№ 3210
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20251110205583 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. Д. чрез процесуалния си представител
срещу наказателно постановление № 24-4332-029113/28.11.2024г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП. Съгласно
мотивите на обжалваното наказателно постановление на 13.11.2024г., около
15,15 часа, С. Б. Д., управлявайки лек автомобил „Шкода Октавия” с ДК
*****, регистриран на името на Р. М. Й., в гр.София, по Околовръстен път, във
в.з.”Камбаните”, по ул.”Бяла река”, с посока на движение от ул.”Бели лом”
към ул.”Клен” и до № 1, поради несъобразена скорост спрямо състоянието на
пътя /мокра настилка/, навлезнал в насрещната лента и реализирал пътно-
транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил
„Мерцедес” с рег.№ *****
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че
при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон – актосъставителят не бил очевидец на нарушението, и
1
пътят, по който се движил управляваният от него автомобил, не отговарял на
изискванията на Наредба I-45 от 2001г. за проектиране на пътищата –
широчината на платното не надвишавала 2,5м като липсвала и маркировка –
нямало обособени ленти за движение. Моли съда да отмени наказателно
постановление № 24-4332-029113/28.11.2024г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира за заплащане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание. Депозира
писмено становище, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Видно от писмо УРИ 433200-40160/04.08.2025г. на СДВР, наказателно
постановление № 4332-029113/28.11.2024г. е връчено на жалбоподателя на
12.03.2025г. Жалбата е депозирана в регистратурата на Софийски районен съд
на 27.03.2025г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът приема за установено:
На 13.11.2024г., около 15,15 часа, С. Б. Д. управлявал лек автомобил
„Шкода Октавия” с ДК *****, регистриран на името на Р. М. Й., в гр.София,
по Околовръстен път, в.з.”Камбаните”, по ул.”Бяла река”, с посока на
движение от ул.”Бели лом” към ул.”Клен”. Пътната настилка била мокра.
Липсвала поставена хоризонтална пътна маркировка. До № 1, поради
несъобразена скорост с пътните условия, жалбоподателят реализирал пътно-
транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил
„Мерцедес” с рег.№ ***** Изпратените на сигнала на мястото на
възникналото пътно-транспортно произшествие полицейски служители
извършили проверка по случая. След установяване на самоличността на
участниците в пътно-транспортното произшествие от тях били снети
2
обяснения, като двамата водачи на леките автомобили попълнили декларации.
Свидетелят Д. И. З. - младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР - изготвил Протокол за ПТП № 2024-1022-17267-1. Съставил акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 3246655
/13.11.2024г., в който субсумирал установеното нарушение под разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение
бил връчен на нарушителя без възражение. Жалбоподателят се възползвал от
правото на възражение срещу констатациите в АУАН и депозирал такова в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган счел
възражението за неоснователно и въз основа на акта за установяване на
административно нарушение издал наказателно постановление № 4332-
029113/28.11.2024г., с което наложил на С. Б. Д. наказание „глоба” в размер на
200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр. ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121к-12547 /12.09.2024г.
и 513з-9615/13.09.2024г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 3246655 /13.11.2024г. и наказателно
постановление № 4332-029113/28.11.2024г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, са издадени от оправомощените за това
длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 4332-029113
/28.11.2024г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП съдът
намира:
Нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП поставя изискване към водачите на
пътните превозни средства при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
3
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно § 6, т.30 ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътно-
транспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на
движение на МПС.
Видно от Протокол за ПТП № 2024-1022-17267-1, и на двата
автомобила, участвали в пътно-транспортното произшествие, са причинени
имуществените вреди, и същите са подробно описани.
Съдът намира, че свидетелските показания на Г. П. – водача на лекия
автомобил „Мерцедес” с рег.№ *****- подкрепят констатациите на
административнонаказващия орган за извършено нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП.
Декларираните обстоятелства се потвърждават от Протокол за ПТП №
№ 2024-1022-17267-1.
Констатациите за настъпилото пътно-транспортно произшествие в
Протокола за ПТП № 2024-1022-17267-1 са възпроизведени в акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 3246655
/13.11.2024г., респ. наказателно постановление № 4332-029113/28.11.2024г.
Жалбоподателят прави възражение по отношение на техническа
характеристика на пътното платно – недостатъчна широчина, което
обстоятелство рефлектирало силно върху управлението на МПС в тези
участъци, в които имало завои. Попадайки в тази ситуация, управляващият
МПС неминуемо навлизал в насрещната лента за движение, което пък от своя
страна било предпоставка за възникване на пътно-транспортно произшествие
с движещите се по това време в насрещната лента за движение моторни
превозни средства.
От съществено значение в случая е правилото на чл.20, ал.2, изр. второ
от ЗДвП, според което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.
Съгласно Решение от 27.12.2018г. на ВКС по н.д. № 613/2018г.,
опасността за движението възниква тогава, когато водачът на ППС има
обективна възможност и е длъжен да я възприеме и съответно да реагира
4
съобразно с предписанията на закона за нейното избягване.
Наличието на мокър пътен участък съставлява предвидимо
препятствие за водача на автомобила, респ. той е бил длъжен и е могъл да
предвиди тази опасност, и съответно да реагира и да я избегне.
Широчината на платното за движение, за която липсват данни да е била
различна в различните участъци от пътното платно, също е била
допълнително обстоятелство, което водачът е възприел, и което независимо от
мократа настилка е налагало съобразяване на скоростта на движение на МПС.
И двете обстоятелства са били обективни, и участниците в движението
е следвало д се съобразяват с тях поради което възражението на
жалбоподателя е неоснователно – не следва да се забравя, че по сведения на
жалбоподателя пътят е бил изграден от живущите във вилната зона.
Видно от санкцията по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвПза извършеното
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП се предвижда наказание глоба във фиксиран
размер от 200 лв. Налагайки административното наказание в посочения
размер съдът намира, че АНО законосъобразно е наложил наказанието за
констатираното нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Наказателно постановление № 4332-029113/28.11.2024г. като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и претенцията за присъждане на направените
от делото разноски от страна на административнонаказващия орган, същата е
основателна. С. Б. Д. следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4332-029113
/28.11.2024г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на С. Б. Д. от гр.*****, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Б. Д. от гр.*****, да заплати на СДВР разноски по делото
в размер на 100 лв.
5
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6