Решение по дело №3581/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260142
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630103581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260142/28.10.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 3581/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.Д.Х., против Б.А.Х., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне на вината, както и в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: 1/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца; 2/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на децата при майката; 3/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с децата; 4/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетните деца, чрез майката в размер на 150 лв. за детето Е. Б.А.и 200 лв. за детето З.Б.А., считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.11.2019г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/с правно основание чл. 149 СК, за присъждане на издръжка за минал период от 01.06.2019 г. до 28.11.2019 г. в общ размер на 900 лв. за детето Е. Б.А.и в общ размер на 1200 лв. за детето З.Б.А.6/с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ответника; 6/с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 19.04.2003 г. в село Ясенково, Община Венец сключили с ответника брак, който бил първи и за двамата, след което заживели при неговите родители. Непосредствено след сватбата започнали конфликтите, като майката на ответника ги изгонила и били принудени да живеят разделено, а докато били разделени ответникът посещавал дома на родителите й в селото. След това били принудени да си закупят недвижим имот в същото село, за да живеят заедно, така, че семейното жилище в с. Я., *** било придобито по време на брака - съпружеска имуществена общност. От брака имали родени две непълнолетни деца - Е. Б.А., родена на *** г. и З.Б.А., родена на *** г.. Твърди, че ответникът е много агресивен, постоянно я заплашвал, прекалявал с алкохола, играел хазартни игри, не се отнасял с необходимото внимание и отговорност към семейството. Неколкократно, когато бил ядосан и пиян в присъствието на по-голямата им дъщеря правил опити да се самонаранява с макетно и обикновено ножче. Обиждал молителката наричайки я „курва“ и с др. обидни думи, както и системно я унижавал пред децата. В последно време ответникът живеел и работел в Германия като строителен работник и от познати и близки разбрала, че поддържа извънбрачна връзка с друга жена там, а след като видяла снимки по телефон през м. май 2019 година заедно с децата напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си, където живеели и понастоящем. Твърди, че от фактическата раздяла до момента ответникът не се интересувал за децата, не изпращал никакви пари, като издръжката за тях била поета изцяло от нея, подпомагана от близките й. Счита бракът за изпразнен от съдържание и липса на всякакви перспективи за запазването му, тъй като с ответника били изцяло отчуждени един от друг и не живеели като съпрузи от началото на 2019 г.. Желае прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Моли да й бъдат предоставени упражняването на родителските права върху непълнолетните им деца Е. Б.А., родена на *** г. и З.Б.А., родена на *** г., както и да бъде определено местоживеенето им при нея. Семейното жилище в с. Я., *** да бъде предоставено на нея и децата. На ответника да бъде определен режим на лични контакти на децата и бащата както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 9,00 часа в събота с преспиване до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск. Ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка за детето Е. Б.А.с ЕГН-********** в размер на 150,00 лева и за детето З. Б.А.с ЕГН-********** в размер на 200,00 лева, чрез майката Н.Д.Х., платими до пето число на съответния месец, с пощенски запис на адрес: село Я., ***, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпването на условия и предпоставки за изменение и прекратяване даване на издръжката. Претендира издръжка за децата за минал период - от 01.06.2019 г. до 28.11.2019 г. в общ размер на 900 лв. за детето Е. и в общ размер на 1200 лв. за детето З.. Не претендира издръжка за себе си. Желае да й бъде възстановено предбрачното фамилно име „С.“. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор. Съгласен е бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, но оспорва вина за това да има той, като предявява възражение за прекратяване на брака, но по изключителна вина на съпругата. В открито съдебно заседание заявява, че е съгласен съдът да не се произнася по въпроса за вината. Не се противопоставя родителските права върху децата да бъдат предоставени на майката. Твърди, че през годините е полагал грижи за семейството си. Не оспорва издръжката за децата да бъде определена, както е поискана в исковата молба. Оспорва семейното жилище да е това посочено от ищцата, като навежда доводи за друго семейно жилище, но не посочва адрес. Моли претендираното като семейното жилище да бъде предоставено за ползване на него.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, ищцата поддържа исковата молба, а ответникът отговора. Ищцата изразява съгласие семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответника. Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни следните обстоятелства: 1/че на 19.04.2003 г., между страните е бил сключен валиден граждански брак; 2/че от брака имат две непълнолетни деца Е. Б.А., родена на *** г. и З.Б.А., родена на *** г.; 3/че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен; 4/че родителските права върху непълнолетните деца следва да бъдат предоставени на майката; 5/че издръжката дължима от бащата за минал и бъдещ период следва да бъде определена, както е предложена от ищцата; 6/че семейното жилище находящо се в село Я., *** следва да бъде предоставено на ответника, както и, 7/че съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

От Справка за осигурителния доход на страните рег. № 260239/21.08.2020 г., по описа на ШРС, се установява, че в периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г., ищцата е осигурявана за един месец върху сумата от 280 лв., а за ответника няма данни за осигурителен доход.

От Регистрационна карта /л. 6/ издадена от «Бюро по труда» село Венец, се установява, че ищцата е регистрирана като безработна от 19.08.2019 г.

От приетият по делото Социален доклад на Д”СП” – Шумен, рег. № 261673/02.10.2020 г., по описа на ШРС, се установява, че децата живеят с майката в жилището на нейната майка. Детето З.учи в гр. Шумен и е в десети клас, а детето Е. посещава детска градина в село Я.. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са добри. Майката притежава необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за децата.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Н. Д. – сестра на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че ищцата заедно с децата е напуснала семейното жилище на 19.05.2019 г. Ответникът от доста години трайно пребивавал в Белгия, където имал извънбрачна връзка.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

От показанията на разпитания свидетел, а и между страните няма спор, че от години не живеят съвместно, като от месец май 2019 г. ищцата и децата са напуснали семейното жилище. Ответникът трайно пребивава в Белгия. Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, макар и с малка давност, през което време бракът им е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен. Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. По делото е установено, че до настоящия момент децата живеят с майката, която полага преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата. С исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител бащата изразява съгласие родителските права относно непълнолетните деца да бъдат предоставени на майката. Съобразявайки горното, както и привързаността на дацата с майката, тяхната възраст, възможност за обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея.

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични отношения на бащата следва да бъде съобразен, както с възрастта на всяко дете, едното на 5г., другото на 16 г., така и с местоживеенето на бащата. Съдът счита, с оглед поведението на ищеца, следва да му бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица на месеца от 9,00 часа в събота с преспиване до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск.

По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.

С Постановление на Министерски съвет № 241/24.09.2019г./ за определяне размера на линията на бедност в страната за 2020 г. е определен праг в размер на 369 лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е регистрирана в бюрото по труда като безработна, а ответникът не реализира доходи, но независимо от това е в трудоспособна възраст, не се установи да страда от заболявания, които да възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. По данни на свидетеля ответникът живее и работи в Белгия.

Нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. Едното дете посещава детска градина, а другото е ученичка в 10-ти клас в гр. Шумен. За да определи размера на месечната издръжка за децата, съдът прецени потребностите на всяко дете съобразно неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. При така преценените потребности на всяко дете и възможностите на страните, съдът определя месечна издръжка за малолетното дете в размер на 250 лв., от който бащата следва да плаща 155 лв., а за непълнолетното дете определея месечна издръжка в размер на 300 лв., от която бащата следва да плаща 200 лв., а разликата да се поема от майката. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019 г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.

По иска с правно основание чл. 149 СК.

В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на децата през процесния минал период – 01.06.2019 г. – 28.11.2019 г. (датата на завеждане отговора на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което не е провел в настоящото производство. С отговора на исковата молба, ответникът не оспорва исканата от ищцата издръжка за минал период, поради което исковете се явяват основателни.

По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.

Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ответника и доколкото ищцата не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде предоставено на ответника.

По иска с правно основание чл. 53 СК.

Относно претенцията за фамилното име на съпругата. Предвид липсата на спор между страните, то следва да се постанови решение, с което след прекратяване на брака да се допусне възстановяване на предбрачното й фамилно име, на основание чл. 53 СК.

Относно разноските.

Страните не претендират разноски в производството.

На основание чл. 6, т. 2 ТДТ по ГПК, при решаване на делото по молба за развод се събира такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв.. Предвид характера, вида и броя на исковите претенции съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от която ищцата е платила 25 лв., поради което ответникът следва да плати 25 лв.

По исковете, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 511.20 лева, а относно исковете, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 100 лева, както и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Прекратява гражданския брак между Н.Д.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: *** и Б.А.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, сключен на 19.04.2003 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село В., Община В., област Ш., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето З.Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., на майката Н.Д.Х., с ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето му при майката на адрес: с. Я., Община В., област Ш., ***, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.

Определя режим на лични отношения на бащата Б.А.Х., ЕГН **********, с детето З.Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 9,00 часа в събота с преспиване до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.

Осъжда Б.А.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, да плаща в полза на детето З.Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител – Н.Д.Х., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019 г., с падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.

Осъжда Б.А.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на детето З.Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител – Н.Д.Х., с ЕГН **********, сумата от 1 200.00 лв. (хиляда и двеста лева), издръжка за периода от 01.06.2019 г. до 28.11.2019 г., на основание чл. 149 СК.

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., на майката Н.Д.Х., с ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето му при майката на адрес: с.Я., Община В., област Ш., ***, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.

Определя режим на лични отношения на бащата Б.А.Х., с ЕГН-**********, с детето Е. Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 9,00 часа в събота с преспиване до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.

Осъжда Б.А.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, да плаща в полза на детето Е. Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител – Н.Д.Х., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155.00 (сто петдесет и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019 г., с падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.

Осъжда Б.А.Х., с ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на детето Е. Б.А., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител – Н.Д.Х., с ЕГН **********, сумата от 900.00 лв. (деветстотин лева), представляваща издръжка за периода от 01.06.2019 г. до 28.11.2019 г., на основание чл. 149 СК.

Предоставя ползването на семейното жилище в село Я., Община В., област Ш., ***, на Б.А.Х., с ЕГН-**********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име „С.“, на основание чл. 53 СК.

Осъжда Б.А.Х., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 611.20 (шестстотин единадесет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия:……………….