РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело №
20243001000185 по описа за 2024 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. №6889 от 03.11.2023г., поправена с молба Вх. №1405/27.02.2024г. по описа
на ДОС на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.
Ц..
Предмет на обжалване е решение №102 от 16.10.2023г. на Окръжен съд -
Добрич, постановено по т. д. №34/2023г. по описа на ДОС, частично в осъдителната
му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищцата Н. А. И., ЕГН **********, от град
Добрич, сума над 25 000 лева до присъдената сума от 50 000 лева, представляваща
дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени й при ПТП,
настъпило на 09.12.2020г. в град Добрич по вина на водача на л.а. „Мазда 626” с рег.
№ ХХ ХХХХ ХХ Т П Д, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/30/120001903192, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.05.2021г. - датата по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, до
окончателното плащане.
1
В частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева, съответно за присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 117,80 лева, ведно с лихва за забава, считано от датата по чл. 497, ал. 1 т. 1
КЗ - 16.05.2021г. до окончателното плащане, първоинстанционното решение не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част, като
изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват единствено с
размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищца. Твърди се, че присъденото
обезщетение в размер на 50 000 лв. не съответства на обема, интензитета и
продължителността на търпените вреди. Въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и намаляване на присъденото обезщетение за причинените на
пострадалата ищца неимуществени вреди при отчитане на действително претърпените
болки и страдания и отчитане на съществуващите в страната обществено-
икономически отношения до размера от 25 000 лева. Претендира присъждане на
разноски.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата Н. И.,
чрез пълномощника си по делото адвокат Н. В., ДАК, е подала писмен отговор вх.
№1769/13.03.2024г., в който като прави кратък коментар на оплакванията на ответното
дружество обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие чрез
законен или процесуален представител. С молба, подадена преди съдебното заседание,
пълномощникът на страната юрисконсулт И. Ц. заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба, изложените в нея аргументи и искания. Поддържа се и искането за
присъждане на разноски като списъкът по чл.80 ГПК е инкорпориран в самата молба.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си по делото адвокат Н. В., ДАК,
заявява, че поддържа подадения отговор на въззивна жалба и обоснованите в нея
доводи за нейната неоснователност като моли да бъде оставена без уважение.
Поддържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ, за уговарянето на която и
регистрация по ЗДДС представя доказателства с нарочен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
2
Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д. №34/2023г. по
описа на Окръжен съд - Добрич (ДОС), е претендираното пряко право на ищцата Н. А.
И., ЕГН **********, от град Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, обезщетение за обезвреда на
вредите, причинени й при ПТП, настъпило на 09.12.2020г. в град Добрич по вина на
водача на л.а. „Мазда 626” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Т П Д, ЕГН **********, обхванат
от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица №
BG/30/120001903192. Исканите обезщетения са в размери съответно 50 000 лева - за
неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 09.12.2020г. до окончателното плащане, и 117,80 лева - за
имуществените вреди.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3
ЗЗД.
За да уважи главните искови претенции първоинстанционният съд е приел, че
същите са доказани в своето основание и изцяло по размер, като сумите са присъдени
ведно със законната лихва, считано от 16.05.2021г. – дата, определена от съда по
чл.497, ал.1, т.1 КЗ, до окончателното плащане. Отхвърлено изцяло като недоказано е
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата
ищца.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. По отношение на правопораждащите
факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-
транспортното произшествие, вината на водача на товарния автомобил, чиято
отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, и причинените на пострадалата ищца травматични увреждания съдът е
обвързан и от задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение
по НОХД №313/2022г. на Районен съд – Добрич (чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413 и
чл.383 НПК).
Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани със
справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за
3
възмездяване на причинените на пострадалата ищца неимуществени вреди.
По размера на обезщетението.
Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства по
делото, сочещи, че при процесното ПТП от 09.12.2020г. в резултат на директния удар
от автомобила на пострадалата пешеходка е причинена съчетана травма изразена с
лекостепенна черепномозъчна травма - контузия на главата, сътресение на мозъка,
гръбначно-мозъчна травма - компресионно счупване на дванадесети гръден прешлен
(Тh.12), счупване на лява ключица. Непосредствено след инцидента ищцата е била
хоспитализирана в „МБАЛ-Добрич” АД, Неврохирургичното неврохирургичното
отделение, при което след извършени изследвания и консулти е извършена оперативна
интервенция - вертебропластика на дванадесети гръден прешлен. Болничното лечение
е продължило до 16.12.2020г., след което ищцата е била изписана за домашно лечение
като й е назначена медикаментозна терапия, дадени са препоръки за щадящ режим,
рехабилитация. Счупването на ключицата е лекувано консервативно, с обездвижване с
мека превръзка. Според заключението на комплексната експертиза (СМАТЕ) в
медицинската й част, счупването на прешлена не е засегнало гръбначно-мозъчния
канал, а само тялото на гръбначния стълб като до пълното срастване на костта
пострадалата е следвало да спазва строг постелен режим. Обичайният оздравителен
период при подобни травми, ако не настъпят усложнения, за каквито по делото няма
данни, е от три до пет месеца. Движението на ръката се възстановява за време от един
- един и половина до два месеца, съобразявайки и факта, че пострадалата е възрастен
човек.
Непосредствено след получаване на травмата пострадалата е изпитвала
значителни болки в областта на фрактурите, двигателните функции на снагата и левия
горен крайник са били значително ограничени. Приложеното оперативно лечение е
било свързано с допълнителни болки, като е провеждана и медикаментозна терапия за
потискане на болковия синдром. За период от около месец и половина – два
пострадалата е била неподвижна, на легло, и се е нуждаела от чужда помощ за всички
ежедневни дейности (хранене, лична хигиена, прием на предписаните й медикаменти).
Непосредствени грижи за нея е полагала нейната дъщеря – свидетелката Р Я, по-късно
са се включили и други членове на семейството. Според показанията на свид. Я
първоначално след изписването й от болницата пострадалата е изпитвала силни болки,
тялото й било насинено, била силно притеснена за възстановяването си - колко време
ще трябва да бъде неподвижна, дали ще се възстанови изобщо, кой ще помага вкъщи и
при грижите за съпруга й, за когото преди това тя полагала пълни грижи, дали няма да
се наложи постоянна грижа за нея самата.
Преживеният пътен инцидент, получените при него увреждания и последвалия
оздравителен процес, съпроводен с болки и неудобства в личен и социален план се
4
отразили и на психо-емоционалното състояние на ищцата. Свидетелката сочи, че
преди ПТП ищцата е била в сравнително добро за възрастта си здравословно
състояние, грижела се е сама за домакинството, обслужвала е болния си съпруг,
излизала е ежедневно на пазар, посрещала е и клиенти в дома си (по професия ищцата
била фризьорка и откликвала на молбите на съседките си).
Години след преживения пътен инцидент ищцата още била доста стресирана –
страхувала се като се налага преминаване през пътно платно дори и на пешеходна
пътека, оглеждала се многократно и изчаквала да няма нито един задаващ се по
улицата автомобил, за да пресече. Била по-забавена в придвижването си, изморявала
се по-бързо, значение за което отчасти имало и напредналата възраст. Не е търсила
психологична или друга лекарска помощ за преодоляване на стреса от преживяното, не
е провеждала рехабилитации.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, в т.ч. броя и вида на травмите,
момента на причиняването, начинът на тяхното лечение и последвалия
възстановителен период, през който ищцата е била в невъзможност да се движи и да се
грижи за домакинството и за личните си нужди (хранене, обличане, хигиенни нужди),
отражението върху психо-емоционалното състояние и нормалния ритъм на живот на
пострадалата ищца, както и възрастта й към момента на причиняване на травмите (76
годишна), спрямо която по-доброто общо физическо здраве е от особена важност, а
всяко едно нараняване, независимо от неговата тежест, получено при такова
стресогенно събитие от вида на процесното, се възприема и преживява по-тежко,
съдът приема, че обезщетението, което се дължи за обезвреда на причинените на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, следва да се определи в размер на
50 000 лева. Предложеното от застрахователя с въззивната жалба обезщетение от 25
000 лева е крайно недостатъчно за пълното обезщетяване на причинените вреди от
процесния деликт. В този смисъл съставът на въззивния съд не установява допуснато
нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, поради което изводът на първоинстанционния съд следва да бъде подкрепен. С
така определеното обезщетение се постига справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно разпоредбата на
чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и
настоящия случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
5
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД,
като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането към
деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. По
изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче началният момент на забавата за
застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или
от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй
като в случая липсва спор, че ищцата е предявила пред ответното дружество –
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за
плащане на обезщетение на 29.01.2021г., то именно тази дата (при липса на твърдения
и доказателства за уведомяване на застрахователя по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ от
самия деликвент) следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429,
ал.3 КЗ. Ето защо главницата от 50 000 лева е следвало да бъде присъдена ведно със
законната лихва от 29.01.2021г. до окончателното й плащане. Уважаването на тази
претенция считано от изтичането на 15-дневен срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ е
неправилно. Поради липса на жалба от ищцата и забраната за влошаване положението
на обжалващия ответник, обаче, това произнасяне не може да бъде ревизирано.
По тези съображения въззивният съд намира въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество за неоснователна. При съобразяване и на разпоредбата на
чл.272 ГПК обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, сторените от въззивника -
ответното застрахователно дружество не подлежат на компенсиране от въззиваемия
ищец.
От насрещната страна се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвоката, осъществил безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв защитата на
ищеца във въззивното производство.
Като съобразява предмета на въззивното производство, извършените в хода му
процесуални действия (едно съдебно заседание, без доказателствен процес, с
единствена релевантност устните прения на страните), правната и фактическа
сложност на спора, отнесен пред въззивната инстанция (свързан основно със
справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените
вреди, преценката за което се дължи от съда - чл.52 ЗЗД, и законосъобразното и
правилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД при установените в първоинстанционното
производство и неоспорвани с въззивната жалба фактически положения), както и че
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-
6
438/22 на СЕС, въззивният съд приема, че възнаграждението следва да се определи в
размери на 1 500 лева за защитата по неоснователната жалба на ответника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 16.10.2023г. на Окръжен съд - Добрич,
постановено по т. д. №34/2023г. по описа на ДОС, в частта му, с която ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е осъден да заплати на ищцата Н. А. И., ЕГН
**********, от град Добрич, сума над 25 000 лева до присъдените 50 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди,
причинени й при ПТП, настъпило на 09.12.2020г. в град Добрич по вина на водача на
л.а. „Мазда 626” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Т П Д, ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/30/120001903192, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.05.2021г. - датата по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА въззивника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на адвокат Н. С. В, Адвокатска колегия - Добрич,
служебен адрес град Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков” №9, ет.3, офис 13, като
пълномощник на въззиваемия ищец Н. А. И., ЕГН **********, от град Добрич, сумата
1 500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7