РЕШЕНИЕ
№ 4551
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110146452 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[************] срещу Г. Д. г., Т. Д. г. и В. Г. С. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 21751/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от {************] на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[************] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно
чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява
обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-
1
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още,
че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се
намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с {************], което дружество след края на
отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй
като последните подали възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ В.
Г. С. – сумата от 1873,82 лева, представляваща 4/6 части от главница в общ размер на
2810,74 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в {************], ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 249,20
лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 373,80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 06.04.2022 г., сумата от 6,18 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 9,28
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 0,58 лева,
представляваща 4/6 части от сумата от общо 0,88 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
03.03.2021г. до 06.04.2022 г.; 2/Г. Д. г. – сумата от 468,45 лева, представляваща 1/6 част
от главница в общ размер на 2810,74 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в {************], ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане
на вземането, сумата от 63,20 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 373,80
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., сумата от 1,54 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 9,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,14 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 0,88 лева, представляваща
2
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 03.03.2021г. до 06.04.2022 г. и 3/Т. Д. г. – сумата от 468,45 лева,
представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 2810,74 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в {************], ведно със законната лихва, считано
от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 63,20 лева, представляваща 1/6
част от сумата от общо 373,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., сумата от
1,54 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 9,28 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 0,14 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 0,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 03.03.2021г. до
06.04.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали отговори и не са изразили
становище.
В деня на съдебното заседание по делото е подаден отговор – становище. С
оглед разпоредбата на чл.133 ГПК наведените в него правопогасяващи и
правоизключващи възражения не могат да бъдат взети предвид. Със становището се
оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Твърди
се, че ответниците не са собственици на имота, нито че ищецът е доставял в последния
топлинна енергия в сочения обем, качество и цена. Оспорва се третото лице-помагача
да притежава лиценз за извършване на разпределение на топлинна енергия. Оспорват
се представените към исковата молба части документи.
Третото лице-помагач на страната на ищеца -{************] изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 47237 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 21751/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [************] е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено тримата длъжници –
настоящи ответници, да заплатят разделно /първите двама по 1/6 част, а третия –
4/6 части/ на заявителя от сумите, както следва: сумата от общо 2810,74 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
3
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 373,80 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022
г., сумата от общо 9,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от общо 0,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 03.03.2021г. до 06.04.2022 г.,
сумата от общо 63,89 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от общо
50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 25.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 21751/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен договор от 08.05.1985 г. за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти, от която се установява, че
собственици на процесния недвижим имот са Д.С. Г.и В. Г. С..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че Д.С. Г.е
починал през 1989 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга и две
дъщери – настоящи ответници.
По делото е приложено заявление от 03.06.2016 г. от ответника В. С. до
ищцовото дружество, с което моли да й бъде разрешено да сключи споразумение за
разсрочено плащане.
По делото е приложено съдебно решение, от което се установява, че ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца суми за топлинна енергия за период преди
предходния – 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. Няма данни дали решението е влязло в
законна сила.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с {************]. Към протокола е приложен списък на присъствалите
на ОС етажни собственици, в който е вписан ответника В. С. е срещу името е положен
подпис, както и договор с горепосоченото дружество от 28.11.2001 г. сключен в
изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период. Видно от договора е, че същият е сключен за срок от една година и по делото
4
няма доказателства действието му да е продължено.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период две общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на необходимите проверки е посочило, че исковия период съвпада с три
отчетни периода, през които индивидуалните разпределители са с дистанционно
отчитане. За процесния недвижим имот ТЕ е разпределяна за отопление по отчет на
три броя ИРРО и за сградна инсталация. Разходите за БГВ са разпределяни по отчет на
един водомер за топла вода, като формулярите за главен отчен са подписани от клиент.
Съгласно заключението топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в която се
намира процесния апартамент, е преминавал метрологични проверки, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според
заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния
недвижим имот, е в съответствие с нормативната уредба. Видно от обективираното в
заключението на вещото лице при отговор на задача № 7 е, че през периода 10.05.2018
г. до 25.03.2022 г. няма данни за метрологична проверка на топломера в АС.
Установява се още, че с протокол от 22.03.2022 г. е констатирано, че топломера в АС е
за подмяна, поради което е демонтиран и на 30.03.2022 г. е монтиран отново.
Предходното е потвърдено и от вещото лице при изслушването му в открито съдебно
заседание.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общият размер на неплатените
суми за главница за процесния период възлиза на сумата от 2820,02 лева, в т.ч. 9,28
лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата – в размер
на 374,68 лева, в т.ч. 0,88 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
5
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От приложените по делото договор за продажба и удостоверение за наследници
се установява, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот при
посочените от ищеца права в съсобствеността. В депозираното от ответниците
становище, същите оспорват правото на собственост, но без да представят
доказателства в тази насока съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца в негова
тежест е да докаже и потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. За да бъде признато твърдяното вземане за
главница, ищецът дължи да докаже конкретното доставено количество топлинна
енергия, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена съответства
6
на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда
в режим на етажна собственост – приспадащият му се дял от общото количество
топлинна енергия, както и съответствие между определената цена и нормативно
установения лимит. Това произтича от съдържанието на договора за продажба на
топлинна енергия. Доколкото в полза на ищцовото дружество е признато правото на
собственост върху средството за търговско измерване – общия топломер, се налага
извод, че задължение на ищеца е да го поддържа в изправност, включително и чрез
периодични проверки да удостоверява измервателната му годност.
Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според
нормата на чл.44, т.1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване,
чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не установява
предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което
ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство. Безспорно
установяването на техническата годност на монтирания в абонатната станция общ
топломер е относимо към определянето на съответния припадащ се дял за всеки
отделен имот в сградата в режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата
на чл.144 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между
отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата
норма, топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната
енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия,
определена по чл.143, ал.1 и ал.2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за
всички отоплителни тела в сградата.
С оглед предходното, при данните по делото, че през исковия период топломера
в абонатната станция не е преминавал необходимите метрологични проверки, не може
хипотетично да се приеме, че същият е бил изправно средство за измерване на
количеството топлинна енергия. Нещо повече, видно от констатациите на вещото лице
по задача № 7 е, в протокола през 2022 г. е записано, че топломера е за подмяна, докато
при предходните проверки е отразявано само за „метрологична проверка“.
Предвид гореизложеното, доколкото съдебното решение не може да почива на
предположения, предявените искове за главници за топлинна енергия и дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени, както и обусловените от тяхното уважаване
акцесорни искови претенции.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
7
адв.Динев оказва безплатно правна помощ на ответниците. С оглед предходното и на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА съдът определя на адв.Динев възнаграждение в
общ размер на 600,00 лева /по 200,00 лева за всеки ответник/. За да определи този
размер, съдът независимо от факта, че ответниците са трима, съобрази, че предявените
против тях искове са идентични и се следва една и съща линия на защита. Отделно от
предходното, пълномощникът е встъпил по делото за първи път в първото по делото
открито съдебно заседание, в което е даден хода на устните състезания и е обявено за
решаване. На следващо място следва да се отбележи, че настоящото производство не е
от фактическа и правна сложност, като по три от предявените против ответниците
искове, цената е изключително ниска. В тази връзка следва да се отбележи, с оглед
становището на Съда на ЕС, обективирано в решение от 23.11.2017г. по обединени
дела С-427/16 и С428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно
която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като
тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в
преценката си дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо
като разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете,
посочени в тази наредба.
С оглед предходното, доколкото съдът не е обвързан от праговете по НМРАВ,
същият намира, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да се
определи именно в горепосочения размер.
Разглеждане на направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл.78, ал.5 ГПК е безпредметно, тъй като в случая определяне размера
на адвокатското възнаграждение е изцяло в правомощията на съда.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство няма
данни за направени разноски от длъжниците – настоящи ответници, поради което
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от {************], със седалище и адрес на
управление: {************] против Г. Д. г. (А.), ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 468,45 лева, представляваща 1/6 част от
главница в общ размер на 2810,74 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
{************], ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 63,20 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 373,80
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., сумата от 1,54 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 9,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,14 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 0,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 03.03.2021г. до 06.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от {************], със седалище и адрес на
управление: {************] против Т. Д. г. (К.), ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 468,45 лева, представляваща 1/6 част от
главница в общ размер на 2810,74 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
{************], ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 63,20 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 373,80
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., сумата от 1,54 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 9,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,14 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 0,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 03.03.2021г. до 06.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от {************], със седалище и адрес на
управление: {************] против В. Г. С., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
9
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1873,82 лева, представляваща 4/6 части от
главница в общ размер на 2810,74 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
{************], ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 249,20 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 373,80
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022 г., сумата от 6,18 лева, представляваща 4/6 части
от сумата от общо 9,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,58 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 0,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 03.03.2021г. до 06.04.2022 г.
ОСЪЖДА {************], със седалище и адрес на управление:
{************] да заплати на адвокат О.К.Д., член на Адвокатска колегия – гр.С., с
адрес на упражняване на дейността: {************], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1,
т.2 ЗА, сумата в размер на 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице {************], със
седалище и адрес на управление: {************], помагач на страната на ищеца
{************]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10