Решение по дело №796/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1922
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20207050700796
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

               /        .12.2020 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Ангелина Георгиева и прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ при Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 796 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл. чл.203 – 207 от АПК и е образувано по искова молба от О.С.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.Т. от АК – Благоевград, против ОД на МВР – Варна, с претенции за присъждане на следните суми:

1). Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8500 /осем хиляди и петстотин/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждание в размер на 500 лв. в производството по АНД №234/2019г на РС - Провадия, и пропуснати ползи в размер на 8 000лв, представляващи равностойността на 8 месечни работни заплати от по 1000 лв. за периода 25.03.2019 г. - 16.11.2019 г., които евентуално би получил в случай, че СУМПС не му е било отнето; и

2). Обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева, изразяващи се в претърпени отрицателни емоции, довели до голямо напрежение и промяна в обичайния му начин на живот, раздразнителност, тревожност, безпокойство за утрешния ден; оставане вкъщи без работа и без средства, на издръжката на възрастните му родители, довело до психическа изолация от близки, приятели, съседи и роднини; безпаричие, което е повлияло негативно върху психическото му състояние като млад човек; невъзможност да се придвижва с автомобила си, което го е ограничило трайно в излизанията и общуването с връстници и приятели, довело до загубване на средата му и принудителна изолация; засегнато честолюбие поради несправедливото отнемане на шофьорската му книжка, понеже до този момент е бил изряден водач на МПС, без налагани наказания и отмени контролни точки, в тази връзка – изпитван срам от близки и приятели; стрес и безпокойство във връзка с образуваното съдебно производство по обжалване на НП – както първоинстанционното, така и с оглед евентуалното касационно такова, което би го поставило в още по-неблагоприятно положение поради възможността АС – Варна да отмени първоинстанционното решение и с оглед евентуалната продължителност на производството от още година; преживения тежък период и изтърпяния емоционален комплекс от негативни усещания и емоции (изнервеност, безпокойство, притеснения) го направили емоционално нестабилен и избухлив дори с най-близките му, които не заслужават подобно отношение; съжаление поради доброволното напускане на работа в търсене на друга, по-добре платена; несигурността за бъдещето, намерила отражение и в личния му живот, тъй като създаването на семейство предполага наличието на постоянна работа, каквато той нямал, 

в резултат на незаконосъобразното НП №19-0819-001417/02.05.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, отменено с решение № 98/11.10.2019 г. по АНД №234/2019 г. на РС – Провадия, в з.с. от 16.11.2019 г., в частта, с която за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП на ищеца са наложени наказания Глоба в размер на 2000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,

за периода 25.03.2019 г. – 16.11.2019 г. (от датата на отнемане на СУМПС на ищеца до датата на влизане в сила на решението по АНД №234/2019 г на РС – Провадия), ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на отмяна на незаконосъобразното НП 16.11.2019г до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че в конкретния случай са налице и трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен ИАА (НП №19-0819-001417/02.05.2019г.), реално претърпени имуществени и неимуществени вреди, и пряка причинно-следствена връзка между тях. Досежно първата предпоставка се позовава на т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г по т.д. №2/2014г на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС и твърди, че в случая определяща е не правната природа на отмененото НП (което безспорно не е ИАА по см.чл.21 от АПК), а дейността на органа – негов издател, а тя по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност по издаване на НП. По отношение на втората предпоставка – реално претърпени имуществени и неимуществени вреди, ищецът мотивира конкретно всяка от претенциите си – както по основание, така и по размер, и поддържа, че всички те са пряко следствие от увреждането с оглед настъпването им по време и място, с което счита за доказана и третата предпоставка. С оглед изложеното настоява за уважаване на предявените искове в цялост. В съдебно заседание по същество ищецът се представлява от адв.М.П. от АК – Варна, който поддържа изцяло така заявените претенции, считайки ги за доказани със събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, и настоява за уважаването им. Конкретно по отношение възражението на ответната страна поддържа, че заповедта за прилагане на ПАМ е актът, с който ищецът е бил лишен от правоуправление на МПС временно – до решаване на отговорността му с НП, от което произтичат претендираните от тях вреди. Настоява и за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Г. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място сочи, че СУМПС на ищеца не е отнето с НП, а въз основа на друг ИАА, който не е бил обжалван от И. пред съда. На следващо място счита твърденията, че ищецът е работил като международен шофьор със сравнително високо заплащане, за опровергани от събраните писмени доказателства по делото. На трето място намира предявеният иск за неимуществени вреди за недоказан и по размер със свидетелските показания по делото. С тези съображения настоява за отхвърляне на исковата молба, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед сложността на казуса.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита за недоказани по основание и по размер претенциите за присъждане на сумата от 8000лв., представляващи пропуснати ползи, и за присъждане на сумата от 3000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, т.к. основанието за отнемане на СУМПС е заповедта за налагане на ПАМ, а не НП. Счита за основателен искът за присъждане на сумата от 500лв., представляващи сторените в производството по АНД №234/2019 г. на РС – Провадия разноски от страна на ищеца, но намира, че той следва да бъде уважен частично съобразно отменената част на НП.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Според справката за актуално състояние на трудовите договори на О.С.И. към 14.09.2020г (стр.87 по делото), в периода 02.03.2004г – 02.03.2010г ищецът е работил основно като строителен работник/работник в строителството, съотв. монтьор вентилационни тръби и водопроводчик. Според справката от КАТ (стр.64-66 по делото), О.И. е правоспособен водач от м.05.2005г, през м.11.2016г е придобил и кат. С (право да управлява товарни автомобили с допустима максимална маса, надвишаваща 3 500 кг., към които може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг.). През м.12.2016г и м.04.2018г са му издавани контролни талони за водач без наказание. За периода 20.06.2017г – 01.07.2017г ищецът е работил като шофьор на товарен автомобил, а за периода 03.07.2018г – 15.03.2019г – като шофьор на товарен автомобил – международни превози в „Синг Транс“ ЕООД – гр.Нови пазар. Като доказателство по делото е приет Трудов договор № 240/31.01.2020г (стр.24) между О.И. като работник – шофьор на товарен автомобил, и „Кумас Транс“ ООД като работодател, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1000лв., и дата на постъпване на работа 03.02.2020г, който обаче не е бил регистриран в ТД на НАП. Следващият регистриран договор е от 05.02.2020г, т.е. след процесния период, с „ТК Транс“ ООД – Търговище, отново за длъжността шофьор на товарен автомобил – международни превози, като според справката от НАП (стр.88 по делото) осигурителния доход на ищеца е 1000лв.

На 25.03.2019г във връзка с настъпило ПТП служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна съставили на И. АУАН № 130968 от същата дата за това, че около 04:20ч в Община Ветрино, по АМ „Хемус“ от гр.София посока гр.Варна, управлява собствения си л.а.“Хюндай Санта Фе“, като на км.390 поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението блъска последователно около 10 бр. ограничителни табели С4, квалифицирано като нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, с посочване и на чл.174 ал.3 от ЗДвП като нарушена разпоредба. С акта били иззети като доказателства свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца, свидетелството за регистрация на л.а. и регистрационните му табели.

Със Заповед №19-0819-000615/25.03.2019г на началник група към сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна за извършеното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на И. била приложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на адресата си на 24.04.2019г, не е била оспорена по съдебен ред, като е в законна сила от 09.05.2019г. (стр.84 по делото). Със Заповед №№19-0819-000620/25.03.2019г на същия административен орган е приложена и мярката по чл.171 т.2а б.“б“ от специалния закон – прекратяване на регистрацията на л.а. на ищеца за срок от 6 месеца.

Въз основа на АУАН било издадено и НП от 02.05.2019г, с което освен фактически описаното в него нарушение, АНО приел, че на посочените дата и час И. е извършил и нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ на място, и не изпълнил предписанието за извършване на медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. С НП на ищеца били наложени следните наказания: Глоба в размер на 200лв. за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МРД за срок от 24 месеца.

Предприетото от ищеца обжалване на НП приключило с Решение №93/11.10.2019г по АНП №234/2019г на Районен съд – Провадия, с което постановлението е потвърдено в частта на наложеното наказание Глоба в размер на 200лв. за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и е отменено в частта за наложените кумулативни наказания Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Видно от мотивите на решението (стр.20-22 по делото), отмяната е само на процесуално основание – поради допуснато несъответствие при текстовото изписване на нарушението в АУАН (където такова, съответно на 174 ал.3 от ЗДвП, изобщо липсва). Решението не е обжалвано и е в законна сила от 16.11.2019г, а СУМПС е върнато на ищеца на 29.11.2019г. (стр.64 и стр.84 по делото).

Според показанията на разпитаните по делото свидетели С. Б. (баща на ищеца) и О. И. И. (негов братовчед), отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца през м. март 2019г чувствително се е отразило върху самочувствието и поведението му в негативна насока. От една страна поради факта, че преди това винаги е бил изряден водач, с талон за водач без налагани наказания, поради което изпитвал чувство за притеснение и срам от случилото се. От друга – поради факта, че той единствен в семейството имал добри доходи от заплатата си като шофьор – международни превози, докато майка му не получавала пенсия, а баща му получавал минимална такава като пенсионер по болест, и всички се издържали от неговата заплата. Още повече, че към момента на отнемане на СУМПС бил напуснал предишната си работа, понеже бил намерил нова и по-добре платена – с 1 000лв. месечна заплата, но не могъл да я започне поради това, че нямал правоспособност като водач – това станало едва през м.февруари 2020г. Поради тези причини в  продължение на 4-5 месеца след м.март 2019г ищецът прекъснал контактите си с близки и приятели, затворил се в къщи, станал мълчалив и некомуникативен, бил подтиснат както поради чувство на срам, така и поради липсата на финансови средства, отказвал да се среща с приятели, защото не можел да си позволи да иска пари от баща си. Последният сочи също, че преди отнемането на СУМПС И. е работил като шофьор по график – три месеца е работел и три месеца е почивал.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на събраните в производството по делото гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви досежно главните подлежащи на доказване факти, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени на 27.03.2020г, в рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.11.2019г. съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект, и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са частично основателни.

Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, в настоящия казус ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, а именно – отменен като незаконосъобразен административен акт, претърпени вреди (имуществени и неимуществени), и пряка причинно-следствена връзка между тях.

Безспорно в случая е налице отменен като незаконосъобразен акт – НП № №19-0819-001417/02.05.2019г. в частта относно наложените кумулативни наказания Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Съдът в този си състав обаче приема за недоказани останалите две кумулативно изискуеми предпоставки. От една страна не са доказани претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на загубване на правоспособността му като водач на МПС в периода 25.03.2019г (отнемането на СУМПС) – 16.11.2019г (влизане в сила на решението за отмяна на НП) поради невъзможността да упражнява професията си „шофьор на товарен автомобил – международни превози“ и загубата на доходи в резултат на това, така и неимуществени такива поради невъзможността да издържа възрастните си родители в процесния период, невъзможността да продължи да излиза, да се събира и общува с приятели поради липсата на финансови средства, и т.н. От друга страна ищецът не е доказал наличието и на третата кумулативна предпоставка по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и твърдените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на лишаването му от правоуправление на МПС.

Съгл. чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС и откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според чл.172 ал.1 от ЗДвП ПАМ по чл.171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а съгл.ал.2 това става чрез отнемане на документите по чл.165 ал.2 т.1, един от които е свидетелството за правоуправление на МПС. Според изричното предвиждане на ал.3 на чл.172 от ЗДвП (ДВ бр.105 от 2018г, в сила от 01.01.2019г), актуална към 25.03.2019г, в случаите по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона СУМПС се изземва със съставянето на АУАН. Съгл.чл.174 ал.3 от ЗДвП на водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Със събраните в настоящото производство доказателства е установено, че на 25.03.2019г против ищеца е бил съставен АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, с който е било иззето неговото СУМПС, както и че на същата дата със Заповед №19-0819-000615 му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. При тези данни се налага извод, че в случая на 25.03.2019г спрямо О.И. е проведено редовно административно производство по реда на чл.171 – чл.172 от ЗДвП, започнало с изземването на СУМПС със съставяне на АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, и приключило с издаване на Заповед №19-0819-000615/25.03.2019г, в законна сила от 09.05.2019г. Съобразно изричното предвиждане на законодателя именно тази заповед е основанието, на което е отнето неговото СУМПС – до решаване на въпроса за отговорността му за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП с влязло в сила НП.

Тук следва да бъде подчертано, че двете производства – административното по чл.171 – чл.172 от ЗДвП вр.чл.22 от ЗАНН за прилагане на принудителна административна мярка, и административнонаказателното такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП вр.чл.36-чл.64 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършено нарушение по специалния закон – макар провеждани от един и същ административен орган, са различни по своя правен характер, процедура и последствия, и напълно самостоятелни – без никое от тях да е преюдициално спрямо другото. Общият им правопораждащ факт – извършено административно нарушение по ЗДвП, и това, че срокът на действие на ЗПАМ е обвързан в определени хипотези с датата на влизане в сила на НП, не означава идентичност на правните им последици, нито дава възможност някои от тях да бъдат преодоляни чрез оспорване и отмяна на акта, породил другия вид последици, и то с обратна сила. В конкретния случай това означава, че след като отнемането на СУМПС на О.И. е станало по силата на индивидуалния административен акт – ЗПАМ, правните последици, породени от него, не могат да бъдат заличени чрез отмяната на правораздавателния акт НП.

Според горецитирания чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, ПАМ – временното отнемане на СУМПС на извършилия нарушение водач, е с продължителност от момента на установяване на нарушението до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Възможни са няколко хипотези: 1). Когато НП, с което нарушението е санкционирано, влезе в законна сила преди изтичане на 18-месечния срок, отнемането на СУМПС се трансформира от ПАМ в изтърпяване на наложеното административно наказание, като се зачита времето до влизане на НП в сила; 2). Когато до изтичане на 18-месечния срок въпросът за отговорността на водача все още не е решен, ПАМ отпада по силата на закона; и 3). Когато НП бъде отменено със съдебно решение преди изтичане на 18-месечния срок – какъвто е и настоящият случай, отнемането на СУМПС въз основа на заповедта за ПАМ прекратява действието си от датата на влизане на решението в сила. Отмяната на НП обаче не резултира в отпадане на основанието за изпълнение на ПАМ в периода 25.03.2019г – 16.11.2019г, тъй като през него мярката е била приложена и действаща въз основа на влязъл в сила ИАА, който не е бил обжалван и не е бил отменен от съда като незаконосъобразен. Формулирано по различен начин – в процесния период 25.03.2019г – 16.11.2019г ищецът е бил лишен от право да управлява МПС чрез отнемане на СУМПС на законно, влязло в сила правно основание – ИАА, а не въз основа на отмененото НП. Нещо повече – в случая НП изобщо не е породило правно действие, тъй като е било обжалвано в срок след връчването му, и е отменено от съда преди да е било изпълнено, т.е. наложеното с него наказание Лишаване от правоуправление на МПС на ищеца не е било привеждано в изпълнение. Поради изложеното отмяната на НП преди влизането му в сила не поражда незаконосъобразност на неизпълненото наказание Лишаване от правоуправление на МПС, още по-малко може да послужи като основание за ангажиране на деликтната отговорност на АНО за изтърпяване на приложената със ЗПАМ мярка било за имуществени или за неимуществени вреди, и то с обратна сила – за периода на действието й до отмяната на НП.

След като ИАА, въз основа на който е отнето неговото СУМПС, не е бил отменен като незаконосъобразен от съда, а отмяната на НП няма за последица отмяна на наложената му в процесния период ПАМ като незаконосъобразна, настоящият състав приема за недоказана причинно-следствената връзка между отмяната на НП и твърдените имуществени и неимуществени вреди, което квалифицира предявените от О.И. искове в тази им част като недоказани по основание.

Искът за претърпени имуществени вреди освен по основание е недоказан и по размер. Въпреки дадените на ищеца указания, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си, и тези, от които черпи права, И. не е доказал твърдението си, че през процесния период 29.03.2019г – 16.11.2019г би могъл да получава трудово възнаграждение в размер на 1 000лв. месечно като международен шофьор на товарен автомобил, от което е бил лишен поради отнемането на СУМПС. От данните от информационната система на НАП по делото е видно, че договорът му със „Синг транс“ ЕООД на същата длъжност е прекратен на 15.03.2019г, т.е. 10 дни преди отнемане на свидетелството му на 25.03.2019г., или към онзи релевантен момент И. е бил безработен. Следващият подписан между страните, но нерегистриран в НАП трудов договор на ищеца за същата длъжност е със „Кумас транс“ ООД от 31.01.2020г с начална дата 03.02.2020г, т.е. след процесния период, а следващият регистриран в НАП трудов договор е с „ТК транс“ ООД от 05.02.2020г с месечно трудово възнаграждение от 1 000лв. По делото не са ангажирани доказателства, че за процесния период 29.03.2019г – 16.11.2019г ищецът е бил сключил трудов договор или дори че е имал уговорка за сключване на такъв, и то за твърдените от него длъжност и месечно възнаграждение, който да е бил отказан или прекратен поради загубата на правоспособността му като водач на МПС. Показанията на св.Б. не се отличават с достатъчна конкретика и убедителност, за да бъдат приети като достатъчно доказателство за този факт, който при това подлежи на установяване с писмени доказателства.

Отделно и независимо от изложеното следва да бъде посочено, че дори и с отнето СУМПС, ищецът би могъл да сключи трудов договор и да реализира трудово възнаграждение на длъжност, несвързана с управление на МПС, например като специализиран работник в строителството, каквото е работил и преди, и то за заплата, не по-ниска от 1000лв. Нито прилагането на ПАМ, нито дори изтърпяването на наказание Лишаване от правоуправление на МПС (каквото в случая няма) не би лишило ищеца от възможността да реализира трудови доходи, да задоволява собствените си потребности и да издържа родителите си, което според този състав е самостоятелно основание за неоснователност на заявените искови претенции в тази им част.

Противоположен е изводът на съда за доказаността по основание на предявения иск за имуществени вреди в останалата му част – относно претендираното обезщетение в размер на 500лв, представляващо платено адвокатско възнаграждение в производството по АНД №234/2019г на РС – Провадия, и претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и безпокойство във връзка с образуваното съдебно производство по обжалване на НП, но само за  първоинстанционното такова.

Съгл. чл. 63 ал.3 (Нова - ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдебното заседание по същество по АНД № 234/2019г на ПРС е проведено през м.септември 2019г, а решението е постановено през м.октомври 2019г, т.е. преди влизане в сила на цитираната разпоредба, поради което – видно и от материалите по приобщеното към настоящото АНД №234/2019г, искания за разноски от страните в него не са били правени и липсва такова произнасяне с решението на съда. Този факт има последици в две насоки – от една страна заявената пред настоящия съд претенция за репариране на така направените разноски е първа по ред и е допустима, вкл. и по аргумент от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВАС, а от друга страна възражението за недоказаност на претендирания размер на обезщетението следва да разглежда и като своевременно направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК в хипотезата на чл.63 ал.4 от ЗАНН и по изричното препращане на чл.144 от АПК.

С приложения на стр.20 от АНД №234/2019г на ПРС договор за правна помощ от 29.08.2019г между О.И. и адв.М.П. от АК – Варна за процесуално представителство, защита и съдействие по делото (стр.19 по настоящото дело), е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., с изрично посочване, че е заплатено изцяло и в брой при сключване на договора. Подписите на страните като „заплатил клиент“ и „получил“ придават на договора в тази му част характер на разписка за получаване на сумата и представляват надлежно доказателство за реално извършени разноски от страна на ищеца.

Съдът обаче преценява като основателно възражението на ответника за тяхната прекомерност. С оспореното пред ПРС НП на настоящия ищец са наложени наказания за две извършени от него административни нарушения – Глоба в размер на 200лв. за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и кумулативните Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Въззивната жалба срещу него е изготвена от адв.М.П. през м.юни 2019г, и нея са изложени последователни и подробно мотивирани твърдения за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона и подзаконовите нормативни актове по приложението му, но само за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, докато за това по чл.20 ал.2 от ЗДвП липсва дори твърдение за незаконосъобразност. Производството по делото е проведено и е приключило в едно открито съдебно заседание с участието на адв.П., в което са приобщени писмени доказателства и са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, а защитникът е изразил становище по същество, сочейки нови основания за незаконосъобразност на НП в обжалваната му част – отново само за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Горното мотивира извода на настоящия съд, че реално жалбата е била насочена против НП само в отменената му част – относно наказанията Глоба и Лишаване от правоуправление на МПС, съответно – размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде ценен като такъв за защита срещу само едно нарушение с две кумулативни наказания.

Съгл.актуалната към м.юни 2019г разпоредба на чл.18 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016г.) от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Според следващата ал.3 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2, възнаграждението е 300 лв. Настоящият казус попада в хипотезата на чл.18 ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016г.) от Наредбата, доколкото според гореизложеното защитата чрез адв.П. е била осъществена против наказания глоба и лишаване от права. Доколкото в случая уговореното и заплатено от ищеца на защитника му възнаграждение надвишава този размер, съдът преценява като основателно възражението на ответната страна за неговата прекомерност и намира, че доказаната по основание претенция в тази й част следва да бъде уважена само в посочения, нормативно установен размер от 300лв. Същият освен това се преценява от настоящия съдебен състав като съответен на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, с оглед обема и продължителността на положения квалифициран юридически труд и съобразно невисоката фактическа и правна сложност на казуса.

Като частично основателен съдът преценява и предявения иск за репариране на претърпени неимуществени вреди от образуваното административнонаказателно производство.

Съгл. Решение № 63/18.03.2016г. по гр. дело № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ отд.,  по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК (което съдът намира за приложимо, вкл. и предвид изложеното в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., ОСС, I и II колегия, че делата за обезщетения по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са искови производства и се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК), възприетото в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. разрешение на този въпрос изхожда от разбирането, че определянето на неимуществените вреди по справедливост не може да означава преценка по усмотрение на съда, която почива само на абстрактните представи на решаващия орган, тъй като тогава мотивите не биха могли да бъдат контролирани от по-горестоящата инстанция. Затова съдът трябва да посочи конкретни факти, които според него са установени по делото и обосновават размера на неимуществените вреди. Това не означава, че при спецификата на непозволеното увреждане по чл.2 от ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже всички факти и обстоятелства, отразяващи се на размера на неимуществените вреди. С незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Житейски логично е и е обосновано да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства, нещо повече - съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези неимуществени вреди са подробно описани.

В обобщение ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Споделяйки изложеното в посоченото по-горе решение и отчитайки спецификите на непозволеното увреждане по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в значително по-ниската степен на засягане на личността при повдигане на административнонаказателно обвинение чрез съставянето на АУАН и ангажиране на административнонаказателната отговорност с НП чрез налагане на кумулативни административни наказания Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца в случая, в сравнение с незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е претърпял обичайните вреди, които настъпват винаги в резултат от административнонаказателното производство – на О.И. във всички случаи е причинен емоционален дискомфорт във връзка с наложеното му административно наказание, по която причина е потърсил и правна защита, чрез ангажиране на адвокат за оспорване на НП. Твърденията му, че е бил тревожен и стресиран от съдебното производство, са житейски разбираеми и кредибилни. Следва да бъде отчетен и факта, че преди издаване на НП против него ищецът двукратно е получавал талон за водач без извършени нарушения, което е доказателство в подкрепа на твърденията му, че е образцов водач, зачитащ правилата за движение на пътищата в РБ, и тези, че е изпитвал срам от случващото се, засегнало честолюбието му, т.е. реално е търпял негативни емоционални и психически терзания.

На основание чл.1 ал.1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, представляващи адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Поради това този съдебен състав приема за доказан по основание предявеният иск само в частта за реално претърпени неимуществени вреди от проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция – Районен съд - Провадия. Предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от евентуалното касационно производство е недоказан по основание – това е бъдещо несигурно събитие, което реално не се е състояло, и от този нереализиран факт ищецът не е претърпял никакви вреди.

Мотивиран от изложеното и съобразно данните за стандарта на живот на ищеца по делото, този съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните вреди, търпени от него в резултат на образуваното въззивно съдебно производство по оспорване на НП, приключило в 3-месечен срок (т.е. търпени в непродължителен период от време и със сравнително невисок интензитет спрямо тези от евентуално наказателно преследване), които при това не се нуждаят от формални, външни доказателства за тяхното установяване, е 300 лева, и следва да бъде уважен само в този размер.

От основателността на предявените искове в тези им части произхожда и тази на акцесорните такива за лихви върху присъдените обезщетения. Фактическият състав на увреждането е завършен с влизането в сила на решението на ПРС за отмяната на НП – 16.11.2019г. От този момент до окончателното изплащане на сумите по главните искове, е дължима и законната лихва по присъдените с тях обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, т.е. в тази част исковата молба е основателна и доказана.

При този изход на делото претенциите на всяка от страните за присъждане на разноски е частично основателна съобразно уважената, съотв. отхвърлена част от исковете на осн.чл.10 ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ.

Ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски в общ размер на 1175лв. съгл. списък по чл.80 от ГПК (стр.92 по делото), от които 20лв. ДТ, 1150лв. адвокатско възнаграждение, платена еднократно по договор за правна помощ от 17.04.2020г с подписи на клиент и адвокат (стр.93 по делото), и 5лв. ДТ за издадено съдебно удостоверение; претендираните обезщетения са в общ размер на 11 500лв. Съгл.чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г в актуалната й редакция (Отм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; нова, бр. 68 от 2020 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или 875 лв. в настоящия случай. Предвид изложеното съдът намира възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна за основателно. Настоящото производство не се отличава с висока фактическа сложност – напротив, релевантните факти са безспорни между страните, като сравнително невисока съдът преценява и правната му сложност. С оглед вида, обема и продължителността на реално положения квалифициран юридически труд, този съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 950лв. е обосновано и в справедлив размер. Т.е. общо сторените от ищеца разноски в производството следва да се определят в размер на 975лв. От общо претендираните 11 500лв. са уважени претенции в размер на 600лв, което означава, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50.87 лв.

Размера на юрисконсултското възнаграждение се определя по правилата на чл.78 ал.3 от ГПК, приложима по изричното препращане на чл.144 от АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – от 100лв. до 300лв. Съдът намира, че в случая с оглед реално положения труд, фактическата и правна сложност на делото и продължителността на производството, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 150лв. От общо претендираните в това производство 11 500лв. са отхвърлени претенции в размер на 10 900лв, което означава, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 142.17 лв. Или ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 91.30 лв.

Мотивиран от изложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на О.С.И., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста) лева, представляващи обезщетение за претъпени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждание в производството по АНД №234/2019г на РС - Провадия, ІІ с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2019г – датата на отмяната на незаконосъобразното НП №19-0819-001417/02.05.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.С.И., ЕГН **********,***, иск против ОД на МВР – Варна за обезщетение на претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП №19-0819-001417/02.05.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, имуществени вреди за разликата над 300 (триста) лв. до претендираните 8 500 (осем хиляди и петстотин) лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на О.С.И., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста) лева, представляващи обезщетение за претъпени неимуществени вреди – негативни емоции и психически терзания в хода на воденото производство по АНД № 234/2019г на РС - Провадия, ІІ с-в, приключило с решение за отмяна на незаконосъобразното НП №19-0819-001417/02.05.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, ведно със законната лихва от 16.11.2019г (датата на влизане на решението в сила) до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.С.И., ЕГН **********,***, иск против ОД на МВР – Варна за обезщетение на претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП №19-0819-001417/02.05.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, неимуществени вреди за разликата над 300 (триста) лв. до претендираните 3000 (три хиляди) лв.

ОСЪЖДА О.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Варна сторените в настоящото производство разноски в размер на 91.30 лв. (деветдесет и един лв. 30 ст.) по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: