МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Ц.П.С., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 24.07.2017 г. в гр. Тръстеник,
обл. Плевен в района на ул. „Кирил и Методий“ управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Мерцедес 208Д“, рег. № ***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,0 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 426/28.07.2017 г.
Престъпление по чл. 343б, ал. 1от НК.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по
обвинителния акт. Пледира съдът да му наложи наказание лишаване от свобода под
минимума при условията на чл. 55 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно,
както и да не се налага кумулативно предвиденото наказание Глоба. Счита, че по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва установената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка и правната квалификация на деянието, също пледира за определяне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като съдът слезе под
минимума предвиден в закона и да не се налага предвиденото наказание Глоба.
Подсъдимият в хода на съдебното
следствие се признава за виновен по така предявеното му обвинение и изразява
съжаление за извършеното от него.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
На 24.07.2017 г. подсъдимият Ц.П.С.,
след като употребил алкохол, седнал зад волана на товарен автомобил марка
„Мерцедес 208Д“, рег. № *** и потеглил. Около 12:30 часа на същия ден подсъдимият
Ц.П. *** с гореописаното МПС. В района на кметството на гр. Тръстеник бил
паркиран товарен автомобил марка „Ивеко“, рег. № ***. При преминаването си
покрай въпросния товарен автомобил, подсъдимият Ц.П.С. ожулил канатата му, при
което последвала реакция от водача на товарен автомобил марка „Ивеко“, рег. № ***
– свидетелят М.М.Д.. Последният извикал на подсъдимият Ц.П.С., за да
предотврати по-сериозен контакт между двете превозни средства и му казал да
изчака, за да извика полиция. Подсъдимият Ц.П.С. му отвърнал, че може да
извика, който си иска, не го послушал и продължил по пътя си. По говора на подсъдимият
Ц.П.С., свидетелят Д. се усъмнил, че същият е пиян и подал сигнал до служителите
на РУ на МВР – Долна Митрополия. На местопроизшествието пристигнали свидетелите
Л.К.Х. и С.П. – полицейски служители при РУ на МВР – Долна Митрополия, които
констатирали ожулването по товарен автомобил марка „Ивеко“, рег. № ***. Свидетелят
М.М.Д. им дал регистрационния номер на товарния автомобил, управляван от
обвиняемия, за да извършат проверка по случая. След справка в базата данни на
МВР свидетелят Л.К.Х. установил, че товарен автомобил марка „Мерцедес 208Д“,
рег. № *** се води на името на подсъдимият Ц.П.С. и двамата заедно с Ц.П.С.
посетили домът на подсъдимият Ц.П.С.. Същият им показал товарния автомобил, по
който имало следи от причиненото пътнотранспортно произшествие и свидетелят Л.К.Х.
го приканил да се върнат на местопроизшествието за изясняване на фактическата
обстановка. Там било установено, че действително подсъдимият Ц.П.С. е ожулил
товарен автомобил марка „Ивеко“, рег. № ***. В изпълнение на задълженията си свидетелят
Л.К.Х. взел проба за алкохол от подсъдимият Ц.П.С. с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410, фабр. № 0089, което отчело 1,95 на хиляда наличие на
алкохол. Свидетелят Л.К.Х. съставил АУАН на подсъдимият Ц.П.С. по реда на
Закона да движение по пътищата, издал му талон за даване на кръвна проба и
заедно с колегата си Ц.П.С. конвоирал подсъдимият Ц.П. ***.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, находящи се в бързо
производство № Б-375/2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на
проведеното съдебно следствие като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства по отношение
на предмета на доказване.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че с
деянието си подсъдимият Ц.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 24.07.2017 г. в гр. Тръстеник,
обл. Плевен в района на ул. „Кирил и Методий“ управлявал моторно превозно средство
- товарен автомобил марка „Мерцедес 208Д“, рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,0 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 426/28.07.2017 г.
По време
на съдебното следствие по безспорен начин
се установи, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на
съд.
От обективна страна – деянието е извършено чрез действие - като е управлявал моторно превозно
средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес 208Д“, рег. № ***, след употреба на алкохол,
установено съгласно разпоредбите на Наредба
№ 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като
съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на
хиляда.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Ц.П.С. е
съзнавал, че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС, разбирал
е обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и
обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара
след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици, а този извод на съда се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства.
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия и
пренебрежението към установените правила за
безопасно движение по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи
наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете – признаването на вината,
изразяването на съжаление за стореното, доброто му процесуално поведение по
време на проверката и в съдебно заседание, дадените от него обяснения и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното критично
отношение към извършеното деяние, липсата на данни за системно извършване на
тази дейност и съжаление за извършеното.
Тези
обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с невисока степен на
обществена опасност. Съдът прие, че при липсата
на отегчаващи вината обстоятелства
следва да определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
приемайки, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно - „Лишаване от свобода”, в размер под минимума, предвиден
в разпоредбата на чл.343б, ал. 1 от НК, а именно - 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален общ режим.
На осн. чл.55 ал.3 НК, съдът не
наложи на подсъдимия предвиденото наред с наказанието „лишаване от свобода“
по-леко наказание „Глоба“.
Подсъдимият
е правоспособен водач и с оглед на обществената опасност на деянието, но при
съобразяване със смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че
следва на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК той да бъде лишен
от право да управлява моторно превозно средство, като най-подходящ е срокът
от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от датата на фактическото
отнемане на СУМПС.
Ръководейки
се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от принципа залегнал
в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че
така наложените наказания са справедливи, съответстват на тежестта на
престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговарят на целите,
визирани в чл.36 от НК и адекватно биха съдействали за постигане на
индивидуалната и генералната превенция.
По делото не са направени разноски, които да подлежат на възлагане в тежест
на подсъдимия.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: