РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501502 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалва се от конституирани на страната на ответника трети лица в
първоинстанционното производство - Д. Ж. Б. и Е. Д. Б. постановеното
решение по гр.д.№ 273/ 2020г. по описа на АРС-І гр.с., с което е обявена
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 150/
2019г по описа на нотариус ****** , район на действие АРС с продавачи С. и
С. Б.и и купувач Ж.Б. по отношение на недвижим имот – СОС с
идентификатор 00702.531.180.1.5 на адм.адрес: **********, с описани
граници, поради привидност на договора на основание чл.26, ал.2,
пр.последно ЗЗД, както и обявена действителността на прикритото
съглашение – договор за дарение, сключен със същия НА №150/2019г между
същите страни по горната сделка и по отношение на същия недвижим имот,
като в тежест на ответника са възложени направените по делото разноски.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно и
1
незаконосъобразно, като след изложение хронологията на фактическите
обстоятелства по развилите се отношения между страните по повод
атакуваната нотариална сделка, се формулира доводи и оплаквания, въз
основа на които се сочи, че с исковата молба не са станали ясни мотивът и
целта на настоящото водено от ищците производство от гледна точка на
правния интерес, като изложените мотиви са нелогични от гледна точка
защита интересите на бъдещи купувачи на имота; постъпилият отговор от
ответника Ж.Б. противоречи на събрания доказателствен материал, съдът не е
следвало да кредитира показанията на разпитан по делото св. А. относно
момента на съставяне на обратното писмо, както и поради това, че тези
показания противоречали на твърденията на ищците и на ответника, както и
същата се явява пряко заинтересована от изхода на делото като
проц.представител на ищците по гр.д.№152/ 2020 г. на АРС, прави се
позоваване на разпитан по делото св.А. М. относно нуждата от пари от страна
на продавачите С. и С. Б.и; с развити доктринални доводи във връзка с
приложението на разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД, както и по
доказателствената сила на нотариалния акт по смисъла на чл.179 , ал.1 ЗЗД, се
формулира възражението, че от събраните по делото доказателства не се
формира извод, че е установено действителната воля на прехвърлителя да не е
обективирана в нотариалния акт такава за прехвърляне на собствеността
срещу заплащане на определената цена от купувача, макар и да не е
установено безспорно, че действително уговорената цена е била платена от
ответника , купувач по договорите, което обстоятелство не води до извода за
симулативност на продажбата и прикриването на договор за дарение; видно
от съдържанието на нотариалния акт, страните са договорили прехвърляне
правото на собственост срещу определена цена, удостоверено е и нейното
плащане, като по делото не са представени доказателства, оборващи
доказателствената сила на нотариалния акт, събраните гласни доказателства
не установяват неплащане на цената, но и неплащането на цената не води до
нищожност на договор, а до неизпълнение на едно от облигационните
задължения по него. По така развитите съображения се иска отмяна на
обжалваното решение , отхвърляне на иска и присъждане на разноски по
делото. Доказателствени искания не са налице.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от ищците в
2
първоинстанционното производство С. и С. Б.и чрез адв.В.К., с който оспорва
жалбата като неоснователна, поддържа се главно развитият довод относно
същественото по делото наличие на доказване по безспорен начин на
залегнала в нотариалния акт симулативна сделка между страните , като
действителната им воля е била дарение на имота, обективирано в обратното
писмо, съставено и подписано от страните в деня на самата сделка; извършва
се позоваване на съдебна практика на ВКС. Иска се оставяне в сила на
обжалваното решение и присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, на основание чл.269 ГПК,
намери следното.
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Ищците С. Ж. Б. и С. Х. Б. са предявили иск против Ж. С. Б. за
прогласяване нищожност на обективирана в НА №150/ 2019г на Нотариус
*******, № 234 на НК, район на действие АРС, възмездна сделка – покупко-
продажба на недвижим имот на основание чл.26, ал.2 ЗЗД като привидна и на
основание чл.17 ЗЗД поискано обявяване за действителна прикритата
безвъзмездна сделка – договор за дарение, по която дарители се явяват
продавачите, а надарен купувачът по привидната сделка. Ведно с НА № 150/
от 04.12.2019г. е представено от същата дата 04.12.2019г. обратно писмо,
изготвено и подписано от всички страните по сделката и един свидетел,
отразяващо волеизявления на страните относно вида на възмездната
прехвърлителна сделка, представляващ привиден договор за покупко-
продажба, прикриващ договор за дарение и целените правни последици на
безвъзмездния договор за дарение. Мотивът за сключване на привидната
възмездна сделка е основан от ищците на обстоятелството за получена правна
консултация от страните по сделката относно потенциалната правна
възможност за отменимост на договора за дарение, несъответстващо на
интересите и намерението на приобретателя по сделката за извършване
впоследствие на разпоредителна сделка с имота. Към момента на сключване
на сделката прехвърлителите получили уверение от ответника – техен син, че
3
същият ще се грижи за ищците, но впоследствие се установил трайно в
София, променил отношението си към ищците, неоткликвал на молбите на
ищците за финансова подкрепа с оглед здравословното им състояние и
материални затруднения, с което е обоснован правният интерес по исковата
молба от предявяване на иска за защита интересите на прехвърлителите чрез
реализиране правата им по чл.227 ЗЗД. Така изложените фактически
обстоятелства са подкрепени изцяло от ангажираните от ищците и допуснати
св.Л. П. А. и св.А. К. М., и двамата без родство с ищците, а депозираните от
тях обстоятелства - в резултат на преки и непосредствени впечатления от
лични контакти със страните по атакуваната сделка.
По Определение № 260452/ 04.11.2020г. , постановено по в.ч.гр.д.№
2303/ 2020г. по описа на ОС-Пловдив настоящите жалбоподатели са
конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника,
обосновали правният си интерес с обстоятелството за предявен към момента
на предявения настоящ иск от ищците, иск по чл.33 ЗС в качеството на
съсобственици за реализиране право на изкупуване по отношение на
процесния обект на собственост, обусловен от правния резултат по настоящия
иск. В това си качество третите лица – помагачи на ответника са оспорили
предявения иск като симулативен с цел осуетяване реализиране на
претендирано от същите право на изкупуване на процесния обект на
собственост, в каквато насока са извършените процесуални действия по
ангажиране на гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.Ф. Ж. К. –
сестра на ищеца С.Б. и третото лице Д.Б., както и св.С. Я. Я., без родство.
Така депозираните от посочените свидетели обстоятелства не оборват
заявените с исковата молба фактически обстоятелства, свързани с
обоснования от ищците правен интерес за предявяване на иска, както и
обстоятелствата, депозирани от ангажираните от ищците свидетели. От една
страна показанията на св.Ф. К. не се основават на преки впечатления, касаят
предимно развитието на отношенията между ищеца С.Б. и третото лице - брат
на С. - Д.Б., не са информативни по отношение развитието на отношенията
между ищците и ответника Ж.Б., като не се опровергава и се потвърждава
обстоятелството, че ответникът трайно се е установил в С. със семейството
си. Па аналогичен начин са и депозираните показания на св. С. Я.,
свидетелстващ предимно за проблемните отношения във времето на ищеца С.
4
и брат му Д.Б.и, ответникът по делото Ж. - установен в С., а баща му ищецът
по делото ползващ процесния обект.
При така събраният доказателствен материал правилно са уважени от
районния съд предявените от ищците искове за обявяване нищожността на
атакуваната възмездна сделка като привидна, с прилагане на правната
последица по чл.17 ЗЗД за обявяване действителността на прикритата
безвъзмездна сделка, като отговаряща на изискванията за нейната
действителност.
Жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД обявява за нищожни
симулативните сделки, при които има обективирана воля, но зад това
изявление няма съответстваща й вътрешна воля. Налице е воля, но не е в
насока на изявената, съответно страните не желаят настъпването на
изразените правни последици и поради това волеизявлението не поражда
правни последици.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите-трети лица в
процеса , че с исковата молба не станали ясни мотивът и целта на настоящото
водено производство. Мотивът и целта са формулирани с исковата молба,
както се описа по-горе - разкриване симулативността на сключената
възмездна сделка с цел защита интересите на прехвърлителите за
реализиране на права по чл.227 ЗЗД по прикритата безвъмездна сделка –
дарение. Неоснователни са и доводите по отношение недоказаност относно
момента на съставяне на представеното обратно писмо , в тази насока не е
налице оспорване от страните по делото в хода на първоинстанционното
производство, като значимо за случая е обстоятелството, че представеното
писмо се установява от разпитаната св.А. да е изготвено от подписалите го
лица на датата на атакуваната сделка, каквото е и твърдението на ищците,
както и съставлява писмен документ с участието на ответника - купувачът по
изявената привидна сделка. Без съществено значение е, както се приема от
правната доктрина, дали този документ се дава преди, едновременно или след
явното волеизявление. В случая се намира, че се касае за обратно писмо /
пълен обратен документ/ като разпоредителен документ, съставен нарочно за
5
разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на всички
страни по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка, в който случай предмет на коментар в
част от съдебната практика е въпросът за допустимостта на свидетелските
показания, чиято интепретация се прави по делото, вкл. с оглед преценката
или кредитиране им.
Не на последно място неоснователно е и възражението, основано
на доказателствената сила на нотариалния акт по смисъла на чл.179, ал.1 ЗЗД,
свързано с довода относно наличието на удостоверено изявление за плащане
на сума по атакуваната привидна възмездна сделка. Нотариусът удостоверява
формално изразеното волеизявление от страните по сделката пред него и не
би могъл да засвидетелства действителната им воля относно реално желаните
от тях правни последици на сделката. Това се отнася и относно
обстоятелството дали паричната престация по възмездната сделка е изпълнена
или не, тъй като се удостоверява само декларативното изявление на
участника по сделката в тази насока.
По така изложените съображения предявените искове по чл.26, ал.2 и
чл.17 ЗЗД се намират за доказани, жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
От въззиваемите се претендира присъждане на разноски по делото,
доказателства за направени такива пред настоящата инстанция не се
установяват.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260164/ 12.04.2021г. постановено
по гр. д. № 273/ 2020г. по описа на Асеновградски районен съд – I гр. с.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7