№ 181
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С решение № 56 от 11.04.2022 година, ВКС, първо наказателно отделение е отменил
Присъда № 20 от 26.10.2021г., постановена от САС по внохд № 1050/2021г., с която е била
отменена присъда от 07.07.2021 г., постановена по НОХД № 495/20 г. на ОС-Благоевград и
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното
заседание.
С първоинстанционната присъда, Окръжен съд Благоевград, наказателно отделение, 6-ти
състав е признал подсъдимия К. Б. М. за невиновен в това, че в качеството си на
представляващ и управляващ „Симстрой М“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление Благоевград, на 14.03.2011г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 80 396,14 лева,
като в СД по ЗДДС с №01001207834/14.03.2021г., подадена пред ТД на НАП гр.София,
офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период месец февруари 2011г. е
потвърдил неистина – в Раздел Б, графа 41 – ДДС с право на пълен данъчен кредит,
декларирал 80 730,57 лева, вместо 307,43 лева и раздел В – резултат за периода, графа 50 –
ДДС за внасяне, декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,24 лева, вместо 80 400,38 лева,
като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството:
-фактура №34/02.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
1
строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;
-фактура №36/04.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 31 400,00 лева и ДДС 6280,00 лева;
-фактура №39/09.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева;
-фактура №40/13.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 16780,00 лева и ДДС 3359,00 лева;
-фактура №42/01.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева;
-фактура №44/03.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и ДДС 9872,00 лева;
-фактура №86/02.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка
на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева;
-фактура №87/03.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка
на строителни материали с данъчна основа 34 915,00 лева и ДДС 6 983,00 лева;
-фактура №89/07.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка
на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева;
-фактура № 91/08.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка
на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;
-фактура №41/09.02.2011г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева;
-фактура №43/13.02.2011г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева, без реално да са
извършени такива доставки и използвал документи с невярно съдържание при представяне
на информация пред органа по приходите – ТД на НАП гр.София, офис Благоевград –
дневник за покупки за данъчен период месец февруари 2011г., в който са отразени
горепосочените фактури и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 80 396,14 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 т.6
и т.7 от НК.
Срещу присъдата на БлОС е постъпил протест от Окръжна прокуратура Благоевград с
искане за осъждане на подсъдимия по обвинението, по което е оправдан. Изразено е
несъгласие с изводите на съда за недоказаност на престъплението от субективна страна.
Според прокуратурата е безспорно, че престъплението по чл.255 от НК може да бъде
осъществено само и единствено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият М. е бил
собственик и управляващ дружеството от 13.11.2008г. до 01.08.2013г., като деянието е било
извършено на 14.03.2011г. и касае данъчен период -месец февруари 2011г. В обясненията
2
си, подс.М. е признал, че е бил наясно с прехвърлянето на дружествените дялове от М. на
него. Според прокуратурата, като пълнолетно вменяемо лице, което близо шест години е
било собственик и управител на дружеството, с подавани ежемесечно справки-декларации
по ЗДДС, едва ли подсъдимият е имал субективна увереност, че се спазва регламентирания
ред за вярно водене на счетоводна отчетност и съответното й деклариране пред
компетентните органи – ТД на НАП, след като обективни основания за съществуването на
инкриминираните сделки няма. Поради тези причини, според държавното обвинение не би
могло да се приеме, че подс.М. само формално е извършвал действия, които запълват
състава на престъплението, без да съзнава обективната действителност по тези факти. В
този смисъл се поддържа искане за отмяна на присъдата на БлОС и постановяването на нова
такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му
бъде наложено съответно наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна
прокуратура, поддържа протеста и допълнението към него, по изложените в тях
съображения. Сочи още, че всички дружества използват счетоводни услуги и всяко такова
твърдение за незнание би довело до сериозно засягане фиска на държавата, чрез
ощетяването при внасяне на данъчни задължения. Подсъдимият М. е бил представител на
дружеството за повече от 6 години, за който период са представени справки-декларации за
дължими данъци от 4 лева данъци, като на всекиго би направило впечатление, че не може
едно работещо дружество да дължи 4 лева данъци към фиска на държавата, с оглед което
счита, че ако първоинстанционния съд бе направил по- подробен и точен анализ на
събраните доказателства, обсъждайки ги в тяхната взаимовръзка, включително показанията
на свидетелите М. и С., ведно с представените по делото документи, би стигнал до извода,
че е налице и субективния елемент или знание от страна на подсъдимия М. при извършване
на престъплението. В този смисъл намира обвинението за доказано, както от обективна, така
и от субективна страна, като настоява за отмяна на първоинстанционната присъда на ОС-
Благоевград и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му обвинение.
Подсъдимият К.М., се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник – адв.
А. Г.. Последният моли присъдата да бъде потвърдена, а подадения протест, оставен без
уважение, като неоснователен. Счита, че на база на събраните писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е достигнал до извода
за недоказаност на обвинението. Безспорно се установявало от показанията на свидетелите
С., М. и М., а така и от обясненията на подсъдимия, че процесните фактури не са предадени
от подсъдимия на счетоводителката С. за тяхното осчетоводяване, съответно нанасянето на
данните от същите в изискуемите справки-декларации по ЗДДС. Набляга още на
показанията на свидетелката С., според които предишният управител на „Симстрой М“
ЕООД,а именно свидетелят М. през цялото време е ръководил дейността на процесното
дружество, като тя е водела счетоводството въз основа на сключен с него договор, както и
че въпросните инкриминирани фактури са й предоставяни от свидетеля М. и неговия тъст Н.
3
С.. На свой ред, и самият М. в своите показания ясно заявява, че в нито един момент М. не е
осъществявал търговска дейност в процесното дружество, а е бил единствено фиктивен
управител. В подкрепа на гласните доказателствени средства са и годишните данъчни
декларации, както и декларациите по Закона за корпоративното данъчно облагане, които са
изготвени от С., без тя да е разполагала с представителна власт от страна на М., респективно
никъде в тях не фигурира подпис на подсъдимия, от което да се направи какъвто и да било
извод, че същият е бил запознат със съставянето и подаването им в ТД на НАП. Нещо
повече, от доказателствата по делото е видно, че подсъдимият не е бил наясно с направената
ревизия на дружеството в периода, доколкото издадените ревизионни доклади и актове са
били връчени на Б.М., макар към този момент той да не е бил управител. С оглед на горното
счита, че не е установено подсъдимият да е извършил престъплението от субективна страна
и същият не е годен субект на данъчно престъпление по смисъла на чл. 255 от НК, защото
макар и да е бил собственик и управител на дружеството, той фактически не е изпълнявал
задълженията на търговец в този период от време, така както е посочено в ТР № 4/2016 г. по
т.д. № 4/2015 година на ОСНК на ВКС. Въз основа на горното настоява за потвърждаване на
постановената първоинстанционна присъда.
Подсъдимият М., поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума
настоява, че е невинен, тъй като не е бил наясно, че фирмата осъществява дейност,
респективно не е осъществявал никаква дейност в тази фирма.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозирания протест /с
допълнение/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и
справедливостта на присъдата, намери за установено следното:
Въззивното производство се явява второ по ред такова, след като с решение № 56 от
11.04.2022 година, ВКС, първо наказателно отделение е отменил Присъда № 20 от
26.10.2021г., постановена от САС по ВНОХД № 1050/2021г., с която е била отменена
присъдата от 07.07.2021 г., постановена по НОХД № 495/20 г. на ОС-Благоевград и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание,
поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на
мотиви касателно съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване и тяхното
непълно изясняване.
След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали,
включително и допълнителните такива, събрани съобразно дадените с отменителното
решение на ВКС указания /съдебно-графологична експертиза и изискани писма-справки от
НАП/, въззивната инстанция възприе следната относима информация, която в основни
линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд относно следното:
Подсъдимият К. Б. М. и Б. К. М. са първи братовчеди.
Съпругата на Б.М. - свидетелката С. Н. М. е дъщеря на починалия на 09.05.2012 год. Н. И.
С..
4
Дружеството „Симстрой М“ ЕООД е регистрирано с решение № 2081/22.06.2007 г. на БлОС
по ф.д. № 1241/2007 г., със седалище и адрес на управление - гр.Благоевград, ул.Джеймс
Ваучер, № 11, с едноличен собственик на капитала Б. К. М. от гр.Хаджидимово.
„Симстрой М“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-София, офис Благоевград с
ЕИК по Булстат *********, считано от 24.09.2007 г.
За времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г., подсъдимият е вписания в Търговския регистър
управител и едноличен собственик на капитала на „Симстрой М“ ЕООД /съгласно
промяната за прехвърляне на дружествените дялове първо от Б. К. М. на К. Б. М., а след това
от връщането им - от подсъдимия на Б.М. /.
Междувременно, в периода от 14.10.2005 год. до 11.06.2013 год., подсъдимият работел като
барман в заведение по силата на сключен трудов договор със „Симтекс М“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала - Б. К. М..
Съобразно изискванията на чл.125 ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период, регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от
ЗДДС. Съгласно чл.125 ал.5 и ал.8 от ЗДДС, справките-декларации се подават по образец,
определен с правилника за прилагане на закона, като за всеки данъчен период,
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация в съответната ТД на НАП до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Регистрацията по ЗДДС изисквала и воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за
покупките и дневник за продажбите. В дневникът за покупки се отразявали данъчните
документи по доставки, по които търговецът е получател. Съгласно чл.125 ал.3 от ЗДДС,
регистрираното лице има задължение да подава в ТД на НАП заедно със
справката[1]декларация за съответния данъчен период и отчетните регистри по чл.124 от
ЗДДС.
За периода от 2008 г. до 2014 г. по силата на граждански договор, сключен с управителя
Б.М., свидетелката Р.С. осъществявала счетоводното обслужване на дружеството.
Фактурите, които са изброени в дневника за покупки и продажби за месец февруари 2011
год. били следните:
1. от „Агро пас“ ЕООД с.Митиново, общ.Петрич, представлявано от И.З. с ЕИК
********* - фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за
доставка на строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;
фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева; фактура №
39/09.02.2011г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева; фактура №
40/13.02.2011г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева; фактура №
42/01.02.2011г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева и фактура №
5
44/03.02.2011г., издадена от „Агро Пас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева.
2. от „Ванима 2007“ ЕООД гр.Петрич, ЕИК *********, представлявано от Е. А.: фактура
№ 86/02.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева; фактура №
87/03.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева; фактура №
89/07.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева; фактура №
91/08.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;
3. и от „Спийд“ ЕООД гр. Петрич, представлявано от К. К. с ЕИК *********: фактура №
41/09.02.2011 г., издадена от „Спийд “ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева; фактура № 43/13.02.2011 г.,
издадена от „Спийд “ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с
данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева.
Разпитана в съдебно заседание пред БлОС на 22.04.2021г., св.Р.С. заявила, че документи за
„Симстрой М“ ЕООД й били донасяни и предавани от св.Б.М. и от Н. С. /който бил негов
тъст, но починал на 09.05.2012г./. Тя познавала Н. С., защото той имал друго дружество
/„Симтекс 09“/, което тя също счетоводно обслужвала.
Тези 12 броя фактури /както и фактура № 43416 от 07.02.2011 г. с контрагент „Еврокамион“
ЕООД за вноска по договор с данъчна основа на доставка с пълен данъчен кредит в размер
на 1537,13 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 307,43 лева, която била
с вярно съдържание / били отразени от счетоводителката С. в Дневника за покупки на
„Симстрой М“ ЕООД. Въз основа на него тя изготвила СД по ЗДДС с №
01001207834/14.03.2011 г., заедно с отчетните регистри /дневник за покупки и дневник за
продажби за месец февруари 2011 г. /. Свидетелката не предоставила на подсъдимия за
подпис декларацията. Съгласно проверка в информационната система на НАП, справката -
декларация по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г. е подадена по електронен път с КЕП от
С. Н. М.. В раздел Б, графа 31 посочила сумата с право на пълен данъчен кредит в размер на
403 502,83 лева, като в графа 41 бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 80 703, 57 лева. В сумата, с право на пълен данъчен кредит, били включени
стойностите по посочените по-горе фактури, т.е в раздел Б, графа 41 е следвало да посочи
307,43 лева.
След възложена от НАП ревизия на „Симстрой М“ ЕООД бил съставен ревизионен доклад
от 12.09.2011 год. /том 1 л.55-91 ДП/ част от Ревизионен акт № 20001108246 от 02.11.2011
год. /том 1 л. 14-54 ДП/, които били връчени на Б.М., съответно на 05.10.2011 год. и на
06.01.2012 год., в качеството му на управител на провереното дружество.
В ревизионния акт била направена констатацията, че има основание за корекция на
6
данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит за периода 01.02.2011 год. -
28.02.2011 год. на ДДС, защото процесното дружество няма право на данъчен кредит по
фактурите, издадени от „Агропас“ ЕООД за закупени строителни материали на обща
стойност 2000 790 и ДДС в размер на 40 161.10 лева, тъй като доставчикът не е
регистрираното лице по ЗДДС, а тези фактури не са отчетени в дневника за продажби за
отчетния период от доставчика - „Агропас“ ЕООД /това е фирмата на регистрираното
дружество, съответна на посочения ЕИК във фактурите, докато в тях фирмата е „Агропаст“/.
Дружеството „Симстрой М“ЕООД няма право на данъчен кредит и по фактурите за
закупени строителни материали от „Ванима“ ЕООД на обща стойност 126 416,50 лева и
ДДС в размер на 25 283,33 лева, защото доставчикът няма документи, доказващи по
безспорен начин доставка на стоки. Посочено е още, че процесното дружество няма право на
данъчен кредит в размер на 14 951.74 лева, защото през отчетния период са закупени
строителни материали от „Спийд“ ЕООД по фактури на обща стойност от 74 753,70 лева, но
представените документи също не доказват по безспорен начин доставката. Общо за
периода непризнатият данъчен кредит възлиза на 80 396,14 лева. След корекциите на
декларираните данни е установен ДДС за внасяне в размер на 80 400, 38 лева, който не е
внесен.
Изготвените първоначална /в частта и за периода от 01.02.2011 год. до 28.02.2011 год./ и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, потвърждават, че размерът на непризнатия
данъчен кредит е общо в размер на 80 396,14 лева, в т.ч непризнат такъв на 40 161,10 лева
по фактурите за покупки от „Агропас“ ЕООД, в размер на 25 283,30 лева по фактури за
покупки от „Ванима 2007“ ЕООД и непризнат данъчен кредит в размер на 14 951,74 лева по
фактурите за покупките от „Спийд“ ЕООД. Установява се, че посочените фактури не
отразяват реални търговски взаимоотношения по възмездни доставки. Разпитана в хода на
съдебното следствие, в.л. С. уточнява, че доставчикът „Агропас“ ЕООД не е регистрирано
лице по ЗДДС към момента на процесните доставки и не е имал търговски отношения с
процесното дружество. Последното се потвърждава и от свидетелските показания на И.З.,
управител на дружеството през въпросния период.
Видно от показанията на свидетеля И.З. - представляващ и управляващ дружеството „Агро
пас“ЕООД, подписът във фактурите не е негов.
Установява се от справка на стр. 34, том 8 от ДП, че Дружеството „Ванима 2007“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала Е. А., е регистрирано по ЗДДС, но за
м.февруари 2011 г. това дружеството е подало нулева справка -декларация за ДДС.
Видно от справка, находяща се на стр. 28, том 8 от ДП, фактурите за „Спийд“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала К. К., не са отразени в дневника за продажби
на това дружество.
В хода на производството е установено, че във всички 12 фактури: фактура № 34/02.02.2011
г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с
данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева; /л.28, том 4 ДП/; фактура №
36/04.02.2011 г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
7
материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева,/л.31, том 4 ДП/; фактура №
39/09.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева / л.33, том 4 от
ДП/; фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева
/л.30, том 4 ДП/; фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК *********
за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС
7850,10 лева /л.29, том 4 ДП/; фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК
********* за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и
9872,00 лева /л.31том 4/; фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД,
ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и
ДДС 7 715,70 лева/л. 29 том 4/; фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“
ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 915.00
лева и ДДС 6 983,00 лева /л.28 том 4/; фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „Ванима-
2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 25
488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева /л.32 том 4/; фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от
„Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна
основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева /л.ЗЗ том 4/; фактура № 41/09.02.2011 г., издадена
от „Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа
40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева /л.32 том 4/; фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от
„Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 33
917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева; /л.30 том 4/ подписа за получателя е изписани с един
почерк, различен от този на подсъдимия К.М..
Установено е още в хода на съдебното производство, че Годишната данъчна декларация по
ЗКПО за 2008 год., в която е вписан Б.М. като представляващ задълженото лице „Симстрой
М“ ЕООД, е подписана с подпис, идентичен на положения за представляващия в ГДД за
2009, 2010 и 2011 год., макар, в тях да е вписан подсъдимия, но положените подписи се
различават от подписа му, видно и от заключението по изготвената пред настоящата
инстанция СГЕ.
Установява се от приложената справка за съдимост, че подсъдимият М. е неосъждан.
Така описаната фактическа обстановка, въззивната съдебна инстанция установи въз основа
на приложените и приети по делото писмени доказателства, сред които решение №
2081/22.06.2007 г. на БлОС по ф.д. № 1241/2007 г. за регистрация на „Симстрой М“ ЕООД;
справка за прехвърляне на дружествените дялова / том 1, л. 103 от ДП /; справка за трудовите
договори / том 13, стр. 58 от ДП/; справка за регистрация на дружеството „Симстрой М“
ЕООД по ЗДДС в ТД на НАП-София, офис Благоевград; граждански договор, сключен с
управителя Б.М., съгласно който свидетелката Р.С. е осъществявала счетоводното
обслужване на дружеството за периода от 2008 г. до 2014 г.; фактура № 34/02.02.2011 г.,
издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с
данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева; /л.28, том 4 ДП/; фактура №
8
36/04.02.2011 г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева,/л.31, том 4 ДП/; фактура №
39/09.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева / л.33, том 4 ДП/;
фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева /л.30,
том 4 ДП/; фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК ********* за
доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10
лева /л.29, том 4 ДП/; фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „Агропас“ ЕООД, ЕИК
********* за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и
9872,00 лева /л.31, том 4 ДП/; фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „Ванима-2007“
ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 38 578,50
лева и ДДС 7 715,70 лева/л. 29, том 4 ДП/; фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „Ванима-
2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна основа 34
915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева /л.28, том 4 ДП/; фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от
„Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с данъчна
основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева /л.32, том 4 ДП/; фактура № 91/08.02.2011 г.,
издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни материали с
данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева /л.33, том 4 ДП/; фактура №
41/09.02.2011 г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева /л.32, том 4 ДП/; фактура №
43/13.02.2011 г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК ********* за доставка на строителни
материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева; справката -декларация по
ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г./; ревизионен доклад от 12.09.2011 год. /том 1, л.55-91
от ДП/, част от Ревизионен акт № 20001108246 от 02.11.2011 год. /том 1, л. 14-54 от ДП/;
справка от НБД „Население“ /стр. 127 от СФ/; съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава; показанията на свидетелите Р.С. /вкл., приобщените по реда на чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК от ДП/, С.М., Б.М., И.З. / вкл., приобщените по реда на чл. 281,
ал.1, т.2, пр.2 от НПК от ДП /, както и от обясненията на подсъдимия.
Първостепенният съд не е обсъждал писмените доказателствени източници поотделно и в
тяхната съвкупност, но с това не е нарушил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, тъй като
последните са еднопосочни, непротиворечиви и отговарящи на изискванията на НПК. Те
разкриват различни аспекти от фактическата обстановка, като гласните доказателствени
средства /по-конкретно на свидетелите С., З. и отчасти на М./ се подкрепят от
многобройните писмени доказателства и експертните заключения. Поради тези
съображения, настоящият съдебен състав също не намира за необходимо да анализира
поотделно всяко доказателство и доказателствено средство, като изцяло възприема фактите,
така както са приети и от първостепенния съд.
Въз основа на приобщените по делото доказателства, безспорно е установено, че фирмата,
управлявана от подсъдимия, е страна по привидно сключени сделки с дружествата „Агро
9
пас“ ЕООД, „Ванима-2007“ ЕООД и „Спийд“ ЕООД. По делото е установено, че
инкриминираните фактури, като първични счетоводни документи, изобщо не са отразени в
счетоводствата на посочените по-горе фирми-контрагенти на „Симстрой М“ ЕООД.
Доказано е, че стоки, предмет на всичките тези сделки, оформени с посочените по-горе
фактури, изобщо не са били доставяни. Следователно, сделките са били „фиктивни”, при
което вписаните в инкриминираните фактури вид, количество и цена на стоката, отразяват
невярно обстоятелство, а самите те са документи с невярно съдържание. Нещо повече, „Агро
пас“ ЕООД не е била регистрирана по ЗДДС. Включването на тези фактури с невярно
съдържание в инкриминираната справка–декларация на дружеството, управлявано от
подсъдимия М., за съответния период, е факт с правно значение в отношенията между
данъчно задълженото лице и данъчната администрация. Съдебно-счетоводната и
допълнителна такава експертизи са изследвали цялата налична документация, при което не
са открити документи за реално извършени сделки по инкриминираните фактури. В
заключение, вещото лице е установило и точния размер на укрития данък по ЗДДС.
Внимателният преглед на заключенията, както и съпоставката им с писмените и писмените
веществени доказателства, доведе и настоящия състав до извод, че експерта в пълнота е
отговорил на всички поставени му въпроси. Заключенията, са логични и разбираеми, а
обосновката им – прегледна и хронологична. Вещото лице е било разпитано от решаващия
съд в съдебно заседание при приемане на заключенията, като отговорите, които е дало на
въпросите на страните и съда са изчерпателни, няма разколебаване или противоречивост на
съжденията. Освен това, експертът строго е съблюдавал границите на професионалната си
компетентност, и не се е ангажирал с отговори, които имат правен характер.
Декларираните в процесната справка-декларация сделки не са обективно реализирани /с
изключение на тази с контрагент „Еврокамион“ ЕООД, касаеща вноска по договор с
данъчна основа по фактура № 43416 от 07.02.2011 г., която е призната и от проверяващите за
такава с вярно съдържание /, поради което и самата справка- декларация не е с вярно
съдържание.
Данъчното задължение е в „особено големи размери”, тъй като установеният общ размер -
80 400.38 лева надхвърля границата, посочена като критерий в чл.93, т.14 от НК.
От показанията на св.И.З. е било установено, че той е имал фирма „Агро пас“ ЕООД, която е
работила само месец, че не е била регистрирана по ЗДДС, че не е виждал и не познава
подс.М. и че издадените от тази фирма фактури не са били подписани от него.
Св.К.Т. е заявил пред съда, че е бил собственик на „Спийд“ ЕООД, но в края на 2010г. го е
продал на македонска гражданка. Около две години преди да го продаде, дружеството не е
имало почти никаква дейност. Не познава подс.М..
Собственик на „Ванима 2007“ ЕООД от 2007г. бил св.К.Г.. Тази фирма той продал на Е. А.,
като това станало при нотариус. Първостепенният съд положил усилия за издирването на
това лице, за да бъде разпитано, но безрезултатно.
От показанията на св.Е.И. е установено, че е работил като ръководител на екип „Ревизии“, и
10
че св.Ф.Н. и св.Й.И. са били в екипа, извършил ревизия на „Симстрой М“ ЕООД по ЗДДС.
Посочено е как се извършват принципно ревизии и в подробности е разказано за
извършените насрещни проверки на дружествата, от които били издадени фактури за
извършени доставки на стоки.
Проверяваните дружества не са били открити на посочените в документите им адреси и не е
имало документи за реалността на доставките.
Св.Й.И. работела като главен инспектор по приходи в Сектор „Ревизии“, но в периода на
извършване на ревизия на „Симстрой М“ ЕООД била в дългосрочен болничен отпуск.
Св.Ф.Н. е участвала в ревизионен екип, извършил ревизия на „Симстрой М“ ЕООД и в
разпита си пред първостепенния съд, изнася данни за принципите, въз основа на които се
извършват данъчни ревизии на фирмите. В конкретния случай, тя е участвала при
съставянето на ревизионния доклад за „Симстрой М“ ЕООД. Изложеното се потвърждава от
приложените по делото писмени доказателства. Св.Н. не е могла да даде отговор защо е бил
връчен ревизионния акт на Б.М., като навсякъде – в Агенцията по вписвания, както и в
информационната система на НАП е било отразено, че собственик и управител е подс.К.М..
Въз основа на наличната доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимият М., като е приел, че повдигнатото му обвинение не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, съгласно изискванията на чл.303 от НПК, като липсвал пряк
умисъл за това. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд се е позовал на
обстоятелството, че макар и да е формален едноличен собственик и управител на това
дружество, подсъдимият не е автор на дължимата за данъчния период - м. февруари 2011
год. справка - I декларация № 01001207834/14.03.2011 г., тъй като тя била съставена от
счетоводителката Р.С. и е подадена до данъчната администрация по електронен път с КЕП
от С. Н. М.. Този извод напълно се споделя от въззивната инстанция. По делото не е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият М. е знаел, че конкретните доставки,
обективирани в инкриминираните фактури, реално не са извършени. В тази насока липсват
доказателства, които да опровергават твърденията му, залегнали в неговите обяснения, че не
е участвал пряко в дейността на дружеството, не е договарял каквито и да е било сделки от
името на фирмата, нито пък е съставял документи за тях. Точно обратното, видно от
наличните доказателства, счетоводното отразяване на процесните фактури в справката-
декларация и подписването на последната не е осъществено на хартиен носител и не е
подписана от подсъдимия М., а е депозирана в ТД на НАП по електронен път чрез КЕП на
св. С.М.- съпруга на св. Б.М. и дъщеря на починалия св. Н. С.. Видно от назначената и
приетата пред САС графологична експертиза, с поставена задача да изследва процесните
фактури, ръкописните текстове с името на подсъдимия върху инкриминираните фактури не
са изписани от подсъдимото лице. На свой ред, от предоставена от НАП и архив пред
настоящата инстанция информация за дружеството „Симстрой М“ ЕООД за периода
13.11.2008г- 01.08.2013г. е видно, че упълномощени да представят данни за дружеството по
електронен път пред НАП лица са били С.М. и Р.С.. Нещо повече, за периода през който
подсъдимият е бил собственик на дружеството, всички приложени по делото декларации по
11
чл. 125 от ЗДДС и годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО са подавани
единствено и само от свидетелката Р.С., в качеството й на пълномощник. От представената
от НАП информация е видно, че за периода 13.11.2008- 01.08.2013г. справките декларации
по ЗДДС за дружеството са подавани с КЕП на С.М., а ГДД по чл. 92 от ЗПКО за периода от
30.03.2011г. до 26.03.2014г. /доколкото за предходния отчетен период данните са
унищожени предвид изтеклия период от време/ от Р.С.. По делото липсват каквито и да
било доказателства, подс. М., като собственик и управител на „Симстрой М“ ЕООД да е
упълномощавал Р.С. да го представлява пред данъчните органи и да подава от негово име
съответните декларации по ЗДДС и ЗКПО. В тази връзка следва да бъдат обсъдени
показанията на свидетелката С., и по-конкретно депозираните от нея в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, в които същата заявява, че предишният
собственик на дружеството- свидетеля Б.М. и тъста му- починалият Н. С. са били лицата,
които са й предоставяли за осчетоводяване документите, свързани с дейността на фирмата, а
не подсъдимия М.. За него в своите показания свидетелката подчертава, че много рядко го е
виждала, защото „предишният управител си водел дейността". В корелация с последното е и
факта, че свидетелката С. е водела счетоводството на дружеството въз основа на сключен
граждански договор между нея и св. Б.М.. Първият съд резонно е ценил депозираните от
тази свидетелка показания в хода на непосредственото й изслушване пред съда, доколкото
от една страна между тях и дадените в хода на ДП не се съдържат съществени
противоречия, а същевременно показанията й в хода на съдебното следствие се отличават с
по-голяма информативност относно съществените факти от предмета на доказване, в това
число за начина по който е водела счетоводството на дружеството „Симстрой М“ ЕООД,
както и кои са били лицата, които са й предоставяли документите за осчетоводяване. В
подкрепа на факта, че подсъдимият само фиктивно се е явявал управител и собственик на
процесното дружество са и показанията на свидетеля Б.М., който пред съда потвърждава, че
подсъдимият му е направил услуга, като се е съгласил да му прехвърли фирмата „Симстрой
М“ ЕООД, след което си я е върнал. Последното се потвърждава, както от представените по
делото писмени доказателства за прехвърлянето на дружествените дялове, така и от
показанията в тези им части, дадени от св.С.М. и св.Р.С.. И тримата свидетели /Р.С., С.М. и
Б.М./ пред съда, единодушно заявяват в своите показания, че дейността на дружеството се е
ръководела от тъста на М.- починалият Н. С., че той е представял документите на фирмата
за осчетоводяване, а не подсъдимият, който се е явявал само формален собственик.
Анализирайки събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните
по делото свидетели, настоящата инстанция достигна до единствено възможния и обоснован
извод за липса на извършено от подс. М. деяние, което да изпълва обективните и субективни
признаци на инкриминираното престъпление.
По делото няма спор относно това, че за периода от 13.11.2008г. до 01.08.2014 година подс.
М. формално е придобил собствеността и управлението над процесното дружество, за което
са налице достатъчно убедителни и обективни писмени доказателства. В тази насока са и
самите обяснения дадени от подсъдимото лице. Основният въпрос обаче се изразява в това
12
доколко тази промяна на собствеността в дружеството е била реална, действителна и
осъзната, а не само чисто документално оформена поради една или друга причина.
Правилно първият съд е основал изводите си основно на показанията на свидетелите Р.С.,
Б.М. и С.М., доколкото именно те имат някакво пряко отношение към инкриминираната
дейност на подс.М., като в допълнение към тях могат да бъдат числени и показанията на
И.З. и К.Т., които като управители на две от дружествата съконтрахенти по процесните
сделки, потвърждават пред съда, че не познават подсъдимия и не са имали търговски
отношения с него.
На свой ред, независимо, че заявеното от свидетелите Б.М. и С.М., че Н. С. е носил
документи за това дружество на св.С. не може да бъде проверено чрез непосредствения
разпит на С. поради факта, че вече не е сред живите, то последното се потвърждава от
свидетелката С., която пред съда е категорична, че инкриминираните документи за
осчетоводяване са й предоставени от починалия С.. Нещо повече, тази свидетелка е
посочила още, че предишния управител- свид. М. е ръководел дейността на дружеството,
респективно тя е водела счетоводството въз основа на сключен граждански договор именно
с него.
Същевременно, от показанията на свидетели Б.М. и С.М. безспорно се установяват
роднинските отношения между Б.М., С.М. и подс. М.. При анализиране на посочените по-
горе показания, следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че справката-
декларация за данъчния период февруари 2011г. е била подадена с електронния подпис на
св.М., че в същия период от време, когато е бил едноличен собственик и управител на
„Симстрой М“ ЕООД, подсъдимият М. е работел в заведение на братовчед си св.Б.М. като
барман, както и че счетоводителката Р.С. е обслужвала счетоводно дружеството /за което
малко по-горе вече беше упоменато, че е било договорно уредено между нея и свид. М./ на
подс.М. „Симстрой М“ ЕООД, но е познавала и св.Б.М. и св.С.М., и е обслужвала
счетоводно и дружеството „Симтекс“, собственост на покойния Н. С.. В тази насока, както
правилно е отбелязал и първия съд, събраните фактическите данни навеждат на извода, не
само че документалната дейност на дружеството е била извършвана под чужд контрол на
други лица, но и потвърждава верността на обясненията на подсъдимия, че „не се е
занимавал с нищо в тази фирма за времето докато я върнал на братовчед си“, а е бил във
фактическа зависимост от свид. Б.М.. По инициатива на последния именно са били
сключени договорите за временното прехвърляне на дружествените дялове, и то докато
подсъдимият е работел като барман в стопанисвано от братовчед му заведение. Все факти,
които разгледани в тяхната взаимовръзка, подкрепят заявеното от подсъдимия М., че не е
участвал пряко в управлението и дейността на фирмата.
В този смисъл, обясненията, дадени от подс. М. не се опровергават в нито един съществен
аспект от другите доказателства, което само по себе си е достатъчно показателно за тяхната
достоверност. Това касае, както информираността на подс.М. за реалната търговска и
счетоводна дейност, така и за наличието на други лица- свид. М. и починалия С., които
реално са движили всички въпроси по счетоводните документи на фирмата. От съществено
13
значение е и факта, че не подсъдимият е лицето изпратило по електронен път
инкриминираните документи към НАП, а по-конкретно декларацията по чл. 125 от ЗДДС е
депозирана в ТД на НАП с електронния подпис на св. С.М. /съпругата на свид. М./.
При изложената фактическа обстановка и направен доказателствен анализ, съдът се
солидаризира с изводите на първата инстанция, че подс.М. не е извършил вмененото му
престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК.
Липсват на първо място доказателства за това деянието да е извършено именно от подс. М..
Тоест, същият да е подал лично в НАП на 14.03.2011 година инкриминираната справка-
декларация за месец февруари 2011 година, ведно с дневника за покупко-продажби от същия
този период, доколкото както беше споменато малко по-горе в изложението, заявлението е
входирано с КЕП на С.М.. По инкриминираните от прокуратурата фактури липсва подпис
на подсъдимия, а ръкописно изписаните имена на К.М., видно от експертното заключение не
са написани от подсъдимия М.. Още повече, че от наличните доказателства по делото не се
установява подсъдимият да ги е предал фактически на счетоводителката за
осчетоводяването им.
От наличните по делото доказателства става ясно, че подс.М. е имал единствено и само
формално качеството на собственик и представител на въпросното дружество, без каквото и
да е било друго знание за неговата дейност, а още по-малко за извършените през
инкриминирания период от време сделки. В подкрепа на този извод е цялата организация по
прехвърлянето на дружеството /инициативата за което, видно изхожда от предишния
собственик на дружеството- свид. М./, начина на оформяне на фактурите /на които не
фигурира подписа на подсъдимия, а на неустановено по делото лице/, резултатите от
извършената ревизия на дружеството, а именно- доклада и ревизионния акт, които са били
връчени на предишния собственик – Б.М., а не на подсъдимия в качеството му на управител
и собственик, както и обстоятелството, че дължимата за данъчния период - м. февруари 2011
год. справка - I декларация № 01001207834/14.03.2011 г. е била съставена от
счетоводителката Р.С. /като по делото липсват каквито и да било доказателства за това,
подсъдимия М., в качеството му на собственик и управител на „Симстрой М“ ЕООД да е
упълномощавал св. С. да го представлява пред данъчните органи и да подава от негово име
съответните декларации по ЗДДС и ЗКПО/ и подадена по електронен път с чужд електронен
подпис. В този смисъл, липсват каквито и да е било убедителни доказателства за това
подс.М. да е бил наясно с извършените през м. февруари 2011 година продажби в
дружеството, за да може от своя страна да ги декларира. Както стана ясно, същият е бил
собственик и представител на процесната фирма само формално, по документи. Ето защо,
не може да се приеме, че същият е знаел за неверността на декларираните обстоятелства,
още повече при наличието на неопроверганите в доказателствено отношение негови
твърдения, че не е бил наясно с дейността на дружеството.
С оглед на изложените съображения, напълно обосновано подсъдимият К. Б. М. е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.255, ал.3
вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК.
14
Предвид крайния резултат от извършената въззивна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, направените пред тази инстанция разноски в размер на 255,60 лв. за СГЕ,
следва да останат за сметка на Държавата.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК, САС, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 07.07.2021г., постановена по НОХД № 495/2020г. на
ОС- Благоевград, 6-ти наказателен състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15