ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 727
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500517 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК и чл. 83, ал.
от ГПК.
С определение № 260090 от 27.05.2021 год., постановено по гр. дело №
419/2020 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, е оставено без
уважение искането на АС. Д. Т. на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК да бъде
освободен от заплащането на държавна такса и разноски по производството
по гр. д. № 419/2020 година.
Против това определение е подадена частна жалба от адвокат А.К. в
качеството му на назначен от съда особен представител на АС. Д. Т.. Излага
оплаквания за неправилност на определението. Мотивите на съда, въз основа
на които е оставил без уважение молбата за освобождаване на Т. от
заплащане държавни такси и разноски във въззивното производство, а
именно че финансовите затруднения на ответника произтичали от неполагане
на труд, въпреки активната трудоспособна възраст и добро общо здраве, а
ползваната безплатна правна помощ допълнително облекчавало финансовото
му състояние, намира за неправилни и необосновани. Смята, че отказът за
освобождаване от заплащане на такси и разноски във въззивното
производство, предрешавал изхода на делото във въззивната инстанция,
1
защото го поставял в невъзможност да ги заплати. Акцентира, че искането му
е насочено за освобождаване от такси и разноски във въззивното
производство, а не в цялото делбено такова. Твърди, че чрез уважаване на
искането по чл. 83, ал.2 от ГПК Т. щели да бъдат защитени правата му от
действията на ищцата и нейното семейство, насочени към заграбване на
неговото имущество. Посочен е и допълнителен аргумент – по отношение на
Т. при назначен на особен представите – служебен адвокат, е било прието че
има финансови затруднения, които не му позволяват да заплати адвокатски
хонорар. Предвид това моли въззвиния съд да се отмени определението на
районния съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Ищецът по делото К. КР. К. чрез адв. Малина Николова, е подал писмен
отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и обосновано и при постановяването
му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва
наведените от жалбоподателя възражения.
Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в тях
аргументи, взе предвид данните по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е да подадена в срок, при спазване изискванията за
редовност и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производство по гр.д. № 419/2020 година по описа на ГОРС е
образувано по предявен от К.К. иск за делба на два недвижими имота. Съдът
е постановил решение, с което допуска да бъде извършена съдебна делба
между страните по делото – К.К. и А.Т. при равни права.Недоволен от него е
останал А.Т. и е подал въззивна жалба вх. № 261/25.05.2021г.в която се
съдържа особено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и
съдебни разноски по делото с мотива, че не разполага с доходи. Към
въззивната жалба са приложени декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и служебна бележка изх. № 60-40-03-
28235/13.05.2021 год. от Агенция по заетостта.
2
Районен съд – Горна Оряховица преди да администрира въззивната
жалба по реда на чл. 263 от ГПК се е произнесъл по искането за
освобождаване от такси и разноски по делото с определение № 260090 от
27.05.2021 година и го е оставил без уважение. Съдът е приела, че липсват
основанията за това. Приел е, че Т. е в трудоспособна активна възраст, добро
общо здравословно състояние. Липсват доказателства, които да установяват
Т. да страна от заболявания, физически или психически недостатъци, ,
съставляващи пречка да полага труд и да заработва доходи от трудова
дейност поне в рамките на МРС за страната – 650 лв. Т. не е декларирал да
има и разходи извън обичайните ежедневни такива – да заплаща наем, за
жилището в което живее, а още повече бил направил възражение за
изключителна негова собственост на същото. Като краен извод съдът е приел,
че финансовите затруднения на Т. са следствие от неполагането на труд,
въпреки че същият е в трудоспособна възраст, трудоспособен е и е в добро
общо здравословно състояние. Предоставянето на безплатна правна помощ е
допълнителен аргумент, че по този начин е облекчено положението на Т. от
гледна точка на дължимите разходи във връзка с воденото не по негова
инициатива делбено производство.
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите и крайния извод на
районния съд, че липсват основани жалбоподателят А.Т. да бъде освободен
от заплащане на държавна такса и разноските в съдебното производство.
Наведените в жалбата оплаквания и възражения са изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че Т. не е в състояние да не
може да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса в
размер на 40 лева. Освен това следва да бъде допълнено, че таксите при
съдебната делба се събират едва, когато делото приключи и във своята втора
фаза върху стойността на дяловете, които всеки съделител има, което
изначално не позволява освобождаване от такси. По отношение на разноските
по делото също въпросът стои аналогично. Невъзможността за внасяне на
разноските, респективно тяхното невнасяне за изготвяне на съдебна
експертиза в делбеното производство, след като делбата е допусната, води
единствено и само до последиците на чл. 60, ал. 2 от ГПК. Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че ако същия не бъде освободен от такси и
разноски по въззивното производство ще му бъдат накърнени правата.
3
Напротив. Дължимата във въззивното производство държавна такса по
обжалване решение за допускане на делба е проста такса в размер на 40 лв.,
която сума пари не е такава, че да съставлява непосилна за заплащане от
жалбоподателят, който е в активна трудоспособна възраст, в добро общо
здравословно състояние и липсват каквито и да е пречки същия да полага
труд и да реализира доходи. Наведения довод, че освобождаването от такси и
разноски ще защити правата на жалбоподателя , които били накърнени от
ищцата и нейното семейство, са голословни и стоят извън разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата против
определение № 260090 от 27.05.2021 година с което е оставено без уважение
искането на А.Т. по чл. 83, ал.2 от ГПК, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АС. Д. Т., ЕГН
**********, представляван от А.К. назначен от съда представител, против
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260090 от 27.05.2021 год., постановено по гр. дело №
419/2020 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е
оставено без уважение искането на А.Т. по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4