РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Ихтиман, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.а
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно
наказателно дело № 20241840200424 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
Г. Й. Б. ЕГН ********** от гр. С. е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му
е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът следва да бъде отменен, тъй като е изтекла
присъдената в закона давност. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при неговото издаване.
Въззиваемата страна, чрез юрк. К., оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 27.06.2020 г. около 12,00 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. №
********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, на когото на основание чл.
179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за
лек автомобил „Фолксваген Туарег“, рег. № ******** е нямало заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
От неоспорената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № ********
1
се установява, че към момента на извършване на нарушението за лекия автомобил е нямало
заплатена винетна такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а
в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
В случая от обективна страна е установено, че към 19.06.2020 г. за лек автомобил рег.
№ ********, чийто ползвател е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата винетна
такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от
наказващия орган административно нарушение.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на
административнонаказателното производство:
І. Погасяване на административнонаказателното производство преди неговото
образуване /по чл. 34, ал. 1 ЗАНН/: не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
ІІ. Погасяване на административнонаказателното преследване /по чл. 34, ал. 3 ЗАНН/:
ако е съставен АУАН, образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез
електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като при производството при
установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се
издава НП.
ІІІ. Давност за изпълнение на административното наказание /по чл. 82 ЗАНН/ -
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Тук законът предполага влязло в сила наказателно
постановление, респ. електронен фиш (необжалвано или потвърдено от съда), откогато
започва да тече и давността.
IV. Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на
чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
2
кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от
лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на
три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
извършено на 27.06.2020 г., като електронният фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се
приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението.
По делото не са представени надлежни доказателства за действия на наказващия
орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана, поради което и
съдът приема, че административнонаказателното производство е било погасено по давност с
изтичане на общия тригодишен срок, а именно на 27.06.2023 г.
Следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил преклузивен срок за
започването на административнонаказателното производство, с което се цели да бъде
избегнато забавяне на осъществяването на административната отговорност, то не следва да
бъде допускано подобно безконечно протакане на приключването на производството.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й.
Ето защо съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и
административнонаказателната преписка – прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие, чийто
размер при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съответства и на
фактическата и правна сложност на делото
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Б. ЕГН
********** от гр. С. сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд С. област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3