Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………гр. Добрич, 15.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д.,
разгледа докладваното от председателя административно дело № 329/2017 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалба (неправилно именувана „искова молба“) на
„А-М.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „ХХХ“ №9,
ет.3, офис 10, представлявано от управителя С.Д.М., с искане за обявяване на
нищожността на решение № 49 по протокол № 5/22.12.2016 г. на Общински
съвет – Балчик (в жалбата е посочен протокол № 12 вместо протокол № 5, което
съдът приема за очевидна техническа грешка с оглед на данните по
административната преписка), с което на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ в ЧАСТТА относно новообразувани
УПИ VІ, УПИ VІІ, УПИ VІІІ, УПИ ІХ и УПИ Х, всичките в новосъздадения кв.35 по
плана на с.Дропла, община Балчик, отредени за „Пп – предимно производствена
зона“, в т.ч. и ПЗ за УПИ VІ и УПИ Х, в нов кв.35 по плана на с.Дропла, община
Балчик, съгласно приложените графични и текстови части на проекта – в тази
насока е и влязло в сила определение № 226/ 04.08.2017 г. на Административен
съд – Добрич по настоящото дело, с което е определен предметът на оспорването
на основание 218, ал.3 от ЗУТ.
В жалбата и в
уточнителната молба се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, тъй
като не е спазена императивната норма на чл.15, ал.1 от ЗУТ; липсват сключени
предварителни договори за прехвърляне на правото на собственост с нотариално
заверени подписи съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ, в които да бъдат определени
притежаваните от всеки съсобственик идеални части; не е изпълнено изискването
на закона за започване на процедурата по искане и съгласие на всички
собственици на имоти и носители на ограничени вещни права върху тях съгласно
разпоредбата на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ; липсва изрично съгласие от
собствениците в лицето на община Балчик и МЗХ, както и от “А.-М.М.” ЕООД в
качеството му на носител на вещно право върху поземлен имот № 23769.501.350,
чиито граници и площ се променят с плана; неспазване на процедурата за
уведомяване на “А.-М.М.” ЕООД в качеството му на заинтересовано лице по смисъла
на чл.131, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗУТ; липсват фактически основания, налагащи
изменението на плана, в т.ч. сливането на частни имоти, имоти от ДПФ и улици –
публична общинска собственост; заличаването на улиците и кварталите, предвидени
с действащия ПУП – ПРЗ от 1996 г.; липсва разглеждане на проекта за изменение
от ОбЕСУТ и посочване на мотиви за приемането му; решението на ОбС е прието по
едно заявление, а мотивираното предписание на кмета на общината по друго
заявление; решението е за одобряване на ПУП – ПРЗ и създаване на нов кв.35, а
мотивираното предписание е за изменение на ПУП – ПР на конкретни имоти и улици,
но не и за създаване на нов кв.35; в преписката липсват доказателства за
изрично решение на ОбС за даване на съгласие за изменение на ПУП – ПРЗ и
създаване на нов квартал; налице са нарушения при издаване на мотивираното
предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ; не е спазена изискуемата процедура и форма за
публикуване на решението в Държавен вестник. Сочи се, че оспореният план
противоречи на разпоредбата на чл.134,
ал.4 от ЗУТ, защото цели узакановяне на незаконно изграден строеж, находящ се в
ПИ 23769.501.616 и ПИ 23769.501.350 по КК на с. Дропла, представляващ семеен
хотел. Твърди се, че одобреното изменение не е съобразено с действащата
кадастрална карта на с.Дропла, тъй като границите на новообразуваните
урегулирани поземлени имоти не съвпадат с кадастралните им граници. Твърди се,
че предвиденото с плана заличаване на обслужващата улица от о.т. 212 до о.т.
214 е незаконосъобразно, тъй като води до влошаване на показателите на
застрояване на собствения на жалбоподателя недвижим имот 348. Сочи се, че с
премахването на улицата имотът остава само с едно лице към съществуващия от
другата страна път и отпада възможността за застрояването му като ъглов парцел.
Счита се, че заявителят ЕТ “Н.М.” не е легитимиран да възлага изменението на
плана на част от урегулираните поземлени имоти, тъй като те са собственост на
държавата, чиито права се упражняват от министъра на земеделието, храните и
горите. Сочи се, че не е налице валидно дадено съгласие на държавата за
изменение на плана, тъй като в приложените по делото заповеди на МЗХГ се
съдържа само принципно съгласие за изработване на ПУП без посочване на
конкретни имоти. Твърди се, че обжалваният план е издаден в противоречие с
влязло в сила решение на ВКС, ІІ г.о., постановено по гр.д. № 6599/2014г., с
което е уважен предявен от държавата, представлявана от министъра на
земеделието, храните и горите, срещу заявителя ЕТ „Н.М.“ иск по чл.108 от ЗС по
отношение на част от имотите, предмет на одобреното изменение. Сочи се, че с
изменението на плана незаконосъобразно се усвоят части от улици, като се отреждат
за новообразуваните имоти на заинтересованото лице ЕТ „Н.М.“. Излагат се
доводи, че допуснатите нарушения са толкова съществени, че водят до нищожност
на обжалвания акт. Поради това се иска той да бъде прогласен за нищожен и да
бъдат присъдени на жалбоподателя сторените разноски по делото.
Ответникът
– ОбС - Балчик, в писмено становище по делото, оспорва допустимостта на жалбата
по съображения, че жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва решението,
тъй като няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес у жалбоподателя от
оспорването. В писмена защита по делото изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че оспорваното решение е взето
от компетентен орган, при спазване на нормативно регламентираните изисквания за
кворум, мнозинство и гласуване, в необходима писмена форма, с посочване на
фактическите и правните основания за приемането му, при липса на допуснати
съществени нарушения на производствените правила и правилно приложение на материалния
закон. Сочи, че производството е инициирано от легитимирано лице по смисъла на
чл.131 от ЗУТ, собственик на намиращата се в границите на държавен имот и
построена с разрешение за строеж сграда. Другото лице, което се легитимира с
права на собственост върху имота – държавата в лицето на министъра на
земеделието – също не се противопоставя да бъде разрешено и изработено
изменение на плана. Налице е и валидно съгласие от страна на община Балчик,
изразено от общинския съвет, издал оспореното решение за одобряване на
окончателния проект на изменения на плана. Счита, че одобреният план дава
възможност за целесъобразно устройство на територията в съответствие с
правилото на чл.108 от ЗУТ. Твърди, че в голямата си част забележките на вещото
лице по приетата по делото СТЕ са свързани с препоръки, а не с конкретни
нарушения на подзаконовите нормативни актове по приложението на ЗУТ и имат
несъществен характер.
Ответникът
- ЕТ „Н.М.“, конституиран на основание чл.218 от ЗУТ, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за недопустимост на жалбата по съображения, че
жалбоподателят не попада в кръга от лицата, имащи право на жалба по реда на
чл.131, ал.1 от ЗУТ. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност
на жалбата по подробно изложени в писмения отговор и в писмената защита по
делото доводи и съображения. Счита, че нито едно от твърденията в жалбата и
уточняващата я молба не водят до извод за нищожност на оспорения административен
акт. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане или евентуално да бъде
отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Съобразявайки
становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл.168 от АПК, административният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От
приложените по делото нотариален акт № 151, том VІІІ, рег. № 5910, нот. дело № 1264/2009 г. на
нотариус с рег.№ 109 от регистъра на НК и договор за покупко-продажба на
държавна земя - частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ № ПО-06-012
от 16.07.2012 г. се установява, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот
с идентификатор 23769.501.348 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в
УПИ VІ-348, кв.34 по ПУП – ПРЗ на с.Дропла, общ. Балчик, ведно с построената в
него масивна стопанска сграда „Склад до Млекопункт“ със застроена площ от 128
кв.м., с идентификатор 23769.501.348.1 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик; поземлен
имот с идентификатор 23769.501.349 по КККР с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в
УПИ VІІ-349, кв.34 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик, ведно с построената
в него масивна стопанска сграда „Млекопункт“ със застроена площ от 75 кв.м., с
идентификатор 23769.501.349.1 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, както и
асфалтова площадка с площ от 780 кв.м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в УПИ
VІІІ-350 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик.
Съгласно
акт за частна държавна собственост № 4982 от 04.11.2011 г. държавата е
собственик на ПИ с идентификатор 23769.501.350 по КК на с.Дропла, общ. Балчик.
В акта е посочено, че собственик на изградената в имота асфалтова площадка с
площ от 780 кв.м. е „А-М.М.“ ЕООД гр. Добрич.
Съгласно
нот. акт № 178, т.ХІ, рег. № 3772, дело № 1661/30.10.2009 г. на нотариус с рег.
№ 109 от регистъра на НК, ЕТ „Н.М.“ се легитимира като собственик по силата на
договор за дарение на бивш ПИ с идентификатор 23769.501.343 по КК на с.Дропла,
част от настоящ ПИ с идентификатор 23769.501.615 по КК на с. Дропла, ведно с
построената в него масивна постройка – дърводелска работилница, съставляваща
обект с идентификатор 23769.501.343.2 по КК на с.Дропла.
Съгласно
нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95 от 30.10.2009 г., т.VІІ, рег.№ 5139, дело № 1048 на
нотариус с рег.№ 109 от регистъра на НК, вписан в СП - Балчик с акт № 178,
т.ХІ, дело № 1661/2009г., ЕТ „Н.М.“ е закупил поземлен имот – урбанизирана
територия с площ от 6 184 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор № 23769.501.603 по
КК на с. Дропла, общ. Балчик.
С
решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г., постановено с
участието на подпомагащите страни – община Балчик и „А.М.М.“ ЕООД, е признато
за установено по отношение на ЕТ, че държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, е собственик на редица недвижими имоти, находящи се в
урбанизирана територия с трайно предназначение „стопански двор“ в землището на
с. Дропла, общ. Балчик, попадащи изцяло или частично в поземлен имот с
идентификатор 23769.501.603, нанесен в кадастралната карта през 2008г., в т. ч.
целият ПИ 347 и части от ПИ 345, 346 и 350 по КК на с.Дропла от 2003г., като на
основание чл.108 от ЗС е осъден да предаде на държавата владението на тези
имоти. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени
констативен нот. акт № 134 от 10.09.2008 г. и констативен нот. акт № 135 от
10.09.2008 г., в частта им, засягаща гореописаните недвижими имоти.
В
съответствие с това решение на ВКС настоящият състав на съда счита, че нотариален
акт № 95 от 2009 г. не е годно доказателство за установяване на правото на
собственост на ответника ЕТ „Н.М.“ върху описания в него ПИ 603 от 2008г. в
частта на включените в имота изцяло и отчасти държавни ПИ 345, 346, 347 и 350 по
КК на с.Дропла от 2003г.
Със
заповед № 1158/19.10.2009 г. на кмета на община Балчик е одобрен ПУП – ПЗ за
имот № 23769.501.603 по КК на с.Дропла, община Балчик, заедно с предвидения
начин на застрояване и отреждане за “Пп – производствени нужди и жилищно
строителство”, с показатели : плътност до 60% и Кинт. до 2,5 така, както е
показано на приложените към заповедта скици (л.230 от делото). В заповедта е
посочено, че влиза в сила от деня на издаването й на основание чл.131, ал.2,
т.1, във вр. чл.132, ал.1, т.1 от ЗУТ и не подлежи на обявяване.
Съгласно
разрешение за строеж № 25 от 25.03.2010 г., издадено от главния архитект на
община Балчик, на ЕТ „Н.М.“ е разрешено да построи семеен хотел за селски
туризъм в ПИ 23769.501.603 по КК на с. Дропла, общ. Балчик. Обектът е
реализиран и е нанесен в кадастралната карта на с.Дропла със ЗП от 414 кв.м. и
предназначение – хотел. Съгласно скица № 15-77866/18.02.2016 г. от СГКК –
Добрич сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори 23769.501.350
и 23769.501.616 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 23769.501.616.
Като неин собственик е вписан ЕТ „Н.М.“ съгласно посоченото разрешение за
строеж.
Със
заявление с вх. № 39-05-1 от 14.04.2016 г. ПК „Устрем“ с. Дропла и ЕТ „Н.М.“ с.
Дропла са поискали от кмета на община Балчик да бъде допуснато изработване на
проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ в кв. 31 по
плана на с. Дропла. Към заявлението е приложено задание и скица с предложение
за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ в кв. 31 по
плана на с. Дропла. Искането за изменение на плана е мотивирано с възникнала
необходимост от реализиране на инвестиционна иницатива. В заданието е посочено,
че улици от о.т. 216 до о.т. 214; о.т. 213 до о.т. 214; о.т. 212 до о.т. 214 обслужват
имоти, върху които вещно право имат възложителите, поради което е направено
предложение за изменение на ПР чрез образуване на улични отсечки от о.т. 216 до
о.т. 216а и от о.т.212 до о.т. 212а и закриване на улица от о.т.213 до о.т.
214. Предложено е квартали 31, 32 и 34 да се обединят в кв. 35, като се
променят само УПИ ІІІ, ІV, V, VІІ и ІХ в кв.34, УПИ І и ІІ в кв.32,
УПИ V и VІ в кв.31, а останалите урегулирани
имоти да останат идентични с първообразите си. В проектното предложение на ПЗ е
предвидено новообразуваните УПИ ІІІ, ІV, V и VІ в кв.35 да бъдат
отредени за предимно производствена зона, с ниско етажно застрояване, като са
посочени и стойностите на показателите на застрояване – максимална плътност на
застрояване – 80%; максимална интензивност на застрояване – Кинт. = 2,5 и
процент на минималната озеленена площ – 20%.
Към
заявлението са приложени документи за собственост на заявителя ПК „Устрем“
с.Дропла. По отношение на заявителя ЕТ „Н.М.“ е приложено цитиранато разрешение
за строеж № 25/25.03.2010г., издадено от главния архитект на община Балчик.
С
решение № 137 по протокол № 12 от 16.05.2016 г. ОбС Балчик е дал съгласие на
основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ в кв. 31 по плана на с. Дропла и промяна на улична
регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 214
по плана на с. Дропла, общ. Балчик, като е упълномощил кмета да извърши
последващи действия по изпълнение на решението. Решението е публикувано на
интернет страницата на общината съгласно извлечение на л.79 от делото.
С писмо с изх.№
66-3196 от 10.06.2016 г. до кмета на община Балчик зам. министърът на
земеделието и храните е заявил, че с две свои заповеди № РД46-713/27.08.2015г.
и № РД46-812/05.11.2015 г. министърът на земеделието и храните е изразил
съгласието си за изменение на плана по отношение на имотите, държавна
собственост, находящи се в кв.32 и кв.34 на стопански двор с.Дропла, общ.
Балчик, на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. В тази насока е и приложеното
писмо с изх.№ РД – 05-602/25.03.2016 г. на директора на ОД “Земеделие” – Добрич
(л.67 от делото).
Главният архитект
на община Балчик е дал становище, че на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ може
да се допусне изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ в
кв. 31 по плана на с. Дропла и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до
о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 214 по плана на с. Дропла, общ. Балчик.
Със заповед № 751
от 13.07.2016 г. на кмета на община Балчик е разрешено изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34, УПИ І и УПИ
ІІ в кв.32, УПИ V и УПИ VІ в кв.31 и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213
до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 21 по плана на с. Дропла, общ. Балчик.
Посочената заповед
е частично оспорена от “Агро - ММ” ЕООД с искане за прогласяване на нейната
нищожност. С решение № 466/01.11.2018 г. по адм. д. № 439/2018 г. по описа на
Административен съд – Добрич е обявена нищожността на заповедта в обжалваната й
част. С решение № 9737 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 217/2019 г. по описа на
ВАС, ІІ отделение, решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него
е постановено друго по същество, с което е отхвърлена жалбата на “А.-М.М.” ЕООД
срещу заповедта в оспорената й като нищожна част.
Със заявление с вх.№
30-548-4/14.07.2016 г. ЕТ “Н.М.” и ПК “Устрем” са внесли проект за изменение на
ПУП – ПРЗ на с.Дропла с искане за неговото одобрение. В обяснителната записка
към проекта е записано, че настоящата разработка е изготвена на основание
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ като изменение на действащия ПУП – ПР за УПИ ІІІ, УПИ
ІV, УПИ V, УПИ VІІІ и УПИ ІХ кв.34, УПИ ІІ кв.32, УПИ V и УПИ VІ кв.31 с.
Дропла въз основа на заповед на кмета на община Балчик. По отношение на плана
за регулация е посочено, че улици от о.т. 216 до о.т.214; от о.т. 213 до о.т.
214; от о.т. 212 до о.т. 214 обслужват имоти, върху които вещно право имат
възложителите. Предложено е да се образуват улични отсечки от о.т.216 до
о.т.216а, да се закрият улици от о.т. 213 до о.т.214 и от о.т. 212 до о.т. 214,
квартали 31,32 и 34 да се обединят в квартал 35, като се променят само УПИ ІІІ,
УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34, УПИ ІІ в кв.32, УПИ V и УПИ VІ в
кв.31, а останалите УПИ да запазят първообразите си. Връзките между нови и
предходни УПИ е показана в приложение № 1, приложение № 2 – площообразуване и
приложение № 3 – площи на нови УПИ, съставлящи неразделна част от записката. С проектирания
ПУП – ПЗ шест от УПИ са отредени за предимно производствена устройствена зона
(Пп), с параметри на допустимо застрояване - максимална
плътност на застрояване – 80%; максимална интензивност на застрояване – Кинт. =
2,5 и процент на минималната озеленена площ – 20%. Изготвена е и обяснителна
записка за определяне на нормативно необходимата прилежаща площ за УПИ
Х, кв.35 (предходен УПИ ІІ, кв.32) съгласно заповед № РД-46-495 от 22.08.2003
г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-455 от 22.08.2003 г. на МРРБ, издадени на
основание чл.45, ал.7 от ППЗСПЗЗ. Към двете обяснителни записки са приложени и графични
части, в които са нанесени конкретните предвиждания на проекта за изменение на
ПУП – ПР и ПЗ за новообразуваните УПИ.
С решение № 10 по протокол №
5/14.07.2016 г. на ОбЕСУТ е приета представената разработка.
За изготвения
проект е изпратено съобщение по чл.128, ал.3 от ЗУТ на “А.-М.М.” ЕООД, А.Й.П.и
ОД “Земеделие” – Добрич, като им е предоставен 14 – дневен срок за писмени
искания и възражения. Съобщенията до Петров и ОДЗ – Добрич са получени на
31.08.2016 г. и 01.09.2016 г. съгласно приложените по делото известия за
доставяне. Уведомлението до жалбоподателя е изпратено по пощата на вписания към
този момент в търговския регистър адрес на управление дружеството – с.Раковски,
ул. „Пета“ № 2, община Каварна, но писмото до него е върнато в цялост с отметка
в обратната разписка, че получателят отсъства.
Срещу проекта е
подадено възражение от ОД “Земеделие” – Добрич с вх.№ 24-52-25≠2/
08.09.2016 г. Възражението е разгледано на заседание на ОбЕСУТ при община
Балчик съгласно протокол № 8 от 13.10.2016 г. Експертният съвет го е счел за
неоснователно и е взел решение за приемане на проекта. Съгласно мотивите към
решението процедурата по изработване на плана е започнала след предварително
съгласие от МЗХ по мотивирано искане на възложителите, като с цел избягване на
повторно процедиране в обхвата на разработката са включени освен УПИ І и УПИ ІІ
кв.32, УПИ VІІІ и УПИ ІХ кв.34, както и съседни имоти и участъци от улична
регулация – собственост на община Балчик. Искането на собствениците на
поземлените имоти и лица с права на строителство в тях е за законоворегламентирана
промяна на улична регулация с цел отпадане на дублиращи достъпа до имотите
улици. Посочено е, че представената разработка отговаря на нормите за
урегулиране по чл.19 от ЗУТ и е съобразена със съдебното решението на ВКС.
Съгласно писмо с
вх.№ РД-05-602≠42/15.11.2016 г. на зам. министъра на земеделието и
храните до директора на ОДЗ – Добрич министерството на земеделието и храните не
възразява по приетото решение на ОбЕСУТ при община Балчик, взето по т.8 от
протокол № 8/13.10.2016 г. (л.199 от делото).
С докладна записка
с вх. № 13 от 13.12.2016 г. на кмета на община Балчик до ОбС – Балчик е внесен
проект за приемане на решение за одобряване на изготвения проект за изменение
на ПУП - ПРЗ. Предложението е разгледано на заседание на постоянната комисия по
устройство на територията, строителството и екология, която е взела решение да
го подкрепи. Внесеният проект е включен в дневния ред на заседанието на ОбС –
Балчик на 22.12.2016 г. (така покана от 14.12.2016 г.) и е гласуван с 13 гласа
“за” от присъствалите 13 общински съветници, в резултат на което е прието решение
№ 49 по протокол № 5 от 22.12.2016 г, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 и
т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ се одобрява ПУП – ПРЗ, създава се нов кв.35
и нови УПИ І, УПИ, ІІ, УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІ, УПИ VІІ, УПИ VІІІ, УПИ
ІХ, УПИ Х, УПИ ХІ, УПИ ХІІ, УПИ ХІІІ, УПИ ХІV и УПИ ХV, отреждат се за “Пп –
предимно производствена устройствена зона” и ПЗ за УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ
VІ, УПИ Х и УПИ ХV с показатели : плътност на застрояване до 80 %, Кинт до 2,5,
озеленяване до 20 % в кв.35 по плана на с.Дропла, община Балчик, съгласно
приложените графични и текстови части на проекта.
Решението на ОбС -
Балчик за одобряване на проекта е публикувано в ДВ бр. 7/20.01.2017 г.
Съгласно изслушаната по делото
съдебнотехническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно
изготвена, предмет на одобрения проект е изменение на действащия ПУП – ПР от
1996 г. за три квартала по плана на с.Дропла и изработване на ПУП – ПЗ за 6 бр.
УПИ в новообразувания кв.35. С него се предвижда промяна в предназначението на
част от имотите (542 и 543), които са улици. Те се включват в УПИ ІІІ, УПИ ІV,
УПИ V, УПИ VІ и УПИ Х, които са с предназначение “производствено – складови
дейности”. Налице е непълно съответствие на проекта с изискванията на Наредба №
7/2003г. и Наредба № 8 / 2001 г. Не е определен характерът на основното
застрояване, не е обособен УПИ за обществено обслужващи дейности (за семейния
хотел) със съответните му показатели на застрояване, проектът е изработен по
задание на възложителите, но в отклонение от него по отношение на улична
отсечка о.т. 212 – о.т. 212а (по одобрения проект тази улична отсечка е
заличена и включена в УПИ Х), ограничителните линии на застрояване (извън
свързаното застрояване) по отношение на два от УПИ трябва или да се изтеглят на
3,00 метра навътре или да станат задължителни, в графичната част е нанесено
свързано застрояване в два УПИ, а в матрицата е посочено само свободно. Според
заключението на вещото лице предвижданията на плана са осъществими и дават
възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, при
условие че се определи характерът на застрояване, с изключение на
новообразувания УПИ VІ в кв.35, в който се съчетават две функции –
производствено – складова и обществено – обслужваща, което е недопустимо. Всички
имоти, предмет на оспореното изменение, имат излаз на улица. Конкретното им
предназначение по плана не изисква нормативно определени размери и
конфигурация. Регулационните линии на процесните УПИ VІ, УПИ VІІ и УПИ Х в кв.
35 не са съобразени с техните имотни граници по действащата кадастрална карта. Те
са съобразени със съществуващите сгради. Одобреният проект не третира
застрояването в новообразуваните УПИ VІІ, УПИ VІІІ и УПИ ІХ. По действащия ПУП
– ПР УПИ VІ (съответстващ на новообразуван УПИ ІХ) е ъглов с лице към две
улици. За него няма изработен ПУП – ПЗ. С процесното изменение на плана отпада
лицето на имота към една от улиците (заличената улична отсечка о.т.212 – о.т.214).
Според становището на вещото лице това намалява възможностите за застрояване по
действащия ПУП по отношение на плътност на застрояване при едно бъдещо
проектиране и изработване на ПЗ за този имот, като в експертизата са дадени
различни варианти на застрояване с и без запазването на уличната отсечка. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че правилото за
определяне на нормативно необходимата прилежаща площ не е приложимо по
отношение на новообразуван УПИ Х, защото по действащия план всички имоти са
предназначени за производствени – складови дейности.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице и в съответствие с разпоредбата на чл.149, ал.5
от АПК. По отношение на допустимостта на жалбата е налице произнасяне на съда с
определението за определяне на предмета на оспорването по чл.218, ал.3 от ЗУТ,
поради което не подлежат на разглеждане възраженията на ответниците, че
жалбоподателят “А.-М.М.” ЕООД не попада в кръга от лицата, имащи право на жалба
по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е искане за обявяване на нищожността
на решение на ОбС за одобряване на изменение на ПУП – ПР в частта по отношение
на новообразувани УПИ VІ, УПИ VІІ, УПИ VІІІ, УПИ ІХ и УПИ Х, всичките в
новосъздадения кв.35 по плана на с.Дропла, община Балчик, отредени за “Пп –
предимно производствена зона”, и ПЗ за новообразувани УПИ VІ и УПИ Х съгласно
приложените графични и текстови части на проекта.
Доколкото в АПК не
съществуват изрично регламентирани основния за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не
поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на
всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога - до
унищожаемост: 1). всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; 2). порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление; 3). съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум); 4). нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това
основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е.
не е издаден на основание на нито една правна норма, само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма,
и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание; 5). превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
унищожаемост на акта, и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
По делото не е спорно, че обжалваното
решение е издадено от компетентния за това административен орган, в кръга на
предоставените му по закон правомощия, съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ, във вр.
чл.136, ал.1 от ЗУТ, тъй като проектът за изменение е в обхват от три квартала.
Актът съдържа минимално
изискуемите реквизити по чл.59 от АПК,
фактически и правно мотивиран е, поради което
не е налице съществен порок на формата, който да води до липса на
волеизявление. Мотивите за приемането на решението се съдържат в самата
административна преписка, документите по която сочат безспорно, че фактическото
основание за одобряване на изменението е съгласието на заинтересованите
собственици на засегнатите имоти, а правното основание – чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Действително в решението е посочено, че е за одобрение на ПУП – ПРЗ, но от
съдържанието му е видно, че е за одобряване на изменение на ПУП - ПР чрез
създаване на нов квартал и нови УПИ и одобрение на ПЗ за нови УПИ. Налице е и изрично
препращане към текстовите и графичните части на проекта, които съставляват
неразделна част от акта и позволяват да се индивидуализират в достатъчна степен
разпоредените с него правни последици, в т.ч. видът и обхватът на одобреното
изменение, поради което липсва особено съществено нарушение, което да опорочава
волеизявлението на административния орган и да го прави невалидно. Обстоятелството,
че като правно основание за приемане на решението е посочена разпоредбата на на
чл.129, ал.1 от ЗУТ, също не е довод за неяснота на волята на органа, защото
именно това е приложимата разпоредба за реда и условията за одобряването на
проекти за изменение на ПУП по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съгласно препращащата
норма на чл.136, ал.1 от ЗУТ.
При
вземане на решението са спазени изискванията за кворум и мнозинство по чл.27,
ал.2 и ал.4 от ЗМСМА като елемент от фактическия състав на валидно формираната
воля на колективния орган. Не е налице и съществен порок на процедурата по
чл.134 и сл. от ЗУТ, засягащ акта до степен на невъзможност да породи целените
с него правни последици.
Административното производство е
започнало по инициатива на заинтересувани лица – собственици и/или носители на
ограничени вещни права – ПК “Устрем” и ЕТ “Н.М.”, който се легитимира като
собственик на бивш ПИ 343, съставляващ част от настоящ ПИ 615, включен в
новообразуван УПИ VІ, както и на сграда с идентификатор № 23769.501.616.1, намираща
се частично в имот с идентификатор 23769.501.616 и частично в имот с
идентикатор № 23769.501.350 със стар идентификатор 23769.501.603. Действително
с горепосоченото решение на ВКС, постановено по предявен от държавата срещу ЕТ иск
по чл.108 от ЗС, е признато за установено, че държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, е собственик на всички части от стари
имоти, включени в имот с идентификатор № 23769.501.603, нанесен в кадастралната
карта през 2008 г., но ЕТ е останал собственик на намиращата се в рамките на
този имот построена с разрешение за строеж сграда, поради което за него е
налице качеството на лице по чл.131 от ЗУТ, което може да иска разрешаване на
изработването на изменение на плана – в този смисъл е и решение № 9737/25.06.2019
г. по адм. д. № 217/2019 г. по описа на ВАС, ІІ отделение. Видно от доказателствата
и другото лице, което се легитимира с права на собственост върху описания в
съдебното решение имот – държавата в лицето на министъра на земеделието и
храните – не се е противопоставило да се изработи изменение на плана, като
изрично е изразило съгласието си и с приетия от ОбЕСУТ окончателен проект за
изменение на плана. Съгласие за това е дадено и от ОбС – Балчик по отношение на
имотите – общинска собственост (улици) с решение № 137 по протокол № 12/
16.05.2016 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съгласието на
общинския съвет е за изменение на ПУП – ПРЗ и промяна на улична регулация, а не
за създаване на нов квартал 35 и нови УПИ, защото именно в това се изразява
изменението на плана за регулация на улици и имоти и съгласието на собственика е
надлежно формирано.
В изпълнение на разпоредбата на чл.135,
ал.3 от ЗУТ кметът на общината е издал мотивирано предписание, с което е
допуснал изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на с.Дропла, община
Балчик въз основа на скица с предложение за изменението му и експертно
становище на главния архитект по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Това предписание не
е оспорено в законоустановения срок, а искането за обявяването му за нищожно е
отхвърлено с влязло в сила решение на ВАС, поради което въпросът за неговата
законосъобразност, в т.ч. и на всички предхождащи издаването му волеизявления и
действия, не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
Проектът за изменение на плана е приет
с решение на ОбЕСУТ в съответствие с изискването на чл.128, ал.7 от ЗУТ, след
което е одобрен с решение на ОбС въз основа на доклад на кмета на общината
съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
липса на мотиви към решението на ОбЕСУТ, защото няма такова изискване в закона
към актовете на помощните органи. Единственото изискване е ОбЕСУТ да разгледа
постъпилите възражения, предложения и искания и да извърши преценка дали
проектът отговаря на нормативните изисквания, след което да го приеме, ако са
налице всички предпоставки за това. Дори и да се приеме обратното, от протокола
на заседанието на ОбЕСУТ от 16.10. 2016 г. е видно, че по повод на постъпилото
възражение на директора на ОДЗ – Добрич са изложени подробни мотиви защо
исканото изменение на плана се приема за законосоъбразно.
Решението на ОбС е изпратено за
обнародване на основание чл.129, ал.1, изр. второ от ЗУТ и е публикувано в ДВ
на 20.01.2017 г. Обстоятелството, че в решението липсва указание в какъв срок и
пред кой орган може да се подаде жалба, не е съществено процесуално нарушение, водещо
до нищожност на акта, защото не рефлектира върху неговото съдържание и има
значение само при надлежното упражняване на жалба.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че лишаването му от участие в административното производство е
самостоятелно основание за нищожност на акта. Действително по делото липсват данни
за спазване на процедурата за съобщаване на проекта на заинтересованите лица с
обявление, обнародвано в ДВ, съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗУТ
дотолкова, доколкото одобреното изменение е с обхват повече от един квартал (в
случая погрешно е проведена процедурата по чл.128, ал.3 от ЗУТ, която касае
съобщаването на проектите за ПУП в обхват до един квартал), но това нарушение не
е толкова тежко и непреодолимо, че да води до липса на волеизявление. Не е
основание за нищожност на акта и това, че първоначално проектът е приет с
решение № 10 по протокол № 5/14.07.2016 г. на ОбЕСУТ преди да бъде проведена
процедурата по съобщаване на проекта, защото след това той е приет с ново
решение на ОбЕСУТ на заседание по протокол № 8 / 13.10.2016 г., на което са
разгледани и възраженията, подадени от директора на ОДЗ – Добрич. Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до нищожност на акта, тъй като планът е одобрен по заявление
с вх. № 30-548-4/14.07.2016 г., което се различава от посоченото в заповедта по
чл.135, ал.3 от ЗУТ заявление с вх.№ 39-05-1/14.04.2016 г. Вярно е, че решението
на ОбС и мотивираното предписание на кмета на общината са постановени по
различни заявления, но това е така, защото всеки самостоятелен етап от
процедурата по изменение на плана започва с отделно заявление, като първото
заявление е за допускане изработването на проект за изменение, а второто е за
одобрение на самия проект за изменение.
Липсват особено тежки нарушения и на
материалния закон, които да квалифицират решението като нетърпимо от гледна
точка на правния ред.
На първо място, съгласно заключението на вещото лице предвижданията на плана са осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Всички имоти, предмет на оспореното изменение, имат излаз на улица и конкретното им предназначение по плана не изисква нормативно определени размери и конфигурация. Действително вещото лице е констатирало известни несъответствия на одобреното изменение на плана с нормативните изисквания на Наредба № 7/2003 г. и Наредба № 8/2001 г., но те са несъществени и не опорочават решението до степен на нищожност.
На второ
място, от данните по административната преписка е видно, че правното основание
за одобряването на проекта за изменение е разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, съгласно която, в приложимата й редакция, действаща към датата на приемане
на оспореното решение, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има
съгласие на всички собственици на имоти по чл.131,
ал.2, т.1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая
е безспорно, че е налице съгласие на собствениците на имоти по чл.131, ал.2,
т.1 от ЗУТ – ПК „Устрем“, ЕТ „Н.М.“, държавата и общината, но не е налице
съгласие на „А.-М.М.“ ЕООД като собственик на изградената в ПИ № 23769.501.350 асфалтова
площадка с площ от 780 кв.м. Липсата на съгласие на жалбоподателя обаче (в
частта на одобреното изменение на ПУП – ПР за УПИ VІІІ-350) има отношение към
материалната законосъобразност на акта и би обосновала извод за неговата
унищожаемост, но не и нищожност.
Когато в одобрения
проект за изменение на плана се предвижда промяна на вътрешните регулационни
линии на съседни урегулирани поземлени имоти, при подаване на искането по
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е необходимо да бъдат приложени и предварителни
договори по чл.15, ал.3 от ЗУТ. В случая от графичната част на решението е
видно, че части от УПИ VІІІ, кв.34 и целият УПИ ІХ, кв.34 заедно с части или
цели УПИ – държавна собственост се обединяват в един общ с УПИ V-343 (615),
който пък е собственост на заявителя ЕТ „Н.М.“, поради което към заявлението е
следвало да бъде приложен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ за изменение на
вътрешните регулационни граници между имотите, какъвто в случая не е налице.
Това нарушение обаче също не е толкова съществено, че да влече нищожност на
акта. Касае се за липса на материалноправна предпоставка, която прави решението
унищожаемо като издадено в противоречие със закона, но не изключва възникването
на целените с него правни последици.
От данните по
административната преписка и от заключението по делото е безспорно също така, че
дворищнорегулационните линии на новообразуваните УПИ
VІ, УПИ VІІ и УПИ Х в кв.35 не са прокарани по имотните им граници по
действащата кадастрална карта, но и това не е основание за нищожност на
решението дотолкова, доколкото законът допуска регулационните линии на УПИ да
не съвпадат с имотните граници.
Твърденията
в жалбата, че одобреното изменение в частта относно новообразувания УПИ VІ е
направено единствено с цел да се узакони незаконно изградения хотел, частично
попадащ в поземлени имоти с идентификатори 23769.501.350 и 23769.501.616, също
не могат да обосноват недействителност на оспореното решение. Дори и да е налице
нарушение на императивната разпоредба на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ, то има
отношение към правилното приложение на материалния закон, което е въпрос на
законосъобразност, а не на нищожност на акта.
Така
стои въпросът и с твърдяното от жалбоподателя основание за нищожност поради
ограничаване на възможността на бъдещо застрояване на един от имотите му (нов
УПИ ІХ-348) вследствие заличаването на улица от о.т.212 до о.т. 214. Никъде в
закона не е предвидено изрично изискване изменението на плана да се съобразява
с бъдещи устройствени предвиждания или проектни решения, но дори и това да е
така, неговото нарушаване не е въпрос на законосъобразност, а на
целесъобразност на плана и не може да доведе до нищожност на акта, с който той
е одобрен.
Идентични са и
изводите по отношение на оплакването за незаконосъобразност на плана в частта,
в която е определена нормативно необходимата прилежаща площ за УПИ Х кв. 35
(предходен УПИ ІІ, кв.32). Въпросът за приложимостта на чл.45, ал.4 от ППЗСПЗЗ спрямо
процесното изменение е относим към материалната законосъобразност на акта, а не
и към неговата валидност и не е основание за обявяването му за нищожен.
Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона, сочещо на превратно
упражняване на власт. Одобреното с акта изменение на плана не е лишено от
законово основание и не попада в хипотезата на невалидност на административното
волеизявление, при която акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган.
От гореизложеното следва извода,
че жалбоподателят не е доказал наличието на основания за нищожност на акта в оспорената му част. Решението не е засегнато от толкова тежък порок, че
да е негодно да породи правното си действие, поради което жалбата за обявяване
на нищожността му в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от делото на
жалбоподателя не се дължат разноски по делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК
в полза на ответника ЕТ „Н.М.“ следва да се присъдят разноски в размер на общо 800
лева, от които 600 лева, платено адвокатско възнаграждение, и 200 лева, платен
депозит за вещо лице. Ответникът ОбС – Балчик не е претендирал разноски по
делото, поради което и такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата (неправилно
именувана „искова молба“) на „А-М.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул. „ХХХ“ №9, ет.3, офис 10, представлявано от управителя С.Д.М., с
искане за обявяване на нищожността на решение № 49 по протокол № 5/22.12.2016 г. на
Общински съвет – Балчик, с което на
основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен ПУП
– ПРЗ в ЧАСТТА относно новообразувани УПИ VІ, УПИ VІІ, УПИ VІІІ, УПИ ІХ и УПИ Х, всичките в новосъздадения
кв.35 по плана на с.Дропла, община Балчик, отредени за „Пп – предимно
производствена зона“, в т.ч. и ПЗ за УПИ VІ и УПИ Х, в нов кв.35 по плана на с.Дропла, община
Балчик, съгласно приложените графични и текстови части на проекта.
ОСЪЖДА “А-М.М.“ ЕООД
ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „ХХХ“ №9,
ет.3, офис 10, представлявано от управителя С.Д.М., да заплати на ЕТ “Н.М.”,
ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. “Генерал
Колев” № 76, вх. Б, ет.4, ап.9, сумата от 800 лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия
: