МОТИВИ
по НОХД № 367/2015
г. по описа на АРС
Производството по делото е по реда на чл.378 и
сл. на глава 28 от НПК
Образувано
е на основание чл.78а НК, въз
основа на постановление от 10.09.2015
година на прокурор от РП-Айтос, с което
е направено предложение обвиняемият Р.Ж.М., роден на *** ***, с ЕГН **********,
привлечен по предявено обвинение за престъпление по чл. 191, ал.1 НК, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
РП
- Айтос, редовно призована за о.с.з. изпраща представител да поддържа
обвинението - прок.Манукян. В съдебно заседание прокурора поддържа
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание. Предлага, с
оглед липсата на трудови доходи на обвиняемия М., да бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият
Р.Ж.М. - редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник от
досъдебното производство адв.К.. В съдебно заседание М. признава изцяло вината
си, изказва съжаление за стореното и моли за налагане на наказание „Глоба“ в
минимален размер, поради затрудненото му материално състояние. В своя защита
излага, че заживяването е продължило много кратко около 1 месец, след което Г. Р.
се е прибрала в дома си.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Р.Ж.М., роден на ***
***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, живущ ***, с начално
образование, неженен, безработен, неосъждан.
Свидетелката Г. Я. Р., е родена на *** година. До края
на м.март 2015 година тя живеела в дома на родителите си – свидетелите Я. Р. Е.
и В. М. П.. Обвиняемият се запознал с Г. Я. Р., на неустановена дата, преди
началото на месец април 2015 година. М. знаел за годините на Р. /че към този
момент същата няма навършени 16 г./ Въпреки това той решил да заживее с нея
съпружески. В началото на месец април 2015 година /между 01-ви и 08-ми април/,
обвиняемият взел Р. със себе си /с нейно съгласие/ и я завел в дома си в село Р.,
област Б., ул.”***” № 14 ,където я запознал с родителите си, баба си и дядо си
. След няколко дни родителите на обв.М. и Г. Р. направили „годеж“ по обичаите
на техния етнос , така както ромската традиция повелява. Двамата заживели като
съпрузи в дома на обвиняемия, като се грижели един за друг и за общото
домакинство, като семейство. След изтичането на около месец, Р. и М. започнали
да установяват несходства в характерите си и често да се карат. Така Р. взела
решение да се върне в дома на родителите си, а М. не се възпротивил.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства -
разпита на свидетелите Ж. М., Т. М., Я. Е., Г. Р., Т. М., В. П., А. К., както и
от приобщените по реда на чл.378 НПК, писмените доказателства. Всички посочени
доказателства кореспондират помежду си и със самопризнанията на обв.М., и водят
да единствения и обоснован правен извод за осъществен състав на престъпление по
чл.191, ал.1 НК извършено от обвиняемия.
Въз основа
на гореизложеното съдът обосновава извод, че с така описаното деяние обв.Р.М. е
осъществил състав на престъпление по чл.191, ал.1 от НК за това, че в периода
между 01-ви и 08-ми април 2015 година, в
село Р., област Б., като пълнолетен, без да е сключил брак заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – Г. Я. Р., ЕГН **********,
родена на *** *** като заживяването е продължило около 1 месец.
От
обективна страна налице са всички признаци от състава на престъплението – касае
се за лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, към момента на
заживяването и лице от мъжки пол което е непълнолетно. Обвиняемият М. очевидно
е бил навършил пълнолетие към момента на изв.на деянието и в този смисъл той е
годен субект на престъплението. На следващо място от показанията на свид. Ж. М.,
Т. М., Я. Е., Г. Р., беше доказано по несъмнен начин , че М. е знаел възрастта
на Р.. Обвиняемият е знаел, че Г. Р. не е навършила 16 години и въпреки това не
се е поколебал да й предложи и да живее с нея, т.к. обичаите на ромската
общност считат това за нормално. Налице е действие заживяване, което е
продължило около 1 месец, като започнало през период от 01-08.04.2015.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като обвиняемия е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемия е знаел,
че Г. Р. не е навършила 16 годишна възраст към момента на заживяването, но
въпреки това й е предложил и е заживял с нея съпружески. Обв. е съзнавал също
така, че не е сключил граждански брак с Р., което при наличието на действащото
законодателство не е и възможно , т.к. СК позволява само в изключителни случаи
лице, ненавършило 18, но навършило 16 години да сключи граждански брак с
позволение на Районния съд . Фактът, че в етническата общност, от която и
обвиняемият и Г. Р. произхождат се счита за нормално заживяването с лице,
ненавършило 16 години, не оправдава М..
Безспорно
е, че разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава важни обществени отношения по
защитата на подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че
ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или
непълнолетно лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и
непълнолетно или малолетно лице от женски пол, като правило има като последица
вреди за подрастващите, в това число негативни последици за образованието и
нормалното социално развитие на личността и не на последно място ранна
бременност. Тези обстоятелства са преценени от законодателя принципно както при
криминализирането на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния
случай по делото се установи фактическа обстановка, която по категоричен начин
сочи на изключително ниска степен на увреждане на обществените отношения. Не са
налице или са явно незначителни и останалите вредни последици от ранното
съжителство, то не е изиграло негативна роля по отношение на социалното
развитие на непълнолетните.
Да се
приеме, че традициите изключват съставомерния характер на деянието по чл.191,
ал.1 НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов закон,
различен от този, който е създаден от компетентния орган. Встъпването в брак на
непълнолетни е само по себе си причина за огромно безпокойство. Не бива да се
подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в няколко
направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо
съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните
бракове представляват една заплаха за реализацията на правото на образование,
гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската
конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални
и културни права, Конвенцията за правата на детето.
Налице е
съставомерно деяние по чл.191, ал.1 от НК и авторството на същото се установява
категорично.
В случая
са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за освобождаването на
обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
За извършеното от Р.М., деяние инкриминирано като престъпление по чл.191, ал.1,
от НК се предвижда наказание ЛОС до две години или пробация, както и обществено
порицание. Същият видно от справка за съдимост не е осъждан, нито е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание по чл.78а НК и в този смисъл спрямо него са налице предпоставките за приложение на чл.78а НК. Следователно предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по
отношение на обв.М.. В резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки, обвиняемия следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.191,
ал.1, от НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание -ГЛОБА.
Относно
вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.191, ал.1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало, обясненията, изказаното съжаление за извършеното, младата му възраст,
както и че съжителството е продължило много кратък период от време- около месец.
Съдът при определяне размера на глобата съдът отчете и имотното състояние и
доходите на обвиняемия /към момента безработен/ не притежава движими или недвижими вещи/,
поради което счита че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден в
закона размер, а именно 1000 лв. Съдът намира, че така наложеното наказание ще
въздейства превъзпитателно върху подсъдимия и същият занапред ще се поправи.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Решението си.
Районен
съдия…………………