№ 182
гр. Горна Оряховица, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200867 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА М. И. Д. обжалва чрез защитника адв. Р. И.
от АК – Велико Търново наказателно постановление № РД-17-10/18.11.2021
г., издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето (по-
нататък в решението ДАЗД), с което в качеството й на училищен психолог в
СУ *** й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на детето (по-нататък в
решението ЗЗДет) за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1
от същия закон. Поддържа, че е нарушена процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание.
Оспорва фактическите констатации на наказващия орган. Моли съда да
отмени наказателното постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р. И. от ВТАК поддържа жалбата. Посочва, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
в постановлението не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, и същото не е описано надлежно. Представеният по делото
видеозапис следвало да бъде изключен от доказателствения материал по
1
делото, тъй като е изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Не
била установена нуждата от закрила на посоченото в постановлението дете,
поради което за жалбоподателката не било възникнало задължението по чл. 7,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДет за незабавно уведомяване на органите за закрила.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди
на жалбоподателката направените по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА
ДЕТЕТО (ДАЗД) чрез пълномощника главен юрисконсулт Т.Х. оспорва
жалбата. Поддържа, че нарушението е установено от събраните
доказателства. Посочва, че на 04.06.2021 г. жалбоподателката, работеща на
длъжност психолог в СУ ***, получила видеоклип, съдържащ сцена на
физическо насилие върху П. – ученичка от V *** клас. В нарушение на
задължението си по чл. 7, ал. 2 във във вр. с ал. 1 от ЗЗДет Д. не уведомила
незабавно изброените в закона органи за закрила за нуждата от закрила на
посоченото дете. По този начин жалбоподателката осъществила състава на
нарушението по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. Моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод получен сигнал председателят на ДАЗД възложила със
заповед от 21.06.2021 г. на свидетелите Х. С. П. и Г. Е. П. – главни експерти в
отдел „Мониторинг и контрол – северен“ на Главна дирекция „Контрол по
правата на детето“ към агенцията, извършването на проверка в Средно
училище (СУ) ***.
На 23.06.2021 г. П. и П. пристигнали в училището, провели беседи с
директора, със заместник-директорите, с част от учителите и с двамата
училищни психолози (единият от които е жалбоподателката Д.) и проверили
относимите към предмета на проверката документи.
В хода на проверката проверяващите установили, че на 04.06.2021 г.
С.А. – класен ръководител на V *** клас в проверяваното училище, показала
на жалбоподателката Д. видеоклип, на който били заснети група ученици от
2
класа по време на междучасие. По време на проверката П. и П. изгледали
същия видеоклип и преценили, че на него е заснето физическо насилие,
упражнено върху детето П. от страна на нейния съученик Т.. Служителките
на ДАЗД установили също така, че след като се запознала със съдържанието
на видеоклипа Д. не изпълнила задължението си по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗЗДет незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“,
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните
работи за нуждата от закрила на детето П..
За така констатираното нарушение свидетелката Х. С. П., действаща в
посоченото по-горе свое длъжностно качество, съставила против
жалбоподателката в нейно присъствие акт за установяване на
административно нарушение серия А № 0000860/25.06.2021 г.
Жалбоподателката отказала да подпише предявения й акт. Отказът й да
подпише акта бил удостоверен с подписа на свидетелката П. К. И..
На 18.11.2021 г., след като разгледала преписката, образувана по
съставения от свидетелката П. акт, председателят на ДАЗД издала
обжалваното наказателно постановление № РД-17-10/18.11.2021 г., с което
наложила на жалбоподателката в качеството й на училищен психолог в СУ
*** административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.
45, ал. 11 от ЗЗДет за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1
от същия закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на
жалбоподателката с пощенска пратка на 08.12.2021 г. (известието за
доставяне на л. 10). На 15.12.2021 г. защитникът на жалбоподателката подал
по пощата жалбата против наказателното постановление (датното клеймо
върху плика на л. 23).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Х. С.
П., Г. Е. П. и Д.Г.Б. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
3
ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН за описание на нарушението и за посочване на обстоятелствата, при
които то е извършено.
Жалбоподателката е наказана за това, че не е изпълнила задължението
си да уведоми посочените в закона органи за закрила за необходимостта от
закрила на детето П., незабавно след като се е запознала с предоставения й
видеоклип. Процесуалното изискване за описание на това нарушение и за
посочване на обстоятелствата, при които то е извършено, е налагало в
наказателното постановление да се опишат конкретните факти и
обстоятелства, записани във видеоклипа, въз основа на които
жалбоподателката Д. е установила или поне е имала обективна възможност да
установи, че детето П. има нужда от закрила. Вместо да посочи тези
конкретни факти и обстоятелства, наказващият орган е ограничил описанието
на съдържанието на видеоклипа до израза „видеоклип с физическо насилие,
упражнено върху П. от страна на детето Т.“. В постановлението липсва
фактическа констатация на наказващия орган за конкретните действия на
заснетите в клипа деца или за други обстоятелства, обосноваващи извод за
упражнено физическо насилие от едното дете спрямо другото и за
произтичащата от това нужда от закрила на детето, спрямо което е упражнено
твърдяното насилие. Наказващия орган не е посочил и обстоятелството кога
са извършени заснетите в клипа действия на децата, което е от съществено
значение за преценката дали към момента, в който жалбоподателката е
изгледала записа, детето П. все още е било дете в риск и се е нуждаело от
закрила.
Посочените по-горе пропуски в описанието на нарушението и при
посочване на обстоятелствата, при които то е извършено, ограничават
правото на защита на жалбоподателката, поради което представляват
съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, налагащо отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
4
Освен поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила наказателното постановление е незаконосъобразно и поради
недоказаност на административнонаказателното обвинение, довела до
неправилно прилагане на материалния закон.
От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че
съдържанието на изгледания от жалбоподателката видеоклип е сочело на
необходимост от закрила на детето П., поради което за Д. е възникнало
задължението незабавно да уведоми за тази необходимост посочените в
закона органи.
От показанията на свидетелката Д.Г.Б. – майка на посоченото дете, се
установява, че заснетите на клипа деца – дъщеря й П. и нейният съученик Т.,
са в приятелски отношения и са израснали заедно от двегодишна възраст,
когато посещавали детска ясла. Б. посочва, че нейното семейство е в много
близки отношения със семейството на Т. и че двете деца се срещат често
извън училище, за да си играят. След предявяване на процесния видеозапис
свидетелката заявява, че двете деца са записани как играят на карате по време
на междучасие в училище, и посочва, че на карате и на канадска борба те
играят и в дома на П.. Б. заявява също така, че още когато изгледала клипа за
първи път, не видяла нищо, което да я притесни и което да налага
психоложката на училището да се обажда в полицията или в Отдела за
закрила на детето.
Така цитираните показания на свидетелката Б. кореспондират с
данните в докладната записка на л. 65, изготвена на 04.06.2021 г. от двамата
психолози в училището – жалбоподателката М. Д. и Д.Й.. Според
съдържащия се в докладната записка експертен анализ на двамата психолози
по лицата на заснетите на клипа деца отсъстват мимики, които да издават
агресивно поведение и наличие на акт на тормоз, а пасивните участници в
сцената не се намесват и не вземат участие в действията, които наблюдават.
В материалите по административнонаказателната преписка и в
събраните в хода на съдебното следствие доказателства няма данни след
извършената подробна проверка в СУ *** и след запознаване със
съдържанието на процесния видеоклип органите на ДАЗД да са предприели
каквито и да са конкретни действия за закрила на детето П. или да са
сезирали други компетентни органи относно необходимостта от
5
предприемането на такива действия. Посоченото бездействие на органите на
ДАЗД потвърждава правилността на изводите на психолозите Д. и Й. относно
съдържанието на видеоклипа, изложени в цитираната по-горе докладна
записка, и налага извода, че съдържанието на видеоклипа не сочи на
необходимост от закрила на детето П..
Дори да се приеме за доказана тезата на административнонаказващия
орган, че клипът е съдържал данни, сочещи на необходимост от закрила на
детето, в преписката и в хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства жалбоподателката да е узнала кога е заснет процесният
видеоклип и съответно колко време е изминало от извършването на
записаните на клипа действия на децата до 04.06.2021 г., когато Д. го е
изгледала. Продължителността на този период е от съществено значение за
преценката дали към момента, в който жалбоподателката се е запознала със
съдържанието на видеоклипа, детето все още се е нуждаело от закрила или
поради изминалия продължителен период обстоятелствата са се променили и
необходимостта от закрила е отпаднала.
Като е наложил на жалбоподателката наказание за нарушение, което не
е доказано по несъмнен начин, наказващият орган е допуснал неправилно
приложение на материалния закон.
По изложените по-горе мотиви съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателката за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за
един адвокат. От представените доказателства (разписката, включена в текста
на т. IV от договора за правна защита и съдействие на л. 6) се установява, че
Д. е платила на упълномощения от нея защитник адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. Въззиваемата страна не е възразила за прекомерност на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение на защитника. Ето защо
съдът следва да уважи изцяло претенцията за разноски, като присъди на
жалбоподателката сумата 500 лв. По аргумент от разпоредбите на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за следващите се на
жалбоподателката разноски следва да бъде осъдена Държавната агенция за
закрила на детето, която е юридическото лице, в структурата на което е
6
административният орган, издал отмененото наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-17-10/18.11.2021 г. ,
издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с
което на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на училищен
психолог в СУ ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
1000,00 лв. (хиляда лева) на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила
на детето за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
същия закон.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, ул. „Триадица“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за
представителство и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7