№ 180
гр. Благоевград, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Дончева Въззивно
гражданско дело № 20251200500047 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателите, редовно призовани – не се явява, представляват се от
адв. Я., редовно упълномощена отпреди.
Ответниците, редовно призовани – не се явяват, представляват се от
адв. С., редовно упълномощен.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, намира че няма процесуални пречки за разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. Я.: Поддържам депозираната въззивна жалба. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. С.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
1
Предвид отсъствието на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Я.: Уважаеми окръжни съдии, решението на РС Петрич е
незаконосъобразно, приемайки, че предявените искове са погасени по давност.
По съображенията изложени във въззивната жалба, моля да бъде отменено.
Извън основанията, които са посочени във въззивната жалба, по отношение
доводите на въззиваемите, посочени в отговора на въззивната жалба, ще
посоча, че същите са неверни и неоснователни. Считам, че въззиваемите
неправилно интерпретират понятието „потестативно право“, приемайки че е
налице забрана за повторно предявяване на това потестативно право, какъвто
е Павловия иск. На първо място липсва легална дефиниция по отношение на
това понятие. На второ място, предявявайки Павлов иск, съобразно броя на
съответните увреждащи сделки, не е налице повторно предявяване на този
иск, т.е. предявяването на съответния брой Павлови искове спрямо съответния
брой увреждащи сделки, не опровергава еднократния характер на
потестативното право, представляващо Павловия иск, тъй като правната
сфера към която са насочени не е идентична с тази на вече поведените
производства, по предходно съдебно дело. В случая, както субектите спрямо
които е насочено това едностранно волеизявление на кредитора, така и
правните връзки са различни, поради което не може да става дума за повторно
предявяване на вече изчерпано потестативно право. Както споменах липсва
легална дефиниция, но извън това, изчерпването на потестативното право не е
вследствие на някаква забрана, а това е особеност на самото потестативно
право, т.е. правната доктрина го е ограничила от друга с тази му особеност. Но
когато то е насочено към правна сфера на други лица, във вр. с други
правоотношения то няма как да бъде изчерпана, защото вече веднъж или два
пъти е упражнявано. Неоснователно и невярно е твърдението, че
Тълкувателно решение № 2/2019 г., постановено по Тълк. дело № 2/2017 г. е
неотносимо към настоящия казус, тъй като процесните сделки са атакувани
след като вече има влязло в сила съдебно решение, което не е отбелязано. От
една страна пределите на задължителния характер на едно тълкувателно дело
се определя от неговия диспозитив, а предмета се определя от въпроса. Както
въпросът така и диспозитива не въвеждат никакво ограничение или уточнение
за кои последващи разпоредителни сделки редът е посочения в това Тълк.
решение, а именно чрез предявяване на Павлов иск. Няма правна и житейска
логика да се приеме, че след като предходни сделки са били обявени за
относително недействителни и това решение е влязло в сила, не може да бъде
предявяван такъв иск срещу последващи увреждащи сделки.
Неотбелязването на решението не само, че не е пречка, а напротив, то си явява
предпоставка за предявяване на тези искове. Ако решението беше отбелязано,
2
то последващите разпоредителни сделки биха били непротИ.поставими. Но
тъй като не е отбелязано това решение, за кредитора има единствената
възможност, за да удовлетвори вземането си, да оспори и тези сделки, разбира
се поемайки риска и под угрозата, купувачите да се окажат добросъвестни,
какъвто обаче не е настоящия случай, тъй като от събраните в хода на делото
доказателства, даже не се и твърди добросъвестност от страна на купувачите.
Ясно е, че този имот се прехвърля от внучка на баба, от баба на снаха чрез
дружества, т.е. прехвърля си се в семейството, с единствената цел да се осуети
изпълнение. Създаването на правна възможност всеки кредитор да може да
удовлетвори своите вземания, е един от основните стожери на
правораздавателната система на всяка правова държава. Несериозно е да се
борави с абстрактни понятия, които да възпрепятстват упражняването на това
свещено право, което датира още от римското право. В случая най-важното е,
че нямаме конкуренция на добросъвестни лица, т.е. най-важния факт е, че
нямаме насреща си добросъвестни лица, добросъвестни купувачи, за да може
да се претегля баланса между правата на кредиторите и тези на
добросъвестните лица. Просто добросъвестни лица в случая няма, поради
което моля да отмените решението на РС Петрич, което като изключим частта
с давността, е направил правилни и фактически констатации, правни изводи
по отношение на фактическия състав на Павловия иск. Представям списък на
разноските, само за д.т., които моля да ни се присъдят.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите жалбата. Тъй
като стана въпрос за Тълкувателно решение № 2/2017 г. и за поредицата от
сделки, увреждащи кредитора, искам да изтъкна, че т.3 от същото решение,
изводите в нея, Общото събрание на гражданската и търговска колегия
извличат от изречение 3 на ал. 1 на чл. 135 от ЗЗД, което гласи
недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили преди вписване на ИМ. Т.е., в т. 3 се говори за поредица от сделки,
възникнали именно преди вписване на ИМ, тъй като от това изречение 3, по
аргумент на противното се извлича извода, че когато съответния приобретател
е недобросъвестен, недействителността засяга и него. Именно за това,
Тълкувателното решение не може да се отнася за оспорените сделки в
настоящото производство, доколкото те са осъществени след влизане в сила,
не след вписване на ИМ, а след влизане в сила на самото решение, при който
етап ние не можем да говорим за предявяване на Павлов иск, тъй като
страните по сделките не са обвързани от силата на присъдено нещо по
постановеното решение. Аргумент за това е чл. 226, ал. 3 от ГПК, където се
казва, че постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено
нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действието на вписването. В
случая, именно вписването е основният въпрос и за неговото действие след
уважен Павлов иск. По отношение на въпросите за давността, изложени във
въззивната жалба, становището във въззивната жалба ще бъде основателно,
ако се касае за един и същи предмет. Производството по предишното Търг.
дело, където е предявен и уважен иска по чл. 135, има различен предмет от
настоящото производство, тъй като сделките са различни, поради което и
3
давност не е текла по време, когато е текъл процесът на предишните две
сделки. Представям писмена защита, претендирам разноски, за което
представям и списък.
РЕПЛИКА на адв. Я.: Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, делото не представлява фактическа и правно
сложност, което да налага такъв хонорар за втората инстанция. Във вр. с
давностния срок аз също съм на мнение, че давностния срок не касае
конкретните сделки, за тях тече нов давностен срок и то от датата на
увреждащата сделка, но ако приемем, че началният момент е първата сделка,
то очевидно е, че няма как да не е прекъснат този давностен срок и да е бил
спрял докато трае делото. Моля да ми се даде допълнителен срок за писмени
бележки.
ДУПЛИКА на адв. С.: По първата сделка имаме влязло в сила
решение, не може повторно да се предявява иск за първата сделка. Тук стават
протИ.речия по различните становища по иска.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Предоставя на страните 7-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4