№ 153
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20214000500376 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ срещу Решение
№ 260051/ 16.06.2021 г. по Гр.д. № 17/ 2018 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът
е отхвърлил като неоснователни предявените от Комисията против Д. Х. Х., С. Р. Х.,
„Дипрес ДХ“ ЕООД и Д. Х. Х., С. Р. Х. и П. Х. Х. в качеството им на правоприемници
на Х. П. Х. искове за отнемане от всеки един от тях на незаконно придобито
имущество на обща стойност 456 504.70 лв. Заема становище за неправилност и
незаконосъобразност на изводите на съда поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът
не е обсъдил всички относими към спора доказателства, при обсъждането на част от
останалите доказателства е възприел неправилно фактическата обстановка, не обсъдил
всички доводи и възражения на Комисията, безкритично и необосновано възприел
голословните твърдения на ответниците и дал вяра на заинтересованите им роднини и
служител на ответника – юридическо лице, коментирал само вариант три от
заключението на вещото лице по задачи на ответниците, но не и варианта по задачите
на ищеца. Начинът, по който съдът обсъдил доказателствата по делото, в това число и
заключенията на вещите лица, бил такъв, че изключително се затруднявала защитата
на Комисията срещу постановеното решение, като било неясно и невъзможно да се
проследи как според съда е формирано несъответствието в имуществото. Съдът
1
неправилно кредитирал твърденията на проверяваното лице за получени от родителите
му дарения в значителен размер, защото по делото липсвали годни доказателства, че
последните са реализирали доходи, достатъчни да спестят сочените средства.
Поддържа, че по делото е доказано наличието на елементите на сложния фактически
състав, обуславящ отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество, в
това число значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ вр. § 1 т.3 от ДР на закона. Счита, че няма правна
пречка да бъдат отнети парични средства, които не са налични поради изтеглянето им
или нареждането им в полза на трети лица от ответниците, защото същите
представляват част от имуществото, за което не е установен законен източник, и при
липсата им, на основание чл.151 ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи тяхната парична
равностойност. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови отнемане от
ответниците на претендираното имущество. Претендират разноските за двете
инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците. В съдебно
заседание процесуалният им представител заема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и мотивирано и
моли да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените от ответниците разноски.
Срещу претенцията му за разноски е направено възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на
страните, намира следното:
Ответникът Д. Х. Х. е привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в
предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ – отм. – т.17 – по чл.252 ал.2 вр. ал.1
НК. ОП – Габрово е уведомила за повдигнатото му обвинение ТД на КОНПИ – Велико
Търново и на 07.03.2016 г. срещу Х. е започнала проверка на имущественото му
състояние, обхващаща периода от 07.03.2006 г. – 07.03.2016 г. Същата е приключила с
внасяне в съда на иск за отнемане от него, от родителите му С. Р. Х. и Х. П. Х. и от
„Дипрес – ДХ“ ЕООД имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно
придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му. В
хода на производството ответникът Х. П. Х. е починал и предявеният срещу него иск е
2
насочен срещу двамата други ответници и дъщеря му П. Х. Х. в качеството им на
негови законни наследници – правоприемници.
По делото са приети първоначална и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи във връзка със стойността на придобитите от проверяваното лице в хода на
проверката ППС към момента на придобиване, отчуждаване и към датата на исковата
молба, първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертизи във връзка със
стойността на придобития от проверяваното лице недвижим имот и направените
разходи за подобряването му, първоначална и допълнителна съдебно-икономическа
експертизи обобщаваща доказателствата за доходите, приходите и източниците на
финансиране на проверяваното лице, обичайните му и извънредни разходи, нетния му
доход и придобитото имущество.
Относно доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваното лице
съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в
първоначалния му вариант /л.11 от експертизата т.VII на делото/, в който са включени
получените от проверяваното лице лихви, начислени от банкови учреждения, и получените
суми от продажба на всички отчуждени в рамките на проверявания период ППС, а не само
от продажбата на автомобила, придобит преди датата на проверката. Комисията
неоснователно и в противоречие с § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ изключва тези суми като
приход и източник на финансиране. Както отпуснатите банкови кредити, така и лихвата по
влогове, която е изплатена от банково учреждение, е законен източник на финансиране, с
който проверяваното лице е разполагало и е използвало за свои цели. Относно сумите от
отчуждено имущество законът не предвижда в анализа на имущественото състояние да се
включат само приходите от отчуждаване на това имущество, за придобиването на което е
установен законен източник, а напротив – той се интересува от всички приходи с установен
законен източник, с които е разполагало лицето. Това следва от граматическото тълкуване
на т.2 от § 1 на ДР на ЗПКОНПИ – „доходи, приходи и източници на финансиране“ са: …
приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен
източник“. Видно е от съгласуването на местоимението във вметнатото изречение по род и
число със съществителното в главното изречение, че не за имуществото, а за приходите е
поставено изискване да имат установен законен източник. Ако законодателят бе имал
предвид имуществото, нормата би гласяла: „приходи от продажба на имущество, за
придобиването на което е установен законен източник“. Законният източник на прихода от
отчуждаване на имущество е установен с представените като доказателство договори за
сключените възмездни сделки с трети лица, във връзка с които Комисията е оспорила цената
на сделката и са приети експертизи. Следва да се включат и преведени суми от трети лица /с
изключение на Г. Й./ и от родителите на проверяваното лице. Неустановяването на
произхода им и на основанието за предоставяне на тези суми на проверяваното лице не
презюмира незаконност на източника, още повече че имущественото състояние на третите
лица не е предмет на изследване в производството. При съпоставяне имената на третите
лица – физически лица, превели суми в полза на ответника и лицата, на които той е
3
предоставил заеми, не се установява съответствие, което да позволи съдът да приеме част от
внесените суми като върнати заеми. Факт е, че сумите са постъпили по сметки на
проверяваното лице, което е безспорно установено, формирали са материалния му запас към
конкретен времеви момент и то е могло да оперира с тях. Получаването на конкретни суми
от родителите е доказано по делото – сумите са преведени по банков път от сметки на техни
ЕТ, установено е със събраните доказателства, че са имали и спестени пари, и доходи от
пенсии, и са развивали дейност като ЕТ, от което са генерирали приходи. От
обстоятелството, че те не са декларирали доходите си като търговци в нарушение на
фискалното законодателство не може да се направи извод, че те не са разполагали със
законен източник на доходи. Видно от доказателствата, между ЕТ „Дипрес“ и ЕТ на
родителите му – ЕТ „Славяни – С.Х.“ и ЕТ „Пехри – Х. П.“ непрекъснато е имало
прехвърляне на средства, всяко от лицата е било оправомощено да оперира със средствата
по сметките на другите ЕТ. Това е обяснимо с оглед близката родствена връзка между
страните, за която е нормално присъщо доверието и съвместната работа, а следва да се
отчете, че ответникът Х. няма свое семейство и родителите му и сестра му са най-близките
му хора. В конкретния казус към приходната част следва да се включи и сумата 7000 лв. –
върната на Д.Х. допълнителна вноска, която той е направил в капитала на „Дипрес – ДХ“
ЕООД и която е включена от вещото лице в допълнителното му заключение по искане на
Комисията. Следва да бъдат включени и печалбите, получени от Български спортен
тотализатор през 2008 г. и 2009 г. При тези уточнения, от представените по делото писмени
доказателства, анализирани в заключението на вещото лице, за периода на проверката се
установяват следните доходи, приходи и източници на финансиране по години:
2006 г. – 3096.12 лв. – по таблица на л.11 от първоначалната експертиза т.VII на
делото /по-долу Таблица доходи л.11/;
2007 г. – 33 555.02 лв., от която сума 3355.02 лв. по Таблица доходи л.11 и 30 200
лв. – банкови преводи от трети лица по Таблица имущество л.35 от
първоначалната експертиза т.VII на делото;
2008 г. – 125 737.33 лв., от която сума 6837.33 лв. по Таблица доходи л.11, 108
900 лв. – банкови преводи от трети лица /в това число 76 000 родителите на
проверяваното лице/ по Таблица имущество л.35, 10 000 лв. печалба тото;
2009 г. – 5251.92 лв., от която сума 1154.18 лв. по Таблица доходи, 2000 лв. –
банкови преводи и 1097.74 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество
л.35, 1000 лв. печалба тото;
2010 г. – 8795.49 лв. по Таблица доходи;
2011 г. – 11 331.79 лв., от която сума 4331.79 лв. по Таблица доходи и 7 000 лв. –
върната допълнителна вноска в капитала на „Дипрес – ДХ“ ЕООД;
2012 г. – 18 377.41 лв., от която сума 1877.41 лв. по Таблица доходи, 9 000 лв. –
банкови преводи и 7 500 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество л.35;
2013 г. – 12 632.26 лв., от която сума 8 304.55 лв. по Таблица доходи, 1 227.71 лв.
– банкови преводи и 3 100 лв. – вноски от трети лица по Таблица имущество л.35;
4
2014 г. – 4 923.79 лв. по Таблица доходи;
2015 г. – 5 769.20 лв. по Таблица доходи;
2016 г. – 670.62 лв. по Таблица доходи.
Към приходите по години съдът не включва средства, дарени от родителите на
проверяваното лице, сочени да са около 127 000 лв., защото макар да приема за доказано, че
същите са разполагали със спестени налични парични средства в значителен размер и
постоянни доходи, събраните гласни доказателства не установяват по несъмнен и
категоричен начин, че те са ги дарили на ответника, кога е сторено това – повечето
твърдения са за дарени средства в периода преди проверката – от 2000 г. до 2006 г. и в какъв
конкретен размер. Съдът не може да обоснове изводите си с предположения, основани на
традициите в българското общество родителите да подпомагат финансово децата си
независимо от възрастта им. В приходната част за 2013 г. съдът не включва и сумата 52 998
лв., представляваща върнат от лицето Г. Й. заем, която се компенсира с направения преди
това през същата година разход.
Общият размер на доходи, приходи и източници на финансиране на
ответника за проверявания период възлиза на 230 140.95 лв.
Относно разходите съдът възприема допълнителното заключение на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза във варианта по въпросите на
Комисията /л.10 от експертизата на стр.2535 от делото/, в който от разходната част са
изключени предоставените от ответника Х. парични заеми, за които няма данни да са
върнати и като негово вземане представляват имущество. Извън включените от вещото
лице пера, следва да се включи и внесената сума от 18 000 лв. за капитала на „Дипрес –
ДХ“ ЕООД – 5 000 лв. през 2009 г. и 13 000 лв. през 2011 г., защото внесеният капитал
и дружественият дял са различни неща – имущество е дружественият дял. Следва да се
включи като разход за 2010 г. и внесената допълнителна вноска в капитала, връщането
на която през 2011 г. е отразено в приходната част. Следва да се включат и разходите
за придобиване на двата процесни автомобила марка „Ситроен“ модел „Берлинго“,
които са установени от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. В
разходната част следва да се включат и направените от проверяваното лице вноски по
банкови сметки и заплатени застрахователни премии по спестовна застраховка
„Живот“ при „Граве България Животозастраховане“, които са посочени в таблицата на
л.35 от първоначалното заключение на вещото лице – л.2423 по делото като придобито
имущество, както и направения през 2008 г. паричен превод в полза на родителите му в
размер на 23 000 лв. Относно обичайните разходи законосъобразно с оглед
разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗПКОНПИ /т.4 от ДР на ЗОПДНПИ/ вещото лице е
съобразило данните на Националния статистически институт. Никъде в закона не е
определена друга основа, върху която да се определят обичайните разходи на лицето.
Данните на статистиката са базови и служат като ориентир и база за изчисляване на
разходите, като безспорно трябва да бъдат съобразени с особеностите на конкретния
5
случай, но в случая не е доказано ответникът да е живял с по-ниски доходи, а
напротив.
При тези уточнения за проверявания период се установяват следните обичайни и
извънредни разходи по години:
2006 г. – 10 197.54 лв., от която сума 4848.54 лв. по Таблица разходи л.2535 и
5349 лв. за закупуване на автомобил „Ситроен“ модел „Берлинго“ с рег. № ЕВ
18**** съгласно автотехническа експертиза на л.2289 на том VI;
2007 г. – 4247.22 лв. по Таблица разходи л.2535 и 20 лв. вноски по банкови
сметки по Таблица имущество на л.2423;
2008 г. – 75 818.52 лв., от която сума 4685.51 лв. по Таблица разходи л.2535,
47 475.20 лв. вноски по банкови сметки, 657.82 лв. внесена застрахователна
премия и 23 000 лв. преведена парична сума в полза на родителите - по Таблица
имущество на л.2423;
2009 г. – 81 685.25 лв., от която сума 4833.35 лв. по Таблица разходи л.2535, 70
000 лв. вноски по банкови сметки и 1 851.90 лв. внесена застрахователна премия
– по Таблица имущество на л.2423 и л.2421 – 2422 от делото, и 5000 лв. – внесен
капитал за учредяване на „Дипрес – ДХ“ ЕООД;
2010 г. – 19 923.91 лв., от която сума 7 713.51 лв. по Таблица разходи л.2535, 5
050 лв. вноски по банкови сметки и 160.40 лв. внесена застрахователна премия –
по Таблица имущество на л.2423 и 7 000 лв. направена допълнителна вноска в
капитала на „Дипрес – ДХ“ ЕООД;
2011 г. – 21 033.65 лв., от която сума 8 033.65 лв. по Таблица разходи л.2535 и 13
000 лв. – внесен капитал в „Дипрес – ДХ“ ЕООД;
2012 г. – 11 786.81лв., от която сума 9 236.81 лв. по Таблица разходи л.2535 и 2
550 лв. вноски по банкови сметки по Таблица имущество на л.2423;
2013 г. – 16 477.81 лв., от която сума 12 967.81 лв. по Таблица разходи л.2535 и
1000 лв. вноски по банкови сметки по Таблица имущество на л.2423 и 2510 лв. за
закупуване на автомобил „Ситроен“ модел „Берлинго“ с рег. № ЕВ 18****
съгласно автотехническа експертиза на л.2290 на том VI;
2014 г. – 11 041.41 лв., от която сума 10 041.41 лв. по Таблица разходи л.2535 и
1000 лв. вноски по банкови сметки по Таблица имущество на л.2423;
2015 г. – 12 320.67 лв. по Таблица разходи л.2535;
2016 г. – 4938.28 лв. по Таблица разходи л.2535.
Общият размер на обичайните и извънредни разходи на ответника за
проверявания период възлиза на 269 471.07 лв.
доходи… разходи нетен доход
2006 г. 3 096.12 лв. 10 197.54 лв. - 7 101.42 лв.
6
2007 г. 33 555.02 лв. - 7101.42 лв. 4 247.22 лв. + 22 206.38 лв.
2008 г. 125 737.33 лв. +22 206.38 лв. 75 818.52 лв. + 72 125.19 лв.
2009 г. 5 251.92 лв. + 72 125.19 лв. 81 685.25 лв. - 4 308.14 лв.
2010 г. 8 795.49 лв. - 4 308.14 лв. 19 923.91 лв. - 15 436.56 лв.
2011 г. 11 331.79 лв. - 15 436.56 лв. 21 033.65 лв. - 25 138.42 лв.
2012 г. 18 377.41 лв. - 25 138.42 лв. 11 786.81 лв. - 18 547.82 лв.
2013 г. 12 632.26 лв. - 18 547.82 лв. 16 777.81 лв. - 22 393.37 лв.
2014 г. 4 923.79 лв. - 22 393.37 лв. 11 041.41 лв. - 28 510.99 лв.
2015 г. 5 769.20 лв. - 28 510.99 лв. 12 320.67 лв. - 35 062.46 лв.
2016 г. 670.62 лв. - 35 062.46 лв. 4 938.28 лв. - 39 330.12 лв.
Нетният доход на Д.Х. за проверявания период с натрупване е отрицателна
величина - 39 330.12 лв.
Относно притежаваното имущество: По делото е установено, че в началото на
периода на проверката ответникът Х. е притежавал имущество на стойност 3844.84 лв.,
в която сума се включва и наличността по сметка на ЕТ „Дипрес – Д.Х.“. Ответницата
С.Х. е декларирала парична наличност към 07.03.2006 г. 48 000 лв. и е установена
банкова наличност по нейна сметка към този момент 3 117 лв. Починалият
наследодател Х. Х. е декларирал парична наличност към 07.03.2006 г. 49 000 лв. и е
установена банкова наличност по негови сметки общо в размер на 3 112.38 USD и
3 091.89 лв. В рамките на проверявания период от Д.Х. са придобити през 2009 г.
недвижим имот в с. Хирево, Община Севлиево с пазарна стойност 9400 лв., прехвърлен
през 2013 г. с безвъзмездна сделка на майка му, два леки автомобила с марка
„Ситроен“ модел „Берлинго“, придобити съответно през 2006 г. и 2013 г. и отчуждени
съответно през 2010 г. и 2013 г. и два колесни трактора автобагери, придобити през
2007 г. и 2008 г. и прехвърлени през 2010 г. на „Дипрес – ДХ“ ЕООД, чиято пазарна
стойност към датата на придобиването е 66 000 лв. за единия и 22 500 лв. за другия.
Безспорно е установено от събраните доказателства – обвинителен акт и присъда на ОС
– Габрово, вписванията по имотната партида на Х., движенията по банковите му
сметки и съдебни справки, че той е предоставял парични заеми на различни лица, като
вещото лице е посочило датите, лицата и размерите на дадените заеми в
първоначалното си заключение на л.34 - л.2422 от делото. Общият размер на
предоставените заеми възлиза на 218 010.92 лв. Не е спорно и се установява от
доказателствата, че част от заемите са върнати: заем от 3 000 лв., предоставен на
02.01.2008 г. на М. М., заем от 7 000 лв., предоставен през 2011 г. на Р. М. и заем от
53 000 лв., предоставен на Г. Й. на 31.05.2013 г. Невърнатите заеми са в общ размер на
155 010.92 лв. Неоснователно е поддържаното от ответниците становище, че като
7
предоставени заеми следва да се отчетат само тези, които са предмет на присъдата и за
които има данни от движенията по банковите сметки. Възприемането на такъв подход
води до неправилно изчисляване стойността на придобитото от проверяваното лице
имущество. За периода на проверката така анализираното имущество е в размер на
253 050.42 лв. /вземания за предоставени заеми, недвижим имот, два колесни трактора
– автобагери и парична сума на влог/.
При този анализ се установява, че е налице несъответствие между нетния доход
на проверяваното лице и придобитото от него имущество в размер на 292 380.54 лв.
В края на периода Д.Х. притежава следното имущество: всички дружествени
дялове в „Дипрес – ДХ“ ЕООД, придобити по силата на договор за доброволна делба
от 29.05.2020 г., сключен между всички наследници на Х. Х.; сумата 139.50 лв. по
спестовна сметка „Без ограничения“ в лева с IBAN BG74RZBB915************;
спестовна застраховка „Граве“.
С. Р. Х. притежава дарения й от сина й недвижим имот в с. Хирево, Община
Севлиево с пазарна стойност 14 400 лв. „Дипрес – ДХ“ ЕООД притежава придобитите
по силата на прехвърлителни сделки с продавач проверяваното лице два колесни
трактора автобагери с пазарна стойност съответно 43 446 лв. и 53 042 лв. Общо
доказаната стойност на притежаваното имущество към датата на предявяване на иска
възлиза на сумата 105 759 лв. Стойността на дружествените дялове към датата на
предявяване на иска не е доказана по делото, защото установяването й е по реда на
чл.125 ал.3 ТЗ – по счетоводен баланс към края на месеца преди предявяване на иска, а
ищецът неправилно отъждествява тази стойност с регистрирания капитал от 18 000 лв.
Стойността на дружествения дял би могла да е и отрицателна величина и да не
формира увеличение на имуществото на лицето. Спестовната застраховка „Живот“ е
свързана с вземане на застрахования за договорената застрахователна сума, чийто
размер също не е с установен по делото, а ищецът претендира отнемане на
направените от ответника вноски – застрахователни премии, които не са идентични с
притежаваното от него имуществено право.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Производството по делото е започнало по реда на ЗОПДНПИ – отм. предвид
предявяване на иска на 09.03.2018 г., но на основание § 5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в сила
от 07.01.2019 г., приложим в настоящия казус е последния закон. Съдът е сезиран със
субективно съединени искове по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ. Съгласно ЗПКОНПИ в полза на
държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник – чл.5 ал.1. Съгласно чл.107 ал.2
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато
след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се
8
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително е
това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто
размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Имуществото се отнема от проверяваното лице и лицата по чл.143, чл.144, чл.145, чл.146 и
чл.150 ЗПКОНПИ. Ако подлежащото на отнемане имущество не е налице към датата на
приключване на проверката, на отнемане подлежи неговата парична равностойност,
установена към датата на предявяване на иска.
В настоящия казус бяха установени всички изискуеми елементи от фактическия
състав, обуславящ отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваното лице и
правният извод на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен.
Установеното несъответствие между имуществото и нетния му доход в размер на 292 380.54
лв. е значително по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, при което се обосновава
предположението, че притежаваното от Х. имущество, включително това, което той е
прехвърлил на другите ответници, е незаконно придобито от него поради липса на законен
източник за придобиването му. С оглед на това, имуществото, което е налично в края на
периода на проверката и към датата на приключване на устните състезания подлежи на
отнемане. От С. Р. Х. следва да бъде отнет на основание чл.144 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141
ЗПКОНПИ недвижимият имот в с. Хирево, а от „Дипрес – ДХ“ ЕООД на основание чл.145
ал.2 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ – двата процесни трактора. Решението на ОС –
Габрово в частта, с която тези искове са отхвърлени, следва да бъде отменено и исковите
претенции – уважени.
Съдът в настоящия му състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд, че не подлежи на отнемане паричната равностойност на имущество, което е
придобито през периода на проверката без доказателства за законен източник на
средствата за придобиването му, но не е налично в края на периода, и че не подлежат
на отнемане парични суми, които не се намират в патримониума на ответниците в края
на проверявания период, а са изразходвани без да са трансформирани в реални активи,
налични към същия момент. Поддържаното от Комисията становище в обратния
смисъл, че се отнема равностойността на такова неналично имущество, както и
паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, внесени лично от
тях или преведени им от трети лица, независимо че не са налични, не може да бъде
споделено. Това становище, видно от наведените във въззивната жалба доводи, е
резултат от допускане на смешение между имуществото, което се изследва и включва
като база за изчисляване на изискуемото от закона „значително несъответствие“, и
имуществото – предмет на отнемане. Настоящият състав счита, че сумите от
придобито и впоследствие отчуждено от проверяваното лице имущество, за които не е
установен законен източник на средствата за придобиването му, и получените парични
средства, за които не е установен законен източник, се вземат предвид при изследване
съществуването на изискуемото от закона несъответствие между нетния доход на
проверяваното лице и имуществото му, поради което ги е включил в анализа си по-
9
горе. На отнемане обаче подлежи само наличното към датата на предявяване на иска
по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ /чл.74 ЗОПДНПИ – отм./, респ. към датата на приключване
на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на
проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ и
само в случаите, когато наличното в края на изследвания период незаконно
придобитото имущество е отчуждено след този момент по възмездна разпоредителна
сделка с трето добросъвестно лице, т.е. по противопоставим на държавата начин, или
фактически липсва – потребено е, обезценено, унищожено, погинало, на отнемане
подлежи неговата парична равностойност. Така в зависимост от конкретната
фактическа обстановка исковата претенция може да има за предмет отнемане на
имущество или на паричната му равностойност. Възприемането на становището на
Комисията, че и равностойността на преминалото през патримониума на горните лица
имущество и неналичните парични средства следва да бъдат отнети, означава да се
допусне отнемането на доход, което ЗПКОНПИ не предвижда. Това противоречи на
посочената в чл.2 т.3 цел на закона – чрез отнемането на имущество, за придобиването
на което липсва законен източник, да се предотвратят възможностите за
разпореждането с него и за придобиване на друго имущество, които действия са
възможни, само ако проверяваното лице разполага с имущество без установен законен
източник на средствата за придобиването му, съответно със средства, за които не е
установен законен източник за получаването им. Доход може да бъде отнет само на
основание чл.53 ал.2 б.„б” НК, когато той е придобит чрез установено по надлежния
ред престъпление и не подлежи на връщане или възстановяване на пострадалото от
престъпното посегателство лице.
С оглед изложеното, неоснователна се явява претенцията на Комисията за
отнемане от Д.Х. на паричната равностойност на двата леки автомобила с марка
„Ситроен Берлинго“, с които той се е разпоредил в полза на трети лица в проверявания
период – съответно през 2010 г. и 2013 г. Решението на ОС – Габрово в тази му част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на паричните средства, които не е установено да са
трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане, а са разходвани,
при което не се намират в държане на проверяваното или свързаните с него лица като
пари в брой, нито по тяхна сметка, съдебната практика безпротиворечиво приема, че те
не могат да бъдат отнети. Само наличните в края на изследвания период парични суми
в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от
натрупани и неизразходвани средства, са имущество по смисъла на § 1, т.4 от ДР на
ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане при наличие на съответните законови
предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да
бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните
лица имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с
10
паричната му равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе
си. В горния смисъл са Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г., Решение
№ 263/ 18.12.2020 г. по дело №1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. №
4768/ 2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, като по
последните две касационно обжалване е допуснато именно по въпросите дали следва
да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на
ответниците както към датата на подаването на иска, така и към датата на
постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки
на лицето или през неговото имущество в проверявания период. ВКС е дал
отрицателен отговор на тези въпроси.
По делото е безспорно установено, че разплащателна сметка №
800232056250420 в Банка „ОББ“ АД, във връзка с която Комисията претендира да
бъдат отнети от Д.Х. суми /21 700 лв. и 16 500 лв. – направени вноски, 31 000 лв. –
разлика между прехвърлени и върнати средства от и към сметки на ЕТ на родителите
на поверяваното лице, 21 900 лв. – прехвърлени средства от ЕТ „Дипрес – Д.Х.“,
3097.74 лв. – прехвърлени средства от ЕТ на родителите на поверяваното лице, 627.72
лв. – начислени лихви/, е закрита на 04.06.2013 г., при което е очевидно, че не се касае
до налични парични средства, а до такива, които са преминали по сметката. Относно
спестовен влог от 2004 г. в Банка „ОББ“ АД с IBAN BG24UBBS**************, от
който се претендират за отнемане от Д.Х. на 20 000 лв. – направени вноски и 739.72 лв.
– начислена лихва: макар сметката да е активна, средствата по нея са използвани за
откриване на три депозита, които са изтеглени и закрити през 2010 г. и 2013 г. и не е
установено по нея да са налични други суми, в това число върнат на 03.06.2013 г. от Г.
И. заем в размер на 52 988 лв. и вноски от трети лица в размер на 3100 лв. Що се касае
до направени от проверяваното лице вноски по тази сметка с основание
„застрахователни премии“ в размер на 15 902.41 лв. и 2670.12 лв. – те са с кредитори
трети лица – застрахователни дружества, внесени са в тяхна полза и усвоени от тях и
също няма как да са налични. Претендираната за отнемане сума в размер на 7 000 лв.,
представляваща направена от Д.Х. допълнителна вноска в капитала на „Дипрес – ДХ“
ЕООД, която от счетоводните записвания е установено, че му е върната през 2011 г.,
също няма доказателства да е налична в патримониума на проверяваното лице или с
нея да е придобито налично имущество. По спестовна сметка „Без ограничения“ в лева
с IBAN BG74RZBB915************ – има наличност само 139.50 лв. от
претендираните 21 977 лв. – вноски и 430.05 лв. – начислени лихви.
С оглед изложеното, няма как така претендираните суми да бъдат отнети с
изключение на сумата 139.50 лв. по последната банкова сметка. Решението на ОС –
Габрово следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане
от Х. на наличната сума.
11
По идентични на гореизложените съображения не могат да бъдат отнети
несъбрани от Х. в качеството му на кредитор вземания за връщане на предоставени
заеми. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
От Х. не могат да бъдат отнети платените от него застрахователни премии по
спестовната застраховка „Живот“ – по делото не е доказан размерът на неговото
вземане, дължимо от застрахователя.
Неоснователна е и исковата претенция с правно основание чл.150 вр. чл.145 ал.1
ЗПКОНПИ за отнемане от наследниците на Х. П. Х. на сумата 18 000 лв.,
представляваща стойността на 180 дяла, всеки на стойност по 100 лв., формиращи
капитала на „Диперс – ДХ“ ООД. Държавата не може да претендира отнемане на
внесения капитал при учредяване на дружеството или увеличен впоследствие. Тя не
може да претендира и заместваща облага – равностойността на дружествения дял на
проверяваното лице, освен ако е извършено противопоставимо й разпореждане с
притежавания от него дружествен дял, а в случая тази хипотеза не е налице. Тя може да
иска отнемане само на самите дружествени дялове, с какъвто иск съдът не е сезиран.
Освен това към датата на приключване на устните състезания дружеството е
преобразувано в ЕООД, като всички дружествени дялове са придобити от самото
проверявано лице Д. Х. Х. и същият е станал едноличен собственик на капитала на
дружеството, а останалите ответници, срещу които е насочен този иск, не притежават
дружествен дял. Решението на ОС – Габрово в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора Д.Х. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВТАС държавна такса върху цената на уважените искове: за иска за
отнемане на недвижимия имот дължимата държавна такса е 50 лв. за
първоинстанционното и 25 лв. за въззивното производства, за иска за отнемане на
двата трактора дължимата държавна такса е 3859.52 лв. за първоинстанционното и
1929.76 лв. за въззивното производство, т.е. Х. следва да бъде осъден да заплати сумата
5 864.28 лв., от която 3 884.52 лв. за производството пред ОС и 1 979.76 лв. за
производството пред ВТАС. Във връзка с това следва да бъде отменено решението в
частта за разноските, с която Комисията е осъдена да заплати по сметка на ОС –
Габрово държавна такса за производството над 14 375.66 лв. до присъдения размер
18 260.18 лв. Комисията следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за
производството пред ВТАС върху отхвърлената част от жалбата й в размер на 7 092.33
лв. Следва да бъде отменено решението в частта и за разноските, които Комисията е
осъдена да заплати на Д.Х. – за сумата над 4 466.64 лв. до присъдения размер от 5 750
лв. Разноските са дължими съразмерно на отхвърлената част от иска, която е
354 616.70 лв.
Относно разноските, дължими за производството пред ВТАС, е направено
възражение за прекомерност на същите. Съгласно представените договори за правна
12
защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв. за
процесуално представителство на С.Х. и на П.Х. и 12 000 лв. – на Д.Х.. С.Х. се
защитава по иск с цена една четвърт от данъчната оценка 4076 лв. на недвижимия
имот, претендиран за отнемане от нея, при което минималното дължимото
възнаграждение е 300 лв. по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1, а за иска за отнемане на
равностойността на дялове с цена 18 000 лв., който е предявен срещу тримата
ответници, т.е. искът срещу всеки е за 6000 лв., минималното възнаграждение е 830 лв.
– по т.2. При присъждането му следва да се отчете, че искът срещу С.Х. за отнемане на
недвижимия имот е уважен, т.е. не следва да й бъдат възстановени разноски за него. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че размерът на
възнаграждението за иска за отнемане на дружествени дялове следва да бъде завишен
до 1000 лв. за защита на всяка от двете ответници и предвид отхвърлянето на този иск,
на всяка от тях следва да се присъди този размер разноски. Договореното
възнаграждение от 8 000 лв. е прекомерно и не съответства на действителната правна и
фактическа сложност, още повече че защитата по този иск е еднаква за всички
ответници. Прекомерно е и възнаграждението, договорено за процесуално
представителство на ответника Х.. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата при интерес
354 616.70 лв., каквато е цената на иска, предявен срещу него, минималното
възнаграждение възлиза на 8 622.33 лв. Отчитайки правната и фактическа сложност на
делото и обстоятелството, че защитата се осъществява пред въззивната инстанция и е
идентична със вече осъществената пред първоинстанционния съд защита, съдът
приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до 10000 лв. и на Х. да се
присъди този размер, тъй като въззивната жалба срещу него е приета за изцяло
неоснователна.
На Комисията следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от иска – 110 888 лв. Направените
разноски съгласно приложения на л.2637 списък по чл.80 ГПК са 3830 лв., при което
по съразмерност следва да се присъди сумата 1 089.63 лв. Следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. Такова в
размер на 150 лв. следва да се присъди и за производството пред ВТАС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260051/ 16.06.2021 г. по Гр.д. № 17/ 2018 г. по описа на
ОС – Габрово в частта, с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против С. Р.
Х. и „Дипрес ДХ“ ЕООД искове за отнемане от тях на прехвърлено им от Д. Х. Х.
незаконно придобито имущество – част от претендираното за отнемане имущество на
обща стойност 456 504.70 лв., в частта за разноските, с която КПКОНПИ – ТД
13
Велико Търново е осъдена да заплати по сметка на ОС – Габрово държавна такса за
производството над 14 375.66 лв. и е осъдена да заплати на Д.Х. разноски за сумата над
4 466.64 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.144 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр.
чл.141 ЗПКОНПИ от С. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. Габрово, *********, недвижим
имот, представляващ УПИ XX-77 от кв.23 по плана на с. Хирево, Община Севлиево,
без административен адрес, целият с площ 1 650 кв.м. при граници: улица, УПИ I-76,
УПИ II-75, УПИ XI – детска площадка, заедно с построените в него жилищна сграда
със застроена площ 52 кв.м, плевня и сушина, с данъчна оценка 4 067.10 лв.
ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.145 ал.2 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр.
чл.141 ЗПКОНПИ от „Дипрес – ДХ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, *********, следните движими вещи: колесен трактор-
автобагер марка „НЮ ХОЛАНД“, модел ЛБ95Б-4ПТ“, с рег. № ЕВ 26****, рама №
*********, двигател № 00375856, дата на първа регистрация 30.01.2007 г. и колесен
трактор-автобагер марка „НЮ ХОЛАНД“, модел ЛБ95Б-4ПТ“, с рег. № ЕВ 28****,
рама № *********, двигател № 00498341, дата на първа регистрация 05.02.2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/ 16.06.2021 г. по Гр.д. № 17/ 2018 г. по
описа на ОС – Габрово в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на С. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. Габрово,
********* и на П. Х. Х. с ЕГН **********, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред ВТАС в размер на по 1000 /хиляда/ лв. на всяка от тях, както и
да заплати на Д. Х. Х. с ЕГН **********, от гр. Габрово, *********, разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред ВТАС в размер на 10 000 /десет хиляди/
лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Х. с ЕГН **********, от гр. Габрово, *********, да заплати на
КПКОНПИ разноски за производството пред ОС – Габрово в размер на 1 089.63 лв.
/хиляда и осемдесет и девет лв. и 63 ст./ съразмерно на уважената част от иска, както
и на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Х. с ЕГН **********, от гр. Габрово, *********, да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт /по сметка на ВТАС/ държавна такса за
производството за двете инстанции в размер на сумата 5 864.28 лв. /пет хиляди
осемстотин шестдесет и четири лв. и 28 ст./
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт /по
сметка на ВТАС/ държавна такса за производството пред ВТАС върху отхвърлената
част от жалбата в размер на 7 092.33 лв. /седем хиляди деветдесет и два лв. и 33 ст./
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
14
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15