№ 22558
гр. С, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б Д С
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д С Гражданско дело № 20231110166646 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Р. С. Д установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1491, 92 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. С, жк
„И“, бл. ..., с абонатен номер ..., ведно с дължимата законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, 180, 93 лв. - мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
30.05.2023г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 42, 89 лв. -
главница, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от
09.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 9, 10 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 32206/2023 г. на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32206/2023г. по описа на СРС, 151-ви
състав, както и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство от 12.12.1978 г., по силата на който С Ж С. и С Б С са придобили
правото на собственост върху процесния апартамент №..., като идентичността се установява
от приложеното на л. 18 удостоверение. Тъй като в нотариалния акт не са посочени изрично
квотите на двамата в съсобствеността, съдът приема, че всеки от тях е придобил по ½
идеална част от правото на собственост. Съгласно приетото по делото удостоверение за
наследници (л. 92) С С. е починала на 09.10.2008 г. и е оставила за свои наследници съпруга
си С Б С и ответницата Р. С. Б., нейна дъщеря. С настъпване на смъртта на С С. по силата на
настъпило наследствено правоприемство всеки от наследниците й е станал собственик на ¼
идеална част от правото на собственост върху имота, като С С е станал собственик на общо
¾ идеални части. От приложения на л. 16 по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот се установява, че на 23.01.2013 г. С С е дарил на ответницата собствените си ¾ идеални
части от правото на собственост върху имота, с което ответницата е станала единствен
собственик на целия процесен апартамент. Ето защо съдът намира, че именно ответникът
отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот в
качеството на негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
2
По делото не се спори, че за процесния период в имота е била реално потребена
топлинна енергия на стойност 1491, 92 лв., като видно от представените от третото лице-
помагач главни отчети (л. 78 и л. 79) и за двата отоплителни периода са били отчетени
реалните количества потребена топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото не са ангажирани доказателства за
плащане на посочената сума, поради което предявеният иск за главница следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които я обвързват и срещу които същата не е възразила, щом
предоставената услуга е осъществена. Ето защо, предявеният иск за главница за дялово
разпределение за сумата от 42, 89 лв. също следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Както беше посочено по-горе, по
делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане, поради което и при
прилагане неблагоприятните последици от разпределената доказателствена тежест, искът за
сумата от 180, 93 лв. следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
3
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 84, 50 лева в заповедното производство, от които 34,
50 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 176, 89 лева, от които 76, 89 лв. за държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска за заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 84, 05 лв., а за исковото
производство разноски в размер на 175, 96 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Р. С. Д, ЕГН
**********, с адрес: гр. С, общ. „И“, жк „И“, бл. ..., ап. 63, сумата от 1491, 92 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. С, жк „И“, бл. ..., с
абонатен номер ..., ведно с дължимата законна лихва от 09.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, 180, 93 лв., мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 30.05.2023г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 42, 89 лв., главница, за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32206/2023 г. на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 9, 10 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г.
ОСЪЖДА Р. С. Д, ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. „И“, жк „И“, бл. ..., ап. 63, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 84, 05 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 175, 96 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4