№ 339
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100600141 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 07.11.2024г. по НОХД№ 12132/2022г. Софийски районен
съд, НО, 11-ти състав е признал подсъдимия П. И. М. за невиновен в това, че
в периода от време от 18.10.2021г. до 05.12.2021г. включително, в гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бул. ****- игрална зала „ЕЛИТБЕТ“, стопанисвана от
търговско дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.
Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.- едноличен собственик и
управител, при условията на продължавано престъпление- с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството
си на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ от НК- „крупие“,
съгласно трудов договор №925/ 06.10.2021г. сключен между „КОМЕРС“
ЕООД- Севлиево, ЕИК ********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****,
представлявано от Ц.Б.М.- едноличен собственик и управител и П. И. М. и
длъжностна характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която крупието
съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им, да е присвоил
чужди пари, на обща стойност 14 112,95 лв., собственост на търговското
дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Севлиево, ул.
1
****, представлявано от Ц.Б.М.- едноличен собственик и управител, поверени
му да ги пази, както следва:
На 18.10.2021г. в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бул. ****- игрална зала
„ЕЛИТБЕТ“, стопанисвана от търговско дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.-
едноличен собственик и управител, в качеството си на длъжностно лице, по
смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ от НК- „крупие“, съгласно трудов договор №925/
06.10.2021г. сключен между „КОМЕРС“ ЕООД- Севлиево, ЕИК ********* със
седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.- едноличен
собственик и управител и П. И. М. и длъжностна характеристика за
длъжността „крупие“, съгласно която крупието съхранява парите за цялата
смяна и отговаря за опазването им, да е присвоил чужди пари- сумата от
3 966,87 лв., собственост на търговското дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.-
едноличен собственик и управител, поверени му да ги пази, и
на 05.12.2021г. в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бул. ****- игрална зала
„ЕЛИТБЕТ“, стопанисвана от търговско дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.-
едноличен собственик и управител, в качеството си на длъжностно лице, по
смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ от НК- „крупие“, съгласно трудов договор №925/
06.10.2021г. сключен между „КОМЕРС“ ЕООД- Севлиево, ЕИК ********* със
седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.- едноличен
собственик и управител и П. И. М. и длъжностна характеристика за
длъжността „крупие“, съгласно която крупието съхранява парите за цялата
смяна и отговаря за опазването им, да е присвоил чужди пари- сумата от
10 146,08 лв., собственост на търговското дружество „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.-
едноличен собственик и управител, поверени му да ги пази поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК е било постановено направените
деловодни разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата постановена на 07.11.2024г. по НОХД № 12132/2022г.
на СРС, НО, 11-ти състав е бил подаден протест на 21.11.2024г. от прокурор
при СРП. В протеста се изразява недоволство от постановената присъда, като
същата се счита за неправилна като се сочи, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна
страна. Отправя се искане да бъде отменена така постановената присъда и да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
В допълнителни мотиви към протеста от 03.12.2024г. се обосновава
неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Представителят на
държавното обвинение излага доводи, че присъдата е постановена при
непълнота на доказателствата като съдебния състав не е обследвал релевантни
за обвинението факти и обстоятелства изводими от обясненията на
2
подсъдимото лице. Изтъква се, че показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и изчерпателни по отношение на
относимите факти към обвинението. Отправя се възражение към извода на
първоинстанционния състав, че касата, в която са съхранявани парите е била
достъпвана, като се изтъква, че при прегледа на видеозаписите нередности в
тази връзка не са установени. Оспорва се извода на съда, че фактическите
наличности в касата и постъпвалите от оборота не са били установени, като се
изтъква, че е правена вътрешна проверка, която не е установила изиграни
„кредити“, клиентски бонуси или използвани предплатени карти. Обосновава
се тезата, че макар и външна фирма да е имала достъп до софтуера, тя няма
как да е получила реално паричните средства, които липсват. Твърди се, че
присъдата страда от липса на мотиви, тъй като първия съд не е обсъдил в
цялост част и при корелация показанията на свидетелите, в частност
направените признания за вземане на сумите от страна на подсъдимото лице
пред свидетелите Ц.И., Ц.М., Н.Х. и К.К.. Претендира се от представителя на
държавното обвинение, че отказът на съда да прочете показанията на св.Х. е
самостоятелно основание за отмяна на присъдата. Несъответствията в
показанията на изброените свидетели не са от такъв характер, че да ги
дискредитират в цялост. Според държавното обвинение показанията на М. са
останали необсъдени, а същите сочат, че на крупиетата е било забранено да
играят на машините, както и че според този свидетел няма установени
нередности при прегледа на видеозаписите. Касателно подписаната запис на
заповед от страна на подсъдимото лице се възразява от страна на прокурора,
че не е анализирана от съда причината и датата на подписването и. Фактът, че
М. е претърсен и в него не са открити пари не е в подкрепа на неговата
невинност, тъй като и в двата случая той е излизал. Необсъдени са останали по
твърдение на прокурора показанията на свидетеля М.Г.. Налице е
повърхностен анализ на доказателствата в тяхната пълнота, заявява прокурора
като и заключава, че според него присъдата страда от липса на мотиви поради
констатираната от него липса на детайлен анализ на фактите и правото.
Формулирано е доказателствено искане от прокурора за провеждането на
разпит на колеги от игралната зала и съседи на подсъдимия от мястото където
е живял, както и на ръководството на игралната зала за проверка оказано ли е
физическо и психическо въздействие на подсъдимия, за да признае
несъществуваща вина включително и да подпише запис на заповед.
Направено е искане за отмяна на така постановената присъда и
постановяването на нова осъдителна присъда.
В разпоредително заседание проведено на 24.01.2025г. съдебният състав
по реда на чл. 327 от НПК е извършил преценка, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага провеждането на разпит на
посочените в допълнението към протеста лица, нито събирането на нови
гласни, писмени и веществени доказателства. Въззивният състав се е
аргументирал за съображенията си да остави без уважение доказателствените
искания на прокурора от първата инстанция изхождайки от обстоятелствата,
че ръководството на игралната зала и колегите на подсъдимия вече са били
разпитани в хода на първоинстанционното производство, самоличността на
3
лицето, пред което се твърди, че е осъществявано въздействието да не е
обективно установима от доказателствената съвкупност, а разпита на съседи
се е явявал безпредметен.
В хода на съдебните прения пред настоящия състав, прокурорът моли
съда да отмени присъдата на СРС, с която М. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и да бъде
постановена нова осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение. Поддържа изложеното в протеста и
допълнението към него. Акцентира вниманието на съда върху факта, че
показанията на лицата, пред които подсъдимия е признал за вземането на
сумите са в корелация с подписаната от него запис на заповед, за която няма
логическо обяснение като набляга на установените факти, че и на двете
инкриминирани дати подсъдимия е излизал от игралната зала.
Защитата на подсъдимия М.-адв. Р. заявява, че намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Отбелязва, че
изложените в протеста мотиви, от представителя на СРП, представляват
житейски предположения, като отбелязва, че това е недопустимо, тъй като в
наказателния процес обективната истина се доказва със средствата
предвидени в НПК. Заявява, че не споделя аргументите на държавното
обвинение доколкото за неговия подзащитен не са били събрани никакви
доказателства за осъществяване на присвоителни действия т.е за вземане на
пари.
Коментира възможностите електронната система /софтуер/ да отчете
липси като изтъква, че формираната липса в касата е възможно да е резултат
от техническа грешка, външна намеса или изиграване на виртуални кредити
или дадени бонуси на конкретен клиент. Защитникът възразява на тезата на
прокурора, че достъп до процесната каса са имали само крупиетата доколкото
е установено, че ключа е оставян на всякакви места и в този смисъл достъп до
касата е могъл да има всеки. Описвайки напусканията на обекта от страна на
подсъдимия на игралната зала за датите, за които му е повдигнато обвинение
процесуалния представител е посочил, че тези факти не бива да се коментират
в ущърб на подзащитния му, поради причина, че М. е излизал за да се храни
като посочва и че видео заснемането в обекта, което е преглеждано, не е
установило нищо нередно. В заключение адв.Р. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда изцяло.
Подсъдимият П. М. заявява, че поддържа казаното от процесуалния си
представител и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна
проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат
направени следните фактически изводи:
Подсъдимият П. И. М. е роден на ****г., в гр. Габрово, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН:**********.
П. М. бил назначен на длъжността „крупие“ по силата на трудов
договор №925/06.10.2021г. сключен между него и „КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК:
4
********* със седалище гр. Севлиево, ул. ****, представлявано от Ц.Б.М.-
едноличен собственик и управител. Съгласно длъжностната характеристика за
длъжността му /крупие/ бил задължен да съхранява парите за цялата смяна и
да отговаря за опазването им, и в този смисъл притежавал качеството
длъжностно лице съгласно чл.93, т.1, б. „Б“ от НК доколкото изпълнявал
постоянно със заплата работа свързана с пазене на чуждо имущество в
юридическото лице „КОМЕРС“ ЕООД. Работното място, където подсъдимия
М. полагал труд била игрална зала „ЕЛИТБЕТ“ находяща се в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бул. ****, стопанисвана от „КОМЕРС“ ЕООД.
Установена работна практика в игралната зала „ЕЛИТБЕТ“ била работа
на две смени от по 12 часа, както и преброяване на всички налични парични
средства на приключващата смяна и отразяване на резултатите в отчетен лист.
Генерираният оборот от смяната на крупиетата стояла на съхранение или в
самите крупиета или в метална каса, находяща се в отделно офисно
помещение в търговския обект на цитирания по-горе адрес. Ключовете от
касата стояли в двете крупиета, като при напускане на обекта по време на
смяна обикновено ключовете са оставяли в офисното помещение, но не рядко
и в чашка в залата. В касата се оставяли получени суми от клиентите, както и
се взимали суми за плащане на извършените доставки за бара. Вратата на
офисното помещение се затваряла, но не се заключвала. Игралната зала била
голяма като имало места, от които не можело да се види входа на офисното
помещение. В офисното помещение имало видео наблюдение, както и в
самата игрална зала.
„КОМЕРС“ ЕООД имало сключен анекс към договор за наем на игрални
съоръжения №*********/01.02.2019 г. по смисъла, на който Казино
технологии АД предоставяло на „КОМЕРС“ ЕООД джакпот система Buffalo
UGS. Сочената система представлявала универсален джакпот система, която
обхващала всички игрални апарати в игралната зала. Освен посочената
система имало и акаунтинг система като сървъра на същата се намирал в
офисното помещение на игралната зала, а приложението му работело през
интернет. Приложението на акаунтинг системата било инсталирано на два
компютъра, единият от които стоял в игралната зала и лаптоп, който стоял в
офисното помещение, в който била касата. И двата компютъра били свързани
с интернет. Крупиетата имали ограничен достъп до системата, като
единствено можели да следят постъпленията от машините, като при
постъпване си на смяна отбелязвали това в системата. Пълен достъп до
системата имали единствено от поддържащата фирма. При допускани грешки
с въвеждането на информацията в програмата се обаждали на съответната
фирма да извърши корекции. Тъй като на клиентите се предоставяли
безплатни напитки от бара, крупиетата имали и разходи за бара, като при
доставки за бара се отчитали с фактури. Залозите в машините се извършвали
от клиентите на игралната зала като същите вкарвали в игралните апарати
парични средства, предавали на крупиетата парични средства, при което
крупиетата зареждали игралните апарати с кредити „на ключ“, ползвали
клиентски карти, в които имали клиентски бонуси и изигравали кредити,
които постъпвали в централизирания софтуерен продукт на компютрите
5
инсталиран на двата компютъра и съхранявани там за целите на отчетността.
На 18.10.2021г. подс. П. М. бил дневна смяна, заедно с колегата си св.
К.К., също заемащ длъжността крупие в игралната зала. През времето, в което
двамата били на смяна подсъдимия М. излизал като ходил до Фантастико, за
да вземе за себе си и св.К. храна. При приключването на смяната им и
застъпването на новата било извършено засичане на паричните средства, като
били съпоставени резултатите от електронния компютърен софтуер,
използван в игралната зала и реалните наличности в крупиетата и тези в
касата на обекта, при което била установена разлика в размер на 3 988,10 лв.
За така установеното разминаване и констатираната липса бил уведомен
управителя на търговския обект св.Ц.И. и по настояване на крупиетата подс.П.
М. и св.К.К. била извършена проверка на багажа им, както и претърсване на
тях самите, но парични средства не били установени.
Бил съставен отчет, в който било записано, че началната каса на
18.10.2021г. била 25 000, оборота бил 921,10, а разходите 9405, като било
записано, че начална каса+оборот е 25921.10, а начална каса + оборот –
разходи е 16 516.10. Било записано, че минуса на смяната е – 3988.10. Като
пари в брой в отчета на св.К. и подс.М. била описана стойност от 12 528, както
и били описани разходи формирани от: БИЛ 7270, ваучери 315, Дискаунти
587,30, Л.С. 50, прахосмукачка 140, Freebet 30/50 339,50, тоалетна хартия 3,50,
Н. 700 формиращи общо разходи от 9405. Сочената стойност от общо разходи-
9405 била изписана след първоначално забелване с коректор върху отчета,
както и стойността от 16 516,10 представляваща начална каса + оборот –
разходи.
В продължилия отчет на нощната смяна поета от св.А.И. /доколкото
отчетите за дневната и нощната смяна се изписвали на един лист/ се описали
пари в брой със стойност от 19 682, оборот 1119,28, начална каса + оборот
26119,28, начална каса+ оборот-разходи 23 648,87, каса за следващия ден
19 000, предадени пари за 24 ка 682 и минус на стойност 3966, 87. Като
разходи на нощната смяна на И. били описани ваучери 330, дискаунти 587,30,
С. 50, прахосмукачка 140, Freebet 30/50 659,08, тоалетна хартия 4, Н. 700
формиращи общо разходи на стойност 2470,41, като разходите описани като С.
50, прахосмукачка 140, тоалетна хартия 4, Н. 700 били задраскани саморъчно в
самия отчет, но били сборувани в общата стойност на разходите.
На 05.12.2021г. подс. П. М. бил нощна смяна, заедно със свид. Р.Б., също
заемаща длъжността крупие в игралната зала. Около полунощ в игралната зала
дошли приятели на подс.М., които играли на игралните апарати в залата. След
като те си тръгнали около 01.30ч. подсъдимият напуснал търговския обект,
като оставил парите, с които работили на св.Б. като последната му писала
съобщение кога ще се върне, тъй като подс.М. се забавил около час и
половина. След завръщането на подс.М. смяната им протекла нормално, като
при приключването на смяната на двамата се установило, че липсват пари.
Подсъдимият М. не приключил смяната си и си тръгнал преди края й.
Свидетелката Б. изчакала идването на следващата смяна в лицето на св.А.И. и
започнала да извършва отново отчета на смяната. Двамата влезли в офиса като
започнали да броят парите и да извършват отново засичане на паричните
6
средства, като били съпоставени резултатите от електронен компютърен
софтуер, използван от игралната зала и реалните наличност в крупиетата и
тези в касата на обекта, при което била установена разлика в размер на
10 146,08 лв. Междувременно пристигнал и св.А.И., който следвало да бъде на
смяна със св.А.И.. Свидетелката Б. се опитала да се свърже със св.Ц.И., която
била управител на игралната зала, но след като не успяла се свързала със
св.Н.Х.. Междувременно св.Ц.И. получила смс от името на подсъдимия, в
който се твърдяло, че той е взел сумата от 10 000 лева. Бил попълнен отчет от
свидетелката Б. върху бланката, който вече бил попълнен и отчета на дневната
смяна.
В същия отчет било посочено, че началната каса за дневната смяна на
05.12.2021г. е започнала с 25000+2000, оборота бил на стойност 8397,82, а
разходите на стойност 13 052,17, като било написано, че начална каса +оборот
е на стойност 35 397,82, а начална каса + оборот – разходи е на стойност
22 345,65лв. Като пари в брой на дневна смяна били описани сума от
22 163,85, както и посочени описани общо разходи формирани от БИЛ 9125,
ваучери 610, дискаунти 817,17, Любов 2000+500 /като последното било
задраскано/ формиращи общо разходи от 13052,17.
Отчета на нощната смяна на св.Б. и подс.М. включвал описан оборот на
стойност от 6126,25, и общо разходи на стойност 1532,17 като било записано,
че начална каса +оборот е на стойност 33 126,25, а начална каса + оборот –
разходи е 31594,08, каса за следващия ден е на стойност 21 000, предадени
пари за 24 ка 448 и минус на стойност 10146,08 лева. Било описано в отчета,
че парите в брой за нощната смяна са 21 448, общо разходите се формират от
ваучери 615, дискаунти 817,17 е ПОС 100 /последното било задраскано/. От
Н.Х. бил проведен разговор с подсъдимото лице, при което последния му
заявил, че той е взел сумите. Подсъдимият П. М. подписал Запис на заповед
на 07.12.2021г. за сумата от 13 500 лв., дължима на „КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:
*********, с падеж 17.12.2021г.
Изводите на настоящата инстанция се формират от съпоставката
на следните:
гласни доказателствени средства:
обяснения на подсъдимото лице дадени пред първоинстанционния
състав, показанията на свидетелите: В.И.- дадени пред първоинстанционния
състав и прочетените такива частично по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2
от НПК от ДП протокол от 18.04.2022г., Н.Х. дадени пред
първоинстанционния състав и прочетените такива частично по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 от НПК от ДП протокол от 18.04.2022г. и тези прочетени
частично по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК пред друг състав на съда в
съдебно заседание от 03.02.23г, Ц.М. дадени пред първоинстанционния състав
и прочетените такива частично по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 от
НПК от ДП от протокол от 12.05.2022г., К.К. дадени пред
първоинстанционния състав и прочетените такива частично по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 от НПК от ДП протокол от 03.05.22г. и прочетени
такива частично по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК дадени пред друг състав на
7
съда в съдебно заседание от 28.04.23г., Ц.И. дадени пред първоинстанционния
състав и прочетените такива частично по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2
от НПК от ДП протокол от 05.02.2022г. и дадени пред друг състав на съда в
съдебно заседание от 13.03.2023г. и прочетени частично по реда на чл.281,
ал.1, т.2 от НПК, А.И., А.И. и М.Г. дадени пред първоинстанционния съдебен
състав и Р.Б. дадени пред първоинстанционния състав и прочетените такива
частично по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2, пр.2 от НПК от ДП
протокол от 19.04.2022г.,
писмени доказателства: справка от „Комерс“ ЕООД (л. 234 от НОХД);
заявление (л. 10 ДП); копие на трудов договор (л. 13 ДП); копие на
длъжностна характеристика (л. 14 ДП); отчети от смените 18.10.2021г. и
05.12.2021г. (л. 16 ДП, л. 17 ДП); копие на заповед за прекратяване (л. 33 ДП);
копие на запис на заповед (л. 35 ДП); извлечение от счетоводна книга (л. 37
ДП); справки за съдимост (л. 105 ДП) и за неприключили наказателни
производства (л. 104 ДП) и
способи на доказване: заключение на СОЕ (л. 99 ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на
доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Касателно обясненията на подсъдимото лице първата инстанция е
заключила, че казаното от подсъдимия носи признаците на неумел опит за
изграждане на защитна версия, като това не създава фикция за достоверност
или задължение за насрещно доказване на неговите твърдения. Съдът е
коментирал, че за съда не съществува задължение да обсъжда в детайли
дадените обяснения (с изключение на отричането на присвояванията, същите
не носят никаква конкретика), като се солидаризирал с изложените от
защитата доводи, в насока – че организацията на работата и на отчетността в
търговския обект, в който подсъдимият е полагал труд, е силно дискусионна и
позволява изграждане на доста повече от една версия за причините за
процесните липси. Втората инстанция ще изтъкне, че подсъдимия отрича
извършеното присвояване, прави твърдения, че е подписал записа на заповед в
резултат на репресия, като съответно при установени липси в игралната зала,
без значение за причините на тези същите липси са се поемали от крупиетата.
По повод направеното доказателствено искане от страна на прокурора в
допълнението към протеста за установяване на лицето осъществявало
репресията, разпит на колеги и ръководство на игралната зала въззивния съд
се е произнесъл още в разпоредителното заседание от 24.01.25г. като е
изложил подробни мотиви за несъстоятелността на това искане, които е
ненужно да преповтаря. Настоящата инстанция се солидаризира с извода на
районния съд касателно доказателствената стойност на обясненията на
подсъдимото лице, като ще посочи, че твърдението на подсъдимия, че
констатираните липси са възлагани на крупиетата е факт, който намира
доказателствена опора в показанията на свидетеля К.. Видно е, че след датата
18.10.21г. е следвало първоначално и двамата да заплащат така установената
липса. Описанието на ситуацията от подсъдимия, при която е бил подписан
8
запис на заповед от П. М. не съдържат никаква конкретика относно време,
място, лица пред които е осъществено въпросното действие и причини, за да
бъдат проверявани от първата и настоящата инстанции. В този смисъл
неоснователна се явява претенцията на държавното обвинение, че така са били
ограничени правата им като не са събрани релевантни доказателства по тяхно
искане доколкото съдебния състав се е мотивирал при отказа си още на
07.11.2024г. и проверяващата инстанция намира съображенията на съда за
аргументирани и доказателствено изводими.
Първоинстанционният съдебен състав е посочил, че от показанията на
всички разпитани свидетели се установява, че част от търговския оборот се е
намирал у крупиетата, които са били ангажирани за съответната смяна, но
основната част от него се е намирала в метална каса (сейф), находящ се в
отделно (офисно) помещение, отделено с врата от игралната зала и
оборудвано със средства за видео наблюдение. В мотивите е направен извод,
че са събрани гласни доказателства, че вратата на това помещение само се е
затваряла, но не се заключвала (св. А.И.), т. е. всяко лице, потенциално е могло
да достъпи това помещение. Съдът е посочил и, че ключовете за металната
каса (един или два за смяната, в зависимост от неуточнените от свидетелите
времеви периоди) не са се намирали непрестанно във фактическо владение на
крупиетата на смяна като св. В.И. свидетелства, че същите били държани в
чашка в офиса, св. К.К. – че крупиета са оставяли ключовете си „някъде из
залата“. Тези изводи въз основа на анализа на гласните доказателства на
посочените свидетели са верни и се възприемат и от настоящата съдебна
инстанция. Нещо повече, съдът ще посочи, че на 18.10.2021г. именно
свидетеля К. е бил заедно с подсъдимия в една смяна, като при излизането на
подсъдимото лице няма събрани категорични доказателства къде се е
съхранявал ключа на М. при неговото напускане на игралната зала.
Свидетелката Б., която е била другото крупие на датата 05.12.21г. е казала, че
ключовете от сейфа по време на смяна са стояли у крупиетата, но в
следващото и изявление същата е заключила, че ако правилно си спомня,
ключовете от сейфа са стояли при ключовете от машините. В този смисъл
настоящата инстанция ще формулира извод, че изводът на първата инстанция,
че офисното помещение, в което се е съхранявала касата е могло да бъде
достъпвано е верен още повече че са налице и показания на свидетели, които
сочат, че от определени части на игралната зала входа към офисното
помещение не се е виждал. От друга страна категоричен извод, че в процеса на
работа, в дневната смяна на 18.10.21г. единствено К.К. и П. М. и нощната
смяна на 05.12.21г. единствено Р.Б. и П. М. са имали достъп до ключовете от
въпросната каса не може да бъде сторен. Прокурорът е възразил, че
съответното офисно помещение е било обхванато от видео наблюдение и при
прегледа на същото нередности не са установени. Първоинстанционният
съдебен състав е прокоментирал това твърдение на свидетеля Н.Х., но не го е
оценил в нужната дълбочина, в която насока е и едно от възраженията на
прокурора. В действителност свидетеля при първоначалния си разпит е
заявил, че не помни да е гледал целите записи, но впоследствие на основание
чл.281, ал.1 т.2 от НПК са присъединени към доказателствената маса
9
показанията му дадени пред друг състав на съда, в които същия дословно е
заявил “Може би съм гледал записи на камерите, но на тях нямаше нищо което
да ми е направило впечатление. Видеокамерите обхващат и мястото, където се
намира касата. Нямаше нищо необичайно при прегледа на записите. След като
П. си призна, спряхме да гледаме записите. Изгледах пълните записи.“ Тези
твърдения са потвърдени от свидетеля, който е заявил че коректно е отразено.
Съдът обаче от една страна констатира известна несигурност от страна на
свидетеля по въпроса дали в действителност са изгледани пълните записи и за
двете дати лично от свидетеля и в цялост, доколкото именно процесуалното
му поведение провокира подобен извод. Показанията на св.К. в тази връзка са
„Правен е преглед на видеозаписи, но не на цялата смяна, или поне аз не съм
запознат.“ От друга страна в случая не се касае за видеозапис, който да е
присъединен по делото и проверен със средствата по НПК за евентуални
манипулации, цялост, въздействия и съдържание, а за изявление на свидетеля
Х., при това не твърде категорично, че е изгледал записите и те не са
провокирали у него съмнение, че се е случило нещо необичайно в офисното
помещение. В този смисъл това изявление на свидетеля е просто твърдение,
което понастоящем няма как да бъде проверено, поради липсата на
въпросните записи и поради липса на други кореспондиращи с него
доказателства, с които да бъде съпоставено. Изявленията на св.К. в тази
връзка не формират извод за категоричност и не могат да послужат за
коректив на показанията на св.Х.. Поради горните причини съдът не може да
стъпи категорично на изявлението на св.Х. и да направи заключение, че на
двете дати или на която и да било от тях достъп до касата са имали единствено
крупиетата на конкретната смяна. Освен това според прокурора,
първоинстанционния съдебен състав не е прочел показанията на свидетеля
Н.Х., което според него е самостоятелно основание за отмяна на присъдата.
Очевидно се претендира от прокурора ограничаване на процесуалните му
права с непрочитане на въпросните показания на свидетеля Н.Х. от ДП. В
съдебно заседание от 18.01.2024г. показанията на свидетеля Н.Х. от ДП са
четени частично на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК касаещи
констатираните липси, датите, конкретните суми, както и размера на
възстановените суми. Същите показания са анализирани от съдебния състав в
мотивите. Съдът в съдебното заседание единствено е отказал на
представителя на държавното обвинение да присъедини към
доказателствената маса част от разпита на св.Н.Х. касаещ, на кои лица е било
съобщено за констатираната липса, както и че с П. М. е провеждал разговор
свидетеля Х., в който последния му е признал че е взел сумата. За изброените
обстоятелства свидетеля Н.Х. е дал показания пред самия съдебен състав и е
било абсолютно безпредметно прочитане на показанията и в тази им част от
досъдебното производство от протокола от 18.04.22г. доколкото не са били
налице нито едно от заложените в закона основания. Съдът се е мотивирал
при отказа си да уважи процесуалното искане на прокурора в съдебно
заседание и въззивната инстанция намира аргументите изложени в съдебното
определение за основателни и не възприема възражението на прокурора, че по
сочения начин са били ограничени правата му като страна в процеса.
10
Първата инстанция е изтъкнала, че всички разпитани свидетели описват
формирането на разчетения (не на фактическите наличности, а на следващия
се техен размер) оборот от смяната, като сбор от постъпления от клиенти, като
е посочила, че същият се формира, не само на база физически депозирани в
машините парични знаци от самия клиент и от предадени на крупиетата
парични средства за зареждане на кредити „на ключ“, но и на база изиграни
кредити в игралните автомати, резултатите от които постъпват по електронен
път в централизиран софтуерен продукт на компютър в залата и биват
обобщавани и съхранявани там, за целите на отчетността. Посочила е, че
изводимо от свидетелските показания са били налице нееднократни случаи,
при които служители на търговския обект са се възползвали от достъпа си до
машините и са играли на тях изброявайки показанията на св. К.К., св. А.И., св.
А.И., св. Ц.И. и св. Р.Б., като подобни прояви са били констатирани и лично за
подсъдимия от св. М.Г.. Съдът е заключил, че в случаи при липса на реално
постъпили парични средства, в замяна на изиграните „кредити“, отчетът би се
отличавал с парична сума „на минус“ (св. Г., св. И., св. Цв. И., св. Цв.М., св. В.
И.). Тези заключения на състава на съда бяха проверени от настоящата
инстанция и съдът не констатира превратно тълкуване на доказателствената
основа, напротив изводите са правилни и мотивирани именно от гласните
доказателствени средства. Според първата инстанция въпроса за фактическите
наличности в касата, които евентуално биха могли да бъдат обект на
противоправно посегателство е останал неизяснен, а с оглед времевата
отдалеченост, е понастоящем непроверим. Прокурорът оспорва тези
съждения сторени от страна на решаващия орган като възразява, че е правена
вътрешна проверка, която не е установила изиграни „кредити“, клиентски
бонуси или използвани предплатени карти, както и отново стъпва на
становището, че според показанията на св.Н.Х. не е установена нередност при
прегледа на видеозаписите, а според показанията на св.Цв. М. на крупиетата е
било забранено да играят на машинините в игралната зала. На какви
доказателства стъпва прокурора, за да обоснове извода си, че проверка на
фактическата наличност в касата е правена е неясно доколкото същия не ги е
посочил, затова съдът ще посочи собствената си интерпретация на събитията
съобразно доказателствената съвкупност. Според показанията на свидетеля К.
за датата 18.10.2021г. при приключването на смяната на 18.10.2021г. са
преброили сумата в касата, както и наличната сума в него и в П. М. и е
прегледан отчета на машините, при която проверка е констатирана въпросната
липса. Въззивната инстанция ще посочи, че съпоставен този разказ с
приложения отчет на л.17 от ДП форматира множество въпроси. Дори да се
приеме, че смяната на двете крупиета е започнала с начална каса от 25000лв.,
записаните пари в брой в отчета са били 12 598 лв. Върху разходите, които
също са описани в отчета е налице материална поправка, като описаната
стойност от общи разходи от 9405 е изписана върху забелване с коректор, като
такова е и изписването на начална каса + оборот- разходи, която е с изписана
стойност 16516,10 отново върху веднъж забелен с коректор текст. Очевидно е,
че двете стойности са изписани върху забелване с коректор и са изписвани
нови цифри. Повече от видимо върху съответния отчет е, че са описвани
11
разходи, които разходи са били както за ваучери, дискаунти, така и за суми на
името на физически лица и разходи за прахосмукачка и т.н. които накрая са
сборувани. Т.е още от писмения отчет е видно, а това се потвърждава и от
свидетелите, че в действителност каква е била паричната сума преминала във
фактическа власт на двете крупиета в началото на смяната е крайно неясно.
Дали тя е била 25 000 лева или пари в брой в размер на 12 598 лева / както
пише в самия отчет/ и какви суми са се плащали за сметки за бара с фактура,
от коя и какви суми са се плащали за ваучерите, дискаунтите и в какво
всъщност се е изразявал натрупания оборот е не установимо. Формирана е
била липса в края на работната смяна на К. и М. от 3988.10лв., като в самия
отчет са налице задрасквания, забелвания и поправки. Впоследствие
изброените и сборувани веднъж разходи за дневната смяна /някой от които
еднотипни като основание и размер/ са описани и в отчетния лист на
постъпилия за следващата смяна А.И., като видимо са задрасквани, но
въпреки това математически са сборувани към общите разходи. Според
отчетния лист А.И. е започнал с пари в брой в размер на 19 682 лева, но
въпреки това засичанията му са правени при каса от 25 000, а при все че касата
на дневната смяна е приключила с минус 3988,10 лв. е категорично неясно,
как парите в брой за нощната смяна са се оказали в такъв размер. Едва след
смяната на И. вече е установена липса от 3966,87 лв. по размер идентична с
обвинението на М., като видно от отчета е налице и допълнително саморъчно
вписване „един изтрит ваучер зорница“.
За датата 05.12.2021г. според разказа на св.Р.Б. след като подс.М. си е
тръгнал и е оставил парите тя е броила парите и правила проверка на
машините, дали в някоя от машините не са останали пари в присъствието на
свидетелите А.И. и А.И.. Тези обстоятелства споделени от свидетелката
налагат съпоставката им с находящият се на л.16 от ДП отчет на дневната и
нощната смени от същата дата. Според въпросния отчет дневната смяна на С.
и Й. е започнал с начална каса от 25000+2000, пари в брой сума от 22163+185,
като въпреки описаните разходи в размер на 13052,17, нощната смяна, в която
именно е бил подс. М. е започнала с пари в брой 21 448. Описано е в отчета на
нощната смяна, че оборота е 6126,25 лева, а разходите са на стойност 1532,17
лева, като е написано, че начална каса +оборот е 33126,26 лв., а начална каса +
оборот – разходи е 31594,08лв, каса за следващия ден 21 000, предадени пари
за 24 ка 448. Саморъчно било написано, че смяната е минус 10146,08.
Очевидно е от отчета, че засичанията и на нощната смяна са правени при каса
от 27 000 лева, но същевременно парите в брой са били 21448 лева. И в този
отчет има задрасквания на разходи и за двете смени, които обаче са сборувани.
Тези обстоятелства по своята същност установяват няколко факта, които
категорично опровергават твърденията на прокурора, че фактическата
наличност е била установена. Напротив. Не е изяснено по делото в
действителност с каква фактическа парична наличност на самата каса е
стартирал работния ден на двете крупиета К. и М. на датата 18.10.2021г., и на
Б. и М. на датата 05.12.2021г., доколкото има противоречие в съдържанието на
описваните финансови средства в самите попълваните отчетни документи. В
изготвяните отчети и за двете дати са налице поправки, задрасквания и
12
категорично не установяват, както действителната парична сума поверена на
крупиетата за пазене, така и постъпващите и разходвани от същите парични
средства по време на работната им смяна. Видно от отчетите са правени
плащания за бара, плащани са суми и на физически лица.
На датата 18.10.2021г., на която М. е бил първа смяна е налице
разминаване между стойността на описаните пари в брой и началната каса,
като и в самия документ са налице поправки на общия разход, както и на
сборуването начална каса+оборот-разход, като съвсем отделен е въпроса, че
констатираната твърдяна от прокурора липса е резултат на изчисленията на
следващата смяна поета от св.А.И.. Очевидно е било налице и допълнително
изтриване на ваучери видно от саморъчните изписвания върху самия отчет.
На датата 05.12.2021г., когато М. е бил втора-нощна смяна начална каса
за смяната не е посочена въобще, посочени са само пари в брой, като от тях са
приспадани разходи, които са зачерквани, но въпреки това сборувани.
Горните разсъждения на настоящата инстанция обхващат съображенията
относно недоказаност изначално на финансовите средства, които са били
предадени за пазене на двете крупиета на датите 18.10.2021г. и 05.12.2021г.,
като е съвсем резонно и възражението, че на всяка от смените е имало по две
крупиета и подсъдимия М. е бил само едно от тях и каква точно сума му е
била поверена да пази е съхранява е неясно и недоказано от държавното
обвинение. Обструкциите на прокурора, че е била установена фактическата
наличност в касата, както първоначалната така и постъпващата по време на
смените на двете дати съдът намира за несъстоятелни. Касателно
възражението на представителя на държавното обвинение, че е правена
вътрешна проверка, че не са налице предплатени карти, клиентски бонуси и
изиграни „кредити“ втората инстанция е на различно становище. Според съда
това твърдение на прокурора намира известна доказателствена опора в
показанията на свидетелите Ц.И. и Н.Х., /доколкото свидетеля М. не споделя
подобни обстоятелства/. От тези показания е ясно, че след направените
изявления от страна на подсъдимото лице е бил формиран извод кой е
извършителя и детайлна проверка в тази връзка не е правена, а анализа на
показанията на свидетелите К. и Б. изясняват в какво фактически на
конкретните дати се е изразила тази проверка. Съпоставката, която се извърши
от настоящия съдебен състав на писмените доказателства в тази връзка в
корелация с показанията на изброените свидетели довеждат до извод, че тази
проверка не е била с нужната дълбочина и дори да е осъществявана тя не е
обхванала нито един от посочените по-горе аспекти от прокурора и обективно
е била преустановена след направените изявления от подсъдимото лице
Съдът обстойно се е занимал с т.нар. възможности за формиране на
липси посредством т.нар. клиентски карти, за които свидетелства свидетелката
Ц. И., „клиентски бонуси“ за които свидетелства свидетеля И. и въззивната
инстанция няма основание да опровергае неговите съждения, които споделя.
Действително анализирайки показанията на свидетеля Цв.М. следва да се
направи извод, че на подсъдимия М. е било забранено да играе на машините в
игралната зала, като въпреки, че свидетеля Г. свидетелства, че в миналото е
констатирана подобна изява от страна на подсъдимото лице, за конкретните
13
две дати не е установено самия подсъдим да е осъществявал подобна дейност
и съдът се съгласява с този извод на прокурора, но не е съгласен с твърдението
му че от страна на първоинстанционния съд е убегнало от вниманието
свидетелстването на свидетеля М.Г.. Напротив, именно в тази връзка
показанията на този свидетел са анализирани в мотивите. Показанията на
въпросния свидетел не носят значима конкретика освен изявлението, че
подсъдимия е виждан от свидетеля Г. да играе на игралните апарати в залата,
но както бе посочено по-горе съдът не намира това за установено на
инкриминираните от прокурора дати.
Прокурорът е заявил, че според него макар и външна фирма да е имала
възможност за достъп до компютърния софтуер тя не е имало как да получи
паричните средства. Истинно е според състава на СГС, че видно от
показанията на всички свидетели, служители и управители на въпросната
игрална зала, както и видно от представеното писмено доказателство
установяващо наема от Комерс ЕООД на джакпот система Buffalo UGS
същата се е ползвала посредством наличието на компютърен софтуер на
компютър в залата и офисното помещение. В него е постъпвала и се е
обобщавала информацията от игралните автомати.
Св. А.И. е категоричен, че компютрите в залата и офиса са били
свързани с глобалната мрежа, както и че при поискано съдействие,
неустановени по делото лица, натоварени с техническата поддръжка, са
достъпвали дистанционно мрежата на игралната зала и са правели нужните
настройки и промени. Първата инстанция е посочила в тази връзка
показанията на свидетеля К., а именно, че по дистанционен път отчетната
програма е била достъпвана и са били правени корекции в отчетните данни.
Реално както сочи прокурора, не може въпросната фирма да получи
паричните средства, но след като въпросния софтуер е бил глобално достъпен
е било възможно да формира както печалби така и загуби на игралните
автомати, да формира клиентски бонуси, да увеличава лимитите на
предплатените карти и т.н. За игнорирането на всички тези възможности за
формиране на липси органите на досъдебното производство е следвало
незабавно да предприемат назначаването на компютърно-техническа
експертиза, която да установи съответния софтуер достъпван ли е бил,
изключвани и включвани ли са били конкретни машини от игралната зала,
какви са били раздадените кредити, печалби, предоставените бонуси и т.н., в
която насока никаква процесуална активност не е осъществена. Простото
твърдение, че определена сума липсва, не води до извод за автоматично
присвояване, особено когато оборота на съответната игрална зала се формира
не само от предоставяне на парични средства чрез разплащане. В тази връзка
не е било изяснено дали и в съответната игрална зала има пос терминал,
/каквото отбелязване има в един от отчетите/, а още по-малко е изяснено
оборота за деня от предоставяне на какви наличности е формиран кешови от
пари поставяни от клиентите в машините, такива получавани от крупиетата
при зареждане на игралните апарати „на ключ“ или от продажба на жетони.
Тези обстоятелства е следвало да бъдат установени в ДП, доколкото в
съдебната фаза въпреки подробните разпити в тази връзка фактическата
14
парична наличност за конкретните дни предоставена на двете крупиета за
работа /и персонално на подс.М./ не е била установена, а още по-малко е било
установено фактическото кешово парично постъпление за конкретните дни
предоставено конкретно на подс.М. от клиентите или събраното от парични
средства вкарвани в игралните апарати. Тези доказателства вече не могат да
бъдат събрани, доколкото макар съдебната фаза да е централната в процеса
понастоящем не може да се провери нито дали е достъпван софтуера, нито
какви са били записванията в програмата за конкретните дни, нито дали са
изключвани и манипулирани игрални апарати, нито дали е било налице
всеобхватно видео наблюдение констатирало или не нередности.
Проверяваният съд е заключил, че обвинителната теза се крепи,
единствено върху свидетелски показания – на служители на дружеството-
работодател (Н.Х., Ц.М., Ц.И. и К.К.), пред които подс. М. се твърди – да е
правил конкретни изявления, както и на наличния по делото Запис на заповед
като е изложил детайлен анализ.
Мнението на проверяващия съд по тези изводи е следното: От
гореизброените свидетели единствено свидетеля Н.Х. е последователен в
твърденията си, че пред него подсъдимия е направил изявления, че именно той
е присвоил сумите на конкретните дати. Показанията на свидетеля М. в
съдебна фаза не потвърждават направеното от същия изявление в тази връзка
в досъдебната фаза на процеса и доколкото конкретното обстоятелство няма
други корелиращи доказателства съдът не би могъл да стъпи на тях и да ги
изведе като факт. С оглед направените изявления от свидетелката И. пред
състава на съда очевидно същата е отразила в нужната конкретика начина на
осъществената комуникация и съдът е склонен да даде вяра именно на
направеното пред съда изявление, че е получила съобщение по вайбър от
името на подсъдимото лице, което в този смисъл поставя съмнение относно
неговото авторство. Показанията на свидетеля К. касателно този факт са
изменчиви, включително и пред съда като в тази връзка е вярно съждението,
че това се отразява на доказателствената им стойност, но не в степен че да ги
игнорира. От тук насетне въззивният съд счита, че действително пред
свидетелите К. и Х. подсъдимия е направил изявления, че е взел суми. В каква
степен обаче тези извънпроцесуални изявления на подсъдимия са достатъчни
за обосноваване на осъдителна присъда е въпрос, който следва да бъде решен
при корелация на съответните показания с останалия доказателствен
материал, в каквато връзка са изначално форматираните аргументи от страна
на държавното обвинение. В канкретиката на казуса, освен тези показания, че
пред съответните две лица подсъдимия е признал за това, че е взел суми от
игралната зала корелиращ факт е обстоятелството, че в действителност същия
е бил на работа и на двете дати в игрална зала „ЕЛИТБЕТ“, като и на двете
дати е напускал работното си място, като на датата 05.12.2021г. си е тръгнал
по рано, а на датата 18.10.21г. е бил претърсен заедно със свидетеля К., като в
него не е открито нищо. Според прокурора обстоятелството, че в подсъдимия
не са намерени парични средства не може да се тълкува в полза на неговата
невинност именно поради факта, че е излизал от игралната зала. Въззивният
състав заключава, че това е така, но същевременно не може да се тълкува и в
15
негов ущърб, поради причина, че не е установено същия въобще да е взимал
парични средства, които да изнася навън, за които другото крупие К. да не е
разбрало. На датата 05.12.2021г. подс.М. е излизал и си е тръгнал по рано,
като в игралната зала са били и негови приятели. Съотносимо към така
повдигнатото обвинение според обвинителя е и подписания Запис на заповед
за сумата от 13 500 лева от конкретната дата 07.12.2021г. Налице е
основателно съмнение – дали този документ е действително обвързан с
процесните случаи или с други, неуредени отношения между „КОМЕРС“
ЕООД и П. М., доколкото същия е за сума от 13 500 лева, а действителното
задължение за двете дати е в размер на 14 112,95 лева, като ако се приемат за
достоверни показанията на св. Ц.И. – че подсъдимият първоначално е
възстановил сума от 1 300 лева, то в този случай общото задължение би
надвишавало твърдяното с близо 700 лева – сума, която далеч не би могла да
бъде придадена на закръгляне или на възнаградителна лихва за периода между
датата на подписване 07.12.2021 и падежа на същата 17.12.2021г. е заключил
СРС. Прокурорът е оспорил тези доводи на СРС като е заявил, че съдът не е
обсъдил датата на подписване на въпросния запис на заповед. В отговор
съдебния състав ще изтъкне, че датата наистина е два дни след датата
05.12.2021г., но този факт по своето естество не променя изводите на СРС
касателно несъответствията в неговото съдържание съпоставено с размерите
на твърдените като присвоени, възстановени или дължими суми претендирани
от държавното обвинение.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената
чрез него фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
споделя крайния правен извод на първоинстанционния съд, а именно че
подс. П. М. не е осъществил състава на престъплението по чл.201, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият П. М. е годен субект на престъплението по чл.201, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК по силата на сключения трудов договор с търговско
дружество „КОМЕРС“ ЕООД и вменените с него и длъжностната
характеристика задължения за съхраняване и опазване на паричните средства
за съответната смяна в търговския обект.
Високият доказателствен стандарт заложен в българското
законодателство изисква съгласно чл.303, ал.2 от НПК съдът да признае
подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Предмета на доказване е очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК.
Според първата инстанция каква част от инкриминираните средства са
физически постъпили във фактическа власт на крупиетата за съответната
смяна на 18.10.21г. - М. и К. и на 05.12.21г. - М. и Б., за да бъдат пазени,
съхранявани и правомерно разходвани (изплатени печалби и разплащане с
доставчици) от служителите и каква част – не (хипотезите на клиентски
„бонуси“; на изиграни, но незаплатени реално от служители и/или клиенти
„кредити“), както и дали в периода са били осъществявани интервенции, от
страна на техническата поддръжка, в резултатите на отчетната програма, то и
е налице кръг съществени въпроси, на които, въпреки проведеното обективно
и всестранно разследване, отговор и към момента не е намерен.
16
Проверяваната инстанция е заключила, че достъпът на различни лица до
металната каса и неадекватното упражняване на фактическа власт върху
ключовете за него позволява да бъде обоснована най-малко още една
възможна версия за липсите, освен визираните в предходния абзац. Тези
заключения на проверявания съд според втората инстанция са истинни. Нещо
повече, според настоящата инстанция не е изяснено в конкретика и яснота от
държавното обвинение с каква сума фактически са разполагали крупиетата и
конкретно подсъдимия М. на всяка една от двете дати и за двете смени,
доколкото отчетите и за двете смени на конкретните дати са неясни, непълни,
и противоречиви като и възбуждат въпроси относно основен въпрос каква е
била действителната стойност на поверените фактически парични средства на
крупиетата на двете дати и в частност на подс.П. М.. В този смисъл върху
какви средства е получил фактическа власт М. при постъпване на работа на
18.10.21г. и 05.12.2021г. и на съответните дати каква част от инкриминираните
средства по време на работа са физически постъпили във фактическа му власт
за да бъдат пазени, съхранявани и правомерно разходвани е категорично
неясно. В този смисъл въззивната инстанция ще посочи, че в случая с оглед
горните констатации недоказани са останали извършеното престъпление,
участието на обвиняемия в него, както и характерът и размера на вредите,
причинени с деянието.
Първата инстанция се позовала на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от
НПК императивна забрана–осъдителна присъда да се базира, само на
самопризнанията на привлеченото към наказателна отговорност лице,
обосновавайки извода си с практика на върховната инстанция развита в Р
32/2018г. III Н.О., Р 347/2012г. I Н.О като е посочила, че цитираната забрана
касае не само лични изявления на подсъдимия, но и такива правени пред
други лица, разпитани впоследствие. Настоящата инстанция ще допълни, че в
случая показанията на свидетелите Н.Х. и К.К., за извършените пред тях
самопризнания на подсъдимото лице, подписания запис на заповед и
показанията на свидетелите Б. и И. установяващи факта, че подсъдимия е бил
на работа на двете дати в игралната зала представляват по своето съдържание
косвени доказателства касателно основните факти, а именно установените
липси в определени размери на парични средства на датите 18.10.21г. и
05.12.21г. в игралната зала. В принципен план косвените доказателства могат
да се ползват в процеса на доказване. Също така е трайно разбирането, че
„Косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес
като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в
случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният.
Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по
несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 301, ал. 2 НПК, когато всяка
17
улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във
връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и
дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за
да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при
които е извършено престъплението.“
/Решение №34 по н.д.№6/85г. на II Н.О./ Всички тези изброени от съда
косвени доказателства установяват основните факти, но извода от тях не е
единствен доколкото взаимовръзката им не води до категоричен извод, че
именно подсъдимия въпреки присъствието си на конкретните дати в игралната
зала, въпреки самопризнанието си и подписването на запис на заповед за
приблизителна сума е присвоил сочените парични суми, доколкото не е
установено с каква сума първоначално и въобще в хода на смените му
персонално му е била поверявана да я пази и съхранява и на следващо място
от какво точно, с какъв характер и в какъв размер е била формирана
конкретната липса на финансови средства констатирана в края на всяка от
смените на двете дати.
С оглед на горното настоящия състав приема, че изброените
доказателствата, които прокурора поставя в основата на обвинителната си теза
са недостатъчни, доколкото не представляват нито непрекъсната верига, нито
хармонично цяло, като не водят до единствено възможен извод относно
авторството, деянието, характера и размера на вредите. Това е и причината в
случая обвинението да се приема от въззивната инстанция за недоказано от
обективна страна, за каквото е и прието от проверявания съд при
постановяване на първоинстанционната присъда.
С оглед гореизложеното постановяването на оправдателна присъда от
СРС срещу П. М. по обвинението за престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено от въззивния състав.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 07.11.2024г. по НОХД № 12132/
2022г. Софийски районен съд, НО, 11-ти състав,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19