Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. *****, 26.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Й.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 44 по описа за
2017 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - положителен установителен иск за
собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – иск за отмяна на НА.
Постъпила е искова молба от адв. В.К.,
в качеството на пълномощник на А.Р.Р. и Ю.Р.Р., против З.Р.М.. В същата се твърди, че ищците са наследници
на Р.Р.И., починал на 17.08.2003 год. Същият бил собственик по давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно: Дворно
място от 1230 кв. м., представляващо част от поземлен имот № **, за която част
е отреден УПИ VІІ-** в кв. ** по плана на селото, с неуредени регулационни
отношения, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, при граници на имота: от две страни улици, *** ****-** и *** **-**.
Имотът е с административен адрес с. *****, общ. *****, ул. „*****” № **.
Наследодателят на ищците владял процесния имот в продължение на много повече от
10 години и придобил собствеността му на основание давностно владение. Същият
живял със семейството си в имота, включително и към момента на смъртта си, като
след това владението му било продължено от неговите наследници. След смъртта на
баща си ищците декларирали имота в отдел „Местни данъци и такси” при Община *****
и владеят същия и към настоящия момент, като упражняват върху него фактическа
власт с намерение да го своят. Ищците заявяват, че разполагат с ключ от имота и
го стопанисват, като в него държат свои вещи. Въпреки че ищцата А.Р.Р. живее и
работи в Република Гърция през последните години при ежегодното си няколкократно
идване в България, същата отсяда в имота в с. *****, общ. ***** и го
стопанисва. Освен това никой не е оспорвал на ищците правото им на собственост
върху имота и последните придобили собствеността му въз основа на давностно
владение и наследство. В началото на 2017 год. ищцата А.Р.Р. предприела
действия за издаване на документи за имота в с. *****, общ. ***** с цел
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка на нейно име и на името
на брат й. Тогава последната констатирала, че за имота има вече издаден
нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение
на името на ответницата З.Р.М., а именно НА №***, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/2013
год. на нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд - *****. С посочения НА ответницата била призната за
собственик на основание давностно владение върху описания по-горе недвижим имот.
Ищците твърдят, че същата никога не е владяла процесния имот, както преди, така
и след снабдяването й с НА, не е живяла в имота, не го е ползвала и няма достъп
до него. Към момента последният се владее от ищците и се ползва от ищцата А.Р.Р.
и от лица, на които тя е предоставила достъп. Издаденият въз основа на
обстоятелствената проверка НА удостоверява неверни обстоятелства, тъй като
ответницата не е владяла процесния имот в продължение на повече от 10 години,
не е демонстрирала владението си и не е отблъснала владението на ищците. С
оглед на това ищците считат, че на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК имат правен
интерес да искат отмяна на цитирания по-горе НА, както и да предявят
установителен иск за собственост срещу ответницата, тъй като са собственици на
имота, намират се във владение на същия и с издаване на нейно име на НА, същата
фактически оспорва правото им на собственост.
Ищците А.Р.Р. и Ю.Р.Р. молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата
З.Р.М., че са собственици на процесния имот на основание давностно владение и
наследство. На осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК молят съда да отмени НА за
собственост №***, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/2013 год. на нотариус К.К.с
№***в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд - *****.
Претендират направените по делото разноски.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата З.Р.М., чрез нейния
пълномощник адв. П.З.. В същия се твърди, че предявените искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. По отношение на основателността им се
правят следните възражения: На първо място исковете са неоснователни и се моли
съда да ги отхвърли като такива. Ответницата З.Р.М. е леля по бащина линия на
ищците А.Р.Р. и Ю.Р.Р.. Брат й Р.Р.И., който е баща на ищците, никога не е бил
собственик по давностно владение на процесния имот. Последният бил собственост
на чичото на ответницата Д.С.З., починал на 20.08.1991 год., който бил неженен
и не бил оставил преки наследници. За закупуването на имота Д.С.З. бил
подпомогнат с част от парите от брат си Р.И.А.– баща на ответницата и дядо по
бащина линия на ищците, който живеел в съседство. Р.И.А.имал двама сина и три
дъщери, една от които е ответницата З.Р.М.. Дъщерите му се омъжили в други
населени места, а синовете му останали в с. *****, общ. ***** в бащината и
чичовата си къщи, останали им в наследство, съответно през 1975 год. и 1991
год. Между децата на Р.И.А.никога не била правена доброволна или съдебна делба
и никога не е имало имотни спорове, респ. съдебни дела. Ответницата З.Р.М. и
сестрите й А.С.Б.и Х. Р. И.винаги били посрещани и в двете къщи, когато си
ходели съботите и неделите със семействата си в с. *****, общ. ***** при
братята си Ю.Р. И. и Р.Р.И.. Действително бащата на ищците - Р.Р.И. живял в
процесния имот заедно със семейството си. Същият обаче владеел имота за себе си
и в същото време държал последния за сестрите си: З. - ответницата по делото, А.
и Х., които не живеели със семействата си в с. *****, общ. *****, но също
владеели имота чрез своя брат. Когато си ходели там, последните не отивали на
гости, а се чувствали у дома си. Никога не били гонени от там и никога брат им Р.Р.И.
не бил демонстрирал намерение да свои процесния имот, в който той и семейството
му по общо съгласие живеели. Ищците по делото от дълги години не живеели в с. *****,
общ. *****, а вторият ищец Ю.Р.Р. ***, защото бил малко дете при раздялата на
родителите си и бил отгледан от майка си в друго село. Първият ищец А.Р.Р. също
никога не е владяла имота. Обитавала го като дете, живеейки с баща си и майка
си в него по общо съгласие с роднините по бащина линия. Ответницата оспорва
твърдението, изложено в исковата молба, че владението на Р.Р.И. е продължено от
неговите наследници. Ищцата А.Р.Р. от дълги години живеела с майка си в чужбина
и след смъртта на баща си прекъснала всякакви контакти със своите лели и други
роднини, една от които била ответницата и дори не била посещавала имота.
Процесният имот започнал да се руши, като приживе покойният баща на ищците - Р.Р.И.
не бил правил никакви подобрения в него, но го поддържал и стопанисвал
съобразно силите си. След смъртта му в с. *****, общ. ***** не останал да живее
никой от семейството и процесният имот бил занемарен. В началото на 2013 год. в
същия се самонастанили други хора и ответницата направила опит да влезе в него
със свои близки, но срещнала отпор от страна на последните. Това я мотивирало
до края на 2013 год. да се сдобие с НА за собственост по давностно владение.
Това станало със съгласието и изричното одобрение на двете й сестри А.С.Б.и Х. Р.
И.. С ищците по делото ответницата нямала връзка. Освен това същата заявява, че
никога не е имала индикации, че децата на покойния й брат – ищците по делото
или който и да било друг имат някакви претенции към собствеността върху
изоставения процесен имот. Къщата била с прекъснато електрозахранване, поради
неплатени сметки, а данъците не били плащани от много години. Ответницата
оспорва твърдението на ищците, че към момента имотът се владее от тях и се
полза от А.Р.Р. и от лица, на които тя е предоставила достъп. Твърди, че това
не е вярно. Ищците никога не били владели имота. Освен това оспорва
твърдението, че последните имат някакви договорни отношения със самонастанилите
се в процесния имот хора, които са чужди на семейството. Ответницата заявява,
че желае да постигне извънсъдебно уреждане на отношенията си с ищците и
евентуално прекратяване на настоящото съдебно производство. Счита, че исковата
претенция се явява неоснователна, доколкото ищците претендират да са
собственици на целия процесен имот. Намира, че същите могат да защитят
претенциите си само за част от него, позовавайки се на наследствените си права.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове,
като неоснователни. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищците не се явяват.
Същите се представляват от адв. В.К., която поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответницата се
явява лично и с адв. П.З.. Двамата поддържат депозирания отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 4/13.01.2017 год. на км. с. *****, общ. *****, Р.Р.И. е починал на
17.08.2003 год., за което е съставен акт за смърт № 5/18.08.2003 год. Същият е
оставил като законни наследници двете си деца: сина си Ю.Р.Р. и дъщеря си А.Р.Р.
– ищците по делото.
По делото е представено Приложение № 1
към данъчна декларация с вх. № 301064**/10.10.2003 год., отнасящо се за
процесния имот, от което е видно, че данъчната декларация за същия е подадена
от ищцата А.Р.Р. на 10.10.2003 год., а като съсобственици са посочени ищците по
делото – А.Р.Р. и Ю.Р.Р..
От НА №***, том III, рег. № ****, дело № ***/2013 год. на
нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – ***** се установява, че ответницата З.Р.М. е призната за
собственик на основание давностно владение на следния имот, находящ се в с. *****,
общ. *****, а именно: Жилищна сграда, стопанска сграда, навес с оградни стени и
дворно място, цялото от 1230 кв. м., съставляващо част от поземлен имот пл. № **,
като за частта от поземления имот е отреден *** ***-** в кв. ** по плана на с. *****,
общ. *****, като регулационните отношения не са уредени, при граници на
поземления имот: от две страни улица, поземлен имот пл. № ** и поземлен имот
пл. № **.
По делото е приложена преписката по
изготвяне на НА №***, том III,
рег. № ****, дело № ***/2013 год. на нотариус К.К.с №***в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****
Видно от удостоверение №
ОА04-353/16.01.2017 год. на Областен управител на област с административен
център ***** *******, процесният имот не е актуван като държавна собственост.
От скица № **.**.**-*/9.01.2017 год. на
Община ***** и удостоверение № УТ.02.02-8/9.01.2017 год. на Община ***** се констатира
актуалното състояние на процесния имот, което съвпада с описанието по НА №***,
том III, рег. № ****,
дело № ***/2013 год. на нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и
с район на действие Районен съд – *****.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **03000008/5.01.2017 год. на Община *****, данъчната оценка на процесния
имот е 4603.10 лв.
По делото е приложено копие от разписен
лист към регулационен план на с. *****, общ. ***** за имот пл. № ** и Заповед №
41/08.09.1955 год., от които се констатира, че процесният имот е бил записан на
имената на наследниците на Г.Й.Г.и на наследниците на И.П.К., преди ответницата
да се снабди с НА.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели К.К.Н., С.Д.Х., П.Х.И., А.С.Б.и Х. Р. И..
Видно от показанията на свидетеля К.К.Н.,
същият познава процесния имот и страните по делото, както и бащата на ищците,
двете сестри на ответницата и тяхната майка. Свидетелят през 1982 год. започнал
работа в земеделското стопанство на с. *****, общ. *****, която продължила две
години. За периода от 1988 год. до 1990 год. работил в кметството в с. *****,
общ. *****. Н. живеел на квартира срещу процесния имот. В последния живеел
бащата на ищците Р.Р.И. заедно със съпругата си Е.и сина си Ю. – ищеца по
делото, както и неговия чичо С.. Впоследствие Р.Р.И. заживял на семейни начала
с друга жена, от което съжителство се родила дъщеря му А. – ищцата по делото.
Чичо му С. се занимал с отглеждане на животни в с. Л., общ. *****, което се
намирало в съседство на с. *****, общ. *****. В с. Л., общ. ***** последният
имал недвижим имот – къща. През 1989 год. същият си извадил НА за него с цел да
го продаде и да има някакви финансови средства на стари години. С. имал дъщеря
в Турция, а съпругата му през 1951 год. заминала в Гърция. Поради това, че същият
бил сам, живеел заедно със семейството на Р.Р.И. в едно общо домакинство. Бащата
на ищците работел и поддържал процесния имот. Цялото село знаело, че имотът е
негова собственост. Свидетелят заявява, че познавал майката на ответницата,
която живеела в друг имот в с. *****, общ. ***** и се грижела за болен син,
който страдал от детски паралич. След смъртта му, същата отишла да живее при
дъщеря си Х. в с. *******. С. – чичото на Р.Р.И. починал през 1991 год. и в
процесния имот продължили да живеят бащата на ищците Р.Р.И. и жена му М, която
била майка на ищцата, както и ищцата А.Р.Р.. Р.Р.И. починал през 2003 год. –
2004 год., а последните две обитавали процесния имот. След известно време М и А.
отишли да работят в Гърция, тъй като в България нямали работа. В Гърция гледали
стари хора, което препятствало по-честото им идване в България, но когато си
дойдели отсядали в процесния имот. Ищецът Ю.Р.Р. работел като пастир в с.
Изгрев и не ползвал процесния имот. Ключ от него имала ищцата А.Р.Р..
Последните няколко пъти, когато си идвала в България, същата отсядала в къщата
на брат си по майчина линия, тъй като била ремонтирана и с по-добри условия.
Освен това ищцата пуснала в имота един човек да живее там, без да заплаща наем,
за да го поддържа. Свидетелят заявява, че не е виждал след 1982 год.
ответницата в с. *****, общ. *****, както и сестрите й Х. и А.. Ответницата
живеела в гр. Лясковец. След 1982 год. освен бащата на ищците Р.Р.И. и
семейството му никой друг не бил живял в процесния имот. Чичо му С. никога не
бил спорил собствеността му по отношение на него, както и който и да било друг.
Свидетелят П.Х.И. твърди в показаният
си, че живее в с. *****, общ. ***** и работи там към ВиК. Свидетелят познава
процесния имот и заявява, че последният бил на Р.Р.И., който бил баща на
ищците. Същият починал през 2003 год. – 2004 год. До смъртта си живял в
процесния имот заедно с жена си М. Ищцата А.Р.Р. заедно с майка си заминали да
работят в Гърция, след като починал Р.Р.И.. Дори пътували заедно със свидетеля.
Когато двете си идвали в България, отсядали в процесния имот, но последните
няколко години същият бил занемарен и за това отсядали в къщата на брат й по
майчина линия, която била ремонтирана наскоро. Свидетелят заявява, че не
познава ответницата и не я виждал в с. *****, общ. *****. Освен това никога не
бил чувал някой да оспорва правото на собственост на бащата на ищците Р.Р.И..
От показанията на свидетелката С.Д.Х.
се установява, че същата е живяла в с. *****, общ. ***** до 2003 год. и
работела в кметството. По тази причина Х познавала хората в селото и имала
представа от имотите им. Свидетелката заявява, че е познавала Р.Р.И., който
живеел в процесния имот заедно с *****та си жена и синът им – ищецът по делото.
След това двамата се разделили и Р.Р.И. заживял на семейни начала с майката на
ищцата, като последната се родила по-късно. Същият бил козар и заедно със
семейството си живеел в процесния имот. Свидетелката Х имала преки и
непосредствени впечатления, тъй като всеки ден сутрин, обед и вечер минала край
него, за да се прибере в дома си от работа. През 2003 год. Х се изселила в с. Г,
общ. ***** и оттогава нямала впечатления от с. *****, общ. *****, тъй като
повече не ходела там. Същата заявява, че познава ответницата, както и братята,
и сестрите й. Последните никога не били живели в процесния имот, тъй като имали
друг имот. Единствено Р.Р.И. и семейството му живели там.
Видно от показанията на свидетелката А.
С.Б., същата е сестра на ответницата и леля по бащина линия на ищците. Б.
заявява, че е живяла в с. *****, общ. ***** до 18 годишна възраст, т. е. до
1977 год. От години живеела в друго населено място. През с. *****, общ. *****
минавала обикновено през лятото, когато излизала в отпуск и ходела на гости при
сестра си Х., която живеела в с. *******. Свидетелката заявява, че процесният
имот е закупен от баща й Р.И.А.и от чичо й. В него обаче живеели брат й Реджеб
и чичо й. Имотът не бил поддържан добре и не ставал за живеене. Токът и водата
били спрени, тъй като сметките не били платени. Първо починал чичо й, а след
това и брат й Реджеб. Дори никой не й се обадил за погребението му. Ищецът Ю.Р.
***, а ищцата А.Р.Р. работела в чужбина и не поддържала контакти с нея.
Последно като отишли да видят имота забелязали, че същият е обрасъл в трева, а
къщата започнала да се събаря в единия край. Когато живеела в с. *****, общ. *****,
свидетелката заедно със сестрите си Х. и З. живеели в друга къща, но ходели на
гости при роднините си в процесния имот. Същата твърди, че няма претенции по
отношение на него. По тази причина предоставила възможност на ответницата да се
снабди с НА за процесния имот.
От показанията на свидетелката Х. Р. И.се
установява, че е сестра на ответницата и леля по бащина линия на ищците. Същата
твърди, че баща й и чичо й закупили процесния имот заедно. Брат й Реджеб отишъл
да живее там, след като се оженил. По-късно при него отишъл да живее и чичо й.
След като чичо й починал, брат й Реджеб много малко живял в процесния имот и
отишъл да живее на квартира. След това починал и той през 2003 год. След
неговата смърт никой повече не живял в процесния имот. И.твърди, че ходи в с. *****,
общ. ***** 5 – 6 пъти в годината. Впечатленията й били, че същият е много
занемарен. Градината била буренясала, къщата падала и не ставала за живеене,
ограда нямало, токът и водата били спрени. Свидетелката заявява, че баща й, тя
и сестрите й никога не били живели в процесния имот, но ходели на гости на брат
й. Последният със семейството си живеел там. Същата твърди, че няма претенции
по отношение на процесния имот. По тази причина предоставила възможност на
ответницата да се снабди с НА за него.
При тази фактическа обстановка съдът
приема за установено, че собственик на процесния имот е бил наследодателя на
ищците – Р.Р.И.. След неговата смърт, която настъпила на 17.08.2003 год.,
правото на собственост върху него преминало върху неговите наследници – децата
му Ю.Р.Р. и А.Р.Р., които имат качеството на ищци по делото. Тези факти се
установиха по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите К.К.Н., С.Д.Х. и П.Х.И., които съдът кредитира
напълно като достоверни, непротиворечиви и логични. Последните се подкрепят и
от събраните по делото писмени доказателства. Освен това посочените свидетели
не са в родствени отношения със страните по делото и следва да се приеме, че не
са заинтересовани от изхода му. От същите е видно, че от 1982 год. в процесния
имот е живял бащата на ищците Р.Р.И. заедно със семейството си, като последният
го е стопанисвал като собственик и никой не е оспорвал правата му до неговата
смърт. Напротив, от показанията на посочените по-горе свидетели е видно, а и не
се спори от ответната страна и се потвърждава и от показанията на свидетелите А.С.Б.и
Х. Р. И., че ответницата З.Р.М. никога не е живяла в процесния имот, а
инцидентно е минала край него един – два пъти в годината. Последната не го е и
поддържала, тъй като същият бил много занемарен през последните няколко години.
М. нямала и достъп до него, т. е. не е във владение на имота. Напротив, ищцата А.Р.Р.,
въпреки че живеела в чужбина не се била дезинтересирала от процесния имот.
Когато си идвала в България същата отсядала в него, имала ключ от него, пуснала
чужди хора да живеят там, за да го поддържат. Следва да се отбележи, че след
смъртта на баща си ищцата го декларирала в данъчната служба в Община *****,
като вписала като собственици себе си и брат си Ю.Р.Р.. От данните по делото е
видно по несъмнен начин, че ищцата след смъртта на баща си Р.Р.И. е ползвала
целия имот, като е имала качеството на владелец на собствената си идеална част
от имота и държател на идеалната част на брат си – ищеца Ю.Р.Р..
С оглед на изложеното съдът не
възприема, възраженията на ответната страна, че ищците не владеели процесния
имот, тъй като не живеели в с. *****, общ. ***** и последният бил занемарен и
не ставал за живеене, както и че след смъртта на баща си Р.Р.И. са продължили
неговото владение по отношение на имота. Съгласно трайно установената съдебна
практика, макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е
необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота, като
облагородяване, обработване и други, както и да не се напуска и непрекъснато да
се живее в него. Фактическа власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения и действия спрямо имота, ако те сочат намерение за своене на този
имот и не са прекъсвани от действията на трети лица. В този смисъл е Решение №
503 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2011 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.П., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо
задължителна съдебна практика.
В хода на настоящото производство представителят
на ответницата наведе твърдения, че процесният имот е бил закупен от бащата на
ответницата Р.И.А.и неговият брат Д.С.З.. Доказателства в тази насока обаче по
делото не бяха представени и съдът приема тези твърдения за недоказани. В тази
насока са единствено показанията на свидетелите А.С.Б.и Х. Р. И., които са
сестри на ответницата, и с тези твърдения последните навеждат самостоятелни
претенции, т. е. че и те имат права върху процесния имот, като наследници на
баща си. Освен това от приложения по делото разписен лист към регулационния
план на с. *****, общ. ***** за имот пл. № **, се констатира, че процесният
имот е бил записан на имената на наследниците на Г.Й.Г.и на наследниците на И.П.К.,
преди ответницата да се снабди с НА. Последното означава, че твърдените от
ответната страна собственици Р.И.А.и Д.С.З. не са били отразени като такива в
разписния лист в Община *****, което от своя страна поставя под съмнение една
такава покупка на имота от тяхна страна.
На следващо място съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От данните по делото е
видно, че ответницата З.Р.М. не е упражнявала фактическа власт върху процесния
имот в продължение на 10 години постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно само за себе си. Напротив, от показанията на всички разпитани свидетели се
установява по безспорен начин, че в процесния имот е живял единствено Р.Р.И. и
неговото семейство за периода от 1982 год. до смъртта му, настъпила през 2003
год. След това процесният имот се владял от ищцата по делото А.Р.Р., която го
владяла за себе си и за брат си Ю.Р.Р.. По тази причина същата го декларирала в
данъчна служба при Община *****, като посочила, че двамата са го придобили по
наследство и имат равни права по отношение на него. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че ответницата се е установила владении върху процесния
имот и в нейна полза не е изтекла придобивна давност, която се явява първичен
способ за придобиване на правото на собственост. Същата не е придобила по давност
процесния имот в продължение на десет години постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно само за себе си. В конкретния случай липсват и двата
елемента на фактическия състав на придобивната давност – владение и изтичане на
определен срок.
По изложените съображения съдът намира,
че следва да се приеме за установено по отношение на ответницата З.Р.М., че
ищците А.Р.Р. и Ю.Р.Р. са собственици на процесния имот.
Ищците са предявили иск с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА №***, том III, рег. № ****, дело № ***/2013 год. на
нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – *****. Уважаването на същия е законна последица от уважаване на предявения
иск за собственост, която съдът присъжда служебно, дори и ищците да не са
направили искане в този смисъл - Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 год. на
ОСГК. При този изход на делото следва да се отмени НА №***, том III, рег. № ****, дело № ***/2013 год. на
нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – *****, с който ответницата З.Р.М. е призната за собственик на
основание давностно владение на процесния имот.
При този изход на делото ответницата
следва да заплати на ищцата А.Р.Р. направените по делото разноски, които са в
размер на 550.00 лв.
Съдът констатира, че е пропуснал да
събере дължимата ДТ за предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
за отмяна на НА №***, том III,
рег. № ****, дело № ***/2013 год. на нотариус К.К.с №***в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****. Същата е в
размер на 30.00 лв. съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и следва да се заплати
от ответницата З.Р.М. по сметка на Районен съд – ***** с оглед изхода на
делото.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Р.М.
с ЕГН ********** ***, че А.Р.Р. с ЕГН ********** и Ю.Р.Р. с ЕГН **********,***,
са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а
именно: Жилищна сграда, стопанска (второстепенна) постройка и дворно място, цялото от
1230 кв. м., съставляващо част от поземлен имот пл. № **, като за частта от
поземления имот е отреден *** ***-** в кв. ** по плана на с. *****, общ. *****,
като регулационните отношения не са уредени, при граници на поземления имот: от
две страни улица, поземлен имот пл. № ** и поземлен имот пл. № **.
ОТМЕНЯ НА №***, том III, рег. № ****, дело № ***/2013 год. на
нотариус К.К.с №***в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – *****.
ОСЪЖДА З.Р.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на А.Р.Р. с ЕГН ********** *** сумата 550.00 лв. /петстотин и петдесет
лв. 00 ст./, представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Р.М. с ЕГН ********** *** да
заплати сумата 30.00 лв. /тридесет лв. 00 ст./, представляваща ДТ за предявения
иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, по сметка на Районен съд - *****.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: