РЕШЕНИЕ
гр.
София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр. дело № 9277 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД –
длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ Л.М., по изпълнително
дело № 66/2020г. изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране разноски
за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ М.разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Счита, че на взискателя се дължат разноски за
адвокат в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело. Намира
пропорционалните такси и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за неправилно изчислени. Моли
да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до сумата от
100 лв., както и размера на пропорционалните такси и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане
на разноски за настоящото производство.
Взискателят оспорва жалбата. Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ
адвокатски хонорар е изчислен съобразно минималния размер по действащата
Наредба за размера на адвокатските възнаграждения. Посоченият в жалбата размер адвокатски
хонорар от 100лв. за образуване на изпълнително дело е влязъл в сила на
15.05.2020г. , т.е. след образуване на изпълнителното дело. Счита, че
процесуалният представител е извършвал действия на процесуално
представителство, като е депозирал пред ЧСИ становища.
ЧСИ
М.е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него
възнаграждение за адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на
правната и фактическа сложност на делото, а таксите са правилно изчислени.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20207850400066 по
описа на ЧСИ М., с рег. № 785 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по
молба на взискателя А.Х.С., чрез пълномощника Адвокатско сдружение „Б.К.“,
срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2019г.,
издаден на основание влязло в сила съдебно решение за сумата 51лв. разноски.
Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си е възложил
на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да наложи запор върху движими
вещи, дружествени дялове, както и възбрана върху недвижими имоти. Поискал е от ЧСИ да събере също сумата
5,91лв. за издаване на изпълнителен лист и 3лв. преводна такса към ЧСИ, както и
заплатеното за изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 230лв. Към молбата е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 230лв.
за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, платено по
банкова сметка. *** 5,91лв. за издаване на изпълнителен лист, както и вносна бележка
за авансово платени на ЧСИ такси в размер на 75лв. – 72лв. такси и 3лв.
преводна такса. Представена е и вносна бележка за заплатения адвокатски хонорар
от 230лв.
С разпореждане от 07.04.2020г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е разпоредил изпращане на ПДИ и налагане на запор
върху сметките на длъжника.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 28.05.2020г., с
подлежащи на събиране суми общо в размер на 468,70лв., от които: 51 лв.
главница по изпълнителния лист, 230лв. разноски по изпълнителното дело, 8,91лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси, 178,79лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, в които са включени: 24лв. за образуване на
изпълнително дело, 6лв. удостоверение от НАП, 24лв. за връчване на ПДИ, 18лв.
за налагане на запор, 72лв. за три съобщения при прекратяване на делото и за
вдигане на наложен запор, 34,79лв. пропорционална такса по т.26. Посочено е, че
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се начислява по сумата за събиране, като сумата от
72лв. предплатени от взискателя не са включени при изчисляване на таксата по
т.26.
На ЦКБ АД е връчено запорно съобщение. Постъпило е
удостоверение от НАП за липсата на задължения на длъжника.
С възражение от 01.06.2020г. длъжникът
по изпълнението е възразил по размера на приетия хонорар на процесуалния
представител на взискателя, като е поискал да бъде намален до 100лв. Поискал е да
бъде намален размера на пропорционалните такси и на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
С постановление от 11.06.2020г. ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски по изпълнителното дело. Посочил е, че
адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер адвокатско
възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения,
а таксите съответстват на размерите посочени в чл.73 от ГПК и са изчислени
съответно на указанията на Тарифата.
Постановлението е връчено на длъжника на
18.06.2020г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали
сумите за прието адвокатско възнаграждение и за пропорционалните такси е
подадена чрез ЧСИ до СГС на 26.06.2020г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в
срок, като този въпрос вече е бил решен от СГС с решение № 4857/11.08.2020г. по
в.гр.д.№ 7380/20г.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови
такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е
поискал и съдебният изпълнител е
извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не
отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно изпълнение и налагане
на запор върху сметките на длъжника, събиране на данни за публични задължения
на длъжника, връчване на съобщения, са все необходими действия. Поради това и
начислените такси по т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези
действия са извършени от ЧСИ преди извършеното плащане на задължението .
Длъжникът отговаря за разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай на
основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в
производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е извършил
едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.
Претендираният адвокатски хонорар от 230лв.
се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения
размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г.,
който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на
свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на
процесуалния представител на взискателя е 200лв. Искането на жалбоподателя адвокатският
хонорар да се намали до 100лв. не намира основания в нормативната уредба. Към момента на възникване на задължението на
взискателя към неговия адвокат, 09.03.2020г., е действала редакция на Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 съгласно
която за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200лв. Тук
въззивният съд изцяло споделя разбирането на ВКС в определение №
253/7.05.2014г. по гр.д.№ 30/14г., І г.о. /приложено към възражението на
взискателя/, съгласно което разноските за адвокатски възнаграждение се
присъждат в редакцията, действала към момента на възникване на задължението ,
т.е когато е оформен договорът за правна защита и съдействие.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да
се намали на 25,10лв., като се отрази намаления размер приет адвокатски хонорар.
С
ДДС таксата е 30,12лв.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в това
производство в размер на 123лв. - държавна такса в размер на 25лв.
юрисконсултско възнаграждение 50лв. и авансови такси 48лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
отказа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 66/2020г. да намали приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с Постановление от 11.06.2020г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на Адвокатско сдружение „Б.К.“,
дължимо за изпълнителното дело, и
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва:
адвокатското възнаграждение от 230лв. на 200лв.
, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 34,79лв. с ДДС на 30,12 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА А.Х.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 123лв.
разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред окръжните
съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито
съда биха допуснали.
В конкретният случай таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху събраната сума в изпълнението – 51лв. по
изпълнителен лист. Всички други суми, събрани от съдебния изпълнител са
разноски по изпълнението и те не се включват в сумата, върху която се изчислява
размера на окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно
т.26 от Тарифата окончателната такса е 10лв. или 12лв. с ДДС, тъй като
вземането е под 100лв. Сумата от 5,91лв. разноски по издаване на изпълнителен
лист се дължат от длъжника , но те не се включват в базата на изчисляване на
таксата по т.26, тъй като те са разноски по изпълнението. Адвокатското
възнаграждение, прието в изпълнението, също не е част от тази база. Така
сумите, които длъжникът дължи в изпълнителното производство са 51лв. главница
по изпълнителния лист и 364,91 лв. разноски по изпълнението от които 200лв.
адвокатски хонорар в полза на взискателя, 144лв. такси по т.т. 1,5 и 9 от
Тарифата, 8,91лв. такси по издаване на изп.лист и банкови такси, и 12лв.
окончателна такса по т.26 от Тарифата, или общо 415,91лв. Таксите по
изпълнението са 156лв. и съответстват на изискването на чл.73а т.1 от ГПК.
Минималната работна заплата /МРЗ/ за страната за 2020г. е 610лв. Задължението
на длъжника е до 61лв., представляващи 10% от МРЗ /задължението е 51лв./ ,
сборът от таксите, събрани от ЧСИ е 156лв. , което е по-малко от 183лв. – 30%
от МРЗ. Или таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали от 34,79лв. на 12лв.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски
в това производство следва да се остави без уважение.
Съдия: