№ 220
гр. Панагюрище, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* срещу Г. И. И. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумите от
3205.90 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
245.04 лв. за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, 58.43 лв. договорна лихва за
периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 148/2024г. на РС Панагюрище.
Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника, произтича от сключен
между Г. И. И. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-19645212 от 05.11.2022 г., което му е надлежно
цедирано с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
27.07.2023 г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага, че
договорът бил сключен по реда на ЗПФУР, при спазване на повелителните
разпоредби на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК и въз основа на него между
страните възникнало валидно облигационно правоотношение. Сключването
на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, чрез
попълване на Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на
кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. В края на
Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочил, че е съгласен с
1
приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било
необходимо условие за изпращане на заявката. Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общите условия за
издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от договора за
кредит. Излага, че заедно с подписване на договора кредиторът предоставил
на Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard” с персонален
идентификационен номер, чрез която да бъдат извършвани теглене в брой от
банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и
други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина. Сумата по
кредита можела да бъде усвоена и чрез услугата превод на пари по сметка от
размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и
посредством услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора. При всяко ползване на тази услуга се подписвало
приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на
транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се
удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит. Поддържа, че
кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит,
като на 05.11.2022 г., посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньор на кредитора“, усвоил част от отпуснатият му кредитен
лимит. Подписано било и Приложение към Договора за револвиращ кредит с
код на усвояване CREX-19645091, с което били уговорени съответните
параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената
покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 05.11.2022 г. до
26.07.2023 г. усвоил от кредитната карта общата сума от 3000 лв. Предвидено
било да се начислява лихва върху сумата, формирана от всички суми в
месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция, до момента, в който задължението бъде погасено. На посоченото
основание на Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в
размер на 58.43 лв., за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г. Според
договора, ако Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече
месечни погасителни вноски, дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На
посоченото основание на Картодържателя било начислено обезщетение за
забава в размер на 245.04 лв., за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г. С
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на
15.02.2022 г., между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
/цедент/ и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
/цесионер/, на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
27.07.2023 г., вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът бил
уведомен. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед № 90 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2024г. по ч. гр. д.
2
148/2024г. по описа на РС-Панагюрище. С нея било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца процесните суми. Срещу заповедта за изпълнение
длъжникът подал възражение, поради което на заявителя ищец били дадени
указания да предяви настоящия иск. Въз основа на така очерталата се
обстановка, се иска от съда да постанови решение, с което да установи със
сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД спряма длъжника Г. И. И. по Договор за
отпускане на рсволвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD- 19645212 от 05.11.2022г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А и Г. И., което е прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А в полза на „Агенция за събиране на вземания” с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.02.2022 г., Приложение
№ 1 към него от 27.07.2023 г. в размер на 3205.90 лева главница; 58.43 лева
договорна лихва за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г.; 245.04 лева
обезщетение за забава за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г.- датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. И. И. оспорва исковата претенция по
основание и размер. Оспорва, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение на соченото от ищеца правно основание- Договор за
отпускане на рсволвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-19645212 от 05.11.2022г., какъвто твърди, че никога не
е подписвал с електронен подпис. По тези съображения, счита че
представеният от ищеца екземпляр от договора за стоков кредит и
приложенията към него не се ползват с формална доказателствена сила.
Оспорва, че е сключвал договора по реда на ЗПФУР, с доводи, че не го е
подписвал с електронен подпис. Оспорва, че между страните са водени
преговори чрез средства за комуникация от разстояние и договор изобщо е
сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Счита, че твърденията на ищеца в този смисъл не се подкрепяли от
представените по делото доказателства. Недоказано било, че от името на
ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-
малко, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от
такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за
кредит лични данни не налагали извод, че именно ответникът е договарял с
ищеца за сключването на процесния Договор, тъй като липсвали
доказателства посоченият електронен адрес, от който евентуално е изпратена
заявката, да е свързан по какъвто и да било начин с ответника. Оспорва
твърденията на ищеца, че заемната сума му е предадена, както и че му е
предоставена кредитна карта „Mastercard“, която да е получена от него, като
недоказани. Липсвали и доказателства, че стоката, за която се твърди, че е
отпуснато финансирането е закупена от ответника и му е доставена, тъй като
3
представения документ озаглавен Кредит: CARD-19645212 от 05.11.2022 г. не
бил валидно подписан с електронен подпис. Излага, че през месец ноември
2022 година станал обект на извършено спрямо него престъпление, като чрез
въвеждането му в заблуждение и чрез използването от трето/и лице/а на
технически способи и средства била ‘‘открадната неговата самоличност“.
Подведен бил да извърши и извършил регистрация в платформата
“Евротръст“, която предоставяла удостоверителни услуги - електронна
идентификация, електронен подпис, електронно връчване и други.
Впоследствие се оказвало, че в платформата “Евротръст“ на 04.11.2022 година
в 13:32 часа неговата електронна поща била сменена с нова електронна поща -
*************, в 13:33 часа бил добавен нов телефонен номер - **********, а
в 13:42 часа бил добавен втори телефонен номер - **********. От този
момент бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис,
регистриран в платформата “Евротръст“. Осъзнавайки какво се е случило с
“неговата самоличност“, поискал от платформата “Евротръст“ да блокира
електронният му подпис, тъй като се съмнявал в извършване на измама и се
обърнал към органите на МВР и Прокуратурата. От получена от БНБ -
Централен кредитен регистър справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-
120063/11.11.2022 година, установил, че към 11.11.2022 година на негово име
били отпуснати седем на брой бързи кредити, а от справка № БНБ-
135315/22.12.2022 година, установил, че към 22.12.2022 година на негово име
били отпуснати още осем на брой бързи кредити или общо петнадесет на брой
бързи кредити. Отделно от това получавал на личния си мобилен телефон с
номер **********, известия за настъпили падежи за погасяване на вноски по
стокови кредити. Поддържа, че в неподписания Договор за застрахователно
посредничество бил посочен телефонен номер +************, на който
телефонен номер не бил титуляр и който не се ползвал от него. Поддържа, че в
момента в Районно управление Панагюрище било образувано и се водело
Досъдебно производство № 250/2022 година, а в Териториално отделение
Панагюрище към Районна прокуратура Пазарджик, била образувана
прокурорска преписка №184/2023 година, за това че в периода от 04.11.2022
година до 08.11.2022 година в град Стрелча при условията на продължавано
престъпление, е възбудено и поддържано у Г. И. И. от град Стрелча
заблуждение, като е използван неговия електронен подпис и с това му е
причинена имотна вреда в размер на 9000 лева - престъпление по чл.212а, ал.
1 във вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. По изложените съображения,
настоява искът да бъде отхвърлен, поради неосъществяване на
правопораждащия юридически факт, на който ищецът основава възникването
и съществуването на вземането.
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит
сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава.
4
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 02.04.2024 г., а исковата молба е подадена на 24.04.2024 г., от
процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
По делото като доказателство е представен и приет договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD -19645212 от 05.11.2022 г. ( ведно с приложения към него- декларации
и общи условия, тарифа, сертификат за застраховка) сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България - кредитодател и Г. И. -
кредитополучател, по силата на който на ответника е отпусната кредитен
лимит, като за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г. е усвоена сума от 3000
лева..
По делото като доказателство е приет рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. сключен между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България и “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, по
силата, на който вземането, което кредитодателя е имал към ответника е
прехвърлено на ищца- цесионер, видно от Приложение № 1 от 27.07.2023 г.
Приложено е и потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 ЗЗД, с
който процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
По делото като доказателство са приети справки за кредитна задлъжнялост
на физическо лице- Г. И., издадени от БНБ, от които се установява, че за
периода от 04.11.2022 г. до 10.11.2022 г. са налице 15 сключени договори за
кредит.
По делото е постъпила информация РП - Пазарджик, ТО -Панагюрище, от
която се установява, че е налице образувано ДП, за престъпление по чл. 212,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че е възбудено и подържано у Г. И.
заблуждение като е използван неговия електронен подпис. Представена е
информация от Главна дирекция “Национална полиция”, от която се
установява, че се провежда разследване за извършено престъпление по чл.
212а, ал. 1 НК и по чл. 319б, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по което производство лицето
Г. И. е разпитан в качеството му на свидетел.
По делото е постъпила информация от “Евротръст технолъджис” АД, с която
подробно е посочена хронологията при регистрация и създаване на профила
от Г. И.. Установява се, че на 04.11.2022 г. в 13:16 часа е създаден профил 1 на
потребителя Г. И., като същият е потвърдил личната си карта регистрация в
системата на Евротръст, като е издаден КУКЕП на Г. И., след което в рамките
на няколко минути е сменен телефонния апарат, електронната поща и
телефонния номер посочени при първоначалната регистрация. Добавени са
телефонен номер +************ и номер + ************. На 08.11.2022 г. в
08:09 часа е деактивиран профила от титуляра. Като в 08:10 часа отново на
08.11.2022 г. е активиран профила и е деактивиран на 09.11.2022 г. в 06:40
часа.
По делото е представена справка от “А1 България” ЕАД, в която е посочено,
5
че телефонен номер ********** считано от 27.10.2022 г. до 01.12.2023г. е с
титуляр К М Г. - предплатен, като към дата 08.07.2024 г. номерът не е активен
в мрежата на “А1 България” ЕАД. Посочения телефонен номер никога не е
бил с титуляр Г. И..
По делото са представени издадени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България месечни извлечения за дължими суми от ответника.
По делото е допусната и приета съдебно икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че сумата отпусната по процесния
договор е усвоена чрез заплащане на продажната цена на пералня АЕГ в
размер на 2785,67 лева, на 07.11.2022 г. от търговец “Емаг Интернейшънъл”
ООД., като остатъка от отпуснатия лимит е използван за погасяване на
задължения за месечни такси за обслужване, договорни лихви и
застрахователни премии. Съдът дава вяра на фактическите изводи, до които е
стигнало вещото лице в своето заключение.
По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че Г. И. е кандидатствал а кредит в
сайта на “Емаг интернешънъл” и е поискал отпускане на сума от 3000 лева, за
което е автоматично одобрен, като в представеното от вещото лице
заключение се установява, че при кандидатстване е посочен номер -
********** и електронна поща *************. Вещото лице е изяснило, че
сключването на договора за кредит се извършва по инициатива на
потребителя, като той попълва заявление за отпускане на кредит от
разстояние, след което се предоставя преддоговорна информация и след
заявяване на кредита и попълване на личните данни и телефонен номер
клиентът трябва да се съгласи с общите условия а кандидатстване за кредит и
да се запознае с информацията за защита на личните данни. След това
заявката се одобрява от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България
и се изпраща договор на посочения мейл, като договорът се достъпва
посредством парола изпратена на посочения телефонен номер, като преди
генериране на договора се изисква прикачане на снимка на личния документ
на кредитополучателя. Вещото лице е изяснило, че в архивите на “Юробанк -
България” АД наследник на БНП Париба няма информация от кой ай пи адрес
е отправено искането. Вещото лице при изслушването си посочва, че
първоначално регистрацията в Евротръст е направена с електрона поща :
*********** (каквато поща е посочена от ответника в подаденото от него
възражение по чл. 414 ГПК по делото), а в последствие на 04.11.2022 г. в 13:32
е променена на *************, като същата поща е посочена при
кандидатстване за сключване на договора за кредит. Изяснява се, че няколко
пъти е сменян и телефонният номер използван в Евротръст, т.е. налице е
неколкократна промяна както на използваните мобилни апарати, така и на
телефонните номера и имейл адрес използващи създадения профил в
Евротръст. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване
въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени
6
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от
ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва- валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD -19645212 от 05.11.2022 г., по който
цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението за главница, респ. надлежно обявена
предсрочна изискуемост. Ответникът следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите възражения, а именно, че
процесния договор за стоков кредит не е сключен, тъй като не е подписан, под
евентуалност, ако се установи, че е подписан, то не е подписан от ответника.
Договорът за кредит е двустранен, консесуален, формален договор, по
силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя заемна сума
за ползване за определен период от време, като длъжник дължи връщането й
ведно с уговорената между страните договорна лихва. Както бе посочено -
договорът е формален, т.е. за да е валиден същият следва да е сключен в
предвидената от закона писмена форма.
Съдебната практика приема, че е възможно да бъде извършено пълно
главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства.
Пълното доказване е онова, което води до несъмнен извод дали се осъществил
или не даден релевантен за спора факт; такова доказване е необходимо при
главното и обратно доказване, за да постигнат те своята цел. Приема се, че
пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено
установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с
основния факт. Обобщено, пълното доказване може да се осъществи и само с
косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да
са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват
без съмнение главния факт. В този смисъл : Решение № 63 от 20.07.2018г. по
гр.д. № 1781/2017г. на І г.о., така и Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр.д. №
1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 226 по гр.д. № 921/2010 г. по описа на
ІV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. № 636/2021 г. на ВКС, III г.о.,
7
Решение № 50032 от 08.02.2023г. по г.д. № 927 по описа за 2022 на Второ
гр.о, ВКС и др.
От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност съдът
намира, че Г. И. не е сключил процесния договор за кредит, доколкото
съобразно посоченото от вещото лице сключването на договора става чрез
достъпване линк изпратен на имейл адрес на кредитополучателя посочен от
него и въвеждане на парола изпратена на телефонен номер посочен от
кредитополучателя. В конкретния случай видно от данните по делото
телефония номер, който е представен за контакт с Г. И. и на който е изпратена
паролата за достъп, никога не е бил на негово име, Г. И. не е бил титуляр на
посочения телефонен номер. Не се установи и екетронната поща посочената
при отправяне на искането за отпускане на кредит да е създадена от Г. И.. В
този ред на мисли не следва да се приеме, че именно ответника И. е достъпил
т.нар. “зона за клиенти” и е потвърдил самоличността си. Договорът е
подписан посредством въвеждане на нова парола изпратена на телефония
номер, който се установи да не е на ответника. Действително в конкретния
случай процесният договор не е подписан с КУКЕП издаден от Евротръст, но
прави впечатление от изисканата справка от Евротръст множеството
извършени промени в идентифициращите данни на профила създаден в тази
система - като няколко пъти е сменян мобилният апарат, от който профилът се
ползва, сменена е електронната поща, както и самият телефонен номер.
Установява се, че телефонният номер (+ ************) посочен в процесния
договор за револвиращ кредит като връзка с кредитополучателя съответства и
на добавения в последствие в профила на Евротръст, като негов титуляр не е
ответникът И.. В последствие добавена в профила на И. в Евротръст е и
електронната поща, която е използвана при сключване на договора за кредит.
Освен това от данните по делото (справка БНБ) се установява, че ответникът е
сключвал договори за кредит единствено за периода от 04.11.2022 г. до
09.11.2022 г.- докато е бил активен профилът му регистриран в Евротръст,
което не е характерно за лицата ползващи услугите на финансовите
институции отпускащи т. нар. “бързи кредити”, същите обичайно ежемесечно
се обръщат към услугите на тези финансови институции. Косвено
доказателство затова, че процесния договор не е сключен от лицето Г. И. е и
фактът, че същият е подал жалба до РП Пазарджик, ТО— Панагюрище, на
основание която е образувано ДП във връзка с извършено престъпление-
измама, като в последствие разследването е изпратено по компетентност и се
води от Главна дирекция “Национална полиция”. С оглед всичко посочено
настоящия съдебен състав намира, че единствения извод, който следва да се
направи е, че процесния договор не е сключен от лицето Г. И. И. - ответник.
С оглед изложеното съдът намира, че не е осъществена първата материално
правна предпоставка, а именно наличието на валиден договор за кредит
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България и Г. И.. Ето защо
се явяват изцяло неоснователни исковите претенции и като такива следва да
се отхвърлят.
8
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така
тъй като в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при
отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда
до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на
заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар предявеният иск да се явява частично
неоснователен и като такъв следва да частично да се отхвърли, то издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
148/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище не следва да се обезсилва.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се
произнесе по разноски направени в заповедното производство. Доколкото
обаче не е направено искане за присъждане на такива от ответника, като не са
представени доказателства разноски да са сторени, то в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника ищеца следва да се присъдят разноските направени от него в
исковото производство. По делото са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева - л. 64 от делото. Ето защо в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 700 лева -
представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание, чл. 422 ПГК във вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. И. И. ЕГН: **********, с адрес:
гр. Стрелча, ул. “******” № 26 дължи на “Агенция за събиране на вземанията”
ЕАД, ЕИК *********, сумите от: 3205.90 лв. главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-19645212 от 05.11.2022 г. сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А и Г. И., което е прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл
9
Файненс С.А в полза на „Агенция за събиране на вземания” с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.02.2022 г., Приложение
№ 1 към него от 27.07.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.02.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 245.04 лв. за периода от 27.07.2023 г. до
26.02.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, 58.43 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2022 г. до
26.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
148/2024г. на РС Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Люлин, бул. “Петтр Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на Г. И. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. Стрелча, ул.
“******” № 26 сумата в размер на 700 лв. – представляваща разноски
направени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
10