№ 765
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
СъдебниБОЧО ЙОРДАНОВ ШЕЙТАНОВ
заседатели:Мария Стоянова Янкова
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора С. Н. Хр.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Наказателно дело от
общ характер № 20211100204916 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ ЦВ. В. К. - редовно призован, доведен от органите
на РД „Охрана - София“ от Следствения арест на бул. „Д-р Г.М.Димитров“
№ 42, където е приведен от затвора – гр. Бургас, явява се.
Адв. И.И., САК, служебен защитник от ДП на подсъдимия Ц.К. –
редовно призован, не се явява.
В залата се явява адв. ж.ж., САК.
Адв. ж. : Представям пълномощно, с което съм преупълномощена от
адв. И.И. с всички права по Закона за правната помощ и адвокатурата, за да
защитавам подсъдимия Ц.К..
Посоченото като пострадало от инкриминираното деяние лице Е.И.
Л. - редовно призована, не се явява се.
В залата се явява адв. ИВ. Ч., АК – Ямбол.
Адв.Ч. /повереник/ : Явявам се като упълномощен процесуален
представител на Е.Л., като заверен препис от пълномощното си съм приложил
по делото.
За СГП – прокурор Х..
1
Преди взимане на становище от страните по даване ход на откритото
разпоредително съдебно заседание, СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че подсъдимото
лице е получило съобщението си по реда на чл. 247б от НПК, заедно с препис
от разпореждането на съда за насрочване на делото в откритото
разпоредително съдебно заседание и от о.а., преди повече от 7 дни, а именно
на 10.01.2022 г. /л. 16 от съдебното производство/, като съобщението по реда
на чл. 247б от НПК е получено отново в по-дълъг от визирания в
разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК 7-дневен срок и от защитата на
подсъдимото лице – на 18.01.2022 г. /л. 18 от съдебното производство/, както
и от твърдяното за пострадало от инкриминираното от държавното обвинение
деяние лице – Е.И. Л. - на 08.01.2022 г. /л. 19 от съдебното производство/.
С горното са спазени формалните изисквания, осигуряващи възможност
в 7-дневния срок от връчване на съобщението прокурорът и защитата, както и
посоченото като пострадало лице, да дадат отговор на въпросите, които се
обсъждат в откритото разпоредително съдебно заседание, както и да направят
своите искания, включително и за конституиране като страна по делото.
ПРОКУРОРЪТ : Да се даде ход на разпоредителното съдебно заседание.
ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително съдебно
заседание по реда на чл. 248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на подсъдимото лице:
СЪДЪТ констатира, че подсъдимото лице е доведено без документа му
за самоличност от Следствения арест на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42,
където е приведен от затвора – гр. Бургас. Поради изложеното, Съдът сне
самоличността на подсъдимото лице по изпратена от отдел БДС към СДВР
справка от "Национален регистър на българските лични документи" (НРБЛД),
за регистрирани данни на подсъдимия, с негова снимка, както и по справка за
съдимост, издадена на 11.01.2022 г. от РС – Перник.
ЦВ. В. К. - роден на ***** г., в гр. Перник, българин, български
гражданин, осъждан, с основно образование, понастоящем задържан в затвора
в гр. Бургас – Следствен арест към него, неженен, ЕГН **********.
2
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимото лице по реда на чл. 55 от
НПК, включително и правото му наказателното производство да приключи по
реда на диференцираните процедури, както и правото му на отвод на
съдебния състав или на част от него, на прокурора и на секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Разбрах правата си. Не желая да правя отвод.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ предостави на страните възможност да изразят становище в
условията на чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно устно и непосредствено, по
въпросите, които се обсъждат в откритото разпоредително заседание,
визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, доколкото такова становище, от
една страна, е дадено от защитата и подсъдимото лице, но не е дадено от
прокуратурата, а и с оглед императивната в тази насока норма на чл. 248, ал. 1
от НПК, гласяща, че именно в откритото разпоредително съдебно заседание
следва да се обсъдят тези въпроси, по които страните са имали възможност и
предварително да изразят отношение, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда ;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство ;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и/или на пострадалия ;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила ;
5. желаят ли разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация ;
6. по въпроса относно взетите мерки за процесуална принуда ;
7. имат ли искания за събиране на нови доказателства ;
8. за насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ : С оглед правилата на родовата и местна подсъдност
делото е подсъдно на настоящия съд.
Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници.
Считам, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила, но съглашение в тази насока до момента между страните
не е постигнато.
Считам, че не се налага разглеждането на делото при закрити врати,
3
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, друг преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
Спрямо подсъдимия не е налице мярка за процесуална принуда, поради
липса на необходимост за нейното налагане и поради обстоятелството, че към
момента спрямо него се водят 6 - 7 наказателни производства, като по
всичките е взета най-тежката мярка за процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на нови доказателства, на този етап.
Считам, че следва да се насрочи открито съдебно заседание, при което
да бъдат призовани лицата, посочени в приложението към о.а.
ЗАЩИТАТА : Настоящото производство е родово подсъдно на СГС.
Не се налице основанията за неговото прекратяване и/или спиране.
По т. 3 - прави впечатление, че в о.а. и в неговата обстоятелствена част -
стр. 3, абзац 2, има 3 допуснати, предполагам технически, грешки, като
зачитам : „От субективна страна деянието е извършено виновно от обв. Б.“.
На следващия по-долу абзац отново е посочен „обв. Б.“ като лице, което е
извършител на деянието и също така в изречението „Смекчаващи
отговорността на обв. Б. обстоятелства не са налице“. Поради тази
причина считам, че би следвало да бъде върнат о.а. за изправяне на тази
грешка, явно е техническа.
По т. 4 – дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда
на особените правила. На този етап не мога да взема категорично отношение,
тъй като сега се виждам с моя подзащитен.
Не считам обаче, че има основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Тъй като по отношение на подзащитния ми не е взета мярка за
процесуална принуда, не са налице основанията за налагането на този
момент.
Искания за нови доказателства няма да правя.
Моля да насрочите делото за следваща дата, с оглед факта, че би
следвало да бъде извършено поправяне на грешката, която е допусната в о.а.,
като все пак я считам за съществена, с оглед факта, че е посочено фамилия по
отношение на обвиняемото лице.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, съобразявайки
становищата на страните по въпросите, разглеждани от него, съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, намира за установено
4
следното:
На първо място, Съдът се солидаризира със становищата на страните, че
не е налице необходимост от ревизиране позицията на съдията-докладчик,
изразена в разпореждането му за насрочване на открито разпоредително
съдебно заседание от 29.12.2021 г., че делото е подсъдно именно на СГС, като
родово (материално) и териториално (местно) компетентен
първоинстанционен съд.
На второ място, Съдът отново споделя виждането на страните в
производството, че не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното поизводство.
На трето място, Съдът намира, че освен допуснатата очевидна
фактическа грешка в о.а., изтъкната от защитата, е налице и съществено
нарушение на процесуалните права на подсъдимото лице, в частност на
правото на защита и по-конкретно такова по реда на чл. 249,ал. 4, т. 1, пр. 1 от
НПК, а именно на ясно, точно, безпротиворечиво и ненуждаещо се от
тълкуване и/или предположение обвинение. Това е допуснато при изготвяне
на о.а., който, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
очертава рамката, от фактологична и правна страна, в която ще се развива
съдебното производство. Конкретно, в обстоятелствената част на о.а. на л. 1
/гръб/, абзац 2, при описание на приета от прокурора за осъществена
фактическа обстановка, е посочено, че подсъдимият К. е „изблъскал“
твърдяното за пострадало лице – свидетелката Л., след което „взел всичките
пари от ръцете “ . Същевременно, в диспозитива на юридическото
обвинение л. 1 /гръб/, абзац 4 и л. 2 /гръб/ абзац 2 от о.а. е инкриминирано, че
подсъдимия „изблъскал Е.Л. и издърпал парите от ръцете ѝ“.
На пръв поглед би могло да се изпусне горепосоченото съществено
нарушение на процесуалните права на подсъдимия дотолкова, доколкото
единствената разлика, както вече Съдът посочи, е в различните глаголи,
отразяващи обаче различни действия, които се инкриминират от
прокуратурата. Веднъж в обстоятелствената част на о.а. се сочи за такова чрез
фактическото твърдение „за вземане“ на парите от ръцете на твърдяната за
пострадала свидетелка, а след това се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия чрез повдигнатото му юридическо обвинение за „издърпал“.
На тази плоскост, Съдът идентифицира противоречие между
фактическото твърдение в обстоятелствената част на о.а., която, съгласно по-
горе цитираното ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, очертава фактическите
рамки на доказване в процеса и инкриминираното с диспозитива на
юридическото обвинение действие на подсъдимия. Това е така, защото „взел“
и „издърпал“ не са синоними, а означават различни деятелности. Налага се в
този смисъл Съдът да посочи, че „взел“ се явява преизказно наклонение в
минало свършено време, трето лице, единствено число, мъжки род, т.е.
производна форма на глагола „взема“, „вземам“ в мин. св. вр. Този глагол –
взема, вземам, означава „поемам с ръце“, като един от смислите (значенията),
в който е употребен в настоящия о.а. Има, разбира се, и други смисли,
включително и преносни такива, които обаче не касаят настоящото
5
изложение, поради което Съдът няма да се спира на тях.
От друга страна, „издърпал“ също се явява преизказно наклонение в
сегашно време, трето лице, единствено число, мъжки род. Има значение чрез
„дърпане“ успявам да извадя, да изтегля, да придвижа, да отнема.
Видно е, че докато първият използван от държавното обвинение глагол
в посочената му производна форма – взел, не би могло винаги да се отнесе в
конкретно определени случаи към действията, за които иманентно е присъща
употребата на физическа сила, т.е. насилие по смисъла на чл. 198 от НК, то за
второто действие – издърпване, за пръв път посочено едва в диспозицитва на
юридическото обвинение, това винаги е така, т. е. употребата на сила.
Същественото в настоящия случай е, че именно употребата на сила се явява
частен съставомерен елемент, поради което непрецизността в очертаването на
начина, приет от прокуратурата за осъществяване на тази сила, водещ до
неяснота дали всъщност такава е осъществена - „издърпал“ или не, а „взел“,
пряко рефлектира върху годността и разбираемостта на предявеното, а
впоследствие и повдигнато с настоящия о.а., обвинение.
Поради така изложените мотиви, съдебният състав намира, че
употребата на различни глаголи, с които държавното обвинение очертава
приета за инкриминирана деятелност на подсъдимия, използвани в
обстоятелствената част, от една страна, а от друга - в диспозитива на
юридическото обвинение в о.а, съставлява съществено процесуално
нарушение, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, на правото на
защита на подсъдимия, а именно на правото му на ясно, точно и конкретно,
без необходимост от предположение и/или тълкуване, както вече се посочи,
обвинение. Нарушено е правото му да разбере срещу какви точно факти,
вменени му в наказателна отговорност, следва да се защитава, което е пряко
относимо и по начина, по който би избрал да осъществява защитата си или
поне би имал възможност за това.
Следва да се отстрани горепосоченото съществено процесуално
нарушение, като държавното обвинение формулира ясно и безспорно какво
именно инкриминира – взимането на парите от посоченото като пострадало
лице или издърпването им.
Съдът, също така, споделя позицията на защитата на подсъдимия, че в
о.а. е допусната и очевидна фактическа грешка. Конкретно, на л. 2 от о. а.,
абзаци 3, 4 и 5, в които се споменава за „обв. Б.“. С оглед безспорното
идентифициране на подсъдимото лице с три имена като подсъдимия ЦВ. В. К.
на всички останали места в о. а., които се отнасят до него, Съдът се съгласява
със защитата, че това не е съществено процесуално нарушение, от
категорията на отстранимите такива, досежно личността на подсъдимото
лице, а единствено очевидна фактическа грешка, подлежаща на остраняване
по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК.
С оглед обаче гореизложените съображения за наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила, на плоскостта на правото на защита на
подсъдимото лице, горната констатация не би могла да доведе до указване
процедурата по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК, тъй като делото ще се върне на
6
прокурора за отстраняване на по-горе коментираното съществено нарушение
на процесуалните правила.
При това положение, делото следва да бъде върнато на прокуратурата.
СЪДЪТ намира, че с оглед гореизтъкнатото е безпредметно да се
произнася по останалите въпроси, закрепени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1,
т. 1 - т. 8 от НПК, включително и по този по т. 6, а именно относно взета
мярка за процесуална принуда на подсъдимото лице, доколкото такава липсва
по делото, а и не бяха направени искания в тази насока от нито една от
страните.
СЪДЪТ също сам служебно не констатира необходимост на този етап
от наказателното производство от вземане на мярка за неотклонение спрямо
подсъдимото лице, защото последното е задържано в Следствения арест към
затвора в гр. Бургас, респективно не се идентифицира реалност на опасността,
в двете алтернативно предвидени форми - нито от извършване на
престъпление, нито от укриване. Не се установява и която да е от другите,
посочени в разпоредбата на чл. 56 и чл. 57 от НПК възможности за
осуетяване законосъобразното развитие на наказателния процес от
подсъдимото лице.
СЪДЪТ, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от НПК, следва да се
произнесе и по направените искания за конституиране на страни в
производството.
Независимо от гореизложените си мотиви, СЪДЪТ докладва на
страните постъпила по делото молба от твърдяното като пострадало лице Е.И.
Л., чрез упълномощения неин процесуален представител – адв. ИВ. Ч., АК -
Ямбол, за конституиране като граждански ищец в настоящото наказателно
съдебно производство и предявяване срещу подсъдимия ЦВ. В. К. на
граждански иск, за обезщетение на причинените в резултат на деянието
имуществени вреди, в размер на инкриминираната сума, конкретно на 2 950
лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 12.03.2021 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ПРОКУРОРЪТ : Считам молбата за основателна, допустима и
своевременно предявена, поради което моля същата да бъде уважена.
ЗАЩИТАТА : Молбата е своевременно депозирана, но с оглед развоя на
събитията в днешното съдебно заседание считам, че на този етап не би
следвало пострадалата да бъде конституирана в качеството си на граждански
ищец, тъй като същата изцяло е в съответствие с обстоятелствената част на
о.а. Тъй като същия страда от пороци, не мога да взема отношение в
днешното съдебно заседание по отношение на молбата, поради което
предоставям на вас.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, намира, че не са налице
7
пречки за конституирането на посоченото като пострадало лице като
граждански ищец по делото.
Действително, Съдът изложи мотиви, които сочат на допуснато
съществено, но отстранимо процесуално нарушение при съставянето на
обвинителния акт, обуславящо прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата за остстраняването му, но също така
съобрази, от една страна, че иманентно право на всяко твърдяно за
пострадало лице или на неговите наследници, за които се сочи да са
претърпели вреди от престъплението, да могат да предявят в съдебното
производство граждански иск за обезщетяването им, респективно да се
установят като граждански ищци /чл. 84, ал. 1 от НПК/.
Същевременно, Съдът намери, че гражданският иск е подаден и
съобразно императивните за това разпоредби в НПК, а именно съгласно чл.
247в, ал. 4, вр. чл. 85, ал. 3 от НПК до започване на разпоредителното
заседание по делото, като в същия са посочени както трите имена на подателя
му, така и лицето, срещу което се подава – подсъдимия ЦВ. В. К.,
наказателното дело, престъплението от което се претендират причинени
вреди, така, както е посочено в о.а., характера – имуществени и размерът –
2 950 лв. на вредите, които се претендира да бъдат обезщетени.
Конституирането на твърдяната като пострадала по делото свидетелка
като страна в настоящото наказателно съдебно производство, а именно като
граждански ищец, съдебният състав не намира, че е безпредметно, с оглед
обстоятелството, че определението, с което се прекратява съдебното
производство и делото се връща на прокурора за отстраняване на
констатирани съществени процесуални нарушения не е окончателно, а
подлежи на протест и/или обжалване, като в случай на отмяната му, съдебния
процес пред първия съд следва да продължи.
В този смисъл, изпълнение на задълженията на визираното като
пострадало лице по делото, в насока конституирането му като граждански
ищец по същото, не следва да се оставят без надлежното произнася от съда и
при горната констатация, че искът е редовно като време предявен, съдържа
всички необходими реквизитие, липсват разумни основания същият да не
бъде уважен, като посочената като пострадало от инкриминираното деяние
Е.И. Л. бъде конституирана като граждански ищец в настоящото съдебно
наказателно производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 84 и чл.
85 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА Е.И. Л. в процесуалното качество на граждански
ищец по делото, като допуска разглеждане в наказателното производство на
предявения от същата граждански иск, за претърпени от нея имуществени
вреди от твърдяното престъпно деяние, срещу подсъдимия ЦВ. В. К., в размер
на 2 950 лв. (две хиляди деветстотин и петдесет лева), ведно със законна
8
лихва от датата на увреждане – 12.03.2021 г., до окончателното изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протест.
СЪДЪТ, изхождайки от до тук изложеното и на основание чл. 248, ал.
5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 и чл. 249, ал. 2 и ал. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 4916/2021 г. по
описа на СГС - НО, 20-ти състав, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1, пр. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняването на същите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен
съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Препис от протокола да се издаде на преупълномощения от служебно
назначения защитник по делото, за послужване пред НБПП.
Препис от протокола да се издаде и на адв. ИВ. Ч. от АК – Ямбол.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9