РЕШЕНИЕ
№…………
гр. София, 25.02.2022
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 13 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7136 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на В.С., в качеството ѝ на синдик на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Р.“ АД и съгласно определение от 03.10.2012 г. по т.д. 6089/12 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, с което за разглеждане в друго производство е отделен иск с посочено основание чл. 648 ТЗ. Ищецът твърди, че с Решение № 475 от 10.05.2011 г., постановено по т.д. № 2000/10 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „С.П.“ ЕООД. Сочи се, че на 23.07.2007 г. ответникът „Р.“ АД отдал на „С.П.“ ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот, намиращ се в гр. София, на бул. „******, представляващ киноцентър към сграда с прилежащото към кинотеатъра фоайе, както и прилежащи под салона към кинотеатъра сервизни помещения. Страните договорили „С.П.“ ЕООД да извърши основен ремонт на имота като дължимото плащане при договорен наем в размер на 1000000 евро бъде определено не.по-късно от 31.08.2009 г. чрез приспадане стойността на СМР. На 31.08.2009 г. е постигнато съгласие за прекратяване на договора за наем поради неизпълнени задължения на наемателя. Констатирано е, че към момента на прекратяване на договора „С.П.“ ЕООД е изпълнило частично поетите задължения за СМР, остойностени на 355000 лв.без ДДС или 426 000 лв. с ДДС. Ответникът „Р.“ АД фактурирал сумата от 426 000 лв. като наем за периода до 01.09.2009 г. като ответниците се споразумели за прихващане на насрещните задължения. Синдикът поддържа, че осъщественото прихващане е недействително, тъй като е направено след началната дата на неплатежоспособността – 29.02.2008 г. и претендира „Р.“ АД да върне сумата 426000 лв. в масата на несъстоятелността – иск по чл. 649 ал. 2 ТЗ вр. чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД и предполага да бъде установено в процеса уважен иск по чл. 645 ал. 4 ТЗ, съществуващо в полза на „С.П.“ ЕООД и изискуемо вземане на посоченото основание и в твърдяния размер.
„С.П.“ ЕООД (н.), конституиран на основание чл. 26 ал. 4 ГПК и призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по предявения иск.
Ответникът „Р.“ АД оспорва да дължи претендираната сума с довод, че изразеното съгласие за вложени в имота средства в размер на 355 000 лв. е симулативно. Оспорва в имота да са извършвани СМР, същевременно твърди, че са извършени в разрез с установените в ЗУТ строителни правила и норми, както и с клаузите на чл. 4.6. и чл. 4.7. от договора за наем.
В допълнителната си искова молба синдик С. твърди, че протоколът отразява действителното положение, а възложените работи не предполагат разрешение за строеж, поради което и са законни.
В съдебно заседание
по съществото на спора синдик С. изразява становище за основателност на иска.
Ответникът,
представляван от адв. М. намира иска за неоснователен с оглед отхвърления иск
за обявяване на недействителност на прихващането.
Съдът като прецени събраните по делото и
относими към спора доказателства и наведените от страните доводи, приема за
установено следното:
С решение № 1567 от 05.09.2019
г., постановено по т. д. № 6089/2012 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 645,
ал. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД - в несъстоятелност на извършено с протокол от
01.09.2009 г. изявление за прихващане на взаимни парични задължения
съществували между „С.П.“ ЕООД- в несъстоятелност и „Р.“ АД съгласно фактура №
**********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/ 01.09.2009 г. на стойност от
426 000 лева.
Решението е влязло в сила на 18.08.2021 г.
Съгласно
чл. 649 ал. 2 ТЗ синдикът е овластен както да оспори извършени действия или
сключени сделки при наличие на изрично предписани в закона обстоятелства, така
и да възстанови неоправдано от правна гледна точка даденото от длъжника.
Намесата му в развили се отношения предполага установено в исков процес
основание, каквото в случая липсва. Съгласно чл. 297 ГПК влязло в сила съдебно
решение е задължително за всеки друг съд. Затова и настоящият състав дължи да
зачете установеното по обуславящия иск, поради което безпредметно остава
формирането на самостоятелен извод досежно фактите по спора. Ето защо
безпредметно остава обсъждането на ангажираните в тази насока доказателства.
Както
изрично е посочено в нормата на чл. 649 ал. 2 ТЗ притезанието на масата на
несъстоятелността е последица от уважен иск по чл. 645, 646 и 647 или иск по
чл. 135 ЗЗД. Следователно отхвърленият иск по чл. 645 ал. 4 ТЗ е пречка да
възникне отстояваното в този процес вземане, обуславящо неоснователност на
предявения иск.
Предявената
при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция няма характер на самостоятелен
иск, а е последица от утвърдено в процеса лихвоносно вземане. Затова и съдът не
дължи нарочен отхвърлителен диспозитив
По разноските
Ищецът
е освободен от задължение да предплати дължимата държавна такса – чл. 649 ал. 6 ТЗ. С решение № 1567/05.09.2019 г. по т.д. № 6089/2012 г. е присъдена такса на
това основание. С решение № 11905/24.08.2020 г. по т.д. № 5532/19 г. на САС,
ТО, 9 състав обаче е обезсилено решението, обусловило публичното задължение без
изрично да е разрешен въпроса за дължимата държавна такса. Настоящият състав приема,
че основание за публичното вземане се явява едва влязлото в сила решение по
съществото на иск от изброените по чл. 649 ал. 1 ТЗ. С обезсилване на
предходното решение не е възникнало публичното вземане. Доколкото
разпореждането за събиране на държавна такса не предполага разрешаване на спор,
утвърждаващият го съдебен акт не обвързва настоящия състав по смисъла на чл.
297 ГПК. Понеже искът се разглежда по същество именно в настоящото производство,
следващата се сума следва да бъде възложена в тежест на масата на
несъстоятелността.
Ответникът
не е предявил претенции за разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С., действаща
в качеството ѝ на синдик на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Р.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ във връзка
с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 426 000 лева – вземане за стойността на
извършени строително-монтажни работи съгласно фактура № **********/01.09.2009
г., предмет на изявление за прихващане, извършено с протокол от 01.09.2009 г. с
вземане на „Р.“ АД по фактура № **********/01.09.2009 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 649 ал. 6 ТЗ „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 17040,00 лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: