№ 465
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110200830 по описа за 2022 година
установи, че производството по НАХД № 830 по описа за 2022 г. на Варненския
районен съд, се развива по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Батак“
№ 4, ет. 8, ап. № 40 срещу Наказателно постановление № 22 – 0819 – 000009 от 18.01.2022
г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което
на жалбоподателя Х., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около
15:08 часа на 20.10.2021 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“, на кръстовището с бул. „Република“
в посока изхода на гр. Варна, управлява лек автомобил „Ситроен 3Х“ с рег. № ТХ 6234 НХ,
негова собственост (като наследник на К.Х.К.), като автомобила е със служебно прекратена
регистрация от 27.07.2021 г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по
пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Х. К. Х. намира издаденото наказателно постановление за неправилно
и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище.
Навежда твърдения, че наследодателят му К.Х.К. е бил починал на 05.10.2021 г., като
процесния лек автомобил е бил негова собственост и именно той е обслужвал технически и
документално превозното средство. Жалбоподателят посочва, че не е бил запознат с
обстоятелството, че регистрацията на превозното средство е била прекратена по служебен
ред, като акцентира, че върху панорамното стъкло на автомобила е бил поставен стикер за
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за срок до 02.02.2022 г. Оспорва
субективната съставомерност на деянието си, обръщайки внимание на съда, че с
1
Постановление от 07.01.2022 г., постановено по преписка № 12/ 2022 г. по описа на
Варненската районна прокуратура е било отказано образуване на досъдебно производство
именно поради липса на субективен елемент на извършеното деяние. Поради
гореизложените съображения намира, че неправилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 28.03.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 830 по описа за
2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Х. К. Х. се явява лично и със своя
упълномощен процесуален представител адв. С.С. от АК – Варна, като поддържат жалбата
на посочените в нея основания и акцентират, че липсва субективен елемент при извършване
на деянието от страна на жалбоподателя, поради което и не следва да понесе
административно – наказателна отговорност.
Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на
проведеното на 28.03.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 830 по описа за 2022 г.
на Варненския районен съд, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество, като в придружителното писмо към жалбата се застъпва обосновано становище за
нейната неоснователност.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 15:08 часа на 20.10.2021 г. жалбоподателят Х. К. Х. управлявал лек автомобил
„Ситроен 3Х“ с рег. № ТХ 6234 НХ по ул. „Девня“ в гр. Варна, в посока към изхода на
града.
На кръстовището на ул. „Девня“ и бул. „Република“ бил разположен екип на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил Андр. Пл. П. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал
служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този район на гр.
Варна.
Мл. автоконтрольор П. спрял за проверка управляваното от жалбоподателя Х. моторно
превозно средство с рег. № ТХ 6234 НХ, като установил, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация от 27.07.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по
пътищата.
Преценявайки, че със своето поведение жалбоподателя Х. е нарушил разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 20.10.2021 г. мл.
автоконтрольор П. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената правна норма.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като същевременно била образувана прокурорска
преписка № 12/ 2022 г. по описа на Варненската районна прокуратура с оглед наличие на
данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но с
2
постановление от 07.01.2022 г. прокурор от Варненската районна прокуратура е отказал да
образува наказателно производство и е прекратил преписката, приемайки, че деянието на Х.
К. Х. е несъставомерно от субективна страна.
На 18.01.2022 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна издал Наказателно постановление № 22 – 0819 – 000009 от 18.01.2022 г., като приел,
че със своето поведение в следобедните часове на 20.10.2021 г. жалбоподателят Х. К. Х. е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата,
наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено
следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В случая не се спори между страните, че в действителност в
следобедните часове на 20.10.2021 г. лек автомобил „Ситроен 3Х“ с рег. № ТХ 6234 НХ е
бил дерегистриран по служебен ред, на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от Закона
за движение по пътищата – обстоятелство, което също така се удостоверява от приложената
справка от информационната система на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна, надлежно приложена към административно – наказателната преписка. Ето защо
съдът приема, че от обективна страна със своето поведение в следобедните часове на
20.10.2021 г. жалбоподателят е извършил противоправно деяние. Същевременно обаче
липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят Х. е знаел за това, че
управляваното от него превозно средство по ул. „Девня“ в гр. Варна не е било регистрирано
по надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално поделение на
МВР към датата 20.10.2021 г.
Липсват каквито и да е било доказателства, че по някакъв начин жалбоподателя Х.
и/или неговия наследодател К.Х.К. да са били уведомени било от Гаранционен фонд, било
от подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно прекратена
регистрацията на лек автомобил с рег. № ТХ 6234 НХ.
Това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Варна,
който е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 12/ 2022 г. по описа
на Районна прокуратура Варна, мотивиран от липсата на субективен елемент в действията
на Х..
3
При условие, че липсата на субективна страна в действията на жалбоподателя са
мотивирали Варненската районна прокуратура да откаже да образува наказателно
производство, тъй като предвид липсата на умисъл жалбоподателят не е извършил
престъпление, то с още по – голяма степен следва да се приеме, че същият не е извършил и
административно нарушение.
Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателят или неговия наследодател да
са били уведомени от сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално
подразделение на МВР или от Гаранционен фонд, че автомобил с рег. № ТХ 6234 НХ е бил
дерегистриран по служебен ред.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установен по
безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя Х. в
извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Съдът не може да се съгласи с аргумента, наведен в придружителното писмо, че
жалбоподателят е бил проявил небрежност, управлявайки автомобил със служебно
прекратена регистрация, доколкото е можел да установи това обстоятелство и респ. да
съобрази своето поведение с него. Този аргумент може да бъде евентуално споделен
единствено в хипотезата, която водачът на МПС управлява автомобил без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, но не и когато регистрацията на автомобила е била
прекратена по служебен ред. Първо, защото несключването на застраховка „Гражданска
отговорност“ не влече със себе си автоматично прекратяване на регистрацията на превозно
средство, тъй като Гаранционен фонд следва да уведоми съответното подразделение на МВР
и едва тогава се прекратява по служебен ред регистрацията на превозното средство. Така, че
аргумента, че жалбоподателят е трябвало да бъде наясно, че щом няма валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила му ще бъде
прекратена по служебен ред, е несъстоятелен.
Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно установено
задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да уведоми собственика на
превозното средство за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ му е изтекла и да
му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка
„Гражданска отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление на
подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на регистрацията на превозното
средство.
В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно поведение, а именно
Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и
отговорността за това поведение да бъде понесена от различни физически и юридически
лица, в случая жалбоподателя Х., още повече тези лица да бъдат обвинявани в небрежност.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление №
№ 22 – 0819 – 000009 от 18.01.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
4
полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.
В случая жалбоподателят Х. К. Х. и неговия процесуален представител адв. С.С. от АК
– Варна не претендират присъждане на съдебно – деловодни разноски, поради което и
такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 22 – 0819 – 000009 от 18.01.2022 г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Х. К. Х., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Батак“ № 4, ет. 8, ап. № 40, на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около 15:08 часа на 20.10.2021 г. в гр. Варна, по
ул. „Девня“, на кръстовището с бул. „Република“ в посока изхода на гр. Варна, управлява
лек автомобил „Ситроен 3Х“ с рег. № ТХ 6234 НХ, негова собственост (като наследник на
К.Х.К.), като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 27.07.2021 г., на
основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5