Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.
Хасково, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 913 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Д.М. ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №140/31.07.2020 г., постановено по АНД
№345 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната жалбата се изразява
несъгласие с извода на районния съд, че неправилното посочване на дата на издаване
в протокола за извършена митническа проверка не е съществено процесуално
нарушение, доколкото в АУАН правилно била вписана датата на съставянето му,
която била и дата на извършване на нарушението. Счита се, че това нарушение е
съществено по своята същност, тъй
като се касаело за разлика от два дни и не било ясно на коя дата било извършено
нарушението – на 12.04. или на 14.04. Ако протоколът бил съставен на 12.04., то
тогава как на 14.04. бил съставен АУАН. Неправилен бил изводът на районния съд,
че ставало дума за техническа грешка, съответно неправилно същата била санирана
от съда. На следващо място се релевира довод за наличие на противоречие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Словесното
описание на деянието в АУАН отговаряло на разпоредбата на чл.233, ал.1 от
Закона за митниците, съответно погрешно била посочена тази на чл.233, ал.3 от
ЗМ и същата не следвало да намери приложение.
По изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното съдебно решение, съответно отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Териториална дирекция
„Южна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба. Претендира юрисконсулстско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №140 от 31.07.2020 г.,
постановено по АНД №345/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №437/2020 от 19.06.2020 г. и. д. на
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници,
с което, за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), за пренасяне
през границата на страната на: инжекционен разтвор „Deposili 2.400.000” – 7 кутии
х 1 ампула х 5 мл. и сух разтвор; инжекционен разтвор „BEMIKS KOMPOZE” – 50
кутии х 5 ампули х 2 мл.; инжекционен разтвор „REDOX C” - 49 кутии х 5 ампули х
5 мл.; инжекционен разтвор „METACARTIN” – 46 кутии х 5 ампули х 5 мл. и
инжекционен разтвор „DIPROMED” – 49 кутии х 1 ампула х 1 мл., на касатора е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 742.77 лв., на основание
чл.233, ал.6 от ЗМ в полза на държавата е отнет инжекционният разтвор от
посочените видове и количества, а за обезпечаване на част от глобата е
задържана сумата от 200 лв.
За да
постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Неправилното посочване
на датата на издаване на протокола за извършената митническа проверка - 12.04.,
вместо 14.04., съдът възприел за несъществено процесуално нарушени, доколкото в
АУАН, с който се поставяло началото на административнонаказателното
производство, правилно било вписано, че датата на съставянето му била датата на
извършване на нарушението. По отношение възражението за изписването в АУАН на
извършено нарушение по чл.233, ал.3, във вр. с чл.233, ал.1 от ЗМ, и
доуточняване в НП на цифровата квалификация на нарушението, като такава по
чл.233, ал.1 от ЗМ, а не във връзка с ал.3, съдът приел, че това не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засягал правото на защита на
наказаното лице, защото в НП се съдържали конкретните факти по случая. Тоест
налице било пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която била нарушена. Словом в АУАН
нарушението било правилно индивидуализирано, като такова по чл.233,ал.1 от ЗМ в
унисон със словомерното му описание, но била привнесена и друга разпоредба, а
именно и по чл.233, ал.3 от ЗМ, поради което същото било индивидуализирано от
АНО в обжалваният акт като такова по чл.233, ал.1 от ЗМ цифром и словом. Според
съда, в случая се касаело за техническа грешка в съставения АУАН, респ.
допуснато било процесуално нарушение, което обаче било несъществено, тъй като
по никакъв начин не се нарушавало правото на наказаното лице да разбере в какво
точно било обвинено, за да можело да организира адекватно защитата си. Следвало
да се има предвид, че в съдебната практика било възприето при разминаване в словесното
и цифровото описание на нарушението да се приема словесното, което в конкретния
случай било правилно индивидуализирано, като такова по чл.233, ал.1 от ЗМ. За
доказано приел, че на 14.04.2020 г. около 14.00 часа на Митнически пункт
„Капитан Андреево”, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от Република
Турция за Великобритания жалбоподателят фактически превозвал през държавната
граница стоки, а именно 201 кутии лекарствени продукти в оригинални
потребителски опаковки, съдържащи различни видове инжекционни разтвори,
подробно описани в АУАН и НП, без да ги декларира, с което осъществил
фактическия състав на нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ - митническа
контрабанда. Правилно била определена митническата стойност на стоките – 742.77
лева, съответно правилно бил определен и размерът на санкцията. Не намерил
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
НП било законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза
на държавата на стоките, предмет на нарушението. Правилен и законосъобразен бил
санкционният акт и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното
административно наказание, извършено на основание чл.229, ал.1 от ЗМ
Настоящата
инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно
споделя изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, като последното
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл. 233, ал. 1
от ЗМ, „пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките“.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на
извършване на нарушението – 14.04.2020 г., административно наказаното лице е
осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на
извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда,
който е обсъдил твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство
и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Не се
споделя оплакването на касатора за това, че неправилното посочване на дата на
издаване на протокола за извършване на митническа проверка е съществено, с
аргумента, че се касаело за разлика от два дни и не било ясно на коя дата било
извършено нарушението – на 12.04 или на 14.04, съответно неоснователни са
възраженията за неправилност на съдебното решение, поради извода на съда, че
нарушението е несъществено. Действително в Протокол за извършена митническа
проверка № 949 е записано, че същият се съставя на 12.04.2020 г., но доколкото
в обстоятелствената част на протокола изрично е посочено, че нарушението е
извършено на 14.04.2020 г., правилно съдът е приел за релевантна именно датата
на 14.04.2020 г., съответно че е налице техническа грешка по отношение първата
записана дата - 12.04.2020 г. В този смисъл правилно съдът е приел, че в АУАН,
поставящ началото на административнонаказателното производство, е била отразена
правилната дата на извършване на нарушението – 14.04.2020 г., която е и
действителната.
Неоснователно
е направеното в касационната жалба възражение за противоречие между словесното
описание на нарушението в АУАН и правната му квалификация. По принцип допусната
нередовност в съставен акт може да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. За да се приложи обаче цитираната разпоредба се изисква безспорна
установеност на извършеното нарушение, каквато според настоящия състав на съда
е налице. Срещу К.Д.М. е съставен АУАН в последствие е издадено и НП за това,
че на 14.04.2020г. на МП „Капитан Андреево“ е превозвал стоки – лекарствени
продукти, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи. Поради което с конкретизирането на дата, час и място на извършване на
нарушението, достатъчно подробното и ясно описание на нарушението, разкриващо
съставомерните признаци на чл.233, ал.1 от ЗМ, не се е стигнало до неразбиране
от страна на лицето за какво нарушение е санкциониран, съответно не е нарушено
по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Законосъобразна
е преценката на районния съд за правилно определен от страна на АНО размер на
глобата, съобразен с митническата стойност на контрабандната стока, при минимум
на наказанието – 100 % от митническата стойност. Правилно е приложен от
наказващия орган и чл. 233, ал. 6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза
на държавата, предвид осъщественото нарушение. В съответствие с материалния
закон е и извършеното отнемане на сумата от 200 лева за обезпечаване на
глобата.
Предвид
наличните по делото доказателства правилен е и изводът на районния съд за
липсата на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на
обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания,
които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно
постановено, поради което следва да се остави в сила.
При
този изход на делото, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Териториална дирекция
„Южна морска“ към Агенция „Митници“, следва да се присъдят разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита
пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№140/31.07.2020 г., постановено по АНД №345 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2020 г.
ОСЪЖДА К.Д.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на Агенция „Митници“, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.