С присъда № 6/24.01.2008 година, постановена по НОХД № 909/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Салифджан Рефик Мехмед от гр. Кърджали за невиновен в това, че на 30.10.2004 година в гр.Кърджали в съучастие като извършител с Десислав Сашев Колев от същия град, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Орион” с ДК № К3446 АК, собственост на Мехмед Сеидахмед Юсеин от гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Нурай Ибрям Юсеин от гр.Кърджали, с намерение да го ползва, като за отнемането му е била употребена сила, последвала е повреда на превозното средство и същото е било оставено без надзор – престъпление по чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Въззивното производство е образувано по постъпил протест на Районна прокуратура Кърджали срещу постановената оправдателна присъда. Твърди се, че за да постанови такава присъда, съдът очевидно кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта им, с която се излагали твърдения, че към момента на упражняване на принудата спрямо св.Нурай Юсеин от страна на возещия се на задната седалка на инкриминираното превозно средство/Десислав Колев/, както и при установяване на противозаконна фактическа власт върху същото МПС, подс.Салифджан Мехмед е бил заспал, т.е. не е имал съзнателна мисловна дейност, респ. е бил в безпомощно състояние, вследствие на кумулативните предпоставки - "натрупана умора" и употребата на голямо количество алкохол. Това, че подсъдимият Мехмед, не е бил в такова състояние, по време и мястото на извършване на престъплението /ул. "Волга", гр. Кърджали/, се установявало от една страна от преки гласни доказателства - показанията на самия пострадал, който посочва следното пред първоинстащионния съд, в с.з. от 29.11.2007г. - "....Закарах ги до бар "Сиси", който се намираше срещу хотел "Арпезос" в гр.Кърджали. Спрях автомобила, подсъдимият слезе и отиде в заведението, а другият остана в колата. След пет минути, подсъдимият се върна, качи се в таксиметровия автомобил и каза, че приятелят му го няма. Каза ми да карам до бар "Рим". Двамата ме попитаха със заядлив тон от къде съм. Отговорих им, че съм от Кърджали. Започнаха да се заяждат с мен, че не са ме виждали в Кърджали. Минавайки по ул. "Волга", клиентът, който седеше зад мен дръпна ръчната спирачка на автомобила и ме хвана с другата ръка през гушата. Моторът на колата изгасна и спря. Тогава подсъдимият започна да ме удря с юмруци в областта на ребрата. Мъжът, който седеше зад мен, слезе от колата, отвори шофьорската врата, хвана ме за лявата ръка, а подсъдимият през това време продължаваше да ме удря с юмруци. Мъжът, който седеше зад мен ме изкара насила от таксиметровия автомобил, блъсна ме на два-три метра от колата. Този мъж се качи на шофьорското място, запали колата и потегли в посока гарата на гр. Кърджали. През това време подсъдимият не е слизал от колата. Само ме удряше с юмруци в областта на ребрата от дясната ми страна…Потегляйки от бар „Сиси" към бар "Рим" виждах какво прави подсъдимият, но не виждах, какво прави стоящия зад мен. През това време подсъдимият не е заспивал…През цялото време, докато другият ме дърпаше, подсъдимият ме удряше с юмруци...".От друга страна, подсъдимият възпроизвеждал фактите за случилото се, относими към същия времеви момент в противоречие както с останалите доказателства по делото, така и с правилата на формалната логика.. Косвено доказателство, подкрепящо показанията на св. Н.Юсеин, а именно, че към момента на деянието подсъдимият не е бил заспал, са извеждали и от факта, че разстоянието от бар "Сиси" до ул. "Волга", респ. до мястото на извършване на престъплението, е не повече от километър, като за изминаването му, имайки предвид късния нощен час и ненатовареността на уличното движение, било необходим период от време не по-голям от една-две минути.
Косвено доказателство за това, че подсъдимият не се е намирал в средна и по-висока степен на алкохолно опиянение, към момента на повторното влизане в автомобила, след излизането си от бар "Сиси", при наличието на което евентуално е било възможно да улесни заспиването му, се установява от показаниятг на свидетелите Пандева и Ангелов, дадени в хода на досъдебното производство, които показания, на основание чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т.5 от НПК, били прочетени и приобщени в хода на съдебното следствие. Нито св.Пандева, нито свАнгелов сочели в показанията си факти, водещи към извода, че подсъдимият е бил повлиян до такава степен от предходна употреба на алкохол, която да му е пречела да извършва вербална, мисловна или нормална физическг/двигателна/ дейност. Косвено доказателство, подкрепящо извода, че към момента на деянието подсъдимия‗ е извършвал съзнателна дейност, се извеждала и от показанията на полицейските служители Христов, Чакъров и Стойчев, възпроизвеждащи опосредствени факти, свързани с първоначалните данни, които пострадалият е съобщил на органите на полицията във връзка с противозаконното отнемане на автомобила. Нито един от тези свидетели, не посочвал факт, от който да е налице и съмнение, че в отнемането на фактическата власт върху превозното му средство са участвали две лица, а не едно. Твърди се също така, че показанията на св.Нурай Юсеин са достатъчни, за да убедят съда, че подсъдимият е участвал с активни действия в сломяването на съпротивата на пострадалия, послужила като средство за отнемане на автомобила. Това, че съдебно-медицинското освидетелстване не било установило наранявания или следи от наранявания, в областта на хълбока и гръдната област на пострадалия, т.е. там където се твърди, че са му били нанасяни ударите от подсъдимия, а съдебният лекар е открил само оток и кръвонасядане, в областта на долночелюстния ъгъл, нараняване, което отговаря по механизъм да е било причинено от юмручен удар, нанесен му от лицето, седяло на задната седалка в автомобила /Десислав Кслев/, не означава, че подсъдимият не е нанасял твърдените от ищеца юмручни удари в областта на хълбока и ребрата му. От една страна свидетелят Юсеин не твърдял, че ударите на подсъдимия са попадали в едно и също място по тялото му. От друга страна, упражнената от съучастника на подсъдимия /Десислав Колев/ принуда спрямо пострадалия била насочена към незащитена част от тялото на последния - лицето и врата, докато ударите на подсъдимия били отправени към части от тялото, които са били защитени от облеклото му, поради което и било напълно възможно и допустимо да не останат белези от наранявания, а да е била причинена само болка. Дори и да се приемело, че прокуратурата не е представила убедителни доказателства, установяващи факта, че подсъдимият е извършил действия по упражняване на принудата спрямо пострадалия, с които е била сломена съпротивата му, т.е. такива активни действия е осъществило само седящото на задната седалка лице /Д. Колев/, то това не изключвало обоснования извод, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението, в което е обвинен. А това било така, защото от една страна престъплението по чл. 346, ал.5 от НК по своя характер било сложно съставно и за да има съучастие, по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, в извършването му било достатъчно да се установи, че всеки един от съучастниците е осъществил едната и/или двете съставки на това престъпление, всяка от които представлява състав на престъпление по НК/в случая принуда и основен състав по чл.346, ал.1 НК/. И тъй като, поради изложените съображения било изключено да се направи извод, че подсъдимият е бил заспал и след като били налице достатъчно преки и косвени гласни доказателства, сочещи, че подсъдимият не е бил в състояние на висока степен на алкохолно опиянение, то следвал и другият обоснован извод, а именно, че с оставането си в таксиметровия автомобил, във времето след принудително изваждане от превозното средство на пострадалия, подсъдимият е манифестирал намерението си да ползва противозаконно инкриминираното моторно превозно средство, съвместно с лицето Десислав Колев, съзнавайки, че това ползване вече се осъществява без съгласието на св.Нурай Юсеин. Бездействието на подс. Мехмед в настоящия случай, се изразило в нежелание да напусне автомобила, след употребената, спрямо законния владелец на вещта, принуда. Обстоятелството, че липсвали доказателства за това подсъдимият да е извършвал действия по управление на автомобила не можело да изключи квалификацията по чл. 346, ал.5 от НК. Приемайки противното би означавало да се стигне до абсурдния правен извод - противозаконното отнемане на МПС да не може да се осъществи от повече от едно лице /т.е. в съучастие по чл. 20, ал.2 от НК/. Доказателство за общия /внезапен/ умисъл в отнемането на автомобила, възникнал в съзнанието на подс.Мехмед и лицето Д.Колев, респ. доказателство, за това, че двамата са изразили намерение за противозаконно ползване на моторното превозно средство, бил факта, че, подсъдимият е имал необходимия период от време, за да напусне таксиметровия автомобил и по този начин да заяви несъгласието си с действията на Колев. От момента на аварийното спиране на автомобила до потеглянето на превозното средство под управлението на Колев, са били извършени достатъчно на брой действия и телодвижения от последното лице, както и от пострадалия, което като продължителност е траяло не по-малко от минута-две, време повече от достатъчно на подсъдимия, за да излезе от превозното средство. Такова действие подсъдимият така и не е направил, защото е бил съгласен с принудата упражнявана спрямо пострадалия, защото е съзнавал, че чрез нея се установява противозаконна фактическа власт върху моторното превозно средство и защото, от волева страна, е искал да бъде установено такова противоправно държане върху вещта, с намерение за ползване. Косвено доказателство за участието на подсъдимия в противозаконното отнемане на автомобила от владението на пострадалия, се извежда от поведението му, след довършване на престъплението. Така след допускането от Колев на пътно-транспортно произшествие, подсъдимият е предприел действия по бързо напускане на гр.Кърджали и пределите на Р. България, заедно с Д. Колев, още през деня на 30.10.2004г. и то при условие, че е чувствал сериозни болки в ребрата, рамото, дясната ръка и при наличие на травми по главата, които наранявания са обуславяли търсене на спешна медицинска помощ. Обяснението на подсъдимия, че не бил потърсил медицинска помощ, защото нямал средства в себе си, малко след това е опровергано напълно с твърдението му, че, в деня на престъплението, разполагал с парична сума от три хиляди и седемстотин евро, които били негови пари. Твърди се, че изложените съображения са достатъчни, за да се направи извода, че Кърджалийският районен съд е надценил обясненията на подсъдимия и съответно е подценил доказателствата в полза на обвинението, което обусловило постановяването на неправилна присъда. Моли, присъдата от 24.01.2008г. по НОХД № 909/2007г., на Кърджалийски районен съд, с която подсъдимият Салифджан Рефик Мехмед, с ЕГН **********, от гр. Кърджали, е признат за невинен в извършено престъпление по чл.346, ал.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдмият Салифджан Мехмед да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършено престъпление по чл.346, ал.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, към средния размер, отчитайки липсата на многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, както и отчитайки като отегчаващо обостоятелтво - високия размер на причинените имуществени вреди от престъплението. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Ответникът по протеста – подс.Салифджан Рефик Мехмед лично и чрез защитника си – адв.Белев, оспорва протеста като неоснователен. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че по делото липсват категорични, еднопосочни и безспорни доказателства подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съда да потвърди протестираната присъда като обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК и във връзка с подадения протеста, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал, проверил и обсъдил всички относими към предмета на доказване доказателства, като е провел обективно, всестранно и пълно съдебно следствие. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдът е формирал своите фактически и правни изводи, които се подкрепят от въззивната инстанция. Така, въз основа на доказателствените материали, събрани от първоинстанционния и въззивния съд, настоящия състав приема за установено от фактическа страна следното: На 29.10.2004г. около 22.00ч. подсъдимият Мехмед заедно с приятеля си Десислав Сашев Колев посетили заведение „Ковчега” в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Там двамата изпили една бутилка водка, след което около 02.00ч. напуснали заведението. В това време от там минавал свидетелят Нурай Юсеин, който същатÓ нощ управлявал лек таксиметров автомобил марка „Форд Орион” с ДК № К 3446 АК, собственост на Мехмед Сеидахмед Юсеин. Подсъдимият и неговият приятел спрели и се качили в това такси, като първият седнал отпред до шофьора, а вторият зад свидетелят Нурай Юсеин, след което потеглили в посока центъра на града. По пътя подсъдимият поискал таксито да ги откара до бар”Сиси” намиращ се до хотел Арпезос” с цел евентуално да намерят и ангажират проститутки за развлечение. Стигайки до бар „Сиси”, където автомобилът спрял, от него слязъл единствено подс.Мехмед и влязъл във въпросния бар, където потърсил свой приятел, но след като не го открил, отново се качил в таксито, което продължило в посока бар “Рим”. Неспосредствено след потегляне на автомобила, двамата пътници - подсъдимият Мехмед и приятелят му Десислав Сашев Колев - започнали заядливо да питат таксиметровия шофьор защо, след като той е от гр.Кърджали те не го били виждали по-рано. Минавайки по ул.Волга седящия зад шофьора Десислав Колев дръпнал ръчната спирачка с едната ръка, а с другата хванал шофьора през врата. След дърпането на спирачката, моторът на колата изгаснал и тя спряла. След това Десислав Колев излязъл от таксито, отворил шофьорската врата и хванал свидетелят Нурай Юсеин за лявата ръка. Последният бил изкаран насила от таксито от Десислав Колев, след което последният го блъснал на 2-3 метра от колата. През цялото това време подсъдимият Мехмед не бил напускал автомобила и мястото, което заемал в него. Тогава Десислав Колев се качил в таксито на шофьорското място, привел автомобила в движение и се отправил в посока Автогара гр.Кърджали. Междувременно при тогелянето на автомобила, подс.Мехмед попитал приятеля си: ”Какво става?”, на което последният му отговорил: „Нищо”. Така двамата заедно напуснали гр.Кърджали и продължили към гр.Момчилград. В района на разклона за с.Глухар таксиметровият автомобил управляван от Десислав Колев навлязъл в канавка, в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие, при което колата аварирала. След това подсъдимият Мехмед и Десислав Колев напуснали таксито и тръгнали да бягат. Стигнали до едно кръстовище в кв.”Веселчане” в гр.Кърджали, от където се качили в друг таксиметров автомобил, който ги откарал до пазара на града, където се намирал домът на дееца. Междувременно, веднага след като свидетелят Нурай Юсеин бил изведен от автомобила си, се обадил в дежурната част на РПУ- Кърджали, където сигнализирал за случилото се. Този сигнал бил приет от свидетелят Стойчо Стойчев, който изпратил патрулен автомобил при пострадалия, а таксиметровия автомобил - обявил за издирване. След около половин час отнетия автомобил бил установен аварирал и изоставен край пътя за с.Глухар. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до единствения възможен, обоснован и законосъобразен извод, а именно, че предявеното на подс.Салифджан Рефик Мехмед обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.5, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин. Този извод се споделя от въззивният съд, поради следните съображения. Показанията на св.Нурай Юсеин като основно доказателствено средство, въз основа на което е формирано обвинението, не установява, при това по категоричен начин, че подс.Салифджан Мехмед е участвал по какъвто и да било начин в насилственото отнемане и привеждане на автомобила в движение. Показанията на свидетеля в частта им, в която твърди, че непосредствено преди извеждането му от автомобила подсъдимият му нанесъл удари с юмруци в дясната страна на ребрата не кореспондират с приетото като доказателство заключение по извършената съдебномедицинска експертиза, предвид, че вещото лице – д-р Н.Маринов извършил преглед на св.Юсеин на 31.10.2004 г. в 18.15 ч., не е установил каквито и да било видими следи от външни увреждания по гръдния кош на освидетелствания. Показанията на свидетеля в посочената част са в противоречие и с обясненията на подсъдимия, който твърди, че не е насясял удари по свидетеля и ако бе нанесъл такива нямало как не останат следи, тъй като 17 години тренирал бокс. Показанията на св.Юсеин относно нанасянето на удари от страна на подсъдимия, поради изолираността им и описаните противоречия с осталите доказателства по делото, съдът не им дава вяра. Дори обаче да се приеме, че подсъдимият е нанесъл един или повече удари на свидетеля, то от показанията на последния не се установява по безспорен начин, че те са били единствено с цел св.Юсеин да бъде изведен от автомобила, за да може МПС да се отнеме от владението му. Всички останали събрани по делото доказателства – писмени и гласни, са еднопосочни и безпротиворечиви, но от нито едно не се установява някаква съпричастност на подсъдимия в насилственото извеждане на св.Нурай Юсеин от автомобила и отнемането на последния с цел да го ползва. Или анализираните доказателства по никакъв начин не променя извода за недоказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, поради което следва да бъдат възприети обясненията на подсъдимия, че той не е разбрал какво се случва и затова, когато приятелят му се е качил на шофьорското място и е привел автомобила в движение го е попитал „какво става?”, като не без значение е и обстоятелството, че същият е бил в пияно състояние, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Обясненията му в тази връзка са еднопосочни и последователни, поради което и съдът ги кредитира. С оглед на така възприетата фактическа обстановка и обсъдените по-горе доказателства, се налага изводът, че обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.346 ал.5, във вр. с ал.2 т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, не е доказано. От обективна страна не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е упражнил насилие над св.Нурай Юсеин с цел да го принуди да напусне МПС, за да могат подс.Мехмед и приятелят му Десислав Колев противозаконно да установят своя фактическа власт над него и да го ползват. От субективна страна не се установява прекият умисъл и специалната цел в действията на подсъдимия, само при наличието на които е възможно осъществяването на вмененото му престъпление и постигане на общественоопасните му последици. Той нито е искал, нито е съзнавал или доспускал отнемане на автомобила от владението на свидетеля Юсеин и последващо ползване на същия. По делото липсват каквито и да било доказателства за предварителна уговорка между подсъдимия и Десислав Колев или възникнал евентуален умисъл, а и какъвто и да било мотив двамата в съучастие да извършат инкириминираното деяние. С оглед изложеното, наведените в протеста доводи се явяват неоснователни. Така при извършената проверка във връзка с твърденията в протеста, че при извеждането на св.Юсеин от управлявания от него таксиметров автобомил подсъдимият участвал чрез нанасяне на юмручни удари в дясно в ребрата на свидетеля, настоящия съдебен състав констатира, че внесения за разглеждане обвинителен акт съдържа обстоятелства и твърдения за нанесен един единствен удар от страна на подсъдимия на св.Юсеин, при това без да е посочена целта на този удар – дали е, за да бъде отстранен от автомобила свидетеля или вследствие на разговора воден между подс.Мехмед, приятеля му Колев и св.Юсеин. Описаното налага следната констатация: Недопустимо е едва с протеста да се навеждат нови твърдения, които не са били описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като навеждането на нови твърдения извън обвинението т.е. в повече от повдигнатото на дееца обвинение, накърняват правото на защита на подсъдимия. Поради изложеното и не следва подробно да се анализират всички изложени в тази връзка доводи във въззивния протест. Неоснователелно се явява и твърдението, че било достатъчно да се приеме, че подсъдимият е съучастник в противозаконното отнемане на чуждото МПС, след като не е слязъл от последното непосредствено, след като Десислав Колев е седнал на шофьорското място и го е привел в движение, още повече, че имал достатъчно време да стори това. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимият е нямало как да предположи, че в един момент приятелят му Десислав Колев, без какъвто и да било повод, е решил да спре МПС, да изведе от него таксиметровия шофьор - св.Юсеин и лично той да поеме управлението на автомобила. Още повече, че тези събития са се развили за изключително кратко време, през което той не е осъзнавал какво точно се случва и защо, поради което и е последвал логичния въпрос отправен към приятеля му „Какво става?”, като не без значение е и състоянието в което се е намирал, след изпитото голямо количество алкохол. За състоянието, в което се е намирал подсъдимия говори Þ последващото му поведение след настъпилото ПТП. Той се е прибрал в дома си, легнал е да спи и едва на сутринта, когато е станал и се е видял в огледалото е разбрал, че има множество следи от наранявания по лицето и тялото, което поведение и състояние може да се обясни единствено с алкохолното повлияване, видно от разпита на в.л.Н.Маринов в първоинстанционното производство. За съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние не може да се съди и от показанията на разпитаните по делото полицески служители, отзова ли се на местопрестъплението, на които св.Юсеин съобщил, че две лица са отнели автомобила му, тъй като тези свидетели не са очевидци на случилото се, а показанията на самия св.Нурай Юсеин, които вече бяха анализирани по-горе не съдържат подобни твърдения. С оглед на всичко изложено и след като въззивният съд съобрази обстоятелството, че оправдателна присъда може да бъде постановена само в случаите, при които действията на дееца са несъставомерни като престъпление, то оправдателната присъда е била единственият възможен изход. И тъй като не се доказва деянието по чл.346 ал.5, във вр. с ал.2 т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК да е осъществено от подсъдимия по несъмнен начин, то правилно е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Предвид изложеното по-горе, окръжният съд намира въззивния протест за неоснователен, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, ал.1 т.6 от НК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №6/24.01.2008 година, постановена по НОХД № 909/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |