Решение по дело №40/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№85

гр. Перник, 27.02.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                  Силвия Димитрова

        

         С участието на секретаря А. М. и прокурора М. Л., като разгледа, докладваното от съдия Георгиева КАНД № 40/2020г. по описа на Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на земеделието, храните и горите против Решение № 171/11.11.2019г., постановено по АНД № 55/2019г. по описа на Районен съд–Радомир, с което е изменено наказателно постановление № НЯСС – 19/17.01.2019г., издадено от заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 200, ал. 1, т.39 от Закона за  водите, на Министерство на земеделието, храните и горите, с *****, в частта му, с която е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е намален размера на „имуществената санкция“ на 2000.00 /две хиляди/ лева.

 

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.  Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

         В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба не е подал отговор. 

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща  представител.

         В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

         В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Моника Л. дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд–Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Радомир е приел, че на 18.04.2018г. е извършена проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир "***", в землището на с. Л., с. К. и с. К.. Въз основа на нея на собственика на язовир "***" е дадено предписание в срок до 10.06.2018г.-„Да се прекрати електрическото захранване за задвижване на затворните органи във водовземната кула на основния изпускател. Подаването на електрическото захранване да се осъществява след изолиране на нарушеното покритие на силовия кабел и замяна на захранването на потопяемата помпа с кабел с каучукова изолация и обвивка". Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 02-03-30/18.04.2018г.. При проверката е присъствал – специалист "ВЯН" в "Напоителни системи" ЕАД – клон "Струма-Места", ХТР-Перник, като копие от протокола с дадените предписания е изпратен до собственика с писмо с изх. № 85-01-481/14.05.2018г., което видно от  известие за доставяне № 8100014344473 е получено.

На 19.09.2018г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите при извършена отново проверка на язовир "Пчелина" от експерти при ДАМТН – София, във връзка с последващ контрол за изпълнение на даденото на 18.04.2018г. предписание е констатирано, че същото не е изпълнено.

Въз основа на извършените проверки обективирани в горецитираните констативни протоколи е установено, че Министерство на земеделието, храните и горите, като  собственик на язовир "***" не е изпълнило предписание дадено му по надлежния ред от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица, поради което е извършено административно нарушение. Съставен е АУАН № 02-029/02.11.2018г.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган е издал НП № НЯСС-19/17.01.2019г., с което на основание  чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложил на МЗХГ "имуществена санкция" в размер на 5 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е направил извод, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Отчетено е изменението на Закона за водите в редакцията му в ДВ, бр. 55/03.07.2018г., като е прието, че АНО изцяло се е съобразил с изменението. Прието е, че неизписването на ал. 2, на чл. 190а от ЗВ не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

По същество на спора, е достигнал до извод, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на нарушението. Изложил е аргументи за законосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на дадено по надлежния ред предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ чрез налагане на предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ административно наказание „имуществена санкция“. По отношение на размера на имуществената санкция е приел, че същата следва да съответства на степента на обществената опастност, поради което я е  намалил към минимума. Разгледал е и възражението по чл. 28 от ЗАНН, като аргументирано го е отхвърлил.

Настоящият касационен състав на Административен съд–Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е правилно. Доводите са следните:

         Решаващият съд е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.

Настоящия касационен състав на Административен съд-Перник констатира, че всички въведени в касационната жалба доводи  са правени и пред първоинстанционния съд. Подробно в съдебния акт е даден отговор на измененията на Закона за водите от ДВ, бр. 55/03.07.2018г. и правилно е прието, че неизписването на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ не представлява съществено процесуално нарушение. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като същият е наясно за какво административно нарушение е санкциониран. Настоящия състав изцяло споделя извода, че е безспорно доказано, извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и правилно и законосъобразно е ангажирана  административно наказателната отговорност на настоящия касатор. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписания дадени по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, обективирани в КП №02-03-30/18.04.2018г. За така извършеното административно нарушение предвиденото наказание по  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000 до 20 000 лв. Районен съд-Радомир, съобразявайки се с всички доказателства по делото, е изменил оспореното наказателно постановление, като е намалил размера на същата на 2000 лева и е изложил подробни съображения за липсата на законово основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и е изключително подробно мотивиран от фактическа и правна страна. Като е изменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171/11.11.2019 г., постановено по АНД № 55 по описа на районен съд-Радомир за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

    2./п/