О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260111 Дата
05.03.2021 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 139 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 15, ал. 2 ГПК.
От ищеца „Р.“ ЕООД е
обжалвано Определение № 260722 от 18.12.2020 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 1141/ 2019 г., с което съдът е уважил направен от
ответника „Р.Е.“ ЕООД отвод за неподведомственост (чл. 15, ал. 1 ГПК), поради
сключено от страните арбитражно споразумение (чл. 19 ГПК).
Става въпрос за
представено с отговора на исковата молба (л. 73 и сл.) Споразумение с дата
19.02.2019 г. (л. 77), сключено от вписаните към тази дата в търговския
регистър законни представители на страните „Р.“ ЕООД и „Р.Е.“ ЕООД.
С това споразумение с
дата 19.02.2019 г. не само са били преуредени (отречени за дълъг период от
време) понастоящем заявените в процеса права на ищеца „Р.“ ЕООД – за получаване
на цената по сключената с „Р.Е.“ ЕООД предходна сделка по процесния нотариален
акт № …. г. (л. 7 и сл.), съответно вписан с № … г., но в споразумението с дата
19.02.2019 г. е била включена и следната арбитражна клауза, дословно:
„По спорове относно
заплащане дължимостта на сумата по Нотариален акт за покупко-продажба, вписан №
… г. и всякакви спорове във връзка с настоящото споразумение, страните
договарят подсъдност на арбитраж. В този смисъл всички спорове относно
тълкуването и изпълнението на настоящото споразумение и изплащане на цената по Нотариален
акт за покупко-продажба, вписан № … г., ще бъдат решавани чрез споразумение
между страните, а при невъзможност за такова – пред арбитражен съд при
Асоциация Български Арбитражен Съд, www.arbitri.bg.“.
С допълнителната
искова молба (л. 84 и сл.) ищецът „Р.“ ЕООД е оспорил достоверността на
вписаната в споразумението дата „19.02.2019 г.“. Чрез процесуалния си представител,
настоящият управител на „Р.“ ЕООД Д. Р. е заявил, че това споразумение му е
неизвестно, че е съставено за нуждите на процеса и е подписано от бившия
управител на „Р.“ ЕООД Х.. Р.., но след датата 09.04.2019 г., когато, поради
заличаването му в търговския регистър като управител, вече е нямал
представителна власт по отношение на „Р.“ ЕООД.
Затова – според ищеца
– представеното от ответника споразумение с вписана в него дата „19.02.2019 г.“
е било подписано от името и за сметка на „Р.“ ЕООД от мним представител и това
споразумение, заедно със съдържащата се в него арбитражна клауза, са му
непротивопоставими.
При това своевременно направено от „Р.“
ЕООД оспорване на достоверността на датата „09.02.2019 г.“, първият въпрос, на
който е трябвало да се даде отговор, е бил следният: дружеството „Р.“ ЕООД
трето лице ли е, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, по отношение на подписаното
от лицето Х. Р.., като управител на „Р.“ ЕООД, споразумение с „Р.Е.“ ЕООД с
дата „19.02.2019 г.“?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен,
дружеството „Р.“ ЕООД не може да оспорва достоверността на датата на
споразумението, тъй като ще е лице, което е участвало при съставянето на
документа: А щом това дружество е участвало при съставянето на документа и не е
„трето лице“, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, това ще означава, че управителят
Х.. Р.. е действал не като мним, а като действителен представител на „Р.“ ЕООД
и извършените от него на датата 19.02.2019 г. правни действия са
противопоставими на дружеството (чл. 141, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗЗД).
Достоверността на
датата на частен документ би могла да се оспорва само от трети лица – онези, които
не са участвали в съставянето на документа и в този случай, ако дружеството „Р.“
ЕООД прецени, че действията на управителя Х.. Р.. от 19.02.2019 г. го увреждат,
тогава отношенията с „Р.Е.“ ЕООД могат – евентуално – да се развият в хипотезата
на чл. 40 ЗЗД, а отношенията с подписалия документа управител – в условията на чл. 145 ТЗ.
. Но
ако отговорът на въпроса, дали дружеството „Р.“ ЕООД – по отношение на
споразумението с „Р.Е.“ ЕООД от 19.02.2019 г. –е трето лице по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК, е положителен, тогава при направеното „Р.“ ЕООД оспорване на
достоверността на датата на документа, следващият въпрос би бил, чия е тежестта
да установи, че вписаната в документа дата „19.02.2019 г.“ е достоверна?
І. Общото
правило, което ограничава кръга на „третите лица“, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, е следното: това са „само тези неучастващи в съставянето на документа
лица, които черпят права от някои от издателите на документа и които биха могли
да бъдат увредени от неговото антидатиране“ – вж. Сталев, Гражданско процесуално
право, 6-то изд., § 59, т. ІІІ.2.б.; Силяновски, Граждански процес, т. І, стр.
395; Венедиков, Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския
процес, § 43 – 44.
Няма законово
основание, това правило да се тълкува и прилага само по отношение на прехвърлянето
и придобиването на вещни права, напротив, то се отнася и за такива права на
третите лица, които са съществуващи към действителната дата на съставянето на
документа, но които биха могли да се променят (вкл. и погасят) чрез антидатиране
на документа и така биха увредили третото лице.
Тоест, процесуалните предпоставки по
чл. 181, ал. 1 ГПК, за оспорване от трето лице на достоверността на датата на
диспозитивен частен документ, са едновременното съществуване на три условия:
а) третото
лице да не е участвало при съставянето на документа;
б) документираната
сделка да уврежда права на третото лице и
в) поставената на документа дата да е от
период, в който би било фактически възможно, правата на третото лице да бъдат
увредени.
И въпросът е, дали ищецът „Р.“ ЕООД е
такова трето лице.
1. Споразумението
от 19.02.2019 г. е частен документ и затова е само
доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които
са го подписали (чл. 180 ГПК). Щом няма спор, че документът е автентичен, той е
само доказателство, че изявленията в него са направени от авторите на
документа. Затова – сам по себе си – автентичният частен документ не е
доказателство за верността на вписаната в него дата на издаване. Не е
доказателство, че датата, която издателят е написал в документа, е вярната
календарна дата на издаването (съставянето) на този документ. Доказателство е,
че писменото изявление за датата е направено от издателя, но само толкова.
Следва въпросът: ако частният документ е издаден от
представител, вписаната в него дата на издаване достоверна ли е за
представлявания? Представляваният трето лице ли е по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК?
Представляваният никога не е лице, което участва в
съставянето на издадения (подписания) от представителя частен документ. А в
случаите на представителство на юридически лица, това е практически невъзможно.
Документът се създава и подписва от представителя, но правата на
представлявания зависят пряко от вписаното в документа изявление на
представителя: първо, защото самият документ е доказателство за това изявление
(чл. 180 ГПК) и второ, защото последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД).
Но представителството е власт, която се упражнява във
времето – в точно определен период от време, ограничен от факта на възникване
на представителството и от факта на неговото прекратяване. Затова, ако след настъпилата
дата на прекратяване на
представителството бившият представител продължи да представлява, действията му
ще бъдат извършени без представителна власт и са непротивопоставими на мнимо
представлявания.
При съставянето на частен документ от името на
представляван, възможно е само датата, която представляващият е поставил
(изписал) като дата на издаването му, да е доказателство, че документът е бил
издаден в периода от време, в който авторът на документа е имал представителна
власт по отношение на представлявания. Но, както и по-горе се подчерта, документът
– сам по себе си – не е доказателство, че вписаната в него дата на издаване е
тази, на която документът е бил издаден и че това е вярната (истинската) календарна
дата на издаването му (чл. 180 ГПК). Щом частният диспозитивен документ е
автентичен, доказателствената му сила обхваща само факта на съдържащото се в
него писмено изявление и авторството на това изявление. Нито датата, нито
мястото на съставяне на документа се ползват с доказателствената сила на
документа, в тази негова част – по отношение на третите лица – документът е
недостоверен. Затова изводът е, че направеното
от представител изписване на дата в частен диспозитивен документ е правно действие,
спрямо което последиците за представлявания по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, са немислими:
първо, относно написаната в него дата, документът е свидетелстващ, а
свидетелстващите документи нямат преки правни последици за никого и второ,
юридически е невъзможно, доказателството за съществуване на представителна
власт на определена календарна дата (изписването на датата в частен документ)
да произхожда не от учредителя на властта (представлявания), а от онзи, който я
упражнява (представителя).
Изводът е, че вписването на дата в издаден от представител
частен документ (датирането на документа) не е правно действие, чиито последици
могат да възникнат „направо за представлявания“ (чл. 36, ал. 2 ЗЗД) и относно вписването
на тази дата представляваният не е лице, което
чрез представител е „участвало“ в създаването на документа.
Следователно, ако частният диспозитивен документ е бил
издаден от представител, този документ – по отношение на вписаната в него дата –
не е бил издаден „от името на представлявания“, а е бил издаден от името (и за
сметка) на представителя – лицето, което е подписало документа.
Заключението дотук е, че относно достоверността на датата (чл.
181, ал. 1 ГПК) на подписан от представител частен диспозитивен документ,
представляваният не е „издател“ на този документ и не е участвал в съставянето
му.
Което означава, че при съставяне на споразумението с „Р.Е.“
ЕООД с дата 19.02.2019 г., първото от трите посочени по-горе условия, това по
б. „а“, по отношение на представляваният „Р.“ ЕООД е било налично.
2. Няма съмнение, че
споразумението от 19.02.2019 г. пряко уврежда правата на продавача „Р.“ ЕООД –
за получаване на дължимата от купувача „Р.Е.“ ЕООД цена по сделката, сключена
между тях с описания в споразумението нотариален акт. При липса на каквито и да
било вписани в акта насрещни задължения на продавача, кредиторът „Р.“ ЕООД е
можел да иска плащане на дължимата цена веднага след подписването му (чл. 69,
ал. 1 ЗЗД), което е станало на датата 02.06.2015 г. Вместо това обаче, в
споразумението с дата „19.02.2019 г.“ е било уговорено, плащането на цената да
се отложи „с още 4 години, считано от днес“. Тоест – до датата 19.02.2023 г. А
пък този срок до 19.02.2023 г. е договорено да бъде продължен „с нови четири
години“ и то в случай, че „не се представят надлежни доказателства, за промяна
предназначението на имота съобразно целта за която е закупен“.
А след като такива „надлежни доказателства“ би могъл да „представи“
само собственикът на имота „Р.Е.“ ЕООД, тогава само от него (длъжникът) ще
зависи, дали да плати цената в новия срок до 19.02.2027 година. А не – както е
по нотариалния акт – веднага след 02.06.2015 г. Което означава, че безспорното вземане
на продавача „Р.“ ЕООД за цената на продадения имот е било – по неизвестни
субективни причини – отсрочено от представляващия това дружество Х. Д. Р. за
общо 12 години: от падежа 02.06.2015 г. на датата 19.02.2027 година.
Затова
и второто условие, по-горе по б. „б“, е налице.
3. Ако
споразумението с вписаната в него дата „19.02.2019 г.“ бе сключено след датата
09.04.2019 г., тогава то би било непротивопоставимо на „Р.“ ЕООД, защото след
тази дата подписалият документа Х. Р. вече не е представлявал дружеството.
Затова в случая, е налице и условието по-горе по б. „в“: ако документът не бе
датиран, като съставен във времевия период до 09.04.2019 г., а бе датиран след
09.04.2019 г., сделката по него би била сключена от името на „Р.“ ЕООД от лице
без представителна власт и не би могла да навреди на дружеството.
Което означава, е налице и фактическото условие, по-горе по
б. „в“.
Изводът дотук е, че при установеното едновременно наличие и
на трите посочени по-горе предпоставки, по отношение недостоверността на датата
„19.02.2019 г.“, вписана като дата на издаване на споразумението между „Р.“
ЕООД и „Р.Е.“ ЕООД, дружеството „Р.“ ЕООД има правното положение на трето лице
по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Което означава, че до доказване
достоверността на тази дата, тя му е непротивопоставима.
ІІ. Относно
тежестта на доказване достоверността на вписаната в споразумението дата
19.02.2019 г.
Когато представляван оспори датата на издаден от негово име
частен документ, в тежест на ползващият документа е да установи датата, която,
с оглед съществуването на заявените в процеса негови права, е достоверна за
вписания в документа представляван – вж. в този смисъл Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 681/2008 г., ТК, II отд.
За третите лица написаната от авторите на частния документ
дата на издаването му е недостоверна и – относно тази дата – частният документ
им е непротивопоставим.
Според ясната разпоредба по чл. 181, ал. 1 ГПК, частният
документ има достоверна дата за третите лица само при настъпване на някое от
следните пет условия: от деня в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Ако не отговаря на
някое от тези пет условия, тогава за лицата, които не са участвали в
съставянето на документа, но биха претърпели вреди от неговото антидатиране,
вписаната в документа дата е недостоверна.
В настоящия случай, при направеното от ищеца „Р.“ ЕООД
оспорване на достоверността на вписаната в процесното споразумение от
19.02.2019 г. дата на издаването му, самото изписване на датата „19.02. 2019 г.“
не е и няма как да е доказателство, че документът наистина е бил издаден от
подписалите го лица Х. Д. Р. и А. С. М., точно на датата 19 февруари 2019 г.
Поради тази единствена причина, достоверността на датата 19.02.
2019 г., като дата на съставянето и подписването на споразумението, е можело –
по отношение на дружеството „Р.“ ЕООД – да бъде установявана съобразно
правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК, от „Р.Е.“ ЕООД – като страна в процеса,
представила и позоваваща се на този документ. Тоест, не ищецът „Р.“ ЕООД е
трябвало да доказва признатата му от закона недостоверност на датата, поставена
на представения от ответника частен документ, а обратно, „Р.Е.“ ЕООД е
трябвало, да установява достоверността на тази дата (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Няма съмнение, че извършеното от Х. Д. Р. подписване на споразумението
с дата 19.02.2019 г. би обвързвало „Р.“ ЕООД само в случай, че това
споразумение наистина е било сключено на вписаната в него дата „19.02.2019 г.“
или поне най-късно до датата 09.04.2019 г. (чл. 36, ал. 2 ЗЗД), на която Х. Р. е
бил заличен в търговския регистър като управител на дружеството „Р.“ ЕООД. Но
подобни доказателства по делото няма. Споразумението с дата 19.02.2019 г. не е
било заверено, втората и третата хипотези по чл. 181, ал. 1 ГПК, са
ненастъпили, съдържанието на документа не е било възпроизведено в официален
документ и няма нито един посочен от „Р.Е.“ ЕООД друг факт, чрез който, поради
настъпването му, би могло да се установи по безсъмнен начин предхождащото този
факт съставяне на документа.
Тук трябва да се отбележи, че със свидетели могат да се
установяват само фактите по чл. 181, ал. 1, предл. 5-то ГПК, чрез които би
могло да се установи, че документът е съществувал преди тяхното настъпване. Но
със свидетели не може да се установява самата дата на документа, подобен начин
на доказване липсва в изчерпателното изброяване по чл. 181, ал. 1 ГПК и е бил
процесуално недопустим. Затова показанията на свидетелите Х. Д. Р., Г. С. С. и
Н. Ц. Л., разпитани в съдебното заседание от 02.12.2020 г. (л. 135 и сл.), тъй
като нямат никакво отношение към фактите по чл. 181, ал. 1, предл. 5-то ГПК,
нямат отношение и към установяване на оспорената от „Р.“ ЕООД достоверност на
датата 19.02.2019 г., поставена на подписаното от Х. Д. Р. споразумение с „Р.Е.“
ЕООД.
Изводът е, че – по отношение на дружеството „Р.“ ЕООД, като
твърдяна от ответника „Р.Е.“ ЕООД страна по представеното споразумение с дата 19.02.2019 г. –
най-ранната възможна достоверна дата
на съставянето и подписването на този документ е датата, на която документът е
бил представен от „Р.Е.“ ЕООД по делото. Тоест, на датата 18 септември 2019 г.,
когато документът е бил представен с Молба вх. № 27397 от 18.09.2019 г. по
първоначално образуваното т. д. № 458/2019 г. на Пловдивския окръжен съд (л. 22
и сл.).
На тази достоверна за „Р.“ ЕООД дата (18.09.2019 г.) обаче,
това дружество е било вече представлявано от вписания още от 09.04.2019 г. в
търговския регистър управител Д. Х. Р.. А не – от Х. Д. Р.. Което на свой ред означава,
че сключването на процесното споразумение е било правно действие, извършено от
Х. Д. Р. без представителна власт. Правно действие, което е непротивопоставимо
на „Р.“ ЕООД.
В процеса не са били въвеждани твърдения на „Р.Е.“ ЕООД
нито за наличие на извършено от „Р.“ ЕООД потвърждаване на това действие на Х.
Д. Р. (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), нито за налични правни последици в евентуалната
хипотеза по чл. 301 ТЗ. Напротив, противопоставянето на извършеното без
представителна власт сключване на споразумението с „Р.Е.“ ЕООД, с вписана в
него дата 19.02.2019 г., е било направено от „Р.“ ЕООД незабавно – вж. допълнителната
искова молба с вх. № 31537/25.10.2019 г., също подадена по първоначално
образуваното т. д. № 458/2019 г. (л. 27 и сл.).
Заключението е, че представеното от ответника
„Р.Е.“ ЕООД споразумение с вписана в него недостоверна за „Р.“ ЕООД дата
19.02.2019 г., като сключено на достоверната дата 18.09.2019 г. от мним
представител на „Р.“ ЕООД, не обвързва дружеството и включената в
споразумението арбитражна клауза е непротивопоставима на „Р.“ ЕООД. Последицата
е, че възражението на „Р.Е.“ ЕООД за неподведомственост на делото, поради
сключено с ищеца „Р.“ ЕООД споразумение по чл. 7 ЗМТА за решаване на поставения
по делото спор от арбитраж, е било неоснователно и не е трябвало да бъде
уважавано.
Обжалваното определение – като
неправилно – ще следва да бъде отменено, а възражението на „Р.Е.“ ЕООД по чл.
15, ал. 1 ГПК, за неподведомственост на съда поради наличие на сключено с „Р.“
ЕООД арбитражно споразумение по чл. 19 ГПК, съответно ще се остави без
уважение.
Затова Пловдивският
апелативен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 260722 от 18.12.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
1141/ 2019 г.
ОСТАВЯ без
уважение възражението с вх. № 17131/24.06.2010 г. на „Р.Е.“ ЕООД, ЕИК…, за неподведомственост
на съда, поради сключено на датата 19.02.2019 г. с дружеството „Р.“ ЕООД, ЕИК …,
арбитражно споразумение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.