РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Варна, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110107035 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД “Армеец“ АД,
ЕИК 121076907срещу Р. Р. Р., ЕГН **********обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 11500,00 лв.
(единадесет хиляди и петстотин лева), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на К. ХР. ХР., пострадала при ПТП
на 11.02.2015г. в гр.Варна по вина на водача Р. Р. Р. на л.а. Ауди А-4 с ДК № ***, сумата от
3504,31 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата 11500,00 лв., дължима за
периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
Ищецът твърди, че на 11.02.2015г. в 07:39 часа по ул. „Цар Борис III", около 50 м.
преди спирка „Захари Дончев" в гр. Варна е настъпило ПТП, документирано с Протокол за
ПТП с пострадали лица № 425/11.02.2015г. Р. Р. Р. при управление на л.а. „Ауди" модел „А
4", с ДР № ***, в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,64
(съгласно влязла в сила на 18/01 /2017г. присъда) е причинил ПТП, като навлиза в
насрещното пътно платно и се удря в движещото в своето пътно платно участник 2, л.а..
„Рено Клио" ДР № *** в резултат на което става причина за ПТП с неимуществени вреди, а
именно смърт на С.Д.К.и средна телесна повреда на К. ХР. ХР.. Твърди се ,че Р. Р. Р. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като деянието му е престъпление, за което е
осъден с влязла сила присъда на лишаване от свобода за 4 години и лишаване от право да
управлява МПС за 5 години. Наказателният процес за посоченото престъпление от общ
характер приключва на три инстанции, като последната от тях, Върховния касационен съд
се произнася с решение на 18.01.2017. Вследствие на престъплението, извършено от
ответника по делото били причинени неимуществени вреди - телесни увреждания на К. ХР.
ХР., изразяващи се във: контузия на главата (с вероятно мозъчно сътресение); три фрактури
1
на горен ляв крайник; контузия на десен горен крайник. По време на произшествието К. ХР.
ХР. е била пътник на предната дясна седалка на управлявания от ответника автомобил.
Ищецът сочи, че е осигурявал застрахователно покритие на господин Р. Р. Р., като
водач на МПС, съгласно застрахователно правоотношение по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите относно л. а. „Ауди" модел
,.А4", с per. № ***, застрахователна полица №11114001412917 с период на действие от
21.05.2014 г. до 20.05.2015 г. Към датата на ПТП-то застраховката била валидна.
Ищецът твърди, че на 16.12.2015г. е предявена претенция пред ЗАД „Армеец" за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди от пълномощник на К. ХР. ХР., която
е имала качеството пострадало лице по смисъла на КЗ (отм). След предявяване на
претенцията, ЗАД „Армеец" е образувало щета с № 10015100105615 Н. Застрахователят е
намерил, че претенцията е основателна, вредите касаят покрит по застраховката риск по
валидно застрахователно правоотношение, както и че претенцията е предявена от
правоимащо увредено лице. Поради изложената причина, между ЗАД „Армеец" и К. ХР. ХР.
е постигнато извънсъдебно споразумение, в изпълнение на което е платено обезщетение на
08.02.2016г. за неимуществени вреди в размер на 11500 лева, с платежно нареждане.
Споразумението е подписано и обезщетението е платено на пълномощник на К. ХР. ХР..
Ищецът излага, че на 17.01.2017 и на 13.03.2017г. е поканил Р. Р. Р. с регресни
покани изх. №100-185 и №100-1418 доброволно да плати регресното си задължение. Видно
от обратната разписка, поканите са получени от адресата на 17.01.2017 и на 13.03.2017.
На 22.01.2021 чрез куриер депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение,
подадено с писмо с обратна разписка. Вероятно на 23.01.2021 г., е образувано заповедно
производство по ч. г. д. № 847/2021, по описа на PC Варна, 48 съдебен състав, издадена е
заповед за изпълнение, по която е постъпило възражение.
Поради незаплащане на заплатените като обезщетение суми ищецът, предявява
настоящия иск. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира отговор, в който оспорва иска.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Възразява сумата
действително да е постъпила в сметката на лицето и поради това счита, че липсват
доказателства, че тази сума е платена именно на тази дата.
Оспорва вземането по размер, като счита, че заплатената на К.Х. сума, по никакъв
начин не отговаря на характера, степента и обхвата на претърпените от нея вреди в
следствие на процесното ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилите вреди за пострадалата. Оспорва сумата действително да е постъпила по сметка
на пострадалата. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 847/21 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК Р. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр.В. да ЗАПЛАТИ
на заявителя ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, ул.
Стефан Караджа № 2, сумата от 11500,00 лв. (единадесет хиляди и петстотин лева),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, на осн. чл.274, ал.1, т.1 (отм.) от КЗ на К. ХР. ХР., пострадала при ПТП на
11.02.2015г. в гр.Варна по вина на водача Р. Р. Р. на л.а. Ауди А-4 с ДК № ***, сумата от
4596,81 лв. (четири хиляди петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата 11500,00 лв., дължима за периода от
17.01.2017 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.01.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 321,93 лева (триста двадесет и един лева и деветдесет и три
2
стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
съдът е приел за безспорно, настъпилото на 11.02.2015г. ПТП на соченото място,
участниците в него, управлението му при инцидента от МПС-лек автомобил,марка Ауди А-
4, с рег.№ ***, с валидната полица по „ГО” причинилото инцидента МПС, управлявано от
ответника.
На основание чл. 300 ГПК съдът приема за безспорно установени и неподлежащи на
доказване фактите установени с присъда по НОХД 637/2015г. на ВРС , а именно че на
11.02.2015г. в гр.Варна на ул. Цар Борис ІІІ-ти, в района на автобусна спирка Захари Дончев
при управление на МПС-лек автомобил,марка Ауди А-4, с рег.№ ***, като навлязъл в
насрещната лента за движение при наличие на друго ППС на това място се движел със
скорост 70-75 км/ч-по-голяма от разрешената за съответния пътен участък,нарушил
правилата за движение-чл.16,ал.1,т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП и в пияно състояние-1.64 промила
по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.К.и средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на кости на лява подмишница, обусловило трайно затруднено движение на горен
ляв крайник за период от 2.5-3 месеца и счупване на първа предкиткова кост на лява ръка,
обусловило трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период 5-6 седмици на
К. ХР. ХР., поради което е наложено наказание лишаване от свобода.
От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда и неоспорена от
страните ССЕ се установява, че от банкова сметка на ЗАД Армеец АД в ЦКБ АД е
извършено плащане на сумата 11 500 лв. към банкова сметка на личето по чл.2 от
споразумението В.Й.Н.в ПИБ АД. Сумата е получена по банкова сметка с титуляр В.Н.на
09.02.2016г. Стопанската операция, представляваща превод на сумата от 11 500 лв. е
намерило надлежно счетоводно отражение в ЗАД Армеец АД на датата на плащане-
08.02.2016г.
От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда и неоспорена от
страните ССЕ се установява, в резултат на ПТП К.Х. е получила следните травматични
увреждания: Счупване на лявата лъчева кос и шиповидния израстък/проц. Стилоидеус/ на
лявата лакетна кост обусловило трайно затруднение на функцията на левия горен крайник за
около 2.5мес.; Счупване на първа предкиткова кост в основата определило трайно
затруднение на движенията на ръката за около месец; Контузия на главата, мозъчно
сътресение, ожулване на лявата половина на лицето, ожулване на пръстите и рана на 4 пръст
на дясна ръка . Всички те заедно и поотделно обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Няма медицински данни за загуба на съзнание, доколкото в
свидетелските показания се съдържат данни за неадекватност непосредствено след ПТП-то
това е степенно разстройство на съзнанието, дължащо се на уплахата и стреса от
преживяното ПТП и няма нищо общо с безсъзнателно състояние- мозъчна кома. Обичайните
срокове и начини за лечение са за контузията на главата и мозъчното сътресение отзвучават
за около 15- 20 дни. Счупената лъчева кост, шиповидния израстък на лакетната и първа
предкиткова кост са лекувани с гипсова имобилизация за 30 дни след което следва курс
рехабилитация за 30-45 дни. Пепоръчително е в първите 15-20 дни след изписването от
болницата да се спазва домашен режим без телевизия и ярка светлина поради мозъчната
контузия. Има затруднения в самообслужването поради имобилизираната с гипсова
превръзка лява ръка за около 40 дни.Непосредствено след счупването има много силни
болки в областта му. След обездвижване на счупената кост болките постепенно стихват и
след 10-тия ден са поносими.
По делото е разпитана свидетеля К.Х. за установяване претърпените увреждания,
болки и страдания от инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.); застрахователят се освобождава от задължението по
договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане Гражданска
отговорност, когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона,
под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е
настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след заплащане
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за санкциониране на
виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската
си отговорност.
В случая не се спори и съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
към датата на пътния инцидент от 11.02.2015 год., между ищцовото застрахователно
дружество и водачът на увреждащия лек автомобил е настъпилото ПТП на соченото място,
участниците в него, управлението му при инцидента от МПС-лек автомобил,марка Ауди А-
4, с рег.№ ***, с валидната полица по „ГО” причинилото инцидента МПС, управлявано от
ответника.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът като взе
предвид, че присъда по НОХД 637/2015г. на ВРС, се решават въпросите по извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, намира че същото следва да
бъде зачетено при настоящото производство относно гражданските последици от
престъпното деяние, а именно че на 11.02.2015г. в гр.Варна на ул. Цар Борис ІІІ-ти, в
района на автобусна спирка Захари Дончев при управление на МПС-лек автомобил,марка
Ауди А-4, с рег.№***, като навлязъл в насрещната лента за движение при наличие на друго
ППС на това място се движел със скорост 70-75 км/ч-по-голяма от разрешената за
съответния пътен участък, нарушил правилата за движение-чл.16,ал.1,т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП
и в пияно състояние-1.64 промила по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.К.и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на кости на лява подмишница, обусловило трайно
затруднено движение на горен ляв крайник за период от 2.5-3 месеца и счупване на първа
предкиткова кост на лява ръка, обусловило трайно затруднение движението на горен ляв
крайник за период 5-6 седмици на К. ХР. ХР., поради което е наложено наказание лишаване
от свобода.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което виновният водач носи отговорност за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
За да определи размера на полагащото се обезщетение съдът съобрази следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
4
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът
и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо
възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63
г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца
към датата на ПТП, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на живот на К.Х..
Договореният размер от 11 500 лв. между пострадалата К.Х. и застрахователят съдът
намира за недостатъчен да обезщети претърпените болки и страдания от пострадалата. Този
размер не е завишен и отговаря на справедливостта.
От заключението по ССЕ се установява, че сумата от 11 500 лв. е заплатена от ЗАД
Армеец АД на 08.02.2016г. на адв.Вихър Найденов. Видно от представено по делото
споразумение от 29.01.2016г. ЗАД Армеец и постарадалата К.Х. са сключили споразумение
за изплащане на обезщетение от 11 500 лв. за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вследствие с претърпяното ПТП. С оглед на което съдът приема за
установено, че сумата от 11 500 лв. е заплатено от застрахователя обезщетение.
Поради което, следва да се разгледа направеното възражение за погасяване вземането
по давност.
Началният момент, от който започва да тече погасителната давност за регресните
претенции на застрахователя, е моментът на изплащане на обезщетението. По въпроса за
началото на давностния срок за регресния иск на застрахователя има задължителна съдебна
практика – т. 14 от ППВС № 7/77 година, която приема, че за регресните искове важи общата
давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица.
В случая застрахователната компания е заплатила на 08.02.2016г. година
обезщетението за неимуществени вреди от 11500 лева . От този момент започва да тече
петгодишната погасителна давност за регресния иск за заплатеното обезщетение. Т. е. към
момента на подаване заявлението в съда-25.01.2021г. давността не е изтекла .
Поради което искът за заплащане на сумата от 11 500 лв. следва да се уважи изцяло,
като основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, който не е платен на падежа, както и от
установяване размера на акцесорното вземане.
В случая се установи, че ищецът има срещу ответника задължение за плащане на част
от регресното вземане за сумата от 11500 лв., както и че посочената сума не е платена в 30-
дневен срок от регресната покана по смисъла на чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.); Видно от
5
представени л.59 и л.60 от делото регресни покани, то първата е редовно връчена /на гърба
на л.59/ на ответника на 17.01.2017г. Срокът за изпълнение е изтекъл на 18.01.2017г. и
ответникът е изпаднал в забава.
Предявеният иск за мораторна лихва е установен по основание, а размерът му за
периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г., през който ответникът е бил в забава, съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 3504,31 лв. използвайки Апис Финанси.
Следва да се разгледа възражението за погасяване на това вземане по давност.
Вземането за мораторна лихва се явява погасено по давност на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД
, съобразно който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
на 22.01.21г. по пощата / с ОК Експрес-л.10 от ч.гр. д 847/21г./ и вземането за
претендирания период от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г. не е погасено по давност.
С оглед изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за претендираната
сума от 3504,31 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска -278 лв. д.т.,665лв. депозит за в.л.,60 лв. свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено съобразно чл.78, ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП
или общо 1303 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в съобразно
предявената по чл.422 от ГПК претенция в размер на 346,69 лв. за дж.такса и
юриск.възнаграждение.
П Г Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), че Р. Р. Р., ЕГН ********** дължи на ЗАД “Армеец“ АД,
ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. № 847/2021 г. на ВРС сумата от 11500,00 лв. (единадесет хиляди и петстотин
лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на К. ХР. ХР., пострадала при ПТП на 11.02.2015г. в гр.Варна по вина на
водача Р. Р. Р. на л.а. Ауди А-4 с ДК № ***, сумата от 3504,31 лв. (три хиляди петстотин и
четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата 11500 лв., дължима за периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на “Армеец“ АД, ЕИК *********
сумата от 1303 лв. (хиляда триста и три лева), представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на “Армеец“ АД, ЕИК *********
сумата от 346,69 лв. (триста четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки),
6
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. №
847/2021г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7