Решение по дело №815/2022 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕООД „Ситиленд“ с адрес на управление гр.Велико Търново, [улица]срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992203779246 / 27.09.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 120 / 19.12.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството. В жалбата се твърди, че актът за деригистрация е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на страната са за липсата на системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, несвоевременност на извършената проверка и неплащане на декларирано ДДС поради търговски спор с получателя и след разрешаването му постъпване на сумите ведно с дължимите лихви. Моли се за отмяната на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992203779246 / 27.09.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

ЕООД „Ситиленд“ е регистрирано е по ЗДДС лице. Във връзка с възложена проверка на 01.07.2022г. от дружеството са представени писмени доказателства – фактури с получател ЕООД „Терем – И.“, оборотни ведомости и съдебни решения. След анализ на представените документи и данъчно-осигурителната сметка на дружеството, орган по приходите приема наличието на системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС изразяващо се в неплащане на декларирания ДДС за внасяне за общо пет данъчни периода за времето от 01.09.2013г. до 30.06.2018г. Посочено е, че общо задълженията на дружеството са 78 041,74лв. Това е прието като основание по чл.176, т.3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС и е издаден оспорения акт за дерегистрация. В решението на директора на дирекция „ОДОП“ Велико Търново посочва, че неплатените задължения за данък върху добавената стойност са 4 144,59лв. за данъчен период м.09.2013г., 0,46лв. за данъчен период м.05.2017г., 365,50лв. за данъчен период м.03.2018г., 49,66лв. за данъчен период м.04.2018г. и 27 506,73лв. за данъчен период м.06.2018г. Във връзка с направено възражение от дружеството, решаващия орган събира допълнително доказателства и установява, че задълженията за данък добавена стойност са изплатени на 27.10.2022г., като е дължима лихва в размер на 6 264,02лв.

В хода на настоящото производство с Определение № 623 / 20.02.2024г. е отправено преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Разпоредбата на чл.106, ал.2, т.2, б. „б“ и чл.176, т.3 от Закона за данъка върху добавената стойност противоречат ли на член 213, т.1 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност?
2. При положителен отговор на първия въпрос, разпоредбата на член 213, т.1 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос, разпоредбите на член 213, т.1 и чл.273 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципите на правна сигурност и съразмерност позволяват ли изключването от системата на ДДС при формални нарушения на закона, без да се отчита времето на извършване на нарушението, вида на нарушението, останалото поведение на лицето и наличието на други субективни обстоятелства като търговски спор за неплащане на дължимия данък в срок?
4. При отрицателен отговор на първия въпрос разпоредбите на член 213, т.1 и чл.273 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на пропорционалност позволяват ли изключването от системата на ДДС едновременно с начисляването на лихви за несвоевременно плащане на деклариран данък, без да бъде задължен органът по приходите да извърши анализ относно вида и характера на дейността на дружеството, неговото поведение като данъкоплатец и тежестта на всяка една от предлаганите мерки?

С Решение от 03.04.2025г. по дело С-164 / 2024г. е дадено следното тълкуване на Директива 2006 / 112:

Член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2017 / 2455 на Съвета от 5 декември 2017г., както и принципите на правна сигурност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилищата, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

При спазване на даденото от СЕС тълкувание на Директива 2006 / 112, съдът намира, че актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден в нарушение на материалния закон.

От една страна при издаването му от органа по приходите не е извършен анализ на системността и тежестта на нарушенията на ЗДДС, както и на поведението на данъчнозадълженото лице. Такъв анализ, съгласно СЕС, е необходима и задължителна предпоставка за дерегистриране на дружеството, като липсата му представлява нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Неизпълнението на това изискване представлява самостоятелно основание за отмяна на акта.

От друга страна дерегистрацията на ЕООД „Ситиленд“ е несъразмерна на допуснатите от дружеството нарушения на ЗДДС и в противоречие със заявената цел – противодействие на данъчните измами.

Видно от материалите по делото системното нарушение на ЗДДС се явява неплащане в срок на деклариран ДДС за внасяне за данъчни периоди 09.2013г., 05.2017г., 03.2018г., 04.2018г. и 05.2018г. Ако целта на органите по приходите е да отстранят опасността от данъчни измами, извършвани от този търговец, то още на третото нарушение – през м.04.2018г. или дори през м.06.2018г., то би следвало да предприемат действия по дерегистрация. Фактически обаче дерегистрацията е извършена едва през 2022г. – четири години по-късно, което показва, че нейната цел не е противодействие на данъчните измами – за периода от 05.2018г. до 2022г. липсват данни за нарушения на ЗДДС от дружеството. Фактът, че като основания за дерегистрация са включени нарушения, които са в период от преди 5 години преди проверката в нарушение на чл.109 от ДОПК, показва, че целта на производството е различна от законовата – борба с данъчните измами.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай вида и размера на нарушението, както и времето на неговото извършване не водят до извод за основание за дерегистрация по ЗДДС. Видно от становищата на ответника, задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 2013г. и 2017г. са погасени по давност още преди започване на проверката за дерегистрация, следователно те не могат да обосноват налагането на такава тежка санкция. Размерът на навнесения ДДС за данъчни периоди м.05.2017г. и м.04.2018г. е незначителен – 0,46лв. и 49,66лв. – поради което и не може да обоснове дерегистрация.

В мотивите си СЕС приема, че дерегистрацията по ЗДДС, предвидена в българския ЗДДС представлява санкция и то особено строга санкция, тъй като може да доведе до преустановяване дейността на данъчнозадълженото лице. При определяне на санкция следва да се спазват принципите на пропорционалност, данъчна неутралност и ефективност – вида и тежестта на санкцията следва да съответства на вида и тежестта на нарушението. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тежестта на нарушението не позволява налагането на сериозната санкция „прекратяване на регистрация по ДДС“, тъй като нарушението не е свързано с извършване на данъчна измама, невнесения данък е в ниски размери, за несвоевременното внасяне на данъка се начислява лихва, налице е образувано изпълнително производство и наложени обезпечителни мерки за събирането на данъка. Следователно вече предприетите мерки във връзка с нарушението – начисляване на лихва и образуване на изпълнително производство – са достатъчни като последици от неизпълнението.

Следва да се отбележи и факта, че към момента на произнасяне на ответника нарушението е отстранено – представени са доказателства за заплащане на задълженията на дружеството, дори и тези, погасени по давност. Този факт не е ценен правилно от Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, а изцяло е игнориран.

При отчитане и на отстраняването на нарушението, съдът намира, че същото се отличава с ниска степен на обществена опасност, поради което и спрямо него не следва да се налага санкция и то особено тежката санкция, предвидено в чл.176 от ЗДДС /съгласно дадено от СЕС тълкуване на нормата/.

По тези съображения, настоящият състав намира акта за дерегистрация за постановен в нарушение на материалния закон и подлежащ на отмяна.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992203779246 / 27.09.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр.София да заплати на ЕООД „Ситиленд“ с адрес на управление гр.Велико Търново, [улица]сума в размер на 2 650лв. ( две хиляди шестстотин и петдесет лева ).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.