РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6831 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.236, ал.2 ЗЗД,
съединен с иск по чл.86 ЗЗД и по чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищците Т.К.К., действащ лично и като пълномощник на
съпругата си С. Н К., чрез процесуалния си представител твърдят, че ответникът
е бивш наемател на гараж №12, намиращ се в гр. Русе на ул. “******** до вх.А.
Срокът на наемния договор изтекъл на 30.06.2018г., но наемателят продължил
ползването на вещта въпреки противопоставянето му, без да плаща наем. На
09.09.2019г. ЧСИ от района на Русенски окръжен съд извършил въвод във владение
и ответникът предал държането върху имота. За периода от 30.06.2018г. до
09.09.2019г. ответникът е ползвал имота без правно основание, поради което му
дължи обезщетение в размер на месечната наемна цена или общо сумата 1426 лв,
както и мораторна лихва върху тази сума за същия период до датата на
предявяване на иска - 18.11.2019г. Твърди още, че за отоплителния период от
26.10.2018г. до 23.04.2019г. му дължи сумата общо 57.23 лв по издадени фактури
за доставена топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, която сума
заплатил. Моли съдът да го осъди да му заплати сумите 1426 лв обезщетение за
ползване на имота без правно основание за периода от 30.06.2018г. до
09.09.2019г., 173.10 лв мораторна лихва за същия период и 57.23 лв доставена
топлоенергия от сградната инсталация (тръбите), заедно със законната лихва
върху двете главници от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”,
представляван от Невянка Петрова Недева, заявява, че искът по чл.236, ал.2 ЗЗД
за сумата 1426 лв е недопустим поради направен отказ по гр. дело №4622/2018г.
на РРС от носителя на правото на обезщетения относно имота, предмет на исковата
молба, то да бъде реализирано по съдебен ред. По втория иск за сумата 57.23 лв
заявява, че съгласно наемния договор сумите за доставена топлоенергия се дължат
от наемателя. Оспорва иска за заплащане на мораторна лихва, дължи само законна
лихва от предявяване на иска.
В срока за отговор на исковата молба на
основание чл.211 ГПК ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”, представляван от
Невянка Петрова Недева е предявил насрещен иск по чл.230, ал.2 ЗЗД за сумата
2000 лв.
Твърди, че при сключване на договора за наем относно
гаража, собственост на ответниците, не е бил съставен приемо-предавателен
протокол. Многократно тя и нейния син, който първоначално бил собственик на
фирмата, искали ответниците да отстранят зеещите отвори около тръбите. Тъй като
те не изпълнили това свое задължение, касаещо общи части, през м. септември
2015г. възникнало наводнение, при което били унищожени 7000 изработени и
предназначени за продажба мартеници. Предупредил ответниците за наводнението,
но те не предприели никакви действия за отстраняване на вредите им. Сумата 2000
лв е частичен иск и представлява стойността на 2000 изработени мартеници,
опаковани с етикети, цени и предназначени за продажба през 2016г. Мартениците
били съхранявани в наетото помещение, използвано за книжарница, склад и офис.
Настъпилото наводнение било констатирано на 07.09.2015г. Дори и след него
ответниците не предприели ремонт, като оставили отворите по тавана и около
тръбите в същото положение. Счита, че щетите на обща стойност 7000 лв нямало да
настъпят, ако е имало добро уплътнение. Моли съдът да осъди ответниците да му
заплатят сумата 2000 лв за 2000 мартеници, заедно със законната лихва от
07.09.2015г. до окончателното изплащане, съобразно уточнението на иска в
съдебно заседание на 23.07.2020г. – л.103.
Насрещните ответници Т.К.К., действащ лично и като
пълномощник на съпругата си С. Н К., чрез процесуалния си представител вземат
становище за неоснователност на насрещния иск. Оспорват твърдението за наличие
на отвори в наетото помещение. Заявяват, че насрещният ищец не е поискал
отстраняването им. Въпреки че не е съставен приемо-предавателен протокол за
обекта, същият е предаден от наемодателя и приет от наемателя без възражения,
от което се презумира, че е бил предаден в добро състояние. Позовава се на
чл.230, ал.3 ЗЗД, според който наемодателят не отговаря за недостатъците на
наетата вещ, които наемателят е знаел или които при обикновен преглед е могъл
да види. Липсват доказателства за зеещи отвори или каквито и да било
недостатъци на обекта. Възразява срещу твърдението да е направил отказ от иск
по гр. дело №4622/2018г. на РРС. Никога не се е отказвал да търси обезщетение
за периода от 30.06.2018г. до 09.09.2019г. По делото няма доказателства, че
фирмата е произвеждала мартеници и че гаражът е бил наводнен, както и
мартениците. Счита, че претенцията от 7000 лв е посочена произволно, както и
тази на частично предявения иск 2000 лв. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание на 23.07.2020г. насрещният ищец
заявява, че насрещният иск не е предявен като частичен, претендира сумата 2000
лв за 2000 бр. мартеници.
Представени са
писмени доказателства и са разпитани свидетели на насрещния ищец.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Страните по делото са сключили
писмен договор за наем на 01.01.2018г., съгласно който Т.К.К. и С. Недева К. са
предоставили за временно ползване на ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”, представляван от Невянка Петрова
Недева, за срок от шест месеца, считано от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. недвижим
имот в гр. Русе – **********”, с предназначение за склад. Уговореният
ежемесечен наем е в размер на 100 лв в брой до 30.06.2018г. Съгласно раздел VI, чл.6.2, заплащането на консумативи – отопление,
електричество, вода, канал и др. са за сметка на наемателя.
С изтичане на срока на договора
наемното правоотношение между страните се прекратява и наемателят е трябвало да
освободи помещението и да върне държането му на наемодателите, но той е
продължил да го ползва въпреки противопоставянето им. С решение
№2087/21.12.2018г. по гр. дело № 4622/2018г. Русенският районен съд е осъдил ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева” да предаде държането върху наетия обект на наемодателите Т. и С. Кулеви
на основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Решението на съда е влязло в сила като
потвърдено с решение №244/24.06.2019г. по в. гр. дело №320/2019г. на Русенски
окръжен съд. Издаденият въз основа на него изпълнителен лист (л.83) е бил
образуван в изп. дело №20198320401498. На 09.09.2019г. ЧСИ от района на Русенски окръжен съд е извършил въвод във владение в недвижимия имот – гараж №12 с
адрес гр. Русе, ул. ул. “Болярска” №4, бл. “Бодрост”, вх.1 и ответникът предал
държането му на наемодателите. В т.см. са данните в приложения на л.84 Протокол
за въвод във владение на недвижим имот.
По
първоначалните искове:
Между
страните не се спори, че след прекратяване на договора - 30.06.2018г. и до
09.09.2019г. наемателят - едноличен търговец без основание е ползвал имота,
предмет на прекратения наемен договор, като за този период не е заплащал
обезщетение за ползването в размер на едномесечния наем.
Съгласно
чл.236, ал.2 ЗЗД, ответникът-едноличен търговец дължи обезщетение за ползване
на наетия гараж за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., тъй като е
продължил да го ползва и след прекратяване на договора поради изтичане на
наемния срок. Това е така, защото наемното отношение е прекратено и досегашният
наемател е използвал наетия имот след 30.06.2018г., но вече не в качеството на
наемател, а без правно основание и не дължи наем, а обезщетение за вредите,
които с неправомерното си поведение е причинил на наемодателите, като ги е
лишил от възможността да ползват имота или да го отдадат другиму под наем.
Размерът
на обезщетението за исковия период от 14 месеца и осем дни възлиза на 1426 лв (8
х 100 : 30), в който размер искът е основателен и следва да се уважи, заедно
със законната лихва от предявяването му – 18.11.2019г. до окончателното изплащане.
Възражението
на ответника, че искът по чл.236, ал.2 ЗЗД е недопустим поради направен отказ
по гр. дело №4622/2018г. на РРС от носителя на правото на обезщетения относно
имота, е неоснователно, тъй като по делото няма данни ищците да са направили
отказ от такъв иск по реда на чл.233 ГПК – 42.
Размерът на лихвата за забава за периода от
30.06.2018г. до 09.09.2019г. възлиза на 173.10 лв, изчислена с електронен
лихвен калкулатор на Balans.bg.
От представените по делото (л.15-20) фактури №№
4787765/08.12.2018г., 48123486/08.01.2019г., 4836070/08.02.2019г.,
4865195/08.03.2019г., 4890397/08.04.2019г. и 4922377/08.05.2019г. и от
представените от Т.К.К. с молба вх. №22408/09.07.2020г. (л.80) 6 бр. разписки
(л.85-90), се вижда, че разходите за топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация, в общ размер 57.23 лв са заплатени от наемодателите за сметка на
ответника.
При тези данни ответникът дължи на ищците сумата
общо 57.23 лв консумативни разходи, свързани с ползването на гаража през
периода 01.07.2018г. - 09.09.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане.
По
насрещния иск:
От показанията на свидетеля П.Г.К. се установява,
че едноличният търговец е ползвал гаража под ЖБ “Бодрост” за книжарница и там е продавал
книги. Заявява, че на 07.09.2015г. в наетия обект (книжарницата) не е имало
наводнение. Посетил на същата дата помещението и лично установил, че от
тръбата, която минава през тавана на гаража и захранва блока с топла и студена
вода “…се процеждаше вода, не че течеше”. Извикал специалисти от ВиК,
които отстранили повредата, като сменили муфата. На 07.09.2015г. при посещението
си в книжарницата, не е видял да има дупки около тръбата, нито тръбата да е
била спукана, имало е силно прокапване, но не и теч, нито в гаража, нито в
другите помещения над него. Свидетелят заявява, че не е видял вътре да има
мартеници, имало е само книги, както и кашони, в които е имало нахвърляни
“неща”.
Свидетелката Й Т Н установява, че едноличният търговец и съпругът й
произвеждали мартеници до зимата на 2012г., когато тя е работила на щанд за
продажба на книги ЕТ
“Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева” пред Централна поща. След 2012г. няма впечатления дали е
продължило производството на мартеници, тъй като не е имала връзка с производителите
– започнала друга работа. В книжарницата са се продавали единични бройки от
мартениците, мостри от които били изложени на табло с цени.
Показанията на свидетелите не са опровергани с противни доказателства,
поради което съдът ги кредитира.
При
тези данни съдът намира, че ищецът по насрещния иск не е доказал, че на 07.09.2015г. в наетия гараж е настъпило наводнение, причинено в резултат на
бездействието на насрещните ответници, които не са отстранили
“зеещите” отвори около тръбата, минаваща през тавана на гаража. Не се събраха
доказателства и за унищожени 2000 бр. мартеници, опаковани с етикети, цени и предназначени за продажба. От това следва, че насрещните ответници не са
причинили щета в размер на сумата 2000 лв, стойност на 2000 бр. унищожени
мартеници. Виновността им не е доказана, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността им за заплащане на обезщетение по чл.230, ал.2 ЗЗД.
Насрещният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците общо 3053 лв разноски
за държавна такса, такса за нотариална покана, такса констативен протокол и за
адвокатско възнаграждение по съединените искове.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “П. Д. Петков” №10, бл.
“Сердика”, вх.2, ет.7, представляван от
Невянка Петрова Недева от гр. Русе, ЕГН **********
да заплати на Т.К.К., ЕГН **********, действащ лично и като пълномощник на
съпругата си С. Недева К., ЕГН **********,***, сумите 1426 лв обезщетение за
ползване на имот - ************* с предназначение за склад, без правно
основание за периода от 30.06.2018г. до 09.09.2019г., заедно със законната
лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане, 173.10 лв мораторна
лихва за периода от 30.06.2018г. до 09.09.2019г., 57.23 лв доставена
топлоенергия от сградната инсталация, заедно със законната лихва, считано от
18.11.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ “Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “П. Д. Петков” №10, бл. “Сердика”,
вх.2, ет.7, представляван от Невянка Петрова Недева, ЕГН **********, срещу Т.К.К.,
ЕГН **********, действащ лично и като пълномощник на съпругата си С. Н К., ЕГН **********,
насрещен иск по чл.230, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лв за 2000
мартеници, заедно със законната лихва от 07.09.2015г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ
“Тетен-Тодор Недев-Невянка Недева”, ЕИК *********, представляван от Невянка
Петрова Недева да заплати на Т.К.К., ЕГН **********, действащ лично и като
пълномощник на съпругата си С. Н К., ЕГН **********, сумата 3053 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: