№ 391
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20214430100053 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е постъпила искова молба от Е. И. Н., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Ст.М. от
ПАК, против “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***. В
молбата се твърди, че от 2008 г. до 28,11,2019 г. ищецът работил в ответното дружество,
като трудовия договор бил прекратен на 28,11,2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Твърди се, че ответникът не е изплатил на ищцата сумата от 400,00 лева ТВ за м.ноември
2019 г. и лихва върху тази сума в размер на 40,00 лева. Твърди се, че ответникът дължи и
сумата от 800,00 лева на основание чл.221, ал.1 от КТ, както и лихва за забава върху това
обезщетение в размер на 70,00 лева. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В с.з. проц.предсатвител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.Д.Б. от САК, в
който сочи, че не се оспорват исковете по основание, а само по размер. Твърди се, че
неизплатеното ТВ на ищеца е в размер на 414,82 лева, а лихвата за забава върху същото е в
размер на 45,51 лева. Сочи се, че обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 691,14
лева, а лихвата за забава върху това обезщетение – 77,95 лева. Възразява се срещу
назначаването на СИЕ. В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, и е видно от представеното копие от Заповед №480/28,11,2019
г. на Управителя на „***“ ЕООД, че ТПО между страните е прекратено поради забавяне
изплащането на ТВ, считано от 29,11,2019 г. В заповедта е посочено, че на работника следва
да се изплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата.
1
От представеното копие на писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен до ищеца от
13,05,2020 г. се установява, че същият е уведомен за потърсена административно-
наказателна отговорност на работодателя „***“ ЕООД поради неизплащане на ТВ.
От представеното копие на ТД №507/30,06,2008 г. и допълнително споразумение съм ТД
№*** г. се установяват основните елементи на ТПО между страните.
От представеното копие от Платежен фиш за м.ноември 2019 г. на името на ищеца, се
установява, че е начислено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 767,93 лева.
От заключението на ВЛ по приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м.ноември 2019 г. е в размер на 414,82 лева
чиста сума за получаване, а лихвата за забава върху това възнаграждение за периода
10,12,2019 г. – 07,01,2021 г. е в размер на 45,51 лева. ВЛ е посочило, че размера на
дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 756,65 лева чиста сума за
получаване и лихва за забавеното му изплащане в размер на 85,33 лева за периода 29,112019
г. – 07,01,202 г.
С молба от 22,03,2021 г. ищецът е поискал изменение в размера на исковите претенции
съобразно изчисленията на ВЛ, което изменение е допуснато с определение на съда от
22,03,2021 г.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.242 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло полагащо му се трудово
възнаграждение за м.ноември 2019 г. в вазмер на 414,82 лева /след допуснатото изменение в
размера на претенцията/. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за
доказване на който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че неизплатеното ТВ на
ищеца е в размер на 414,82 лева и същото не е изплатено. Ето защо съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ е основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло - до размера от 414,82 лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявения иск по чл.242
КТ и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Уважаването на иска
по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за
неговата основателност. Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а съгласно нормата на чл.128, ал.2 от КТ, работодателят е
2
длъжен да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, като в противен случай изпада в забава и без да е нужна покана. По
изложените съображения, искът се явява основателен и доказан. ВЛ е изчислило лихва за
забава в размер на 45,51 лева, и доколкото такава сума е претендирана от ищеца, то искът се
явява изцяло основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие работникът има право на парично обезщетение в размер на едно брутно ТВ.
Ответникът не оспорва основателността на предявения иск, а размерът му се установява от
изготвеното и прието по делото заключение на ВЛ по СИЕ. С оглед изложеното искът се
явява основателен и доказан по размер.
По аналогични съображения е основателен и доказан и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД в
размера, изчислен от ВЛ.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения
размер на претенциите в размер на 200,00 лева, и 80,00 лева платен депозит за ВЛ. Съдът
счита, че възражението на ответника, че разноските за СИЕ следва да се поемат от ищеца, е
неоснователно, доколкото се установи, че ВЛ е изчислило различен размер /по-висок/ на
обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, респективно на лихвата за забава върху това
обезщетение, от размера, който признава ответника в отговора на ИМ.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, или разноски в размер на 600,00 лева.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски с оглед обстоятелството,
че исковете на ищеца са уважени изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН **********, от ***, ***, СУМАТА от 414,82
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември
2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
3
подаване на исковата молба – 07,01,2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.242 от КТ „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН **********, от
***, ***, сумата от 45,51 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за м.ноември 2019 г., за периода от
10,12,2019 г. до датата на подаване на ИМ – 07,01,2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН **********, от ***, ***, СУМАТА от 756,65
лева, представляваща обезщетение за прекратяване на ТД без
предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07,01,2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.221, ал.1 от КТ „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН **********, от
***, ***, сумата от 85,33 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното обезщетение за прекратяване на ТПО без предизвестие, за
периода от 29,11,2019 г. до датата на подаване на ИМ – 07,01,2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН **********, от ***, ***, сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху уважения размер
на претенциите в размер на 200,00 лева, както и 80,00 лева възнаграждение за
ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5