№ 18976
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110102318 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16219,33
лева /увеличена по реда на чл.214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 26.09.2024г./,
представляваща неоснователно събрана от ищеца в полза на ответника сума по от и.д.№
20228760400104 на ЧСИ Д.З..
Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по договор за кредит № ***/13.11.2015г. и №
***/13.11.2015, към всеки от които са подписани няколко анекса в 2016г. до 2018г. и
кредитополучател по които е Р.Р.В., която е получила сумите по договорите. Поради
необслужване на кредитите ответникът е упражнил правата си по чл.417 от ГПК и се е
снабдил с изпълнителни листи срещу длъжниците по договорите за кредит в рамките на две
заповедни производства, проведени пред РС Н.П.. Въз основа на тях е образувано и.д.№
20228760400104 на ЧСИ Д.З. в рамките на което взискателят събира вземането си.
Процесната сума е събрана от ищеца и той твърди, че това се е случило без основание, т.к.
той не е кредитополучател по договорите за кредит с ответника и не е получил сумите по
договорите за кредит и не е усвоил нищо от тях. Ето защо ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 1739,77 лева като платена при липса на
основание за това.
Ответникът „ФИРМА“ ЕАД, с подаден по реда и в срока на чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба оспорва иска. Заявява, че в рамките на двете образувани заповедни
производства по заявления по чл.417 от ГПК ищецът не е възразил по реда на чл.414 от ГПК
срещу издадените заповеди за изпълнение и те са влезли в законна сила. Събраните от ЧСИ
пари в размер на 1739,77 лева от ищеца в хода на изпълнителното производство са събрани
напълно основателно, т.к. ЧСИ може да събира от всеки един от солидарните за
изпълнението длъжници. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът като съобрази доводите на страните, намира следното:
От приетата по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 3594/03.02.2022г. се
установява, че въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по
1
чл.417 ГПК от 11.01.2022г., издадени по ч.гр.д. № 44/2022г. по описа на РС Н.П. и
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 25.01.2022г.,
издадени по ч.гр.д. № 44/2022г. по описа на РС Н.П. по искане на взискателя „ФИРМА“
ЕАД срещу длъжника П. Е. Д. е образувано изп. дело № 20228760400104 на ЧСИ Д.З. за
вземане в общ размер на 397179,83 лева. Видно от разписката към поканата за доброволно
изпълнение, същата е връчена на длъжника П. Е. Д. на 09.02.2022г.
Не е спорно между страните, а и ищецът с исковата молба изрично признава
неизгодния за себе си факт, че не е подал по реда и в срока по чл.414 ГПК възражение
срещу издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 44/2022г. по
описа на РС Н.П. и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 43/2022г. по
описа на РС Н.П.. Следователно, на основание чл.416 ГПК издадените заповеди за
изпълнение са влезли в законна сила на 09.03.2022г.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Ето защо, с изтичането на срока по чл. 414
ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК всяко възражение
на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов
иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за
оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването
й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да
се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да
заяви преди влизането й в сила. Именно защото законът е предвидил изрични и специални
способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез
установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла
в сила заповед за изпълнение, какъвто именно е настоящият случай/ за оспорване на
вземането е недопустим.
Константна е практиката на ВКС /в този смисъл Определение № 790 от 12.10.2023 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1282/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 863 от 24.10.2023 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1398/2023 г., I т. о., ТК, Решение № 60172 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
942/2020 г., I т. о., и др./ че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето
му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.
422 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и
оспорването на фактите, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудира.
В случая ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че е поел
задължения по процесното кредитно правоотношение в качеството си на поръчител, а не на
солидарен длъжник, т.е. касае се за твърдения, които ищецът е могъл и е следвало да
предяви по реда на чл.414 ГПК, а именно чрез възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение. С исковата молба не се твърди наличието на новонастъпили факти,
които биха довели до връщане на недължимо платени суми, нито се сочат нововъзникнали
или новооткрити доказателства, които биха обусловили допустимостта на последващ исков
процес.
По тези съображения съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната на
основание чл.130 от ГПК, като недопустима.
Предвид изложеното, съдът:
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба на П. Е. Д., с ЕГН: **********
срещу „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16219,33 лева /увеличена по реда на
чл.214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 26.09.2024г./, представляваща неоснователно
събрана от ищеца в полза на ответника сума по от и.д.№ 20228760400104 на ЧСИ Д.З..
Решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3