Р Е Ш
Е Н И Е
№ 99
гр.
Перник, 02.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на
осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Кирил Чакъров КАНД № 93 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. **** ****, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ч.К.С. срещу съдебно решение № 204 от 15.03.2022
година, постановено по АНД №20211720201717 по описа за 2021 година на Районен
съд Перник. С
обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление (НП) № 245 от
05.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на „***“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. **** ****, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ч.К.С. е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с чл. 168, ал. 1 от ЗООС, за извършено
нарушение на чл. 123в, т. 2 от същия закон, като намалява наложената имуществената
санкция на 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се
доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на
административнонаказателното производство и конкретно: неустановено нарушение
на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на
процесното нарушение /АУАН/, във връзка с броя на свидетелите по същия;
неустановено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно датата на
извършване на процесното нарушение и непосочване на периода на извършване на
същото поради липса на посочен начален момент; неизпълнено изискване на чл. 42,
т. 7 от ЗАНН поради непосочване на ЕГН на свидетеля, подписал АУАН; издаване на
НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се
проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните
доказателства и несъбиране на допълнителни такива, невземане предвид на
възраженията на наказаното лице и предприетите от дружеството действия. Жалбата
съдържа и твърдения за неправилно възприета от районния съд фактическа
обстановка поради несъбрани доказателства относно извършване на процесното
нарушение. в тази връзка се твърди, че пред районния съд не е установено, че
дружеството не изпълнява Условие 16.9.4 от КР. Моли съда да отмени решението на
районния съд и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година касаторът, редовно
призован се представлява от юрисконсулт С. С.***, който поддържа касационната
жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на районния съд
и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година, ответникът по
касационната жалба РИОСВ София, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година, представителят на
Окръжна прокуратура Перник, намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
С Наказателно постановление № 245 от 05.10.2021г. на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда, директорът на РИОСВ София е наложил на „***“ АД,
гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на сгуроотвал ****, имуществена
санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за това, че на
05.05.2021 година, при извършена проверка от експерти на РИОСВ София на сгуроотвал
**** , настоящият касатор не изпълнява Условие 16.9.4 от Комплексно
разрешително №296- Н0-И0-А1/2013 година, издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околната среда, като е следвало при необходимост да
предприеме мерки за ограничаване на неорганизираните емисии на прах на
площадката, осигуряващи недопускане нарушаване качеството на атмосферния
въздух, като в това число е трябвало да поддържа максимално водно огледало,
залесяване на плажната ивица и поддържане на растителността на плажната ивица
на сгуроотвала. Установеното е квалифицирано от контролните органи като
неизпълнение на задължението на оператора на инсталация по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС, а именно да изпълнява условията в комплексно разрешително, в случая
Условие 16.9.4 от Комплексно разрешително № 296- Н0-И0-А1/2013 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с
Решение № 204 от 15.03.2022 година, постановено по АНД № 20211720201717 по
описа за 2021 година го е изменил, като е наложена имуществена санкция в размер
на 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд
Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 05.05.2021 година в кв.
К., гр. Перник, сгуроотвал **** при
изпълнение на трети последен етап от одобрен работен проект „Тампониране на
сгуроотвал, техническа и биологическа рекултивация за отвеждане на водите извън
рекултивираните площи и борба с ерозията на сгуроотвал ****в западната част на
съоръжението, в близост до стадиона на кв. К. е работел комбиниран багер, който
е разстилал земни маси по повърхността на сгуроотвала, като не е констатирано
извършване на оросяване на повърхността на съоръжението посредством водоноска
или други технически съоръжения. Повърхността на сгуроотвала била суха и
напукана. Приел е също, че са констатирани емисии с различен интензитет в
северната и източната посока, в близост до водоотливната кула и пред източната
дига на сгуроотвала. На база установените факти с решението е прието от правна
страна, че същите безспорно покриват състава на нарушението по чл. 123в, т .2
от ЗООС, във връзка с Указание 16.9.4 от КР № 296- Н0-И0-А1/ 2013.
Изводите на административнонаказващият орган, относно размерът на
наложената имуществена санкция не се споделят от страна на първоинстанционния
съд, в съответствие на което последният, отчитайки предходните налагани
имуществени санкции на дружеството е приел, че така наложената имуществена
санкция е прекомерна, тъй като целите, които се преследват с нея биха могли да
бъдат постигнати и с налагането на по – ниска по размер санкция. В резултат на
това районния съд е изменил наказателното постановление, като е определи
имуществена санкция в размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на
решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно,
съгласно чл. 218, ал. 1, предложение второ от АПК.
По доводите в касационната жалба на „ ***“ АД, гр. Перник за неправилно
приложение на закона от районния съд във връзка с изводите за процесуална
законосъобразност на производството по издаване на НП: Без основание са
доводите на касатора, свързани с неправилност на изводите в решението за
съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл. 40,ал. 1, чл. 42, т. 7, чл. 52,
ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил всяко
то тези твърдения на наказаното дружество. Изводите на решаващия
първоинстанционен състав са изцяло основани в приложимия закон е
доказателствата по преписката, като касационният състав не счита за необходимо
да преповтаря същите. Касационната жалба в тази част е неоснователна.
Основателни са обаче доводите на касатора за недоказаност на процесното
нарушение, които се преценяват като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, що
се отнася до събирането на достатъчно и относими доказателства за соченото за
неизпълнено задължение от наказаното юридическо лице, респективно неправилно
приложим материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС /ДВ, бр. 98 от 2018, в сила
от 29.08.2019 година/ операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява
условията в комплексното разрешително.
Видно е от Условие 16.9.4 от Решение № 294- Н0-И0-А1/2013 година, издадено
от ИАОС на „***“ АД, във връзка с актуализиране на Комплексно разрешително №
296- Н0/2008 година, че дружеството е необходимо да предприема определени
мерки, с цел ограничаване на неорганизирани емисии на прах на площадката,
осигуряващи недопускане нарушаване на качеството на атмосферния въздух. Съгласно
чл. 164, ал. 1 от ЗООС /ДВ, бр.98 от 2018 година, в сила от 27.08.2019 година/ за
неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията
– юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000
лева до 500 000 лева. На наказаното дружество е вменено, че не е предприело
необходимите мерки за ограничаване на организираните емисии на прах на
площадката, като не е овлажнявало площадката на сгуроотвала, което е довело до
прахоунос на сгуропепелна маса от сухите участъци на обекта, като с това е
допуснал настъпването на запрашване. Не се спори по делото, че „***“ АД, гр.
Перник, притежава качеството „оператор“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС,
във връзка с което е и титуляр на КР №296- Н0-И0-А1/2013 за експлоатация на
„Сгуроотвал ****, което попада в обхвата
на т. 5.4 от Приложение № 4 на ЗООС. На наказаното дружество е вменено
неизпълнение на Условие 16.9.4 от горецитираното комплексно разрешително. Видно
е обаче от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП,
че за цитираното условие не е посочено по какъв начин е следвало да бъде
изпълнено то, по какъв механизъм, съответно чрез какво конкретно действие или
бездействие. При това положение на санкционираното лице не е осигурена
обективна възможност да опровергае напълно описаното нарушение. С това
наказаното лице е препятствано да представи съответни доказателства за
изпълнение на това условие, тъй като с така непълно и неясно описано нарушение
не му е осигурена обективна възможност да опровергае вмененото му неизпълнение
по отношение на условието от комплексното разрешително.
От друга страна обаче, трябва да бъде посочено, също и че
административнонаказващият орган е приел, че „ ***“ АД е нарушила условие
16.9.4 от комплексното разрешително, като е базирал изводите си въз основа на
преценката на актосъставителя С.Т.Г.– главен експерт в отдел „ Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“, която е разпитана като свидетел в
хода на съдебното производство пред Районен съд Перник. Същата е потвърдила
описаното в АУАН. От приложената към делото административна преписка се
установява, че са били представени копия от дневниците на цех „СОИ и ОТНПО“ на
дежурните служители, извършващи регулярни обходи на сгуроотвала, от които е
видно, че към датата на констатиране на нарушението дежурните служители са
посочили, че няма запрашаване /лист 28/. Тези писмени доказателства не са били
опровергани от административнонаказващият орган в производството, което се
развива пред него, нито в производството пред районния съд, в рамките на
съдебното производство във връзка с оспорване на наказателното постановление.
Същите обаче са от изключително важно значение с оглед установяване факта на
извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя. Непрецизното и
непълно административнонаказателно обвинение е пречка и за преценка относно
приложимия материален закон.
Предвид всичко това, настоящият касационен състав счита, че така вмененото
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 123в,
т. 2 от ЗООС, във връзка Указание 16.9.4 от Комплексно разрешително № 296-
Н0-И0-А1/2013 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околна среда не е доказано по безспорен начин, а това означава, че
същото не е в състояние да обоснове и заключение, че трябва да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност на настоящият касатор.
Изложеното обосновава заключението за допуснато от районния съд съществено
процесуално нарушение поради фактически изводи в решението, неосновани в
съответни и безспорни доказателства, довело на свой ред до неправилно
приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено. Характерът
на вмененото нарушение не позволява събиране на доказателства, в който и да е
момент, следващ проверката на място, поради което делото не следва да се връща
за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Поради това, съдът ще реши
делото по същество, като предвид изводите за недоказаност на нарушението,
следва да се отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател за присъждане на
направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 204
от 15.03.2022 година, постановено по АНД № 20211720201717 по описа за 2021
година на Районен съд - Перник, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 245 от 05.10.2021 година на директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите София, с което на ****АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. **** ****, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ч.К.С., на основание чл. 53 от Закона за административните
нарушения и наказания, във връзка чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/, за неизпълнение на задължение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
във връзка с Условие 16.9.4 от Комплексно разрешително № 296- Н0-И0-А1/2013
година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна
среда е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/