РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217503 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на раздел V към глава III от Закона за
б
административните нарушения и наказания във връзка с чл. 218 от наказателния кодекс.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано по жалбата на В. И. Ц. с ЕГН**********, живеещ в гр.
София на ул. „Съвет на Европа“ №24 на етаж IV в апартамент ХII, срещу Наказателно
постановление №59, издадено на 11. Х. 2024 година от Началника на II Районно управление
на СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. с ЕИК по БУЛСТАТ129009938
със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Антим I“ №5.
Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Поддържа, че не е посочен от
свидетели като извършител на кражбата. Жалбоподателят се явява в открито съдебно
заседание и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт
Калина Първанова Василева-Гяурова. Същата оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
1
Търговското дружество „О. ГБ“ ООД с ЕИК********** стопанисва магазин за
хранителни стоки в гр. С. на ул. „О.а“ в блок ***********. Към 07. VI. 2024 година
управителка на магазина е М.Н. П. с ЕГН**********, а в магазина работят П. Ф. П. с
ЕГН**********, В.а Ж. Ж. с ЕГН**********, П. Л. Б. с ЕГН********** и И. И.И.а с
00
ЕГН**********. Около 18 часа на посочената дата последните две обслужват касите на
магазина, а П. Ф. П. с ЕГН********** обслужва клиенти на щанда с топли храни. В.а Ж. Ж.
с ЕГН********** пуши извън магазина.
По същото време жалбоподателят се явява в магазина, придружаван от Е. С. К. с
ЕГН**********. Двамата обхождат магазина и си избират стоки. Жалбоподателят поставя в
найлонова торбичка опаковка сирене марка „Маджаров“ на стойност 16.29 лева. След това
двамата преминават през касата, обслужвана от И. И. И.а с ЕГН**********, която кара
жалбоподателя да покаже съдържанието на найлоновата торбичка, която носи. Двамата се
противопоставят. На касата се явяват още В.а Ж. Ж. с ЕГН********** и П. Ф. П. с
ЕГН**********, за да помогнат на колежката си. Откриват сиренето, но жалбоподателят
заявява, че е купено от другаде. Касиерката се усъмнява в твърдението му и извиква
управителката М.Н. П. с ЕГН**********. Последната разпознава жалбоподателя от
предишни негови посещения в магазина. Преглежда видеозаписите от камерите в
помещението и го вижда да слага опаковката сирене в найлоновата торбичка.
При поискване да се заплати стоката, придружителката на жалбоподателя започва да
крещи и удря касиерката И. И. И.а с ЕГН**********, която се опитва да се защити с
помощта на оставена кошница за пазаруване. През това време П. Л. Б. с ЕГН********** се
обажда на телефон 112. Жалбоподателят и придружителката му са задържани, а стоката е
върната на работниците от магазина.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от доказателствата,
събрани в хода на преписка №1267 по описа на II районно управление на Столична
дирекция на вътрешните работи за 2024 година и прокурорска преписка №37348 по описа на
Софийската районна прокуратура за 2024 година.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че деянието не било установено.
Напротив, от събраните сведения то се установява несъмнено.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
На 04. X. 2024 година Софийската районна прокуратура се произнася по прокурорска
преписка №37348 по описа на същата прокуратура за 2024 година с определение, с което
отказва да образува досъдебно производство и изпраща преписката на Началника на II
районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи за налагане на
б
административно наказание на жалбоподателя по реда на чл. 218 от Наказателния кодекс.
Няма данни за обжалване на определението, поради което съдът приема, че то е влязло в
2
сила.
На 11. Х. 2024 година Началникът на II районно управление на Столичната дирекция
на вътрешните работи издава обжалваното Наказателно постановление под №59. С него
налага на жалбоподателя глоба в размер на 300.00 лева за извършено престъпление по чл.
б
194, ал. 3 от Наказателния кодекс по реда на чл. 218 от същия кодекс.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 19. ХI. 2024 година, а жалбата постъпва в регистратурата на
наказващия орган на 25. ХI. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Наказателното постановление е издадено от териториално и материално компетентен
орган – Началника на II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи,
съгласно представената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на
Република България от 07. VI. 2021 година с №812у, и в изпълнение на делегираните му
правомощия по закон, в кръга на неговите функции и по предвидения в закона ред и форма.
Административнонаказателната преписка е образувана по реда на чл. 36, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания, затова съдът намира, че в случая на
следва да се прилага разпоредбата на чл. 34 от същия закон: доколкото не се съставя изобщо
акт за установяване на административно нарушение, а вместо това е обичайно да се образува
преписка и прокуратурата да откаже да образува наказателно производство или да го
прекрати, ако такова е образувано. Приложение по силата на съответната задължителна
тълкувателна съдебна практика намират давностните срокове по Наказателния кодекс, като в
случая такъв давностен срок не е изтекъл, имайки предвид и съответните прекъсвания (чл.
81, ал. 2 от Наказателния кодекс) във връзка с предприетите действия за преследване.
Съдът констатира обаче, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, което препятства ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Правната квалификация,
дадена от административнонаказващия орган се явява непълна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за осъществен
състав по смисъла на чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. При наличието
на определени предпоставки на престъплението по посочената правна квалификация
законодателят декриминализира деянието и го обявява за административно нарушение.
б
Предпоставките са изброени в нормата на чл. 218, ал. 1 от Наказателния кодекс и вземат
предвид стойността на предмета на деянието (същият следва да е до размер на две
3
минимални работни заплати за страна, установени към датата на извършване на деянието) и
предметът на престъплението да е възстановен и заместен.
Декриминализирането на деянието като престъпление обаче на променя елементите
от неговия състав – т. е. наличието на тези предпоставки единствено понижават
обществената опасност на извършеното до степен, че става неоправдано същото да се
санкционира чрез ангажиране на наказателната отговорност на извършителя и в този случай
обществената опасност на извършеното изисква същото да бъде наказвано по
административен ред. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административнонаказващият орган е изложил част от съставомерните белези от вменения
на жалбоподателя за осъществен състав на нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. От обективна страна е посочено времето, мястото,
изпълнителното деяние, липсата на съгласие за отнемането, както и наличието на
присвоително намерение и стойността на отнетата вещ. Не е посочено обаче дали деянието
представлява маловажен случай на кражба по смисъла на състава на чл. 194, ал. 3 от
Наказателния кодекс, доколкото този елемент е съществена част от състава на престъпното
деяние, както и изпълнени ли са предпоставките за приложение материално-правния състав
б
на ал. 1 на чл. 218 от Наказателния кодекс. Не е посочено и дали предметът на деянието е
възстановен или върнат, дали жалбоподателят е осъждан, нито от чие владение е отнета
вещта. Непосочването, че извършеното от жалбоподателя представлява маловажен случай
освен, че представлява от една страна липса на елемент от състава на нарушението, което се
твърди да е извършено, от друга страна обуславя и наличието на противоречие между
изложените факти и дадената правна квалификация, а на последно място е пречка за
б
приложение на разпоредбата на чл. 218 от Наказателния кодекс.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че описанието на нарушението е непълно
и неясно, което препятства правото на жалбоподателя да разбере фактическите предели на
„административното обвинение“. С пропуска да бъдат изложени всички елементи на състава
на нарушението по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс по ясен и
недвусмислен начин са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да
бъдат отстранени в съдебното фаза на производството.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на процесуалния
закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя. Той обаче не заявява
претенции в такъв смисъл, затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№******, издадено на 11. Х. 2024 година от Началника на II Районно управление на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. с ЕИК по
БУЛСТАТ********** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „А.“ №****, с
което на В. И. Ц. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „С. на Е.а“ №******на етаж
***** в апартамент ******* е наложено административно наказание „глоба“ в размер
б
на 300.00 (триста) лева на основание чл. 218 от Наказателния кодекс за нарушение на
чл. 194, ал. 3 във връзка с алинея 1 от същия кодекс, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5