№ 7361
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110136978 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по т.1,2,3,4 и 5 е
основателно и следва да се допусне. По т. 6 доказателственото искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като обстоятелствата,
които ще се установяват са неотносими към предмета на спора.
Доказателственото искане по реда на чл. 190 от ГПК следва да се остави без
уважение, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е представил исканите
документи.
Ответникът е представил писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
Доказателственото искане на ответника по чл. 190 от ГПК е основателно и следва да
се допусне.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128 от КТ общо за сумата от
3707,60 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец 01.2020 год. и сумата от
717,60 лева, представляваща допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за периода от 25.09.2019 год. до 28.01.2020 год., чл.
224 КТ за сумата от 2990 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
1
отпуск за 20 работни дни за 2019 год. и чл. 215 от КТ общо за сумата от 2427 евро,
представляваща командировъчни пари за периода от 25.09.2019 год. до 28.01.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до
плащането.
По иска с правно основание чл. 128 КТ ищецът твърди, че не е получил трудово
възнаграждение за процесния период.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че за процесния период е платил на ищеца сума
общо в размер на 11 420,68 лева, от които 8937,43 лева трудово възнаграждение и 2483,25
лева, представляващи вноски към ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ. Сочи, че сумите са изплащани на
каса, по банкова сметка с титуляр Емилия Илиянова Ангелова-дъщеря на ищеца и по
„Изипей“ –отново на името на дъщеря му. Оспорва да дължи трудово възнаграждение за
месец 01.2020 год., тъй като ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода от
23.12.2019 год. до 05.01.2020 год.. Твърди, че му е платил сумата от 1687,40 лева за 16
отработени дни. По отношение на възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
твърди, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, при постъпването му на
работа, които да дават основание за допълнително трудово възнаграждение.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за
процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението.
По иска по чл. 224 КТ ищецът твърди, че не е използвал платения си годишен
отпуск за 20 работни дни за 2019 год.
Ответникът оспорва предявения иск като твърди, че е платил, полагащото се
обезщетение на каса, в присъствието на двама свидетели.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
По иска по чл. 215 КТ ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с
ответника е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)”,
а ответникът не му е изплатил полагащите му се командировъчни суми.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че по силата
на сключения трудов договор ищецът се е съгласил да бъде изпратен в предприятие
ползвател под негов контрол и ръководство, поради което на 25.09.2019 год. е сключил Акт
за изпращане в Нидерландия, като се е съгласил да постъпи на работа в предприятието
2
ползвател-MSI Transport B.V. в Холандия. Излага доводи, че в случая е налице изпращане на
работник от български работодател в предприятие ползвател в държава от ЕС, а не за
командироване, поради което е неприложима НСКСЧ.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника за процесния период е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което в изпълнение на трудовата
функция и по предвидения за това ред е изпълнявал трудовите си задължения друго
населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически е
извършвал работа в населеното място, определено от работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че нуждите на предприятието са наложили да
командирова ищеца за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на
постоянната му работа, както и че е налице писмено съгласие от страна на ищеца за
командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 190 ОТ ГПК задължава ищеца да представи исканите от
ответника документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по т.1, 2, 3, 4 и 5 със
задачи формулирана в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т.М., с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад”, бл.39, вх.Д,
ап.74, тел. 0885 85 95 27.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, платим от бюджета на съда.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.04.2022год. – 11,35 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3