№ 166
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20211100108573 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ю. И. М., от И. Т. М.,
починал в хода на процеса и на негово място конституиран наследника му по закон Т. И. М.,
и от М. И. З., починал в хода на процеса и негово място конституирани наследниците му по
закон И. П. З. и И. М. З., срещу ответника Е. Л. М..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ищците срещу ответника,
както следва: 1) иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за установяване
нищожността на саморъчно завещание от 27.04.2017 г., съставено от Л.Н.М.а в полза на Е.
Л. М., обявено с протокол от 28.08.2017 г. по нот. дело №41 на нотариус И.Н., рег. №40 при
НК, поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е написал
и подписал завещанието; и 2) иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за
прогласяване унищожаемостта на горепосоченото завещание, тъй като е направено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
В исковата молба от 04.11.2019 г. и уточнителни молби от 02.07.2020 г. и 04.01.2022
г. са изложени твърдения, че първоначалните трима ищци Ю. И. М., И. Т. М. и М. И. З. са
наследници по закон от шеста степен по съребрена линия на Л.Н.М.а, починала на
22.05.2017 г. Около един месец преди депозиране на исковата молба ищците установили, че
ответницата Е. Л. М. е представила на 28.06.2017 г. за обявяване пред нотариус оставено в
нейна полза саморъчно завещание от 27.04.2017 г., според текста на което същото е
съставено и подписано от техния наследодател Л.М.. Отричат последната приживе да е
съставила и подписвала подобно завещание, поради което считат че същото е нищожно, тъй
като не е написано и подписано от самия завещател.
При условията на евентуалност поддържат, че към момента на съставяне на
1
завещанието Л.М. е било в изключително влошено здравословно състояние, което
изключвало по категоричен начин способността да формира воля, както и да напише и
подпише какъвто и да било документ - страдала от сърдечна недостатъчност, артериална
хипертония, пристъпно предсърдно мъждене, пулмонална артериална хипертония, тиреодит
на Хашимото, желязодефицитна анемия, ХИБС, ХОББ. Излагат, че на 26.04.2017 г.
здравословното състояние се е влошило драстично поради наличието на хрониосепсис,
пионефроза, множество абцесни кухини в коремната област и множество плеврални изливи.
На 28.04.2017 г. завещателят е бил подложен на оперативна намеса - нефректомия и
постоперативно постъпва в интензивно отделение в тежко състояние, където се стартира
кислородна терапия и в което състояние на 27.04.2017 г. е съставено процесното завещание.
Ответницата Е. Л. М. оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Признава факта на представяне пред нотариуса и обявяване на процесното
саморъчно завещание, но поддържа, че то е съставено и подписано лично от Л.Н.М.а и то
отразява нейната действителна и валидна воля.
Сочи, че ответницата по делото е дъщеря на Л. Т. М., един от наследниците по закон
на Л.М., като тя и завещателката са били изключително близки през целия си живот, а в
периода 2003 г. до 16.07.2015 г. са работили заедно в читалище „Ведрина”, гр. София. При
престоя си в болница наследодателката е посочвала като лице за контакт именно Е. М., тъй
като тя е била най-близък до нея човек. Процесното завещание било написано лично от Л.М.
на 27.04.2017 г. в деня преди да бъде оперирана в болница „Пирогов”, където е била заради
проблеми с бъбреците. Към този период, а и през всички години преди това, Л.М. е била с
ясно съзнание за действията, които извършва, и последиците от тези действия. Не е имала
психически или каквито и да било други ментални или физически проблеми, които дори
хипотетично биха могли да накърнят преценката за случващото се около и с нея. През
целия си живот Л.М. е проявявала щедрост към ответницата, поради което завещателният
акт не бил резултат от едно инцидентно, лишено от логика, хрумване или от оказано
внушение или натиск от трето лице.
В допълнителна молба от 25.03.2022 г., депозирана по повод молба на ищците от
04.01.2022 г., в която са конкретизирали твърденията си по иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН,
ответницата не оспорва приложените към молбата две епикризи, но счита, че те не съдържат
процедури и лечение, извършвани на 26.04. и 27.04.2017 г., които предполагат болният да е
бил упояван, да не е бил в съзнание или по какъвто и да било друг начин да са повлияли на
разума и волята на Л.М., а оттам и на физическата възможност тя да напише саморъчното
завещание и на способността да разбира свойството и значението на извършеното.
Влошаването на здравословното състояние след 28.04.2017 г. било правно ирелевантно,
тъй като оспореното завещание е написано на 27.04.2017 г., т.е. в период, предхождащ
влошаването на здравословното състояние.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните обстоятелствата за
2
наличието на съставено саморъчно завещание от 27.04.2017 г., от Л.Н.М.а, починала на
22.05.2017 г., в полза на Е. Л. М., както и обявяването му пред нотариус на 28.06.2017 г.,
както и че първоначалните ищци, предявили настоящите искове, се явяват наследници по
закон на починалия завещател.
Според съдържанието на самото завещание на 27.04.2017 г. Л.Н.М.а е завещала в
полза на своята племенница Е. Л. М. цялото си недвижимо имущество, състоящо се от по
1/2 ид.ч. от апартамент №12 и от апартамент №13, находящи се в гр. София, на ул.
„*******, както и 1/2 ид.ч. от апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. *******, а така
също и цялото си движимо имущество и всички банкови сметки и депозити в лева и евро,
които притежава към момента на смъртта си.
Според показанията на свидетеля М.Е.К., майка на ответницата, свидетелката се
познава с починалата Л.М. от 1967 г., когато били съученички, а впоследствие свидетелката
се оженила за братовчеда на завещателката - Л. М., с който именно била запозната от Л.М..
Твърди, че още преди около 15 години й споделила, че желае да направи Е. М. свой
наследник, но този свой акт тя извършила едва, когато била в болница „Пирогов“ преди
предстоящата й операция. Сочи, че е била очевидец на съставянето на завещанието в
болничната стая, като свидетелката заедно с ответницата отишли при Л.М. към 18 ч. - 18:30
ч. по настояване на последната, която предварително се обадила по телефона на Е. М. и я
помолила да вземе лист и химикал. Описва завещателката като интелигентен човек, който
бил подготвен и предварително обмислил действието си по написване на процесното
завещание. При посещението е забелязала, че Л.М. била видимо притеснена от
предстоящата на следващия ден операция, но била напълно жизнена, станала да ги
посрещне, пушила до прозореца и изглеждала напълно адекватна, разбираща постъпките си.
Свидетелят Г.М.Т., колежка на Л.М. до 2008 г., сочи, че е станала свидетел на
проведен по телефона разговор между Л.М. и Е. М.а, докато с последната били на работното
си място, на две съседни бюра. Чула и познала гласа на Л.М., която казала на ответницата,
че на следващия ден щели да я оперират и помолила Е. М.а веднага да я посети същия ден,
защото не желаела да бъде оперирана без да й състави завещание. Твърди, че завещателката
звучала притеснена и въпреки опитите на ответницата да я успокои, че всичко ще бъде
наред, настоявала да отиде при нея, поради което и Е. М.а веднага напуснала работното си
място. Не си спомня дали последната е взела нещо със себе си, дали веднага е се е отправила
в посока къмболницата и дали разговорът е проведен ранния или късния следобед, но е
сигурно, че описаното се е случило след 13:00 ч.
Свидетелят М.Н.Ч., който се познава с Л.М. от 1970 г. и поддържал близки отношения
с нея до смъртта й, сочи, че тя е била много близка с Е. М.а и я обичала като своя дъщеря.
Бил очевидец на това как ответницата се грижела за починалата и последната много
разчитала на нея. Твърди, че м. април 2017 г. е посетил Л.М. вкъщи, която изглеждала доста
зле, не се грижела за себе си, не чистела, и била доста зависима от алкохола, като свидетелят
изхвърлял големи количества празни бутилки от дома й. Сочи, че м. април – м. май 2017 г. е
виждал три пъти завещателката в болница Пирогов, тъй като постъпил на 20 април в
отделението по урологията в същата лечебно заведение. Първият път, когато говорил с нея в
3
болницата била адекватна, вторият път според свидетеля тя била в безпомощно състояние и
още веднъж я е виждал, когато била в една обща стая с доста други жени. Не може да си
спомни по дати отделните срещи, но със сигурност посещенията, когато тя се намирала в
обща стая, било в края на м. април. Според свидетеля била лабилна към всеки човек, от
когото можела да получи помощ, била алкохолно зависима, разчитала на чужда помощ и
изобщо не можела да се грижи за себе си и къщата си, като самият свидетел е ходил да й
купува и да й носи храна. Смята, че със сигурност е имала психически проблеми, тъй като от
години е била без работа.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, според чието заключение,
базирано на приетата като доказателства по делото медицинска документация и
изслушаните свидетели, Л.М. не е страдала от остро или хронично психично или
неврологично разстройство или нарушение, което да предполага увреда на възможностите й
да разбере и ръководи действията си техните последствия към момента на съставянето на
процесното завещание на 27.04.2017 г. В обстоятелствената част на заключението е
посочено, че завещателката е страдала от Артериална хипертония, ХИБС, ХОББ, ХЗСН III
функционален клас, ППМ, високостепенна TrR, ПАХ, тиреоидит на хашимото,
желязодефицитна анемия.
Според изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза и дадените в съдебно
заседание от 12.12.2022 г. пояснения от вещото лице Д. В. в процесното завещание
ръкописният текст е изписан, а подписът е положен от Л.М..
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. При оспорване завещанието като нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ от
ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на лицето, в чиято полза е
оставено (в случая ответницата Е. М.), е да установи, че процесното завещание е изцяло
написано и подписано от завещателя Л.М..
Съдът изцяло кредитира приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, според
която процесното завещание е написано и подписано от Л.М.. Оспорването от страна на
ищците на експертизата с доводи, че вещото лице е работило с документи, които не е
следвало да бъдат използвани и за които няма сигурност, че са били съставени и подписани
от завещателката, съдът намира за неоснователни.
Съдът е указал на вещото лице и то е използвало като сравнителен материал, въз
основа на издадено му съдебно удостоверение, заявления за издаване на документи за
самоличност на български граждани от 02.09.2008 г. и от 05.12.2011 г. и от заявление за
получаване на лична карта от 21.02.2012 г., които съдът намира, че се отличават с висока
степен на сигурност, че подписът в тях е положен от Л.М., тъй като заявлението за подаване
и за получаване на документи се подписва лично от лицето, на което се издава документа
съгласно чл. 17, ал. 2 ЗБЛД и чл. 17, ал. 7 ЗБЛД.
С протоколно определение от 12.09.2022 г. (л. 111 от делото) съдът е приел като
сравнителен материал за изготвянето на съдебно-почерковата експертиза приложените от
4
ответника с молба от 19.07.2022 г. Заповед №7 от 15.07.2019 г., Удостоверение от Народно
читалище „Ведрина“ 1932 с №35 от 15.07.2015 г., Приходен касов ордер № 6 от 26.06.2009
г., приемайки че от формална страна те сочат за техен автор Л.М., и тези документи са
използвани от вещото лице. Последното действително е работило и с документи, които са
били приложени към същата молба на ответника, но които съдът със същото протоколно
определение е отказал да приеме като сравнителен материал, а именно: Удостоверение от
Народно читалище „Ведрина“ 1932 с №69 от 30.12.2011 г.,Мемориален ордер №5 за
заплащане за месеците 04, 05, 06 2013 г. тип Ф №274; извадки от листа от ненаименуван
регистър за отчетени парични приходи и разходи, а именно лист №37 за м. 04.2010 г., лист
№61 от м. 03.2007 г., лист №31 от м. 12.2005 г.; РКО №36 от 12.06.2009 г., РКО №37 от
26.06.2009 г., Нареждане – разписка от 26.06.2009 г.
В случая обаче използването и на тези неприети документи като сравнителен
материал по никакъв начин не дискредитира заключението на вещото лица, защото според
експерта подписите във всички използвани от него сравнителни образци са положени от
едно и също лице (абзац втори от СПЕ, л. 189 от делото). От това обстоятелство следва и
логичният извод, че щом експертът е констатирал идентичност между образците на подписа
от заявленията за издаване и получаване на документи за самоличност, за които не се спори,
че са подписани от Л.М., и в оспорените от ищците документи, които съдът е приел за
сравнителен материал, а и в тези, които не са приети за сравнителен материал, но вещото
лице също е използвало, то и подписите в целия сравнителен материал са положени именно
от Л.М.. Доколкото при извършеното експертно изследване между подписите от
сравнителния материал и подписа в процесното завещание е констатирано съвпадение, то и
обосновано вещото лице е приело, че подписът, положен в завещанието, е на Л.М.. По
аналогични съображения, свързани с констатацията на вещото лице за идентичност на
почерка в ръкописния текст на сравнителния материал, включително подадените заявления
пред БДС – МВР за издаване на лични документи, с текста на саморъчното завещание,
следва да се приеме за обоснован и извода на вещото лице, че текстът в завещанието е
изписан от Л.М.. Нещо повече, в съдебно заседание вещото лице В. е пояснило, че след
депозирането на СПоч.Е е получило по независещи от него причини и образци от
поисканите въз основа на издаденото от съда съдебно удостоверение образци от почерка на
Л.М. от документи, съхранявани в НОИ, които според експертът потвърждавали вече
изготвеното заключение.
Изтъкната в писмените бележки на ищците констатация на вещото лице, че
изследваните подписи в сравнителния материал са с опростена конфигурация и относително
лесни за възпроизвеждане не разколебава крайния извод на експерта, тъй като в самото
заключение е посочено, че в тези подписи са съхранени индивидуализиращи ги признаци,
като същевременно не е констатирана подправка на този почерк. При наличието на такава,
каквато в случая не е установена, и както вещото лице е обяснило при приемане на СПоч.Е
в съдебно заседание, се оставят следи, сочещи на имитация „по памет“ или на имитация
„чрез гледане“ на имитатора. Ето защо, макар и поначало опростената конфигурация на
подписите хипотетично да предполага възможността за по-лесна подправка, в случая такава
5
не се установява да е извършена.
Заключението в пълна степен кореспондира и с показания на ответниковите
свидетели, че на 27.04.2017 г., в деня, предхождащ извършената й на 28.04.2017 г. операция,
Л.М. е изявила желание да състави процесното завещание и че е сторила това в стаята в
болницата си. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Т., тъй като тя не е
заинтересовано от изхода лице, и е била очевидец на телефонния разговор, проведен между
ответницата и завещателката. Нейните показания кореспондират и с тези на М. К., която
също сочи за желанието на Л.М. да състави завещание в полза на Е. М.. Показанията на този
свидетел, макар и да е заинтересован от изхода на делото поради родствената връзка с
ответницата, съдът също не намира основание да не кредитира, тъй като те са логични и
безпротиворечиви в отделните си части, а така също и преценени с показанията на другия
свидетел и заключенията на двете експертизи, установяващи психическата годност на
завещателката и че именно тя е изготвила процесното завещание.
Изнесените от горните двама свидетели факти са житейски логични, предвид и
показанията на доведения от ищците свидетел М.Н.Ч., според който завещателката е
чувствала Е. М. като свое дете, а последната се е грижила за нея. Подобни отношения
обясняват желанието завещателя да извърши разпоредителен акт, с който да остави своето
наследство на лице, което „обича като своя дъщеря“ и изключва поначало върху нея да е
упражнявана психическа принуда. Такава принуда трябва да се установи несъмнено и извод
за нея не може да бъде изведен от събраните по делото доказателства, неправилно
интерпретирани от ищците в писмената им защита в посока, обслужваща тяхната теза за
унищожаемост на завещанието. Показанията на майката на ответницата, а и на свидетеля
Г.М.Т., че Л.М. е била силно притеснена в деня на съставяне на завещанието, сочат за едно
нормално психическо състояние на лице, на което му предстои оперативна интервенция, но
не и, че същото е било лишено от интелектуалната способност да разбира значението на
завещателния акт. Подобно състояние не е констатирано от приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано, а оспорването й от
ищците съдът намира за неоснователно. Вещото лице М. е анализирала ангажираната от
ищците медицинска документация, констатирайки, че в нея не са описани медикаменти,
които са от естество да променят възприятието на лицето до степен да не разбира
постъпките си. Показанията на свидетеля Ч., че завещателката е била алкохолно зависима,
дори да се кредитират безрезервно, не сочат на такова състояние на починалата, което да не
й е позволявало да осъзнава последиците от съставянето на завещание и то към датата
27.04.2017 г. Съдът не кредитира показанията на същия свидетел, че Л.М. била лабилна към
влияние на човек, грижещ се за нея, тъй като това е негова субективна оценка, непочиваща
на обективни факти, извън сочената алкохолна зависимост, и която по вече изложените
съображения не е достатъчна да се изгради преценката, че върху завещателката е оказван
психически натиск или е била неспособна да завещава. Следва да се отбележи, че този
свидетел не дава показания за конкретно поведение, и то към момента на съставяне на
завещанието, от което да се изведе извод, че Л.М. не е осъзнавала своите действия,
включително не посочва в кой точно момент при посещението му в болницата Л.М. е била в
6
„безпомощно“ състояние. Както е посочено в СПс.Е, сериозно влошаване на здравословното
състояние при завещателката, наложило реанимационно лечение и инвазивни процедури, е
настъпило едва след операцията на 28.04.2017 г., което е след датата на съставянето на
завещанието. Нито предоперативното й състояние, нито констатираните заболявания при
завещателката, по естеството си сочат или влияят пряко върху психиката й, а и няма данни
да изискват и да е приложено лечение, което да засяга или отнема възможността да се
действа разумно, каквато е тезата на ищците в обратен смисъл.
Предвид гореизложеното и при вече изяснената силна емоционална връзка между
завещателката и Е. М., съдът намира, че извършеното завещателно разпореждане е било акт
на свободен избор на психически годно да формира воля лице. При тези изводи предявените
искове по чл. 42, б. „б“ и чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН се явяват изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в общ
размер на 4900 лв., от които 500 лв. – възнаграждение за вещо лице по СПоч.Е и 4400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Последното е над минималния размер, изчислен по
чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ, и равняващ се на сумата от 4243,11 лв., но предвид проведените
три съдебни заседания, с разпитани тримата свидетели и приети две експертизи, съдът не
намира, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен, а възражението на ищците в
обратен смисъл се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени искове от Ю. И. М. с
ЕГН **********, Т. И. М. с ЕГН ********** (като наследник на първоначалния ищец И. Т.
М. с ЕГН **********), И. П. З. с ЕГН ********** (като наследник на първоначалния ищец
М. И. З. с ЕГН **********) и тримата със съдебен адрес гр. София, ул. *******, чрез адв. Д.
Ш., и И. М. З. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „******* ******* (като наследник
на първоначалния ищец М. И. З. с ЕГН **********), срещу Е. Л. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, бул. „*******, чрез адв. В. Н., както следва: 1) иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за установяване нищожността на саморъчно
завещание от 27.04.2017 г., съставено от Л.Н.М.а в полза на Е. Л. М., обявено с протокол от
28.08.2017 г. по нот. дело №41 на нотариус И.Н., рег. №40 при НК, поради неспазване
изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е написал и подписал
завещанието; и 2) иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за прогласяване
унищожаемостта на горепосоченото завещание, тъй като е направено от лице, което по
време на съставянето му не е било способно да завещава.
ОСЪЖДА Ю. И. М. с ЕГН **********, Т. И. М. с ЕГН **********, И. П. З. с ЕГН
********** и И. М. З. с ЕГН ********** да заплатят на Е. Л. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 4900 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
7
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8