МОТИВИ към Присъда № 91 от 11.09.2014
г., постановена по НОХД №
1261/2012
г. по описа на Районен съд – гр.
Дупница
Делото е подновено и образувано с нов номер НОХД №
1261/2012 г. по описа на ДРС, след като с решение № 234 от 11.09.2012 г. ВКС на
Р България по НД № 675/2012 г. е отменил по реда на възобновяване на
наказателните дела решение № 145 от 21.11.2011 г. по ВНОХД № 242/2011 г. на
Кюстендилския окръжен съд и потвърдената с него присъда № 20 от 23.02.2011 г. по
НОХД № 1447/2008 г. на Дупнишкия районен съд и е
върнал делото за ново разглеждане в първата инстанция от стадия на съдебното
заседание.
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение
срещу Е.Л.Н. – родена на ***г***,
с постоянен адрес: гр. Дупница, жк „Бистрица” бл. 66,
ет.5, с настоящ адрес гр. Дупница, ул.„Хан Крум” №
17, ет.3, ап.8, българка, с българско гражданство, с
полувисше образование, неосъждана, омъжена,
с ЕГН ********** за това, че на 28.08.2006г. в гр.Дупница пред надлежен
орган на властта (прокурор при Районна прокуратура гр.Дупница) е набедила Л.К.В.
***, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение в размер на 1434
лв. с влязъл в сила съдебен акт (присъда № 284 от 28.03.2005г., постановена от
ДРС по НЧХД № 1255/2004г., потвърдена с решение от 15.07.2005г. по ВНЧХД №
494/2005г. на КОС) в продължение на една година от влизането му в сила не е
изпълнил задължението си към кредитора (Е.Л.Н.), въпреки наличие на парични
средства и имущество за това, т.е. в престъпление по чл. 293а (ред. ДВ бр. 62/97 г.) от НК, като е
знаела, че е невинен - престъпление по чл.286, ал.1, пр.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Дупница поддържа
обвинението по обвинителния акт, като предлага да бъде наложено предвиденото от
закона наказание като при определянето му да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата.
В съдебно заседание
проведено на 14.11.2012 г. на осн. чл. 76 и сл. от НПК съдът е конституирал като частен обвинител Л.К.В., с ЕГН **********,***,,Бистрица”,
бл. 66, ет. 8, ап.30.
Повереникът на частен
обвинител адв. С. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение и пледира за постановяване на осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимата адв.
К. пледира за оправдателна присъда като излага доводи, че извършеното от подзащитната й от обективна и субективна страна не
съставлява престъпление, тъй като депозирането на жалба до прокуратурата е израз на конституционно признатото право на
жалба, в която е посочила само обективно съществуващите факти и е приложила
официални писмени документи, които установявали, че в едногодишния срок от
влизане в сила на съдебния акт, с който В. е бил осъден да изплати на Н.
парично задължение, такова не е последвало. От представените писмени
доказателства приложени към жалбата до ДРП се установявало, че В. е притежавал
имущество, което му е позволявало да се издължи. Освен това В. сам се е
поставил в невъзможност да изпълни задължението си като е прекратил трудовото си
правоотношение възникнало със съпругата му в качеството на работодател.
Притежаваният от него автобус бил запориран , но не
бил спрян от движение и той е имал възможност да извършва превози с него, да
реализира доходи и по този начин да изпълни паричното си задължение към Н..
Подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения,
че не е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение с подаване
на жалба до Районна прокуратура гр. Дупница за това, че В. не се е издължил.
Знаела за имотното му състояние, че притежавал автобуси, които били запорирани, но не били спрени от движение, извършвал
дейност с тях и реализирал доходи. След налагане на запора от съдебния
изпълнител, В. прекратил трудовия си договор. Притежавал недвижими имоти, с
които се разпоредил.
Подсъдимата пледира за признаването й за невиновна по повдигнатото обвинение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства - обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели
и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Е.Л.Н. е родена на ***г***,
с постоянен адрес: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица”, бл. 66, ет.5,
с настоящ адрес: гр. Дупница, ул.„Хан Крум” № 17, ет.3,
ап.8, българка, с българско гражданство, с полувисше образование, неосъждана,
омъжена, с ЕГН **********.
С присъда № 284 от 28.03.2005 г., постановена по НЧХД 1255/2004 г. на Районен Дупница,
потвърдена с решение на Кюстендилския окръжен съд по ВНЧХ № 494/2005 г., влязло
в сила на 15.07.2005 г. частният обвинител св. Л.В. бил осъден да заплати на подсъдимата Н. сумата от общо 1434 лв., от която 1100 лв. неимуществени вреди,
204 лв. разноски направени пред ДРС и 130 лв. разноски пред КОС.
След влизане в сила на присъдата по НЧХД 494/2005 г. на 05.10.2005 г.
подсъдимата се снабдила с изпълнителен лист и на 10.10.2005 г. е образувано изпълнително
дело № І-330/10.10.2005 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител М.Д.. Впоследствие
това изпълнително дело по молба на взискателя
/подсъдимата Н./ преминало към частната практика на съдия изпълнител Д. и било
заведено по описа й с № 157/2006 г. По изпълнителното дело, съдия изпълнителя е
предприел действия по установяване на имущество и средства на длъжника, които
не са дали резултат по реално извършване на плащания от негова страна. Въз основа на влязъл в законна сила на
22.12.2004 г. съдебен акт, подсъдимата Н. на 14.01.2005 година се снабдила с
изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.Д. под номер №
122/2006 г. за дължима от Л.В. сума в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултата на извършеното от
него престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
19.08.1999 г. В молбата си до съдебния изпълнител взискатЕ.та
Н. е посочила, че желае да се извърши опис и възбрана на недвижимия имот –
апартамент в гр. Дупница и опис, запориране и спиране
от движение на два автобуса за превоз на пътници, придобити по време на брака.
На 21.01.2005г. съдебния изпълнител е наложил възбрана на посочения недвижим
имот и запор на автобус. С постановление от 23.11.2005 г. по изпълнително дело
№ ІІ- 45/2005г. /нов № 122/06 г./ на подсъдимата е възложена 1/2 идеална част от
апартамент № 30, на осми етаж, в бл. 66, находящ се в гр. Дупница, ж.к. “Бистрица”,
за сумата от 8 125 лв. С протокол от 12.10.2005 г. е наложен запор на МПС -
автобус ,, Магерус” с рег. № 9471 АА. С молба от
19.10.05 г. до съдебния изпълнител В. е направил искане да му бъде предоставена
възможност за неговото възстановяване и да му бъде предоставен за отговорно
пазене, което искане е уважено, видно от поставената резолюция от съдебния
изпълнител. В отговор на подадена от Н.
молба до ЧСИ е писмо от 30.05.2007 г., с което е уведомена, че е
оставена без уважение, тъй като описаните и запорирани
МПС-та са в режим на семейна имуществена общност и при спирането им от движение
ще бъдат засегнати собственическите права на съпругата недлъжник.
С нотариален акт № 160, т. I, рег. №
2511, д. № 141 от 25.06.2003 г. Кирил Василев Минев и св. Е.К. Минева продали
на Л.К.В. собствения си недвижим имот: УПИ с пл. № 41, за който е отреден п-л III, в кв. 14 по плана на с. Самораново
за сумата от 638.50 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба № 60, т. I, рег. №
702, д. № 51 от 07.03.2005 г. на нотариус Ст. Сотиров, частният обвинител Л.В. е
продал на Христо Любомиров В. неурегулиран поземлен
имот, находящ се на околовръстния полигон на с. Каменик,
Община Бобошево, ведно с построената в него едноетажна полумасивна
жилищна сграда за сумата от 700 лв. С нотариален акт № 62, т.I, рег. № 733, д. № 53 от 08.03.2005 г. на нотариус Ст.
Сотиров, Л.В. и Татяна Войнова продали на Е.К. Минева
придобития по време на брака им имот, представляващ УПИ с пл. № 41, за който е
отреден парцел III в кв.14 по рег. план на с. Самораново
за сумата от 1205 лв.
От показанията на св. Минева се установява, че за
участие в търг за извършване на превоз, В. е следвало да представи доказателства
за собственост, което станало повод за покупко-продажбата на имота в с.Самораново, собственост на Минева и съпруга й. След като не
спечелил търга, В. обратно продал на св.Минева имота. Същата отрича да й е
плащан имота, респективно да е плащала в последствие същия.
Видно от удостоверение, издадено от Дупнишкия районен съд, Л.К.В. е направил отказ от
наследство останало от неговия баща – Кирил Котев В.,
починал на 06.10.1996 г., който отказ е записан под № 08/09.03.2005 г. в
специалната книга при ДРС.
Извършените от частния обвинител разпоредителни
действия с нотариални актове № 60, т. I, рег. №
702, д. № 51 от 07.03.2005 г. на нотариус Ст. Сотиров, и с нотариален акт № 62,
т.I, рег. № 733, д. № 53 от 08.03.2005 г. на нотариус Ст.
Сотиров, както и направения от него отказ от наследство записан под №
08/09.03.2005 г. в специалната книга при ДРС, съдът не взема предвид при
постановяване на присъдата, тъй като същите са извършени преди влизане в сила
на присъдата на ДРС, с която е установено паричното задължение на В. към Н..
Видно
от присъединените като доказателство по делото справки от ТД на НАП гр.
Кюстендил: от 28.11.2006 г., 13.06.2008 г., 12.10.2007 г., 14.08.2008 г.,
12.05.2010 г., 04.10.2010 г., 26.04.2011 г. и 29.03.2012 г., Л.В. е притежавал следното
движимо и недвижимо имущество: автобус ,,Магерус Дойц” с рег. № КН1910АР /стар № КН9471АА/ и автобус
,,Мерцедес” 0309 с рег. № КН1949АР, както и
½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.
Дупница, ж.к. ,,Бистрица”. Установи се по делото, че частния обвинител В. за
времето от 01.01.2003г. до 07.09.2005г. е работил на трудов договор при ЕТ
„Татяна Войнова” и е получавал възнаграждение в
размер на 160 лв. Със заповед № 2 от 07.09.2005 г. е прекратено трудовото
правоотношение възникнало между ЕТ ,,Татяна Войнова” и
Л.В.. Впоследствие В. е работел на непълен работен ден при същия работодател и на
седмица е получавал по 30 лв.
На 28.08.2006 г., подсъдимата Е.Н. е подала жалба
до Районна прокуратура гр. Дупница срещу Л.К.В. *** с правно основание чл.293а
от НК. Жалбата била заведена с № 1483 от 28.08.2006г. и същата била изготвена
от нейния адвокат - свидетеля Д.П.. Със съдържанието на жалбата и изложените в
нея твърдения подсъдимата се запознала, съгласила и положила подписа си, след
което я депозирала в деловодството на ДРП .
От
съдържанието на подадената от Н. жалба, приобщена към материалите на делото е
видно, че В. въпреки наличието на парични средства и имущество за това, описани
в жалбата й в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебен акт - присъда № 284 от 28.03.2005г ,
постановена по НЧХД 1255/2004г на ДРС,
потвърдена с решение на КОС по ВНЧХ № 494/2005г. влязло в сила на 15.07.2005 г.,
с която е осъден да й заплати /в
качеството й на кредитор/ парично задължение в размер на 1434 лв., не е сторил
това.
Въз
основа на изнесеното в жалбата, срещу В. е извършена предварителна проверка
резултата, от която е обективиран в Постановление за
отказ от образуване на предварително производство по чл. 293, ал.1 от НК спрямо
Л.В., каквото искане е отправила с жалбата си подсъдимата.
От показанията на св. Д.П. се установява, че за периода 2003-2006 г. бил адвокат на
подсъдимата по дела водени от нея срещу В.. По негов съвет била сезирана
Районна прокуратура гр. Дупница с жалбата подадена от подсъдимата, в която са
изложени твърдения за извършено от В. престъпление по чл. 293а НК.
Свидетелката Д. по време на съдебното следствие е
заявила, че познава подсъдимата като взискател по
двете образувани изпълнителни дела. Двата автобуса, притежавани от частния
обвинител не били спрени от движение, а били оставени на отговорно пазене на
същия. В. притежавал и ½ ид.ч. от апартамент,
а другата ½ ид.ч. от апартамента била изнесена
на публична продан и с постановление била възложена на Н. след извършване на
проданта. Заявява, че В. искал да направи основен ремонт на по-големия автобус,
за да се повиши стойността му поради недобро техническо състояние и това искане
било уважено. И към датата на изнесеното от свидетелката, двата автобуса не са
продадени.
Горната
фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.Д., Д.П.,
Елка Минева, приобщените по делото писмени доказателства: нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 15, т.I, рег. №
124, дело № 19 от 11.01.2000 г., справки от ТД на НАП гр. Кюстендил от 28.11.2006
г., 13.06.2008 г., 12.10.2007 г., 14.08.2008 г., 12.05.2010 г., 04.10.2010 г., 26.04.2011
г. и 29.03.2012 г., изпълнителен лист от 05.10.2005 г., изпълнителен лист от
14.01.2005 г., протокол за опис на недвижими имущества от 28.04.2005 г.,
удостоверение № 08/09.03.2005 г., изд. от ДРС, протокол за опис и запор на
движимо имущество от 12.10.2005 г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.03.2005 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 60 от 07.03.2005 г., нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 25.06.2003 г., удостоверение за декларирани данни изх. №
**********/28.11.2006 г., жалба от Е.Н. до ДРП № 1483 от 28.08.2006 г.,
удостоверение изх. № 00456/21.08.2006 г., изд. от ЧСИ М. Д.; присъда по НЧХД №
1255/2004 г. на ДРС, решение по ВНЧХД № 494/2005 г. на КОС, постановление за
възлагане от 23.11.2005 г., заповед № 2 от 07.09.2005 г., трудов договор № 4 от
18.11.05 г., справка за съдимост на подсъдимата, надлежно заверени копия от изп.д. № 00122/06 г. и изп.д. №
00157/06 г. по описа на ЧСИ М. Д., обясненията на подсъдимата, както и
показанията на св. В. в частта им, в която твърди, че Н. е подала срещу него
жалба в прокуратурата за неизпълнение на паричното му задължение към нея, както
и, че съдебния изпълнител е запорирал притежаваното
от него имущество.
Същите не си противоречат и установяват събитията в
тяхната последователност. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д.,
П., В. /в посочената част/ и обясненията на подсъдимата, като същите са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си.
Писмените доказателства са редовни от външна страна, поради което се ценят
изцяло от съда.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Обвинението не доказа тезата си, че на 28.08.2006г. в
гр.Дупница пред надлежен орган на властта (прокурор при Районна прокуратура
гр.Дупница) е набедила Л.К.В. ***, че след като е бил осъден да изпълни парично
задължение в размер на 1434 лв. с влязъл в сила съдебен акт (присъда № 284 от
28.03.2005г., постановена от ДРС по НЧХД № 1255/2004г., потвърдена с решение от
15.07.2005г. по ВНЧХД № 494/2005г. на КОС) в продължение на една година от
влизането му в сила не е изпълнил задължението си към кредитора (Е.Л.Н.),
въпреки наличие на парични средства и имущество за това, т.е. в престъпление по
чл. 293а (ред. ДВ бр. 62/97 г.) от НК, като е знаела, че е невинен -
престъпление по чл.286, ал.1, пр.1 от НК.
Осъществяването на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК
изисква съобщаване за извършено престъпление пред ,,надлежен орган”,
установяване от доказателствата по делото, че набеденият не е извършил престъплението
или, че няма данни да го е извършил и, че този, който сезира надлежните органи
знае, че не го е извършил. От присъединената като доказателство по делото жалба,
заведена под № 1483/06 от 28.08.2006 г. се установява, че Е.Н. е сезирала Районна
прокуратура гр. Дупница, за това, че Л.В. в качеството му на длъжник по
изпълнението отказва да изпълни осъдителното решение на ДРС по НД № 1225/2004
г., потвърдено с решение на КОС от 15.07.2005 г. по ВНЧХД № 494/2005 г., поради
което според нея В. е извършил престъпление по чл. 293а НК, пред ,,надлежен
орган”, който има правомощията да образува наказателно производство, какъвто
орган е прокуратурата.
Съгласно чл.293а НК наказва се всеки
който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен
акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни
задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или
имущество за това.
Престъплението по чл.293а НК е едно от
престъпленията срещу правосъдието - от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната
дейност и авторитета на органите на съдебната власт (чл.293а – чл.300 НК), тъй
като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда
решение. Безспорно
е, че то е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва
възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на
определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита
се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на
обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия, предвид което престъплението
по чл.293а НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на
опасност за настъпване на вреда. Изпълнителното
деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, установено
с влязъл в сила съдебен акт. При това не просто неизпълнение, а неизпълнение в
изрично очертан от законодателя срок – една година от влизане в сила на
съответния съдебен акт. В закона е посочен момента, до който деецът е длъжен да
предприеме съответното действие. Престъплението е
довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на
съответния престъпен състав.
Престъпният състав по чл.293а НК има
следните признаци от обективна страна – 1) наличието на влязъл в сила съдебен
акт, установяващ парично задължение за дееца; 2) наличието на парични средства
или имущество у дееца, позволяващи изпълнение на задължението и 3) неизпълнение
на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт.
От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с
влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и/или имущество, с които да
удовлетвори кредитора и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение. С оглед на признаците от
обективна страна, очевидно всички те трябва да бъдат налице в срока, посочен в
чл.293а НК, както и към момента на изтичането му. Липсата, на който и да било
от тях препятства извод за съставомерност на
деянието. От друга страна, без значение за съставомерността
на деянието е частичното или цялостно изпълнение на задължението след изтичане
на посочения едногодишен срок, частичното изпълнение в рамките на същия срок,
както и цялостната загуба на имуществото и/или паричните средства след
изтичането на този срок.
Няма спор относно обстоятелството, че е
налице влязъл в сила съдебен акт –
присъда постановена от Районен съд гр. Дупница по НЧХД № 1225/2004 г.,
потвърдено с решение на Кюстендилския окръжен съд от 15.07.2005 г. по ВНЧХД №
494/2005 г., с което е установено парично задължение за В. спрямо Н. в размер
на 1434 лв., дължими ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. С оглед датата на постановяване на решението от КОС,
присъдата на ДРС е влязла в сила на 15.07.2005 г., срокът по чл. 293а НК за
изпълнение на паричното задължение е от 15.07.2005 г. до 15.07.2006 г. В срока
по чл. 293а НК, Л.В. е притежавал движимо и недвижимо имущество /видно от присъединени
като доказателство по делото справки от ТД на НАП гр. Кюстендил/ автобус ,,Магерус Дойц” с рег. № КН1910АР
/стар № КН9471АА/ и автобус ,,Мерцедес” 0309 с рег. № КН1949АР, както и ½ ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица”. Установи се от
писмените и гласни доказателства, че до 07.09.2005 г. В. е работил при ЕТ
,,Татяна Войнова” с месечно трудово възнаграждение в
размер на 150 лв., а след това е продължил работа на непълен работен ден, за което
получавал по 30 лв. на седмица Оценката на автобус ,,Магерус
Доиц” с рег. № Кн9471АА /стар номер/ е 48 223
лв., което се установява от определение от 28.04.2006 г. по гр.д. № 26/2005 г.
на КОС. Очевидно е, че паричните средства и имуществото на В. значително
надвишават размера на задължението му от 1434 лв.
В едногодишния срок по чл. 293а НК - от 15.07.2005 г.
до 15.07.2006 г., В. не е изпълнил задължението си, установено с присъда
постановена от Районен съд гр. Дупница по НЧХД № 1225/2004 г. От гласните
доказателства /св. Д./, както и от писмените такива, се установи, че двата
автобуса са запорирани, но не са спрени от движение,
същите са оставени на отговорно пазене на длъжника по изпълнението В., поради
което същият е имал възможност да реализира доходи от извършваната с тях
дейност и да изпълни паричното си задължение. От друга страна, с прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на двете страни по същото, считано
от 07.09.2005 г., частният обвинител сам се е поставил в невъзможност да
получава трудови доходи, от което недобросъвестно поведение той не може да
черпи благоприятни за себе си правни последици. Независимо от това
обстоятелство обаче и след прекратяване на трудовия договор, същият е
реализирал доходи от работа на непълен работен ден, което частният обвинител
потвърди при разпита си по време на съдебното следствие. Обстоятелството, че
притежаваните от В. парични средства и имущество – движимо и недвижимо надвишава
размера на дълга само обосновава умисъла му, продиктуван от нежеланието му да го
плати. Съдът не споделя доводите на частния обвинител и повереника му, че В.
нямал възможност да изпълни паричното си задължение към Н., поради това, че
имуществото, което притежавал – апартамент и автобуси били запорирани.
Предприетите действия за събиране на вземането чрез гражданско правни способи
не изключват съставомерността на деянието по чл.293а НК.
Гореизложеното налага извода, че В. е осъществил състава
на престъплението по чл. 293а НК и Е.Н. е имала основание да претендира
ангажиране на отговорността му, като данните изнесени в жалбата й до Районна
прокуратура гр. Дупница, отказът му доброволно да изпълни задължението си; че
притежава парични и материални средства – описаните по-горе движими вещи и
недвижим имот, се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Изложените обстоятелства обосновават категоричен извод
у съда, че подсъдимата Е.Н. не е
осъществила състава на престъплението по чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като
не е набедила В. в извършване на престъпление по чл. 293а НК, като е знаела, че
е невинен, поради което я призна за невиновна и на
основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото й обвинение.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: