р е ш е н и е
N ...................
гр.***, 28.03.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ски районен съд, ІV състав,
гражданска колегия в публично заседание на
пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : С.Ц.като
разгледа докладваното от съдията томова
гражданско дело N 8946 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
В ***е постъпила
искова молба от Х.В.В. с ЕГН **********, чрез адв.В.П. против Ц.Ц.П.,***, в
която се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство било родено детето Ц. Ц. Ц., родено на ***г. Излага
се, че родителите се разделили след навършване на 7 месечна възраст на детето и
майката изцяло поела грижите по отглеждането и възпитанието му. Твърди се, че
от раздялата им ответника не се интересувал и не заплащал издръжка за сина си.
Излага се още, че от 2010г. ищцата създала ново семейство с друг мъж, от
съжителството с който имали три деца – едното на осем години и 10 месеца, и
близнаци на две години и половина. Навеждат се доводи, че с израстването на
детето Ц. нараствали и нуждите му за храна, дрехи, учебни пособия, извънкласни
занимания, като бащата не осигурявал никаква издръжка за задоволяването им.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което родителските права по
отношение на детето Ц. се предоставят за упражняване на ищцата, а на бащата се
определи режим на лични контакти, осъществявани по местоживеене на детето, както
и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер
на 250лв., претендирана и за една година преди завеждане на исковата молба.
Ответникът
Ц.П., чрез пълномощник адв.М.Р., е депозирал писмен отговор, с който не оспорва
пртенцията за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Ц. на майката и за определяне режим на лични контакти с бащата. Оспорва
изцяло претенцията за издръжка за минало време и по размер претенцията за издръжка
от завеждане на исковата молба. Твърди, че има още едно малолетно дете, на
което е осъден да заплаща издръжка, а през 2017г. сключил граждански брак и имал ново
семейство. Излага, че към момента търси постоянна работа в чужбина и счита, че
би могъл да заплаща към този момент издръжка в минимално установения размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено
следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от
приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***.***, че ищцата Х.В. и
ответника Ц.П. са родители на малолетното дете Ц. Ц. Ц. – роден на ***г.
Безспорно е също така, че ищцата Х.В. има още три малолетни
деца – В. - роден на ***г., Й. и Ф.– родени на ***г.
Видно е от приложеното удостоверение с ***., *** – гр.***,
че за периода от м.август 2018г. до м.ноември 2018г. ищцата е реализирала
средно месечно брутно трудово в размер на около 900лв. Видно е от същото
удостоверение, че за месеците юли и август 2018г. ищцата не е реализирала
никакъв доход.
От приложения препис на удостоверение за раждане, изд. на ***г***
се установява, че ответника има още едно малолетно дете Н. Ц. Ц. – роден на ***г.
От приложения препис на удостоверение за сключен граждански
брак, издадено от ***се установява, че ответника е сключил на 27.12.2017г.
граждански брак с М.Ц.И..
В хода на производството по делото са събрани и гласни
доказателства, ангажирани от страните.
Свидетелката Р.А., сочена от ищцата излага в показанията
си, че е нейна братовчедка и познава страните. Излага, че ищцата и настоящия й
съжител имат още три деца и живеят като семейство, заедно и с детето Ц.. Сочи,
че детето на страните ходи на уроци по пеене и солфеж, за което се плащала
такса около 190лв., както и на тенис на корт два пъти седмично, като за всяка
тренировка се плащала такса в размер на 20лв. Св.А. твърди още, че след
раздялата на страните – през времето, когато детето им било на осем месеца,
ответника не се е интересувал от сина си и не му е давал издръжка.
Свидетелката М.Ц. П. излага в показанията си, че е съпруга на
ответника. Сочи, че знаела от него, че до три годишна възраст на сина си идвал
да го посещава в гр.***, но майката не го пускала в ***. Твърди, че през
м.януари 2018г. ищцата се обадила на ответника с настояване да започне да се
вижда с детето. Бащата се бил подготвил, но вечерта преди срещата майката не
отговаряла на телефонните му обаждания и срещата не се състояла. Св.П. излага
също, че към момента ответника бил в ***, но нямал постоянна работа, както и
заплащал на другото си малолетно дете издръжка в размер на 130лв.
В о.с.з. е изслушано детето Ц.,
което е на 12 годишна възраст. Същото
излага, че се чувства добре в настоящата си семейна реда. Сочи, че не е чвал
баща си и с него не комуникирали по никакъв начин. Детето излага още, че иска
да учи след седми клас в музикалното училище с поп и джаз пеене, поради което
посещавало такива уроци, за което се плащала месечна такса от 150лв., както и
посещавало уроци по солфеж, за което заплащали такса от 80лв. Сочи, че ходел и
на уроци по тенис всяка събота и неделя, като за един урок се заплащала такса
от 20лв. Детето излага също, че майка му му давала и всеки ден по 3лв. джобни,
а основните му хранения били у дома.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от ***-***, в който се излага, че ищцата живее със семейството си в къща
на три етажа, в която детето Ц. има самостоятелна стая. При социалното
проучване ищцата заявила, че реализирала месечни доходи в размер на 2400лв. и
имала кредитни задължения в размер на 1000лв. месечно, а съжителят й реализирал
месечен трудов доход около 560лв. Майката посочила при социалното проучване, че
детето Ц. имало желание да кандидатсква в музикалното училище, поради което
посещавало уроци по пеене и солфеж, за което се заплащала месечна такса в
размер на 230лв. Тренирало и тенис на корт, за което месечните такси възлизали
на 160лв. Детето имало и разходи, свързани с участие в организирани учебни
екскурзии, културни мероприятия и развлечения, както и разходи за осигуряване
на здравословна храна, облекло, учебни посочия и помагала. Посочено е в
социалния доклад, че между майката и детето има силна емоционална доверителна
връзка, а баща си не познавало и били прекъснати всякакви контакти с него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на
чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения за разглеждане спор следва да се разреши
изключително, изхождайки от интересите на детето. Безспорно се установи по
делото, че страните не живеят заедно от около дванадесет години, като през този
период майката изцяло е поела грижите за детето Ц.. Стана ясно от гласните
доказателства, че през това време между бащата и детето не е имало контакти, чиято
последица е липсата на емоционална близост. Установи се също така, че ищцата е
осигурила всички необходими условия за отглеждане и възпитание на детето, както
и се стреми да развива негови таланти и спортни
увлечения.
Предвид горното, съдът счита, че
изцяло в интерес на детето е родителските права да се предоставят за
упражняване на майката. Следва да се осигури възможност на бащата да има лични
контакти с детето, т.к. в интерес на последното е да бъде изградена и
поддържана връзка с този родител. Предвид на това, че детето не е имало
контакти с баща си от осем месечната си възраст, то съдът счита, че подходящ би
бил следния режим на лични контакти - бащата да осъществява контакти детето всяка
първа и трета събота на месеца за времето от 10.30ч. до 19.30ч. в населеното
място по мистоживеене на детето. Съдът счита, че следва да се осигури и
възможност през лятото бащата да прекарва десет дни със сина си по време, което
не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката.
Ищцата е отправила до съда искане да
бъде осъден ответника да й заплаща, като майка и законен представител на малолетното
им дете, месечна издръжка в размер на 250
лв. За ответника съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл.
143 ал.2 от СК да издържа своето малолетно дете. При определяне размерът на издръжката,
съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи.
Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят
дължи на детето си - една четвърт от
размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от
01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се определя на
140лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето Ц. месечна издръжка, съдът съобрази следните
обстоятелства: Детето е на тринадесет годишна възраст, като от доказателствата
по делото се установи, че с развиване на музикалните му способности и
подготовка за кандидатстване в музикално училище са свързани разходи в размер
на 230лв. месечно (150лв. за уроци по пеене и 80лв. за уроци по солфеж).
Установи се също така, че за посещение на уроци по тенис на корт са необходими
средства в размер на 160 лв. месечно (при посещение на два урока седмично и
такса от 20лв. за урок). Отделно от това са необходими средства за задоволяване
на потребностите на детето от храна; облекло и обувки; учебни пособия;
отопление и други консумативни разходи; участия в организирани учебни
екскурзии, посещения на кино, театър и други развлечения. С оглед на това,
съдът приема, че към настоящия момент за издръжката на детето Ц. е необходима
сума в размер на поне около 450-500лв. месечно.
Съдът
счита, че ответника следва да поеме 200лв. от тази издръжка. Не се събраха
доказателства за реализираните от него месечни доходи, но с оглед
трудоспособната му възраст, липсата на данни за влошено здравословно състояние и
установеното, че макар и към момента на непостоянен договор работи в друга
държава, която е с по-висок жизнен стандарт (в това число и относно заплащаното
трудово възнаграждение), съдът приема, че той може реализира доход, позволяващ му да заплаща
издръжка в размер на 200лв. за сина си Ц. и 140лв. за сина си Н. (доколкото се
установи, че заплаща минимален размер издръжка на това дете, което е и на
по-ниска възраст).
Съдът
приема, че останалата част от издръжката следва да се осигури от майката. Същата
полага непосредствените и ежедневни грижи за детето, които също са оценими,
както и има задължения към още три малолетни деца, но пък от друга страна, с оглед
размера на реализираните от нея доходи, би могла да поеме разликата в
издръжката на малолетния Ц..
Предвид изложеното, съдът счита, че
на основание чл.143, ал.2 от СК ответника следва да бъде осъден да заплаща на
ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете Ц. издръжка в
размер на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2018г.
до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване
на издръжката, с падеж на всяка дължима месечна вноска – пето число на месеца,
за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Исковата претенция в останалата част до
претендирания размер от по 250 лв. месечно следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Ищцата претендира заплащане на
издръжка за минало време за период от една година преди завеждане на делото,
т.е. за периода от 10.12.2017г. до 10.12.2018г. Поначало издръжката се дължи
само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно
изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според която издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. За
този период ищцата претендира месечна издръжка за детето в размер също на 250лв.
или общо за 12 мсечния период в размер на 3 000лв. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че и през
посочения период детето е имало същите разходи за подготовка за кандидатстване
в музикално училище и за спорт, т.к. и в показанията на свидетелкта и в
изявлението на детето не се изложиха твърдения от кога се посещават сочените
уроци. Безспорно обаче е имало обичайните разходи за храна, отопление, облекло,
учебни пособия, пътувания и развлечения. Съдът приема, че бащата е следвало да
участва в тези разходи със сума в размер на 150лв. (при минимално дължима по
Закон за същия период издръжка от 130лв.). Не се установи дали бащата е бил
трудово зает през този период, но във възможностите му е било да реализира
доходи, за да участва в издръжката на децата си, което е негово безусловно
задължение. Не се установи и какви доходи е реализирала майката през същия
период, но предвид възрастта на най-малките й деца, които през м.август 2018г.
са навършили две годишна възраст, може да се предположи, че възможностите й за
реализиране на доходи са били по-ограничени. Видно е и от приложеното
удостоверение, издадено от ***, че през мсеците юни и юли 2018г. ищцата не е
получавала трудово възнаграждение.
Предвид горното, съдът счита, че за
процесния период от една година преди завеждане на исковата молба в тежест на
ответника следва да се присъди издръжка в полза на сина му Ц. в размер на
150лв. месечно или 1800лв. за целия период, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Исковата претенция
по чл.149 от СК в останалата част до пълния претендиран размер от 3 000лв.
за периода или по 250лв. месечно следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 530лв.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да да заплати по сметка на *** държавна
такса върху уважения иск по чл.143, ал.2 от СК в размер на 288лв. и върху уважения
иск по чл.149 от СК в размер на 72лв. Общо дължимата държавна такса се
изчислява на 360лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127,
ал.2 от СК, малолетното дете Ц. Ц. Ц. с ЕГН **********, да живее при своята
майка Х.В.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Ц. Ц. Ц. с ЕГН **********, на майката
Х.В.В. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
контакти на бащата Ц.Ц.П. с ЕГН ********** с детето Ц. Ц. Ц. с ЕГН **********: бащата
да се вижда с детето всяка първа и трета събота на месеца за времето от 10.30ч.
до 19.30ч. в населеното място по местоживеене на детето, както и да го взема
при себе си за десет дни през лятото по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Ц.Ц.П. с ЕГН ********** да
ЗАПЛАЩА на детето Ц. Ц. Ц. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Х.В.В. с ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2018г.
до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване
на издръжката, с падеж на всяка дължима месечна вноска – пето число на месеца,
за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до претендирания размер от по 250
лв. месечно, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Ц.Ц.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на на детето Ц. Ц. Ц. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Х.В.В. с ЕГН **********, сумата от 1 800лв.,
представляваща неплатена издръжка за времето от 10.12.2017г. до 10.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 10.12.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълният размер от по 250лв. месечна
издръжка или общо за периода 3 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.Ц.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Х.В.В. с ЕГН **********, сумата от 530лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Ц.Ц.П. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***
държавна такса в размер на 360лв.
Решението подлежи на обжалване пред
***ски *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :