по отношение на Р.К. и С.К. и иск изменение на КНА №***, том 1,
рег.№***от 25.03.2010г. на нотариус Г. Георгиев.
По
инцидентния установителен иск:
Предявеният от Р.К. и С.К. отрицателен установителен
иск е допустим съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по т.д.
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното решение е прието, че правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. Съгласно мотивите на акта, отрицателният
установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможност да
предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него
съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при
който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния
установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника
върху същия обект или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира
собственото си право – какъвто е и настоящия случай.
Разглеждан по същество искът се явява и основателен.
Анализирайки събраните в процеса доказателства, съдът
счита, че М.Ц не е придобила собствеността върху 3591/35911 идеални части от
спорния имот.
Установено бе, че С.П.Т. – правнучка на Д.И.М. е собственик на 1026/35911
идеални части (1/35 идеална част) от земеделската земя, а П.М.К.и Г.М.Г. - на
2565/35911 идеални части (1/14 идеална част). През 2018г. наследниците са
прехвърлили на Р.Х.К. собствените си идеални части.
Недоказани останаха твърденията на ответната страна по ИУИ досежно
придобивното основание на процесните идеални части. С нотариален акт №***/25.03.2010г.
по описа на нотариус с рег.№221, М.Д.Це призната за собственик по давностно
владение и наследство на полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, при
неполивни условия, представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, местност „***“.
В констативния нотариален акт не е отразен извода на нотариуса кога е изтекла
придобивната давност, нито кога е започнала да тече. Постановлението от
24.03.2010г. (цитирано в НА) не е представено, поради което не може да бъде
установено нищо повече за изводите на нотариуса. Разпитаните по делото
свидетели са категорични, че от 1997/1998г. до 2018г. С.Т., П.К.и Г.Г. са
получавали наемно плащане в натура за собствените си идеални части. Дори да се приеме, че М.Ц-
праводател на Й.Г. е осъществявала фактическа власт върху спорното имущество,
то този факт сам по себе си не е достатъчен за наличие на владение като
основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите
съсобственици. Съсобственикът е владелец само на собствените си идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се превърне във
владелец на целия имот и да придобие собствеността по силата на изтекла в
негова полза давност, той следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в
настоящото производство не бе установено.
Изложеното води до извод, че предявения ИУИ е основателен и следва да се
признае за установено, че М.Ц не е собственик на 1026/35911 идеални части от процесния недвижим имот по
отношение на Р.К. и на 2565/35911 идеални части от процесния имот по отношение
на Р.К. и С.К..
Като последица от уважаване отрицателния установителен
иск, претенцията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №***/25.03.2010г. по описа на
нотариус с рег.№221 се явява основателна и следва да бъде уважена. Констативния
нотариален акт, с който М.Д.Це призната за изключителен собственик на полска
култура с площ 35.912 дка, пета категория, при неполивни условия,
представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, местност „***“ подлежи на
отмяна в частта му относно 3591/35911 идеални части, тъй като същият е издаден при липса на доказано
необезпокоявано давностно владение.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
Предвид мотивите, изложени по инцидентия установителен
иск, съдът намира, М.Ц не е придобила собствеността върху цялата земеделска
земя.
Частният правоприемник (приобретател) на вещни права, придобити по силата
на валидно сключена разпоредителна сделка се счита за собственик на
разпореденото в негова полза имущество, но само и доколкото неговия праводател
е притежавал разпореденото вещно право. Лице, получило собствеността на
недвижим имот от несобственик, не придобива вещното право поради липса на
основание за транслиране на същото от патримониума на праводателя в
патримониума на приобретателя. Поради обстоятелството, че Й.Г. е придобила от
несобственик 3591/35911
идеални части от полската култура, тя не е станала собственик на посочените
идеални части.
Следователно претенцията за признаване установено по
отношение на Р.Х.К., че Й.Х.Г. е собственик на 3591/35911 идеални части от
полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, представляваща имот №***в
землището на гр.Ветово, обл.Русе, местността „***“ и предаване владението им,
като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, в тежест на Й.Х.Г. са
направените от Р.Х.К. и С.А.К. разноски по делото в размер на 715.30 лева –
заплатени държавни такси и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения инцидентен
установителен иск, по отношение на Р.Х.К.,
ЕГН **********, че М.Д.Ц, ЕГН ********** не е собственик на 1026/35911 идеални
части от полска култура с площ
35.912 дка, пета категория, при неполивни условия, представляваща имот №***в
землището на гр.Ветово, местност „***“, а
по отношение на Р.Х.К., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********, че М.Д.Ц, ЕГН **********
не е собственик на 2565/35911 идеални части от полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, при
неполивни условия, представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, местност „***“.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК
нотариален акт №***/25.03.2010г. по
описа на нотариус с рег.№221 в частта досежно правото на собственост върху 3591/35911 идеални части от полска култура с площ
35.912 дка, пета категория, при неполивни условия, представляваща имот №***в
землището на гр.Ветово, местност „***“.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Й.Х.Г.,
ЕГН ********** иск за признаване установено по отношение на Р.Х.К., ЕГН **********, че Й.Х.Г. е собственик на 3591/35911 идеални части
от полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, представляваща имот №***в
землището на гр.Ветово, обл.Русе, местността „***“.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Й.Х.Г.,
ЕГН ********** срещу Р.Х.К., ЕГН ********** иск за
предаване владението на 3591/35911
идеални части от полска култура с площ 35.912 дка, пета категория,
представляваща имот №***в землището на гр.Ветово, обл.Русе, местността „***“.
ОСЪЖДА Й.Х.Г., ЕГН ********** да заплати
на Р.Х.К., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 715.30 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: